Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 229 / 02.03.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на седми февруари, през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретар С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д.
№ 1384 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Жалбоподателят
К.Д.Ф., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“
в ЗООТ – Житарово към Затвора Бургас, чрез пълномощник адв. П.С. – М., е
оспорил отказ за преместване за изтърпяване на наложеното му наказание от
Затвора Бургас в Затвора Стара Загора, обективиран в писмо рег.
№ИЗ-8024/20.07.2022 г. на началник отдел „Социални дейности и възпитателна
работа с правонарушителите“ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, по повод
писмена молба на лишения от свобода с правно основание чл. 62, ал.1, т.3, вр.
чл. 58, ал.1 от ЗИНЗС.
Жалбоподателят
твърди, че оспореният отказ е незаконосъобразен поради неправилно приложение на
материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и липса на мотиви. Според него при първоначалното разпределение за
изтърпяване на наложеното наказание не било взето предвид, че постоянният му
адрес е в гр. Сливен, което е довело до прекъснати контакти с близките му
предвид отдалечеността на гр. Сливен от гр. Бургас. Иска оспореният отказ да
бъде отменен, като преписката се изпрати на главния директор на ГДИН за ново
произнасяне по подадената молба.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. М.,
поддържа жалбата и пледира съдът да постанови решение, с което да отмени
обжалвания отказ за преместването му от Затвора Бургас в Затвора Стара Загора.
Ответникът
– началник отдел СДВРП в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез
представител по пълномощие старши юрисконсулт Г., оспорва жалбата, представя
административната преписка и пледира за отхвърляне на жалбата.
ФАКТИ:
Със
заповед №31/07.04.2022 г., издадена от длъжностно лице, изпълняващо функциите
на началник на Затвора – Бургас (л. 35), К.Д.Ф. е бил разпределен да изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие от открит тип –
„Житарово“ към Затвор – гр. Бургас.
На
12.07.2022 г. жалбоподателят е подал молба с рег. №М-748 до главния директор на
ГДИН (л. 32) с искане да бъде преместен в Затвора Стара Загора поради това, че
майка му и жената, с която живее на семейни начала, живеят в гр. Сливен.
Твърди, че далечното разстояние от гр. Сливен до гр. Бургас, което трябвало да
изминават близките му за свиждане с него, е довело до невъзможност да проведе
среща с тях за период повече от 4 месеца. Това ограничавало правото му на личен
и семеен живот и се отразявало негативно върху личността му.
В
отговор на така постъпилата молба ответникът е издал оспореният отказ – писмо с
рег. №ИЗ-8024/20.07.2022 г. (л. 22). В мотивите е цитирал разпоредбата на чл.
58 от ЗИНЗС и се е позовал на издадената заповед №Л-919/08.03.2017 г. на
главния директор на ГДИН (л. 24), с която в т. 3.10 е било разпоредено в
Затвора - Стара Загора да бъдат настанявани лишени от свобода с адрес в
областите Стара Загора и Хасково. Поради това е било прието, че липсва
основание за удовлетворяване на депозираната молба за преместване.
По
делото е представена заповед №Л-1070/27.02.2020 г. на главния директор на ГДИН
(л. 23), с която последният изрично е упълномощил началникът на отдел „Социални
дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в ГДИН да подписва
изходящата кореспонденция, създадена при обработването и приключването на
служебните преписки, образувани по молби, жалби, сигнали от лишени от свобода,
както и да контролира дейността по приключване на преписките, свързани с
посочената кореспонденция.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимиран субект, който е адресат на обжалвания отказ.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, доколкото писмото е връчено на 25.07.2022г.
(л. 22), а жалбата е постъпила в Административен съд Бургас на 08.08.2022г. (л.
2).
Оспореното
писмо е несъмнен отказ на административния орган да удовлетвори молбата на
жалбоподателя за преместването му в друг затвор. В този смисъл той съдържа
властническо волеизявление на този орган, с което непосредствено се засягат
правата и законните интереси на искащия преместването, което прави отказа
индивидуален административен акт по чл.21, ал1. от АПК.
Обжалваният
акт е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС
преместването на лишени от свобода от един затвор в друг е в правомощията на
главния директор на ГДИН. В процесния случай отказът е постановен от комисар
Юлиян Шемширов, началник отдел „Социални дейности и възпитателна работа с
правонарушителите“ в ГДИН, който е оправомощено длъжностно лице от главния
директор на ГДИН със заповед №Л-1070/27.02.2020 г. (л. 23).
Оспореният
административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа
мотиви, доколкото са изложени фактически основания за непревеждането на лишения
от свобода от Затвора Бургас в Затвора Стара Загора. Посочено е, че настаняването
му в Затвора Бургас е станало в хипотезата на чл. 58 от ЗИНЗС и в изпълнение на
т. 3.10 от заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, като е
взет предвид постоянният адрес на Ф. в гр. Сливен. Следователно е осигурена
възможността на жалбоподателя да разбере мотивите на органа и да реализира
правото си на обжалване.
Съдът
намира, че отказът е съобразен с приложимите материалноправни разпоредби.
Съгласно
чл. 58 от ЗИНЗС осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по
ред, определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до
постоянния си адрес и изискването по чл. 43, ал. 4 за наличие на минимална
жилищна площ за всеки лишен от свобода. Т.е. законодателят въвежда две
кумулативни предпоставки – 1) да изтърпява наказанието възможно най-близко до
постоянния си адрес; 2) да съществува възможност за осигуряване на минимална
жилищна площ. Това означава, че ако най-близкото място за изтърпяване на
наказанието е пренаселено, компетентният орган може да определи друго такова,
което също не е твърде отдалечено, но където може да се изпълни и изискването
по чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС за наличие на минимална жилищна площ.
Тълкуване
нормата на чл. 58 от ЗИНЗС сочи и, че настаняването на осъдените за изтърпяване
на наказанието им в най-голяма близост до постоянния им адрес не е абсолютно
изискване, а трябва да става „по възможност“ и по преценка на главния директор
на ГДИН, който трябва да съобразява и какъв е капацитетът на съответните места
за настаняване на лишените от свобода.
Въз
основа на законовото си правомощие, със заповедта от 08.03.2017 г. главният
директор на ГДИН е определил осъдените лишени от свобода с адреси в област
Бургас, Ямбол и Сливен (където е и постоянният адрес на жалбоподателя) да бъдат
настанени в затворническо общежитие „Житарово“ към затвора – гр. Бургас. Съблюдавайки
тази заповед, жалбоподателят няма основание да бъде преместен в Затвора Стара
Загора.
Основанията
за преместване на лишен от свобода от един затвор в друг са регламентирани в
чл. 62 от ЗИНЗС
Съгласно
чл. 62, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в
друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията“ по молба на близките или на лишения от свобода
при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият
поддържа контакти.
От
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е подал молба за
преместване с мотива, че постоянният му адрес е в гр. Сливен, където живеят и
членовете на неговото семейство. Това обаче не е достатъчно основание да бъде
приложен редът по чл. 62, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като разпоредбата предвижда
преместването на лишен от свобода от един затвор в друг да се извърши при
промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият
поддържа контакти. Тоест разпоредбата урежда хипотеза, която възниква когато
лишеният от свобода първоначално е настанен в един затвор, който съобразно чл.
58 от ЗИНЗС е възможно най-близкият до постоянният адрес на неговите близки, но
впоследствие тези близки променят постоянния си адрес. Необходимо е кумулативно
да са налице и двете предпоставки – подадена молба от лишения от свобода и
промяна на постоянния адрес на неговите близки или на лицата, с които той
контактува. По делото няма твърдения и не са ангажирани доказателства за
промяна в постоянния адрес на семейството му или лицата, с които контактува.
Напротив, става ясно, че близките и самият жалбоподател изначално, при самото
настаняване в затворническо общежитие „Житарово“ са с постоянен адрес
гр.Сливен. За това нормата на чл. 62, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС не може да бъде
приложена, защото постоянният адрес на лишеното от свобода лице, нито самото наличие
на роднини в даденото населено място, не са предвидени като релевантни основания
за преместването на осъдения от един затвор в друг. Нужно е да са настъпили
нови обстоятелства относно постоянния адрес на роднините и близките, изразяващи
се в преместване от първоначалния постоянен адрес на друг, който е в друго
населено място, в конкретния случай различно от областите Сливен, Ямбол и
Бургас, за да възникне основание за приложение на чл. 62, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС
за процесния жалбоподател.
Предвид
изложеното и доколкото не се доказва наличието на нито едно от нормативно
установените условия за преместване в друг затвор по заявеното искане на
жалбоподателя, законосъобразно компетентният административен орган е оставил
без уважение молбата на К.Ф. за преместването му в Затвора Стара Загора.
По
изложените съображения съдът намира, че оспореният отказ е законосъобразен, а
жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от изложеното Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ЖАЛБАТА на К.Д.Ф., ЕГН **********, против отказ за преместване за изтърпяване
на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от Затвора Бургас в Затвора Стара
Загора, обективиран в писмо рег. №ИЗ-8024/20.07.2022 г. на началник отдел
„Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Решението
не подлежи на обжалване.
Съдия: