НОХД 474/2019г. – Пловдивски районен съд –
VІІІ наказателен състав
МОТИВИ:
Срещу подсъдимия К. П. Г.
, роден на ***г***, ., б. г. , неженен, начално образование, безработен,
осъждан, е повдигнато обвинение в това , че на 24.09.2018 г. в гр. Пловдив се е
заканил на Р.Й.Д. *** с престъпление против нейната личност- убийство и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, което е
престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
За съвместно разглеждане с
наказателния процес е предявен граждански иск от пострадалата Р.Д. за причинени
неимуществени вреди , изразяващи се в стрес и уплах в размер на 2000 /две
хиляди лева/ , ведно със законната лихва върху предявения граждански иск,
считана от датата на деянието – 24.09.2018г. до окончателното й изплащане.
Представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение, което счита за
доказано по безспорен и категоричен начин и предлага на съда да признае
подсъдимия Г. за виновен в извършването на деянието, за което е даден на Съд ,
като счита , че най справедливо би било да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно в
размер на 3 години, чието изтърпяване да бъде при първоначален „строг” режим.
По отношение на предявения граждански иск, прокурорът предлага същият да бъде
уважен в пълния му размер.
Гражданския ищец и частен
обвинител Р.Д., чрез повереника си – адв. С. – моли съда да уважи предявения от
нея иск, а относно наказанието , което следва да се наложи на подсъдимия се
солидаризира със становището на държавното обвинение.
Подсъдимият К.Г. се признава за виновен по
повдигнатото му, като чрез назначения му служебен защитник – адв. Д. – моли за
снизхождение относно размера на наказанието , което би следвало да му се
наложи. Относно граждански иск, адв. Д. счита , че размерът на същия следва да
бъде съобразен с имотното състояние на нейния подзащитен.
Съдът , след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намира и
приема за установено следното:
Относно подсъдимия К.Г. са
налице данни , че е бил проследяван амбулаторно и лекуван стационарно в
"Център за психично здраве-Пловдив"ЕООД-гр. Пловдив от 26.02.2002г.
Многократно е бил хоспитализиран в мъжкото отделение на посоченото здравно
заведение, обичайно довеждан от служители на "Бърза медицинска помощ"
или органите на МВР, като последната му хоспитализация била в периода
10.08.2018г.-20.09.2018г. с диагноза: "Диссоциално разстройство на
личността". Относно тези обстоятелства по делото е приложена епикриза
/стр. 45 от досъдебното производство/ , от която е видно, че поводът за
последното му настаняване в ЦПЗ-Пловдив бил сигнал от органите на МВР, които го
намерили да скита безцелно и без документи за самоличност. Неврологичният му
статус според тази епикриза е без данни за обща и огнищна неврологична
симптоматика. При изписването му от здравното заведение на 20.09.2018г. бил
психомоторно спокоен, контактен, ориентиран, емоционално-волеви неустойчив,
апсихотичен, с тежка социална дисфункция и некритичен.
На 24.09.2018г.пострадалата
Д., която работела като медицинска сестра в УМБАЛ „Парк хоспитал” се прибрала в
дома си и около 19.30ч. излязла да
разходи домашния си любимец-куче, порода "Йорки". Д. и кучето се
движели по велосипедната алея срещу
сградата на бул. "Марица" № 100 в гр. Пловдив.
В този момент от храстите
край алеята изскочил подс. Г., който
държал в лявата си ръка нож, с дължина на острието около педя. Притиснал с дясната
си ръка пострадалата Д. близо до тялото си, опрял острието на ножа в областта
на шията и й заявил: "Аз ще те убия". В тази стресова ситуация
свидетелката успяла единствено да извика на кучето си /макар и от изключително
дребна порода/ "Дръж!", а то от своя страна, верно на стопанката си,
се хвърлило с лай срещу Г.. Подсъдимият освободил от хватката си пострадалата,
като при свалянето на ръката си я порязал с ножа по дланта на дясната ръка и по
безименния пръст на лявата ръка. веднага след това побягнал, но продължил да й
се заканва с думите: "Аз ще те убия рано или късно!". Крайно уплашена
от заканата за отнемане на живота й, Д. започнала да вика за помощ, но наоколо
нямало никой, който да се отзове, поради което бързо се прибрала в дома си и
позвънила на номер 112, като съобщила за инцидента. След това почистила сама
порезните рани на ръцете си и слязла пред жилището си, където я чакали
полицейски служители.
На 27.09.2018г. свидетелят
В.И.-*** в ІV РУ при ОДМВР-Пловдив, заедно с други двама свои колеги извършвали обход на
територията на полицейското управление, когато около 13.45ч., в близост до
мястото на инцидента с пострадалата Д. забелязали самия подсъдим, който
отговарял на описанието на извършителя, дадено от Д. преди три дни. Г. бил
отведен в сградата на ІV РУ, където било извършено разпознаване на лица по реда
на НПК, при което св. Д. категорично го разпознала като лицето, което на
24.09.2018г. й отправило заканата с убийство с притискане на нож до гърлото й.
В тази насока св. В. И. в съдебно заседние потвърждава , че още при задържането
му , подсъдимият бил адекватен, ориентиран за време и пространство, а също така
при проведена беседа дал напълно смислени обяснения относно това къде живее, с
какво се занимава, а също така и че не полага труд.
По делото е изготвена
съдебно-психиатрична експертиза, която сочи, че подс. Г. не страда от психично
заболяване и не се води на отчет към "Център за психично
здраве"-Пловдив. Настаняван бил неколкократно в стационара с диагноза
"Диссоциално разстройство на личността". Към 24.09.2018г. и към
момента на изготвяне на експертизата обвиняемият можел да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Можел да участва в
наказателен процес, но предвид личностовата му дисхармония било уместно
участието на защитник. Изводите , залегнали в експертизата се поддържат изцяло
и в съдебно заседание от вещото лице д-р Р. Д..
Изготвена е била също така
и съдебно-психиатрична експертиза на
пострадалата, която категорично сочи , че Д. е възприела действията и чутите
закани от извършителя на деянието недвусмислено, като реални и действителни,
възбуждащи основателен страх за осъществяването им. Преживяла е състояние на
силен стрес, който с течение на времето и подкрепата на близките й е преминал
без да остави трайни следи върху психиката й и да провокира заболяване.
Относно последиците от
осъществената закана с убийство самата пострадала е категорична , че предвид
действията на подсъдимия , които непротиворечиво сочели на желание от негова
страна да й навреди /поставяйки живота й в опасност/, тя ги е възприела като
такива, целящи осъществяване на такъв вид закана , още повече че вербалната
част била придружена и от реални физически действия – опиране на нож с дълго
острие в областта на шията й. Д. заявява , че въпреки изминалите няколко месеца
и към настоящия момент изпитва страх при прибирането си от работа в по- тъмните
часове на денонощието, а и освен това е променила режима на разходки на
домашния си любимец, които осъществявала само в светлата част на деня.
В тази насока са и
показанията на св.Ф. Ч., който и към момента на деянието , а и към настоящия
живее с пострадалата на съпружески начала. На датата на инцидента св. Ч. си бил
вкъщи, когато Д. се прибрала от работа и веднага след това извела кучето. На
прибиране обаче плачела , а ръката й била окървавена. Обяснила на Ч. , че била
нападната от неизвестно лице ,което опряло нож във врата й и й се заканил с
убийство. Оттук насетне пострадалата започнала да говори и става насън, изпитвала
страх да излиза сама в квартала и държала това да става само в компанията му.
Както след повдигане на
обвинението, при вземането на мярка за неотклонение, така и пред настоящия Съд
, подсъдимият Г. се възползва от правото си да не дава обяснения, като
единствено в съдебно заседание заявява, че се признава за виновен.
Горната фактическа
обстановка се потвърждава по един безспорен и несъмнен начин от показанията на
пострадалата Д., на разпитаните свидетели и вещи лица, от приетата
съдебно-психиатрична експертиза, както и от всички останали писмени
доказателства, находящи се мужду кориците на делото.
Съдът намира , че по
гореописания начин обвиняемият К.П.Г. е осъществил както от обективна, така и
субективна страна съставомерните признаци на деянието, инкриминирано в текста
на чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 24.09.2018 г. в гр. Пловдив се е
заканил на пострадалата Р.Д. *** с престъпление против нейната личност-
убийство и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му.
Начинът на осъществяване на заканата с убийство против нейната личност е било
осъществено както с думите: „Аз ще те убия!", така и с конкретни действия
от страна на подсъдимия – притискане тялото на свидетелката до неговото тяло,
както и с опиране до шията й на нож, със солидна дължина от около 25 см. Заканите му, и то отправени по този начин,
са били възприети от Д. в „прав текст” и съвсем естествено са възбудили
основателен страх у нея, че ще бъдат осъществени.
Съдът е на
становище , че от субективна страна престъплението е било осъществено от подс.
Г. при наличието на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер
на извършваното от самия него, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал тяхното настъпване.
При
определяне вида и размера на наказанието , което следва да бъде наложено на
подс. Г., Съда счита , че от една страна не се установиха каквито и да били
смекчаващи отговорността обстоятелства. Действително е налице признаване на
вината, което обаче се явява крайно формално, като самият подсъдим по никакъв
начин не демонстрира осъзнаване на стореното от него, както и съжаление или
разкаяние за причиненото на пострадалата. В настоящия казус по отношение на Г.
се установиха единствено и само отегчаващи отговорността обстоятелства. Справката
съдимост сочи , че спрямо него до настоящия момент са били постановени общо 12
/дванадесет/ осъдителни съдебни акта – основно за престъпления против
собствеността , като последното наказание му е наложено за осъществен грабеж и
то при употребата на сила спрямо пострадалото лице. Многократните осъждания, а
и ефективните изтърпявания на наказанията лишаване от свобода с начало 1998г.
по никакъв начин не са изиграли своята поправяща и превъзпитателна роля, което
от своя страна е довело и да извършването на настоящото деяние. Дори и
сравнително немалкия срок от 2 години изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, наложено му с присъда, постановена по НОХД 771/2003г. на ПРС ХХІІ н.с.
също не е постигнало целите на генералната и специалната превенции.
Настоящият
съдебен състав , намира че за поправянето и превъзпитаването на дееца, а и за
предупредителното и възпиращо въздействие върху останалите членове на
обществото , най справедливо би било на подс. Г. да бъде наложено наказание
лишаване от свобода, чийто размер да е ориентиран близо до максималния ,
предвиден в текста на чл. 144,ал.3 от НК , а именно 5 /пет/ години. По –
продължителното отделяне на дееца от обществото, предвид трайно установените му
престъпни навици, не би повлияло във висока степен на бъдещото поведение на Г.
, но от друга страна в рамките на този срок самото общество ще бъде предпазено
за по-дълго време от престъпните му посегателства.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС така наложеното на
подсъдимия К. Г. наказание от пет години лишаване от свобода следва да се изтърпи при
първоначален „строг” режим в затвор, а на основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 от НК следва да бъде приспаднато от така наложеното му наказание времето през
което е бил задържан под стража по реда
на ЗМВР и НПК, считано от 27.09.2018г. до влизане на настоящата присъда в
законна сила.
Що
се касае до предявения от пострадалата Д. граждански иск за сумата от 2000 /две хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението
по чл. 144 ал. 3 от НК, Съдът е на
становище , че същият следва да бъде уважен изцяло , тъй като е доказан както
по основание , така и по размер. Както по досъдебното производство, така и в
съдебната фаза се събраха доказателства, достатъчни да обосноват
основателността на този иск. От една страна самото деяние е осъществено с
твърде висок интензитет, като върху пострадалата е бил упражнен не само
вербален а и мануален масиран натиск, като дори се е стигнало и до нараняване на нейните ръка и пръст. От друга страна
последиците от престъпното деяние на Г. са оказали дълготрайно влияние върху
психиката на пострадалата, изразяващо се в постоянен страх от нападение, когато
не се намира между стените на дома си. Съдът счита , че сумата от 2000/ две
хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху тях , считана от датата на
деянието /24.09.2018г./ по най- оптимален начин ще репарира вредните последици,
причинени от въздействието на подсъдимия както върху психиката, така и върху
физиката на Р.Д..
Подсъдимият следва да заплати
на гражданския ищец и частен обвинител и сумата от 100 /сто/ лева, направени от
нея разноски за упълномощаване на повереник.
Тъй като с виновното си поведение подс. К. Г. е станал
причина за воденото срещу него наказателно преследване, то на основание чл. 189
ал. 3 от НПК същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Пловдив
в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 80 /осемдесет/ лева, ,
представляващи 4% държавна такса върху уважения граждански иск, както и 60
/шестдесет/ лева направени в хода на съдебното производство разноски за вещи лица, а по сметка на ОДМВР - Пловдив,
сумата от 234,60 лева / двеста тридесет и четири лева и шестдесет стотинки/,
направени в хода на досъдебното производство разноски за изготвяне на
съдебно-психиатрични експертизи.
Причини
за извършване на престъплението – ниска правна култура , крайно незачитане
физическата неприкосновеност на отделния индивид, както и трайно установени
престъпни навици.
По
тези свои съображения Съдът постанови и присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
П.
С.