Р Е Ш
Е Н И Е
№ 481/19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесет и
трета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№421/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.С.Н. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-0243-000113/12.06.2023г. на Началник група към ОД на МВР Монтана, РУ
Берковица, с която на основание чл.171, т.1, б.”ж” от ЗДвП на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС за срок от един месеца. В жалбата се иска
отмяна на оспорения административен акт, като се поддържа, че постановена в
нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. В
съдебно заседание, оспорващият не се явява, като в писмена молба, подадена от
пълномощника му адвокат П*** , моли да бъде отменен оспорения административен
акт като незаконосъобразен.
Ответната
страна не взема становище по делото.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-0243-000113/12.06.2023г. на Началник група към ОД на МВР Монтана, РУ
Берковица, с която на основание чл.171, т.1, б.”ж” от ЗДвП на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС за срок от един месеца. Мотивите се свеждат
до това, че на 09.06.2023г., около 14,30 часа, на път II-81 км 63+472 в прохода
„Петрохан“ с посока на движение от гр.София към гр.Монтана управлява състав на
ППС с влекач „ДАФ ХФ 480ФТ“ собственост на фирма „АЛЛГРУП-86“ ЕООД, с прикачено
ремарке ШМИНТЦ КАРГОБУЛ с рег.№В*** собственост на фирма „АЛЛГРУП-86“ ЕООД,
като не съобразява поведението си с пътен знак В17 (забранено е влизането на
ППС или състав на ППС с дължина включително и товар по-голям от означения) с
показания П3-12М В18 (забранено е влизането на ППС с маса с товар по-голяма от
означената) с показания на ПЗ 12 тона, като навлиза със състава след пътните
знаци поставени на път II-81 при разклона при гр.Своге, път II-81 при разклона при гр.Годеч и
на път II-81 км 50+870 в проход Петрохан,
в зоната им на действие при въведена временна забрана за движение със Заповед
№11-23/17.05.2022г. на АПИ. Административният орган е приел, че описаното е
нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, което го е мотивирало да издаде
оспорената ПАМ.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
От приетия на л.6 по делото АУАН серия GA №863955/09.06.2023г. се
установява, че на 09.06.2023г., около 14,30 часа, на път II-81 км 63+472 в прохода
„Петрохан“ с посока на движение от гр.София към гр.Монтана управлява състав на
ППС с влекач „ДАФ ХФ 480ФТ“ собственост на фирма „АЛЛГРУП-86“ ЕООД, с прикачено
ремарке ШМИНТЦ КАРГОБУЛ с рег.№В*** собственост на фирма „АЛЛГРУП-86“ ЕООД,
като не съобразява поведението си с пътен знак В17 (забранено е влизането на
ППС или състав на ППС с дължина включително и товар по-голям от означения) с
показания П3-12М В18 (забранено е влизането на ППС с маса с товар по-голяма от
означената) с показания на ПЗ 12 тона, като навлиза със състава след пътните
знаци поставени на път II-81 при разклона при гр.Своге, път II-81 при разклона при гр.Годеч и
на път II-81 км 50+870 в проход Петрохан,
в зоната им на действие при въведена временна забрана за движение със Заповед
№11-23/17.05.2022г. на АПИ. По делото не се спори, че ППС с влекач „ДАФ ХФ
480ФТ“, с прикачено ремарке ШМИНТЦ КАРГОБУЛ с рег.№В*** е собственост на фирма
„АЛЛГРУП-86“ ЕООД, като управителя на фирмата е подал становище (л.9 по делото)
по съставения АУАН.
Въз основа на така
установеното, Началник група към ОД на
МВР Монтана, РУ Берковица е издал оспорената в настоящето съдебно производство
на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-0243-000113/12.06.2023г., с която на основание чл.171, т.1, б.”ж” от ЗДвП
на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от един месеца.
Оспореният административен акт е връчен на лично оспорващия на 12.06.2023г.,
което се установява от подписа му върху разписка на административния акт, тоест
жалбата с вх.* 243-000-3429/12.06.2023г., с която е оспорен административният
акт, е подадена в рамките на законоустановеният срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът, извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от Началник група
към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, който е овластен с правомощия със Заповед
№301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОД на МВР Монтана, която е основана на
дадени правомощия със Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните
работи, като в случая и заеманата
от административният
орган длъжност може да се идентифицира с ръководител на служба за контрол по
този закон (Арг.: чл. 172, ал. 1, вр. с чл. 170 и чл. 165 от ЗДвП), тоест налице е компетентност на
органа издал оспорения административен акт.
По разбиране на настоящата
съдебна инстанция, в случая по безспорен начин от събраните по делото
доказателства се установява, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. По делото не
е спорно, че на 09.06.2023г., около 14,30 часа, на път II-81 км 63+472 в прохода
„Петрохан“ с посока на движение от гр.София към гр.Монтана управлява състав на
ППС с влекач „ДАФ ХФ 480ФТ“ собственост на фирма „АЛЛГРУП-86“ ЕООД, с прикачено
ремарке ШМИНТЦ КАРГОБУЛ с рег.№В*** собственост на фирма „АЛЛГРУП-86“ ЕООД,
като не съобразява поведението си с пътен знак В17 (забранено е влизането на
ППС или състав на ППС с дължина включително и товар по-голям от означения) с
показания П3-12М В18 (забранено е влизането на ППС с маса с товар по-голяма от
означената) с показания на ПЗ 12 тона, като навлиза със състава след пътните
знаци поставени на път II-81 при разклона при гр.Своге, път II-81 при разклона при гр.Годеч и
на път II-81 км 50+870 в проход Петрохан,
в зоната им на действие при въведена временна забрана за движение със Заповед
№11-23/17.05.2022г. на АПИ. Следва да
се посочи, че по аргумента на чл.6, т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка, а в
случая по делото се установява, че оспорващият е управлявал състав на ППС с
влекач „ДАФ ХФ 480ФТ“ собственост на фирма „АЛЛГРУП-86“ ЕООД, с прикачено
ремарке ШМИНТЦ КАРГОБУЛ с рег.№В*** собственост на фирма „АЛЛГРУП-86“ ЕООД,
като не съобразява поведението си с пътен знак В17 (забранено е влизането на
ППС или състав на ППС с дължина включително и товар по-голям от означения) с
показания П3-12М В18 (забранено е влизането на ППС с маса с товар по-голяма от
означената) с показания на ПЗ 12 тона, като навлиза със състава след пътните
знаци поставени на път II-81 при разклона при гр.Своге, път II-81 при разклона при гр.Годеч и
на път II-81 км 50+870 в проход Петрохан,
в зоната им на действие при въведена временна забрана за движение със Заповед
№11-23/17.05.2022г. на АПИ.
При наличието на
безспорно установена материално правна предпоставка, каквато е управление на
моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на
съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение
извън населените места, законосъобразно е наложена оспорената ПАМ, с която
временно на основание чл.171, т.1, б.“ж“ от ЗДвП е отнето свидетелството за
управление на МПС за срок от един месец. Пълнотата изисква да се отбележи, че
административния орган е наложил ПАМ за срок от един месец, тоест в размер на предвидения
в приложимата материалноправна разпоредба.
Настоящият съдебен състав, счита
за необходимо да отбележи, че във всички случай управление на моторно превозно средство и навлизането
след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при
въведена временна забрана за движение извън населените места застрашава безопасността на
движението, респективно живота и здравето на участниците в него, тоест следва
да се приеме, че при налагането на ПАМ е спазен принципа на съразмерност
регламентиран в чл.6 от АПК. В тази връзка следва да се посочи, че в
административния акт са изложени достатъчно обстойни мотиви, който ясно са
отразили фактическата обстановка, която е мотивирала административния орган да
наложи принудителната административна мярка. Липсват основания да се приеме, че
в случая има смекчаващи вината на оспорващия обстоятелства, а и този въпрос е
изцяло ирелевантен за настоящия случай, тъй като при установена материално
правна предпоставка за налагане на ПАМ, административния орган е наложил ПАМ за
период от време предвиден в материалноправната разпоредба.
По разбиране на
настоящият съдебен състав в хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения, които да се лишили оспорващия от правото му на
защита. Следва да се отбележи, че изискването за форма е спазено, тъй като
видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания - дата
и част на извършване на нарушението, на нарушителя и на управляваното МПС,
тоест всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени,
което е дало основание да се посочи надлежно и правното основание за налагането
на оспорената ПАМ.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на принципа на
законност - чл. 4 от АПК, тъй като е издадена в рамките на установените със
закона правомощия на органа, на основанията и по реда, установен със закон.
Заповедта съответства и на целта на закона - да се запази живота и здравето на
участници в движението и да се предодврати възможността за извършване на
повторно нарушение от същото лице. В случая оспорващият не е бил лишен от право
си на защита, тоест и изискването на чл.8 от АПК е спазено, тъй като макар че
органът не го е уведомил за започване на административното производство по реда
на чл. 26 от АПК, не е налице съществено нарушение, защото в случая става
въпрос за принудителна административна мярка, чиято цел е да предотврати
настъпването на неблагоприятни последици, които именно поведението на
оспорващия би могло да породи. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид
наличието на надлежно събрани доказателства, които установяват
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ не е налице и нарушение на
разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като при издаване на административния акт са установени
всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Поддържаното от
пълномощника на оспорващият, че административният орган бил отменил в
последствие наложената ПАМ не е подкрепено с доказателства, а и това
обстоятелство не влия на преценката за законосъобразност на оспорения
административен акт, тъй като по аргумента на чл.142, ал.1 от АПК, съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспореният
административен акт на основанията по
чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №23-0243-000113/12.06.2023г. на Началник
група към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, с която на основание чл.171, т.1,
б.”ж” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от един месеца
е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид, което на основание чл.172,
ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.Н. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-0243-000113/12.06.2023г. на Началник група към ОД на МВР Монтана, РУ
Берковица.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: