Номер 150823.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502220 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ срещу решение № 2799/03.07.2020г. постановено по гр.д.
№11834/2019г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. Д. Д. сумата от
1129,02лв., представляваща сбор от дължимо и незаплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.04.2017г. – 31.03.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. Чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и сумата от 369,21лв. разноски по делото.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова
продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители,
какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би
бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е
така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на
държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от чл.2, ал.1 от ЗМВР. Също
така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в
ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
1
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна не е постъпил.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът Д. Д. Д. твърди в исковата си молба, че за периода 01.04.2017г. – 31.03.2019г.
е полагал труд на длъжността „младши инспектор“ в Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” – Варна, която е структурно подчинена на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” в МВР, като ищецът е със статут
на държавен служител. За посочения период е положил общо 1192 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициента 1,143 възлиза на 1 326,46 часа. Преизчисляването на нощния
към дневен труд води до извънреден труд от 179,45 часа, който твърди, че следва да бъде
допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1129,02 лева.
В срока по член 131 от ГПК ответната страна ГД „ПБЗН” депозира отговор на
исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно
правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове, твърдейки, че е заплатил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е
регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа
на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ
извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има
действащи специални норми - ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Твърди, че през
целия исков период е действала Наредба № 8121з-791 от 28.10.2014 г., която в точка 1
посочва, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22 часа и 6 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25 лева.
Не се спори между страните, че по силата на възникнало служебно правоотношение
между страните ищецът е престирал труд като младши инспектор в РД „ПБЗН“ – Варна –
структурно подразделение към ГД „ПБЗН“ в МВР срещу задължението на работодателя да
му заплаща уговорено трудово възнаграждение. За процесния период ищецът е работил на
24 часови работни смени при сумирано изчисляване на работното време.
Приобщена към делото е заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане
на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните
служители в МВР.
От заключението на проведената пред първата инстанция съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/ се установява следното: за периода от 01.04.2017 г. до 31.03.2019 г.
ищецът е положил общо 1144 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 за
превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1 307 часа; ответникът не е преобразувал
нощния труд към дневен, при което на ищеца не са заплати 165 часа положен извънреден
труд; дължимото възнаграждение за последните възлиза общо в размер на 1129,02 лева.
2
Съгласно чл.н 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /“Държавен вестник“ брой 53 от 27.06.2014г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През разглеждания период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 на Наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В цитираната наредба липсва изрична
норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от
действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., която в нормата на чл. 31,
ал. 2 е регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22 часа и 6 часа за отчетния период се умножава по 0,143.
Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обнародвана в
„Държавен вестник“ брой 9 от 26.01.2007г./, в чийто чл. 9, ал. 2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Предвид разпоредбата на чл. 6 от Конституцията на Република България и въведената
от законодателя императивна забрана при никакви условия никакви признаци не могат да
бъдат основание за неравно третиране - допускане на ограничения или създаване на
привилегии. Защитата срещу дискриминацията, регламентирана в Конституцията, Закона за
защита от дискриминация и международните актове, осигурява равенство на хората при
упражняването на предоставените от законите права и равни възможности за участие в
обществения и социалния живот. Актът на дискриминация е винаги конкретен и засяга
конкретни законни права на конкретно лице, като го поставя в по-неблагоприятно
положение в сравнение с друго лице при едни и същи конкретни обстоятелства. Обратното
разбиране в конкретния казус би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ищецът за периода
от 01.04.2017г. до 31.03.2019г. е положил 1144 часа нощен труд, които преизчислени с
коефициент 1,143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1 307 часа. При това
положение и положеният от ищеца извънреден труд след преобразуване на часовете нощен
труд в дневен е 165 часа, като дължимото възнаграждение съобразно заключението на
вещото лице възлиза в размер на 1129, 02 лева.
Следователно предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
В обжалваното решение Районен съд - Варна е постановил идентичен правен резултат
и решението като правилно следва да се потвърди.
3
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав
на въззивният съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2799/03.07.2020г., постановено по гр.д.№11834 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, двадесети състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4