Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. М., 10.02.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – М., втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и десета година в състав:

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Красимир Семов

 

 

При секретаря…Е. С. ……и в присъствието на прокурор…Г. Б.. …….., като разгледа докладвано от съдия Семов НОХД № 30 509 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по чл. 375 и сл. НПК.

 Постъпил е от Р. прокуратура - М. обвинителен акт, съдържащ обвинение спрямо подс. П. И. С. xxx за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

 В съдебната фаза – подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, въпроси, които се обсъждат от съдия – докладчика, последния намери, че са налице данни за разглеждане на делото при условия и по реда на Глава ХХ VІІІ НПК – по чл. 375 и сл. НПК.

 В съдебно заседание представителя на РП М. излага доводи за приложение на чл. 78а от НК по отношение на подс. С., поддържайки обвинението.

 Подс. С. се явява лично и със защитник в съдебно заседание, признавайки се за виновен по обвинението и съгласявайки се с отразените факти и обстоятелства в обвинителния акт.

 Защитника на подс. С. пледира налични условия за приложение на чл. 78а НК и за определяне на административното наказание спрямо С. при минимума.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:

 Подс. С. е бил не осъждан към момента на процесното деяние – 02.04.2009 г..С влязла в сила присъда на 20.11.2009 г. по НОХД № 296/09 г. на МРС е осъден за деяния извършени на 18.01.2009 г., при условията на чл. 23, ал. 1 от НК на три месеца лишаване от свобода – условно с три години изпитателен срок и глоба в размер на 100 лева. Подс. С. е на 24 г., живее с баба и дядо си в с. М., област М., при които отглежда животни с цел прехраната си.

 На 02.04.2009 г. подс. С. и св. П. употребили алкохол – ракия. След 22.00 часа двамата решили да отидат в центъра на с. М., област М., като по пътя въпреки часа – след 22.00 часа подсъдимия викал и псувал. Пристигайки в центъра на селото било вече около 22.30 часа, като подсъдимия продължавал да крещи и псува явно повлиян от употребения алкохол. По същото време и час кмета на селото св. Р. С. бил в центъра и разговарял със съселяни срещу заведение “К.”. Заедно със св. С. били св. И. Д. Г., св. А. Л. Ц., св. Т. Б. Т. и св. Н. С. И.. Площада и мястото където стояли – срещу двора на училището, били осветени и се виждало ясно. Всички при св. С. и последния стоейки и разговаряйки чули, че се крещи и псува. Викането продължило доста време, като така се нарушавал обществения ред. Тогава св. С. тръгнал в посоката от която идвали виковете и псувните в посока Читалището в селото и установил, че автор на виковете и псувните бил подс. С.. Разпознавайки подсъдимия, св. С. разпознал и св. П., който бил встрани от подсъдимия. Св. С. се приближил към викащия подс. С., чувайки, че някой предупреждава, че “кмета идва”. Вместо да спре, подсъдимия продължил да вика и псува адресирайки псувните си вече единствено и само спрямо св. С.. През това време св. П. продължавал да стои встрани не вземайки участие в случващото се. Св. С. приканил подсъдимия да спре да вика, защото нарушавал реда и притеснявал хората, но въпреки това подсъдимия не спрял и продължил с вулгарното си държане спрямо св. С.. Подсъдимия викал “какъв е този кмет и, че ще го утрепе”. Тогава св. С. направил остра забележка на подсъдимия да престане, хващайки го за горната дреха. В замяна на това подсъдимия неадекватно ударил св. С. с лакът в областта на устата. Горното наложило св. С. да събори подсъдимия на земята и да го принуди да замълчи. Едва тогава подсъдимия спрял да вика и псува и казал на св. С. да го пусне. Св. С. се съгласил предупреждавайки го да престане да вика и обижда, при което подсъдимия обещал, а в замяна св. С. пуснал подсъдимия. Въпреки това след като станал от земята подсъдимия започнал да се заканва на св. С., при което последния си тръгнал, а подсъдимия също тръгвайки в посока читалището в селото, продължил да вика. На случващото се станали свидетели И. Д. Г., А. Л. Ц., Т. Б. Т., Н. С. И. и Е. Ц. И.. Всичките тези свидетели са възприели фактите и обстоятелствата по начина описан от св. С., добавяйки, че св. П. не е викал и псувал, а само е стоял встрани до подсъдимия опитвайки се да го възпре на моменти.

 Като се има предвид горното съдът намира, че подсъдимия П. И. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК:

- на 02.04.2009 г. в с. М., област М. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в крясъци, псувни и обидни изрази изречени от подсъдимия в центъра на селото оправени в т. ч. и спрямо кмета на с. М., област М. Р. Й. С., но не при или по повод изпълнение на службата му.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – С. е съзнавал, че с поведението си нарушава обществения ред и спокойствие и въпреки това е искал настъпването на последиците от деянието си.

Страните по същество не спорят относно изложената по – горе фактическа обстановка, за това и съдът е безпредметно да я обсъжда в детайли. Анализа на събраните доказателства – писмени и гласни, водят до извода, че обвинението спрямо С. е доказано по несъмнен начин, а заявеното от подсъдимия в рамките на досъдебното производство - избрана временно защитна позиция. Деянието правилно е квалифицирано като престъпление “хулиганство” по смисъла на чл. 325 от НК, без да са били налице данни да се приеме, че е налице дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. За прецизност е следвало да се посочи, че виковете и псувните не са били отправени единствено и само спрямо св. С., защото преди да стигне до центъра на селото, а и след това, подсъдимия е викал и псувал нарушавайки обществения ред, като впоследствие е продължил на центъра с виковете и псувните адресирайки ги вече единствено спрямо св. С., но не при или по повод изпълнение на службата му, в качеството на орган власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК.

 Имайки предвид изложената фактическа обстановка и при това тълкуване на закона, съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия П. И. С. за извършеното деяние по чл. 325, ал. 1 НК, като намира, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1, б. ”а” – б. ”в” от НК – подс. С. следва да бъде ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер от 500 лева. В особената част на НК са предвидени наказания – лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК, пълнолетния подсъдим е бил неосъждан към 02.04.2009 г., каквото е изискването на закона и в насока на възприетата съдебна практика, досега по отношение на него не е прилагано освобождаване от наказателна отговорност, а имуществени вреди от престъплението не са причинени, за да се налага възстановяване или обезпечаването им.

 При определяне размера на глобата съобразявайки чл. 27, ал. 2 ЗАНН съдът взе предвид, че подсъдимия е млад човек, който живее с баба и дядо си, без родителски контрол, липсват данни за постоянно реализирани доходи от С., а деянието му не се отличава с особена тежест, поради и което съдът наложи размер на глоба предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК при минимума. Съдът не определи по – голям размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на извършеното деяние от С. и другите обстоятелства по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Съдът изхождайки от Решение №480/2001 г. – второ наказателно отделение при ВКС намира, че след като са налице предпоставките за приложението на чл. 78а НК съдът е длъжен да приложи тази разпоредба. Имайки предвид обвинението в контекста на въведената забрана за приложение на чл. 78а НК чрез текста на чл. 78а, ал. 6 от НК, съдът намира, че конкретното обвинение не попада под забраната на чл. 78а, ал. 6 от НК защото в случая не е причинена тежка телесна повреда или смърт, не е доказано деецът да е бил в пияно състояние по смисъла на това понятие употребено в НК, ТР №2/29.11.2007 г. на ОбСНК на ВКС и Постановление №1/17.01.1983 г. на Пленума на ВС, не са налице множество престъпления, и престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му. В случая непристойните действия не е било насочено спрямо орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 НК при или по повод на изпълнение на службата му в лицето на св. Р. С. в качеството му на кмет на с. М., област М.. Дори и да се приеме противното следва да се има предвид чл. 2, ал. 2 от НК и това, че изменението на чл. 78а, ал. 6 от НК е публикувано в ДВ, бр. 27/09 г. от 10.04.2009 г., а процесното деяние е извършено на 02.04.2009 г..

 Решаването на делото дава основание на съда да отмени наложената мярка за неотклонение “подписка” спрямо подс. С..

 По делото не са направени деловодни разноски, за да се възлагат в тежест на подс. С..

На основание горното и чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия П. И. С. – роден на xxx xxx, живущ xxx, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН xxxxxxxxxx за ВИНОВЕН в това, че на 02.04.2009 г. в с. М., област М. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – изразяващи се в крясъци, псувни и обидни изрази изречени от подсъдимия в центъра на селото оправени в т. ч. и спрямо кмета на с. М., област М. Р. Й. С., но не при или по повод изпълнение на службата му – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

На основание чл. 325, ал. 1 вр. с чл. 78а, ал. 1, б. ”а” – б. ”в” от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия П. И. С. от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 500 / петстотин / лева, която следва да се заплати от подсъдимия по сметка xxx.

 ОТМЕНЯ взетата в рамките на досъдебното производство мярка за неотклонение “Подписка” спрямо подсъдимия П. И. С..

Решението може да се обжалва или протестира пред О. съд - М. в 15 / петнадесет / дневен срок, считано от съобщаването му на страните – РП М. и подсъдимия, че е изготвено.

 

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: