Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Кюстендил, 19.10.2018
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателна колегия, в откритото заседание на двадесет и седми
септември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Вергиния
Бараклийска и в присъствието на прокурора Валери Пенков, като разгледа
докладваното от съдия Баталски ВНОХД № 268 по описа за 2018
г. на КОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на гл. XXI от НПК.
С присъда №15 от 06.02.2018 г., постановена по НОХД №1279/2016 г.,
Дупнишкият районен съд е признал подсъдимия С.Й.Д. роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, с ЕГН:********* за виновен в това,
че на 08.02.2014 г. /около 17:30 часа/, в гр. Дупница, в находяща се на ул. ***
игрална зала „Адмирал” е повредил противозаконно чужда движима вещ – игрален
автомат марка „Премиум Ве плюс Гаминатор”, собственост на „Вилкос Груп” ЕООД
гр. София, като е счупил сензорния му дисплей (тъчскрийн – 26 инча) на стойност
642,20 лева – престъпление по чл. 216,
ал. 1, пр. 2-ро от НК, като при условията на чл. 54, във вр. чл. 216, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца. На
основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС с присъдата му е определен първоначален
„строг” режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”. С посочената
присъда С.Д. е осъден да заплати сторените по делото разноски за изготвяне на
експертиза в размер на 60.00 (шестдесет) лева по сметка на ОД
на МВР гр. Кюстендил.
Недоволен от
присъдата е останал подсъдимият, който чрез защитника си по делото е подал
въззивна жалба и допълнително писмено изложение към нея, като е развил
оплаквания, че присъдата е неправилна, необоснована, явно несправедлива и
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, а присъдата е
явно несправедлива. Сочи се, че липсват доказателства за това, че именно
подсъдимият Д. е извършител на престъплението, в което е обвинен. Твърди се, че
в мотивите на присъдата не е изяснено по какъв начин е осъществена формата на
изпълнителното деяние. Сочи се, че съдът е постановил присъдата си въз основа
на взаимно изключващи се фактически и правни изводи и е постановил своя акт въз
основа на противоположно дадени свидетелски показания. Сочи се, че в съдебния
акт липсва дължимият всестранен и пълен анализ на доказателствената съвкупност,
че съществува неяснота относно възприетата от съда фактология, която не е
преодоляна със съвкупна оценка на доказателствените източници и с ангажиране на
допълнителни доказателства. Твърди се, че обвинението не е доказано по несъмнен
начин, а присъдата почива на предположения, вероятности и догадки, а не на
безспорно установени факти. Сочи се, че наложеното на подсъдимия наказание е
явно несправедливо. Искането е да бъде отменена присъдата на ДРС, като бъде
постановена нова, с която да бъде оправдан подсъдимият Д..
По делото не са постъпили възражения от Районна прокуратура гр. Дупница.
Участващият по делото
прокурор от КОП пледира за неоснователност на
въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на
обжалваната присъда и на това основание предлага
потвърждаването й.
Въззивникът подсъдим
С.Д., редовно призован, не се е явил в съдебно заседание и не е изразил
становище по жалбата, като съдът е дал ход на делото в условията на чл.269,
ал.3, т.1 от НПК.
Защитникът му излага доводи, че присъдата е неправилна и незаканосъобразна
и следва да бъде отменена, като се постанови нова присъда, с която да се
признае подсъдимият за невиновен, както и че престоплението не е доказано.
Въззивната инстанция,
след цялостна проверка на доказателствата по делото и атакувания съдебен акт, и
след като обсъди доводите в жалбата и становищата на страните, съгласно
правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК намери следното:
Жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срок и от
лице, имащо право и интерес от обжалване. Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Районният съд е приел
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.Й.Д. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, с ЕГН:*********.
На 08.02.2014 г.
подсъдимият Д. отишъл да поиграе на игралните машини в игрална зала „Адмирал”,
находяща се на ул. ***в гр. Дупница. Около 15:30 часа на същата дата, след като
направил няколко игри на игрален автомат марка „Премиум Ве плюс Гаминатор”,
подсъдимият нанесъл удари с ръце по сензорния дисплей (тъчскрийн – 26 инча) на
автомата, на който играел, в резултат на което счупил дисплея му. По същото
време на съседната игрална машина бил свидетелят В.А., който непосредствено
възприел случилото се. По същото време на смяна в казиното като крупиета
работили свидетелите Д.Д.и М.Б.които уведомили за случая свидетеля Н.В.–
управител на заведението.
Районният съд е
приел за установена изложената фактическа обстановка, след внимателен анализ на
всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е
достигнал до правни изводи, които съответстват на доказателствената основа по
делото. Правилно е приел първият съд, че от показанията на свидетелите Д.Д.и М.Б.се
установява, че на 08.02.2014 г., около 17:30 часа, двамата са се намирали в
игрална зала „Адмирал”, находяща се на ул. ***в гр. Дупница, където работили
като крупиета, както и че по същото време в казиното като клиенти били подсъдимият
Д. и свидетелят В.А., които стояли на два съседни игрални автомата. От
показанията на свидетеля В. А.се установява, че докато играел, подсъдимият Д.
се нервирал и удрял по игралната машина, поради което му били отправени
забележки да не удря толкова силно, като в един момент свидетелите М. Б. и Д. Д.чули
силен звук от чупене на стъкло, идващ от машината, на която играел подсъдимият Д..
Свидетелят Д. Д. се обърнал и отишъл при подсъдимия, където установил, че
дисплеят на автомата е счупен. Подсъдимият не отрекъл пред двамата свидетели,
че той е счупил дисплея на игралния автомат, но заявил, че го е сторил без да
иска. Същите обстоятелства били установени от двамата свидетели и при
извършения от тях преглед на охранителните камери, от записа на които ясно
възприели удара по игралната машина.
Правилно първият
съд е кредитирал показанията на свидетелите Д.Д., М.Б.и В.А., тъй като същите ясно,
категорично и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка, а техните
показания се подкрепят и от показанията на свидетеля Н.В., който по същото
време работил като управител на игралната зала и веднага след случая бил
информиран от свидетелите Д.Д., М.Б.като след пристигането му в казиното,
подсъдимият признал и пред него стореното.
Правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно възражението на
защитата, че не било установено авторството на деянието, тъй като в
доказателствената съвкупност по делото не се съдържат каквито и да било данни,
които да пораждат съмнение, че някой друг, а не подсъдимият Д. е нанесъл
ударите, причинили счупването на дисплея на игралния автомат, който довел до
неговото повреждане. До посочения извод, първият съд е достигнал, анализирайки
в дълбочина събраните по делото доказателства, като е приел, че показанията на
всички разпитани по делото свидетели категорично подкрепят направения извод,
тъй като свидетелят В. А.е очевидец на деянието, а свидетелите Б.и Д. Д.,
провокирани от силния звук, веднага след деянието отишли при машината и
констатирали, че тя е счупена, а на нея стоял подсъдимият, който си признал, че
е счупил машината, а това се потвърдило и при прегледа на записа от
охранителните камери в обекта. От приетата по делото съдебно-оценителна
експертиза се установява, че стойността на сензорния дисплей на игрален автомат
„Премиум Ве Плюс“ се равнява на 642,20 лева.
Приетата
от районния съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, кореспондира
изцяло с обстоятелствената част на обвинителния акт, както и със събраните в
хода на производството доказателства, които първият съд е анализирал внимателно и задълбочено.
Настоящата инстанция при
собствена и самостоятелна оценка на доказателствения материал установи, че
събраните по делото доказателства са правилно възприети и ценени.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил правилни правни изводи като
е приел, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна
и от субективна страна състава на инкриминираното престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК.
Авторството на престъплението е
безспорно установено от самопризнанията на подсъдимия,
направени пред свидетелите М. Б., Д. Д. и Н. В., както и от кореспондиращите му
свидетелски показания и писмени доказателства и заключението на оценителната експертиза.
Правилни са изводите на районния съд, че от
изложената фактическа обстановка се установява, че подсъдимият Д. с поведението
си е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 216, ал.
1, предложение 2 от НК, като на 08.02.2014 г., около 17:30 часа, в гр. Дупница,
в находяща се на ул. ***игрална зала „Адмирал” е нанесъл удари с ръка, които са
довели до счупване на сензорния дисплей (тачскрийн – 26-инча) на игрален
автомат марка „Премиум Ве плюс Гаминатор“, в резултат на което противозаконно
бил увреден посочения игрален автомат, собственост на „Вилкос Груп” ЕООД.
Правилно е приел първият съд, че от субективна страна подсъдимият е действал
при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, както
и последиците от неговото осъществяване, тъй като този извод се налага от
обективираното от самия подсъдим поведение, който е съзнавал, че нанасянето на
удари с ръка по сензорния дисплей на игралния автомат може да доведе до
неговото счупване, за което свидетелката Б.неколкократно го е предупреждавала.
Правилно е приел първият съд, че при
определяне на наказанието, същият е бил ограничен от обстоятелството, че
производството се разглежда след възобновяване на наказателното производство от
ВКС по искане на подсъдимия, поради което е недопустимо влошаване положението
му чрез определяне на по-тежко наказание от първоначално определеното с присъда
№ 91 от 24.07.2015г. по нохд № 775/2014г. по описа на РС-Дупница. При
индивидуализацията на наказанието, съдът е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство
относително ниската стойност на вредата, а като отегчаващо такова обстоятелството,
че Д. е осъждан. Верен е изводът на първия съд, че по делото не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосноват
приложението на чл. 55 НК.
Поради изложените съображения, правилна е
преценката на районния съд, че наказанието
следва да се наложи при условията на чл. 54 от НК, като се съобрази балансът на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като определянето на
наказание над минимално предвидения в закона размер би се явило прекомерно с
оглед стойността на повредената вещ и обстоятелствата, при които е извършено
деянието и би надхвърлило целите по чл. 36 от НК. При тези обстоятелства,
настоящият състав на въззивния съд намери, че определеното от първия съд
наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца е достатъчно за осъществяване
на поправително-превъзпитателното въздействие върху подсъдимия, както и за
въздействието му върху останалите членове на обществото.
Верен е изводът на първия съд, че не са
налице предпоставките по чл. 66 НК за отлагане изтърпяването на така наложеното
наказание, поради наличието на предходни осъждания на подсъдимия за
престъпления от общ характер.
Правилно и обосновано по отношение на
наложеното наказание лишаване от свобода, първоинстанционният съд е постановил
да бъде изтърпяно ефективно, тъй като подсъдимият Д. е осъждан на лишаване от
свобода и към датата на извършване на престъплението, предмет на обвинение по
настоящото дело, не е бил реабилитиран.
Първоинстанционният съд, в
съответствие със законовата разпоредба на чл. 189, ал. 3 НПК, е осъдил
подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 60,00 лева в
полза на републиканския бюджет и по сметка на ОД на МВР – Кюстендил.
Не са налице
сочените в подадената от защитата въззивна жалба основания за постановяване на
нова присъда, нито други основания за изменение или отмяна на присъдата, поради
което постановената от РС – Дупница присъда следва да бъде потвърдена.
Въз основа на изтъкнатите съображения, съдът
намира, че на основание чл. 338 от НПК въззивният съд, че следва да потвърди
обжалваната присъда.
Мотивиран от изложените съображения,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш
И :
Потвърждава присъда № 15 от 06.02.2018 г., постановена по
НОХД № 1279/2016 г. по описа на Районен
съд - Дупница.
Решението не
подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.