№ 286
гр. Кърджали, 09.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Кърджали, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20235140100400 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 49 ЗЗД на А. Р. Д., ЕГН ********** против Община Кърджали,
Буслстат 00235920, с адрес: гр. Кърджали , бул. „България“ № 41, представлявана от кмета
Хасан Азис, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 (три хиляди)
лева, ведно със законната лихва считано от 30.10.2022 г. до окончателното й погасяване,
представляваща обезщетение неимуществени вреди от увреждане на здравето, вследствие от
ухапване от безстопанствено куче, осъществено на 30.10.2012 г. в гр. Кърджали, ул.
„Металург“, пред магазин за цветя „Орхидея“ до хранителен магазин „Осетия“.
С исковата молба се, че ищецът е ухапан от бездомно куче, вследствие на което е
претърпял увреждане на здравето, довело до описаните в исковата молба неимуществени
вреди. Иска уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
Ответникът възразява за неоснователност на предявения иск с подробно развити
съображения. Възразява за съпричиняване, а в условията на евентуалност сочи, че
претендираното от ищеца обезщетение е прекомерно и иска присъждане на по-ниско такова.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната
рамка на правния спор, приема, че предявеният иск е допустим и основателен в цялост, като
съображенията за това са следните:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от ухапване от бездомно куче.
Деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД е отговорност за чужди действия, която има
гаранционно-обезпечителна функция и е от обективен характер що се касае до възложителя
на работата, който не може да се освободи от отговорност, изхождайки от своето собствено
1
поведение. Отговорността е производна, като юридическите лица отговарят единствено при
условията на чл. 49 ЗЗД, тъй като тяхната дейност се осъществя не лично, а от лица, на
които е възложена определена работа. В тази връзка достатъчно е да се докаже, че вредата е
причинена от поведението на лица, на които ответникът е възложил определена работа.
Личността на делинквента е без правно значение, а за да бъде осъществен фактическият
състав на непозволеното увреждане е необходимо да е нА.це противоправно поведение,
изразяващо се действие или бездействие, от което да е настъпила вреда (вредоносен
резултат), като съществува причинно-следствена връзка между поведението и настъпилия
вредоносен резултат, както и вина, която се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При деликтната
отговорност вината не съставлява субективно отношение, а се изразява в неполагане на
дължимата грижа, представляваща дължимото абстрактно поведение, което правените
субекти следва да съблюдават според конкретния случай.
Установява от приетите по делото доказателства, че на 30.10.2022 г., около 09.00 ч., в
гр. Кърджали, на ул. „Металург“, пред магазин за цветя „Орхидея“, до хранителен магазин
„Осетия“ищецът е бил нападнат от улично куче. По това време ищецът и съпругата му
отишли до магазин „Осетия“, за да пазаруват хранителни продукти, като съпругата на ищеца
влязла в магазина, а той останал отвън да я изчака. Ищецът стоял точно пред магазина за
цветя, стъпил с единия си крак на първото стъпало пред входа на магазина, с гръб към
улицата, когато изведнъж усетил бутане в областта на кръста и болка в десния хълбок.
Мигновено се обърнал и видял, че бяло куче на черни петна с предните си лапи се е
подпряло на кръста му и го е захапало в областта на дясната половина на седА.щето.
Ищецът ударил кучето по муцуната, а то го пуснало и избягало с лай в посока на жилищен
комплекс „Младост“. Ищецът отишъл на преглед в МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ АД, дежурен
кабинет, където му направи превръзка, профилактика против тетанус и му назначили
лечение с антибиотик „Азакс“ 500мг., след което се прибрал. Възстановяването на здравето
на ищеца било съпроводено със значителни болки. Ищецът не можел да стои седнал
продължително време и да лежи на дясната страна. Около десет дни след инцидента мястото
на ухапването било синьо, оточно и много болезнено. Ищецът не можел да се навежда,
защото кръста го болял, а кожата го опъвала. Раните от ухапването заздравявА. бавно,
защото били дълбоки и се затворили напълно след около един месец. Вследствие на
инцидента ищецът развил страх от кучетата, който все още не е преодолян.
За да достигне до горната фактическа обстановка съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелката А. Д., съпруга на ищеца, които са логични и последователни и
напълно се подкрепят от писмените доказателства по делото и най-вече от медицинските
документи. Съдът категорично приема, че ищецът е ухапан от бездомно куче, както твърди
той, тъй като е алогично от житейска гледна точка, с оглед времето и мястото на инцидента,
ищецът да е ухапан от куче, което да има стопанин. Отделно от свидетелките показания се
установява, че кучето се навърта в района на инцидента, същото по думите на свидетеля е
агресивно и е ухапало други двама мъже. Ответникът не твърди и доказва ищецът да е
ухапан от куче, което да има стопанин.
2
Съдът намира, че ответната община носи отговорност за непозволено увреждане,
осъществено в хипотезата на противоправно бездействие. При бездействие, от което са
произтекли вреди, възниква отговорност за непозволено увреждане, ако делинквентът не е
предприел действията, които е бил длъжен да извърши. Обратно, ако действията са
осъществени с дължимата грижа, отговорност не възниква, дори и тези действия да не са
дА. очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините, са длъжни да изпълняват
правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на
съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона
действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя
дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа
и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение. В тази връзка
зaдължeниятa нa oбщините, cвъpзaни c oгpaничaвaнeтo нa пoпyлaциятa нa бeздoмнитe
ĸyчeтa и oпaзвaнeтo нa гpaждaнитe oт тexнитe нaпaдeния, са уредени в глава пета -
„Бeзcтoпaнcтвeни живoтни” от Закона за защита на животните/ ЗЗЖ/. Cпopeд чл. 40 ЗЗЖ
oбщинcĸитe cъвeти пpиeмaт пpoгpaмa зa изпълнeниe нa Haциoнaлнaтa пpoгpaмa зa
oвлaдявaнe пoпyлaциятa нa бeзcтoпaнcтвeнитe ĸyчeтa нa тepитopиятa нa Peпyблиĸa
Бългapия, пpиeтa oт Mиниcтepcĸия cъвeт, както и плaн зa дeйcтвиe нa cъoтвeтнaтa oбщинa,
ĸaтo ĸмeтoвeтe нa oбщини opгaнизиpaт изпълнeниeтo нa пpoгpaмaтa и плaнa. Cъглacнo чл.
41 ЗЗЖ opгaнитe нa мecтнaтa влacт изгpaждaт пpиюти зa бeзcтoпaнcтвeни живoтни, ĸoитo ce
cтoпaниcвaт oт oбщинитe, ĸaтo зaдължeниe нa ĸмeтoвeтe нa oбщини e дa oтгoвapят зa
пpиютитe и дa нacтaнявaт бeзcтoпaнcтвeнитe живoтни в тяx. Според чл. 47, aл. 3 ЗЗЖ
oбщинитe ca cpeд лицaтa, пoд чийтo нaдзop и гpижи ca ĸyчeтaтa ĸaĸтo нa тepитopиятa нa
пpиютитe, тaĸa и ĸoгaтo ce нaмиpaт извън тяx, ĸaтo в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ e ypeдeнo
задължението на oбщинитe дa взeмaт мepĸи зa пpeдoтвpaтявaнe нa aгpecивнo пoвeдeниe нa
ĸyчeтaтa ĸъм xopa или живoтни.
В отговора на исковата молба ответната община признава, че понастоящем в гр.
Кърджали не съществува приют за кучета, като общината има проектна готовност за
изграждане на нов мащабен приют за кучета в с.Седловина до края на 2023 година.
Следователно общината е неизпълнение на вмененте и по закон задължения. От
представените към отговора на исковата молба писмени доказателства не може да се
направи извод за фактическо изпълнение на програмата за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета.
Неоснователни са възраженията за съпричиняване, тъй като при ухапване от
животно, съпричиняване може да е нА.це, ако животното е провокирано от пострадалия,
какъвто не е случаят.
Съдът намира за неоснователно възражението, че размерът на неимуществените
вреди е прекомерен.
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, а според разясненията на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., понятието
справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
3
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
причинена в резултат на деликт телесна повреда е обусловено от съобразяване на указаните
в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. общи критерии - характер на увреждането; начин на
извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване
състоянието на здравето; възрастта на пострадалия, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. От значение са още моментът на настъпване на вредата, с
характерните за него конкретни икономически условия и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото.
Съдът приема, че справедливото обезщетение е по-високо от размера на исковата
претенция, но е ограничен от посочения от ищеца размер. На първо място ищецът не е лице
в млада и активна възраст. Получил е естествен психически стрес от ухапването.
Претендираната сума от 3 000 лева дори е по-ниска от един стандартен размер на
обезщетение за подобен вид телесно увреждане. Именно естеството на увреждането на
здравето е водещо при формиране на изводите относно размера на обезщетението. В тази
връзка следва да се отбележи, че с решение № 368 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 2045/2015 г.
на Върховен касационен съд, IV, г.о., за ухапване от куче, осъществено през 2012 г., при
сходни вреди - разкъсно-контузна рана и охлузване на кожата, е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3500 лева. Съдът, като съобрази икономическите условия,
елемент от който са и нивата на застрахователно покритие и инфлационните процеси, с
оглед общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието
на обществото, и като взе предвид, че увреждането е настъпило през края на 2022 г., т.е. при
значително по-високи цени на стоките и услугите в страната, в сравнение с 2012 г., намира,
че сумата от 3 000 лева е под размера на по чл. 52 ЗЗД.
При този изход на делото ищецът има право на разноски в общ размер на 720 лева,
съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, РС-Кърджали
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД Община Кърджали, ЕИК *********,
представлявана от кмета Хасан Азис Исмаил, с адрес: гр. Кърджали бул. „България“ № 41 да
заплати на А. Р. Д., ЕГН ********** сумата от 3000 (три хиляди) лева, ведно със законната
лихва считано от 30.10.2022 г. до окончателното й погасяване, представляваща обезщетение
неимуществени вреди от увреждане на здравето, вследствие от ухапване от безстопанствено
куче, осъществено на 30.10.2012 г. в гр. Кърджали, ул. „Металург“, пред магазин за цветя
„Орхидея“ до хранителен магазин „Осетия“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Кърджали, ЕИК *********,
представлявана от кмета Хасан Азис Исмаил, с адрес: гр. Кърджали бул. „България“ № 41 да
4
заплати на А. Р. Д., ЕГН ********** сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5