Р Е Ш Е Н И Е
№
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел, 22.08.2019 година
Решение
от книга за открити заседания №…… от 22.08.2019 година
В името на народа
Тервелски
районен съд в открито съдебно заседание , проведено на тринадесети май , през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Районен съдия : Росен
Балкански
При участието на секретаря Иванка
Чукачева и участието на
прокурора......................................................... като сложи
на разглеждане докладваното от районния
съдия....................... гр.дело No494 по
описа на Тервелски районен съд за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Гр. Дело №494 / 2018 година по описа
на Тервелски районен съд е образувано
по искова молба с вх. № 2330 от
04.09.2018 година предявена
от
„Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД с ЕИК202527341 със
седалище и адрес на управление гр. София, бул
." Васил Левски” № 114 , етаж Мецанин , п.к. 1527, представлявано от
законен представител – Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев
- управители, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Н.А.С., срещу
С.А.Д. с ЕГН ********** ***
- в качеството му на
Кредитополучател по договор за кредит „Бяла карта“ с № 481317 от
01.10.2016 година , сключен с „Аксес
Файнанс“ ООД като Кредитор , ,като в
последствие вземането по договора е
прехвърлено между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* на
14.02.2018 г. с подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 11.11.2016година.
Предявения положителен установителен иск, с
който в цялост са заявени 4 /четири
/ иска , черпи
своето правно основание от разпоредбата на чл. 124 от
ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК във вр. с чл.
79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД , като
по същия се претендира да бъде признато за
установено в отношенията между страните,че към момента на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК по което е образувано ч. гр. Дело №264/2018 година по описа
на Тервелски районен съд , в полза на ищцовото
дружество съществува парично вземане против ответника- в размер
,така както е посочен по исковата
молба: 400,00 /четиристотин / лева – главница, -договорна лихва – в размер на 70,86 / седемдесет лева и 86 ст.
/ лева за периода от 06.10.2016
година до 06.07.2017 година, -неустойка
за неизпълнение на задължението в размер на
177,50 / сто седемдесет и седем лева и 50 ст. / лева за периода от 06.11.2016 година до 06.07.2017
година-разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 202,50 / двеста и
два лева и 50 ст. / лева, ведно със
законната лихва върху сумите считано от
дата на депозиране на заявлението при съда – 10.05.2018 година- дата на депозиране на заявлението при съда, до
окончателното изплащане на задължението .
Претендира се и присъждането на направените съдебно деловодни разноски
по заповедното производство – по ч . гр. Дело № 264 / 2018 година и разноските
по настоящото дело.
С Определение № 239 от 11.10.2018 година
, съдът
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК производството по гр. д. № 494 / 2018 година по описа за 2018 г. на РС Тервел в ЧАСТТА МУ в която
се претендира иск за законна лихва
в размер на 30,57 лева за
периода от 07.07.2017 година до
19.04.2018 година .
С
Определение № 43 от
12.02.2019 година , съдът изготви проекто доклад
по делото, с който разпредели
доказателствената тежест на страните .
По делото е постъпил
отговор на исковата молба – даден от назначения от съда особен представител на ответника – адв. Р. Б. *** от 04.02.2019 година. Претенцията се оспорва като неоснователна с наведени по дадения
писмен отговор съображения.
В съдебно
заседание ищцовата страна редовно
призована не се явява . С молба
вх. № 683 ог 15.03.2019 година страната
на основание чл. 238
ал. 2 от ГПК моли съдът да разглед претенцията в отсъствие на
процесуален представител на страната – ищец.
В съдебно заседание особения
представител на ответника – адвокат
Р. Б. - редовно призована се явява лично .
В съдено
заседание съдът прие заключението на вещото лице по назначената
ССЕ по делото – не оспорена от
особения представител на ответника.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
От
приложеното ч.гр. д №264/2018 година по описа на Тервелски
районен съд се установява следното :
Образувано е по заявление
с вх. №1254 от 10.05.2018 година от
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД с ЕИК202527341 със седалище и адрес на управление гр. София ,
бул ." Васил Левски” № 114 , етаж Мецанин, п.к. 1527, представлявано от
законен представител – Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев
- управители ,чрез процесуалния им представител - юрисконсулт Н.А.С., срещу С.А.Д. с ЕГН ********** *** - в
качеството му на Кредитополучател по
договор за кредит „Бяла карта“ с № 481317 от 01.10.2016 година , сключен с „Аксес Файнанс“ ООД като Кредитор
, ,като в последствие вземането по
договора е прехвърлено между „Аксес
Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, ЕИК ********* на 14.02.2018 г.
с подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016година,
по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности,за издаване на заповед за изпълнение за вземане на парична сума
в размер на: 400,00 /четиристотин / лева
– главница, договорна лихва – в размер
на 70,86 / седемдесет лева и 86 ст. / лева
за периода от 06.10.2016 година до 06.07.2017 година, неустойка за
неизпълнение на задължението в размер на
177,50 / сто седемдесет и седем лева и 50 ст. / лева за периода от 06.11.2016 година до 06.07.2017
година , разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 202,50 / двеста и
два лева и 50 ст. / лева , законна лихва
в размер на 30,57 / тридесет лева и 57 ст. / лева за периода от
07.07.2017 година до 19.04.2018 година, ведно със законната лихва върху сумите считано от дата на депозиране на
заявлението при съда – 10.05.2018 година- дата на депозиране на заявлението при съда, до
окончателното изплащане на задължението .
Претендира се и присъждането на направените съдебно деловодни разноски по
делото в размер на 25,00 / двадесет и пет / лева – явяваща се държавна
такса и
юрисконсултско възнаграждение – в размер на 200,00 / двеста / лева от които 50 лева по чл. 13 т.2 за подготовка на документи и 150,00 лева по чл. 26 от НАРЕДБА ЗА
ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ в сила от 01.01.2006 г.Приета с ПМС № 4 от
06.01.2006 г.Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 28 Юли
2009г., изм. ДВ. бр.31 от 15 Април 2011г., изм. ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015г.,
изм. и доп. ДВ. бр.98 от 15 Декември 2015г.
С Разпореждане № 470
от 14.05.2018 година съдът е уважил заявлението.
Издадена е Заповед за
изпълнение на парично задължение
№ 210 от 14.05.2018 година .
Съдебните книжа са връчени на длъжника
при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК
чрез залепено на 18.06.2018
година уведомление . Видно от върнатото съобщение с дата 06.07.2018 година в 14 дневния срок лицето не се е явило за да му бъдат връчени
книжата - Заповедта и съобщението - след три посещения на адреса ,съответно на
14.04.2018 година , на 03.06.2018 година и на 18.06.2018 година .Видно от съдържанието на Разписка към
уведомление от 18.96.2018 година
длъжника живее в гр. Добрич и не посещава адреса .
По този и
именно повод , съдът с Разпореждане № 646
от 09.07.2018 година :
Предвид
не приемането на съдебните книжа ,което
предполага иницииране на установителен иск от кредитора по смисъла
на чл.422 в вр. чл.415 от ГПК, указва на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си .
Констатира се, че съобщението с
указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от
ищеца на 01.08.2018 година , като ищецът
е упражнил правото си на иск и на 04.09.2018 година /т.е.в рамките на
законоустановения едномесечен срок /е предявил настоящия иск за установяване на
вземането си със СПН.
Установява се, че на 01.10.2016 година между „Аксес Файнанс”ООД, от една страна като
Кредитодател, и ответника С.А.Д. в качеството му на крудитополучател е
сключен Договор за кредит „Бяла карта”, по силата на който Кредитодателят се задължил да предостави на
Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 200.00 лв., под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта Access Finance/iCardCard/Visa. От
своя страна Кредитополучателят се е задължил да го върне и ползва съгласно
условията на договора .
В договора е била
предвидена възможност за увеличаване на лимита му, като страните са се съгласили да
бъде увеличен същия, за което и
страните подписали Анекс
към Договора -
Анекс от 11.01.2017 година с
който анекс кредитния лимит е увеличен на
400,00 лева .
На
основание сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължение / цесия / от 11.11.2016 година на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 14.02.2018 година, сключен между „Аксес Файнанс”ООД с ЕИК ********* и
настоящия заявител - „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД с ЕИК202527341 по силата на който
вземането е прехвърлено
в полза на ищеца по настоящото дело изцяло
ведно с всички привилегии обезпечения
и принадлежности .
По делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, която е дала
заключение, за размера на задължението по Договор за кредит „Бяла
карта”, които ответникът дължи .
Заключението не е оспорено от осодбения
представител на ответника .
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна
квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД с ЕИК202527341– частен правоприемник /цесионер/ на „Аксес
Файнанс”ООД, съществува вземане срещу ответника в претендирания размер -
предмет на заповед №210 от 14.05.2018
година , издадена по ч.гр.д.№264/2018 г.
Съдът намира, че
приложения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 11.11.2016
година е валидно сключен между Кредитодателя по
процесния договор за заем – „Аксес Файнанс”ООД, в качеството му на продавач/цедент/ и
„Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД с ЕИК202527341, в качеството му на купувач/цесионер/. По делото са ангажирани
доказателства, които по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е
било предмет на цесионния договор и ищеца като титуляр на вземането се явява
материално правно легитимиран да претендира заплащането му. Към исковата молба
е представено извлечение от Приложение №1/14.02.2018 година към Договора за продажба и прехвърляне
на вземания/цесия/ от 11.11.2016 година,
в който под №182- лист 32 по делото вземането е индивидуализирано в достатъчна
степен чрез посочване на договора и датата на сключването му, трите имена и ЕГН
на длъжника, размера на вземането, в т.ч. и начислената лихва за просрочие към
датата на засичане.
Съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В хода на процеса – с
дадения писмен отговор ответникът ,чрез особения си представител отрича да е надлежно уведомен за цедиране на
вземането, както и да е получил чрез
куриер уведомлението за цесията.
След анализ на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено, че по силата на Договор за
кредит „Бяла карта” от 01.10.2016 година
между „Аксес Файнанс”ООД и ответника С. А. Д. са възникнали облигационни правоотношения,
които валидно обвързват страните. Съдът приема за доказан факта, че
Кредитодателят е изпълнил задължението си по договора, да предостави на
Кредитополучателя револвиращ кредит в посочения
размер - под формата на разрешен
кредитен лимит. От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза
се установява, че сумата по кредита е
усвоена от ответника, поради което за същия е възникнало задължение да погаси задължението
си касаещо главница
и лихва.
Правото да обяви кредита
за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора.
Приема се, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип по чл.20а,
ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличие на
две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на
падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да
прояви своето действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т.е.изявлението на
кредитора да е достигнало до длъжника.
С подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът
упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си
вземане, но дори и в заявлението да се
съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то това
не обуславя извод, че е волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото препис
от заявлението не се връчва на длъжника. Дори и с подаването на исковата молба,
не би могло да се приеме, че е налице надлежно обявяване на предсрочната
изискуемост, тъй като т.18 от ТР №4/2014 г. изрично предвижда, че в хипотезата
на предявен по реда на чл.422 от ГПК установителен иск, предсрочната
изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението и във всички
случаи кредиторът трябва да е уведомил за това длъжника. Ако фактите, относими
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
В конкретния случай, в чл.22, ал.2
от договора е предвидено, че при неплащане на минимум 15% от одобрения кредитен
лимит в рамките на два последователни месеца, кредитора има правото
да обяве цялото задължение за преспочно изискуемо .
Независимо от така постигнатата договореност между страните, съдът счита, че
тази клауза не е породила действие, доколкото кредитната институция не е
заявила изрично, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател
преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ето защо, поради неангажиране
на доказателства, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника
за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, не може да се приеме за установена
изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит.
В случаят ищецът по делото, за да обоснове изискуемостта на вземанията си
се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит на 06.07.2017
година / посочено по
исковат а молба / на горепосоченото договорно основание. От
установените по делото обстоятелство може да се направи извод, че към тази дата
са били налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за
обявяване на предсрочната му изискуемост, предвид липсата на погашения. Според
уговореното в договора необходимо условие за настъпването на предсрочната
изискуемост е обявяването й на кредитополучателя. Страните не са уговорили
т.нар. автоматична предсрочна изискуемост. Следователно, за да може
кредитодателят да се ползва от последиците на предсрочната изискуемост
волеизявлението му за това следва да е достигнало до знанието на ответника и то
по един от начините визирани в чл. 28 от договора. Ищцовата страна не
доказа да е уведомила ответника
за настъпването на предсрочната изискуемост .
Доколкото договорът за страните има силата на закон
/чл. 20а ЗЗД/, липсата на обявяване на предсрочната изискуемост по един от
начините уредени в чл. 28 от Договора, сочи на неосъществяване на условията,
при които е уговорено настъпването на същата.
„По силата на писмено пълномощно/ л.37 по делото
/ „Аксес Файнанс” ООД, чрез законния си
представител Цветан Петков Кръстев е овластил „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД с ЕИК202527341 с правата да уведоми от името на „Аксес
Файнанс”ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по
силата на сключени договори за кредит, прехвърлени с договор продажба, сключен
на 11.11.2016 година между „ Аксес Файнанс”ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД с ЕИК202527341.
В
писмо без изх. Номер- лист
35 по делото , адресирано до
ответника Д. , ищцовата страна, действайки като пълномощник на „Аксес Файнанс”ООД, е направила изявление, че въз основа
приложение № 1 от
14.02.2018 година, към
рамков Договор за
прехвърляне на рпарични задължения / цесия/ от 11.11.2016 година, сключен между цедента
„Аксес Файнанс” и цесионера „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД с ЕИК202527341 е прехвърлено
вземането, произтичащо от договор за „Бяла карта“ с № 481317 от 01.10.2016
година, сключен с „Аксес Файнанс“ ООД
като Кредитор
Не се събраха
доказателства ответника да е уведомен
за цесията-към писменото доказателство липсват данни същото да е съобщено на ответника – длъжник.
В тази връзка, решаващия състав приема, че по делото не са ангажирани никакви
други годни писмени доказателства за доказване настъпването и обявяването на
пълна и предсрочна изискуемост на процесния револвиращ кредит,
договорен за неопределен срок. Конкретните задължения и последиците от тяхното
неизпълнение, както и основанията за реализиране от кредитора на правото да
обяви ползвания револвиращ кредит за изцяло и предсрочно изискуем, са
съществени елементи от договора и те подлежат на доказване от страната, която
черпи благоприятни последици от него. Това не са ноторно известни факти, нито
факти, служебно известни на съда, респ. съдът не е длъжен служебно да изследва
подобни обстоятелства, тъй като те касаят договорната отговорност по подписан
между страните договор, респ. подлежат на доказване от страната, която черпи
права от тях. Предвид изложеното, съдът намира за недоказана тезата на ищеца
за наличие на конкретни
основания, за настъпване на предсрочна изискуемост и за обявяване на процесния кредит за предсрочно
изискуем,както и реда и начина за обявяване на длъжника на предсрочната
изискуемост. При тези данни по делото не
може да се обоснове извода че кредитора
валидно се е разпоредил с правото да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем,
нито че е упражнил надлежно това право по отношение на кредитополучателя -
ответник. Поради това, съдът намира, че нито към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, нито към
приключване на устните състезания по настоящото дело, може да се приеме за
установено наличието на изискуеми вземания в полза на кредитора от ответника за предявените по делото искови суми, които
вземания да са възникнали на предявеното от ищеца основание.
Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства, съдът намира за основателни и обосновани възраженията на
ответната страна-чрез назначения му от
съда особен представител , че дори и да
се приеме за установено по делото възникването на облигационна връзка между
кредитодателя и кредитополучателя по
Договора за кредит „ Бала Карта“ от 01.10.2016 година , както и възникването
на облигационна връзка между „Аксес Файненс” ООД гр. София и настоящия цаявител , по силата на сключен
договор за цесия между тях, с които да
са прехвърлени вземанията по процесния договор за кредит „Бяла карта” от 01.10.2016 година , то в случая не се
установява изпълнение на изискванията на чл.99 от ЗЗД по отношение на договора
за цесия от 11.11.2016 година , тъй като
прехвърлянето на горепосочените вземания с този договор не е съобщено по
никакъв начин на длъжника в съответствие с изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД - липсват каквито и да е писмени
доказателства в тази насока .
Предвид изложените по-горе
съображения, съдът счита, че в случая не може да се приеме за безспорно
установено съществуването на парично вземане на ищеца -„Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД с ЕИК202527341 , срещу С.А.Д. с ЕГН ********** *** - в
качеството му на Кредитополучател по
договор за кредит „Бяла карта“ с № 481317 от 01.10.2016 година , сключен с „Аксес Файнанс“ ООД като Кредитор
, ,като в последствие вземането по
договора е прехвърлено между „Аксес
Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, ЕИК ********* на 14.02.2018 г.
с подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016година -
за посочените по исковата молба суми .
Поради
това, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във
вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Наред с това, предвид отхвърляне изцяло на ищцовата
претенция като неоснователна, съдът счита, че претенциите на ищеца по
чл.78,ал.1 от ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като
такива, както в частта им за присъждане на сумата 25,00 лева , представляваща платена държавна такса
в заповедното производство, и сумата от 175,00 лева - съдебни разноски за доплатена държавна по настоящото дело , разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 300,00 лева , както и за разноски за назначен на ответника
особен представител в размер на 300,00 лева .
Водим от
гореизложените съображения, Тервелски
районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.422,ал.1 във вр.
чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД,
предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД с
ЕИК202527341 със седалище и адрес на
управление гр. София , бул ." Васил Левски” № 114 , етаж Мецанин , п.к.
1527, представлявано от законен представител – Росен Георгиев Антов и
Тервел Янчев Кънчев - управители ,чрез процесуалния си
представител - юрисконсулт Н.А.С. , за признаване
за установено по отношение на ответника
С.А.Д. с ЕГН ********** *** - в качеството
му на Кредитополучател по
договор за кредит „Бяла карта“ с № 481317 от 01.10.2016 година , сключен с „Аксес Файнанс“ ООД като Кредитор
, ,като в последствие вземането по
договора е прехвърлено между „Аксес
Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, ЕИК ********* на 14.02.2018 г.
с подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016година, че
дължи на ищцовата страна сумата:
400,00 /четиристотин / лева – главница, договорна лихва – в размер на 70,86 / седемдесет лева и 86 ст.
/ лева за периода от 06.10.2016
година до 06.07.2017 година, неустойка
за неизпълнение на задължението в размер на
177,50 / сто седемдесет и седем лева и 50 ст. / лева за периода от 06.11.2016 година до 06.07.2017
година , разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 202,50 / двеста и
два лева и 50 ст. / лева , ведно със законната лихва върху сумите считано от дата на депозиране на
заявлението при съда – 10.05.2018 година- дата на депозиране на заявлението при съда , до окончателното изплащане на задължението
, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 210 / 14.05.2019 година по ч.
гр. дело № 264 / 2018 по описа на Тервелски
райнон сед , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията
по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД с ЕИК202527341 за заплащане от ответника С.А.Д. с ЕГН **********
*** на сумата: 25,00лева, представляваща платена държавна такса в заповедното
производство, и сумата от 175,00 лева - съдебни разноски за доплатена държавна,
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 300,00 лева, както и за
разноски за назначен на ответника особен
представител в размер на 300,00
лева, като неоснователна .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
След влизане в сила на решението,
приложеното ч.гр.д. №264/2018 година по описа на
Тервелски районен
съд да се върне при деловодството на съда , ведно с препис от настоящото решение.
Районен съдия :