РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Пловдив, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300503104 по описа за 2022 година
Производство по чл.435, ал.2,т.6 от ГПК.
Жалбоподателят В. Г. Я. с ЕГН:********** от с.*****– длъжник, с жалба вх.
№31830/1.12.2022 г. по описа на ПОС, обжалва действията на ЧСИ К. П., рег.№***** с
район на действие -ПОС по по ИД№1749/2010 г. –разпореждане №89594 от 17.10.2022 г. за
отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че отказът на ЧСИ е незаконосъобразен поради това, че са налице
основания за прекратяване на ИД, поради това, че по ИД не са извършвани изпълнителни
действия в продължение на 2 години, през който изпълнителни действия не били поисквани
от взискателя или извършвани от ЧСИ, поради които счита, че след изтичане на 2-годишния
срок ИД е прекратено по силата на закона по смисъла на чл.433,ал.1,т.8 ГПК; Иска отмяна
на разпореждане от 17.10.2022 г. на ЧСИ и прекратяване на ИД.
Взискателят “ЕОС Матрикс“ЕООД– не взема становище.
ЧСИ е изложил мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, че жалбата е допустима, тъй
като е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащо на обжалване действие, а по
същество – неоснователна, т.к. в процесния период са поисквани или извършвани
изпълнителни действия по ИД.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения 2-седмичен срок за
обежалване от получаване на съобщението. По същество е неоснователна. Съображения:
Съгласно ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г., т.10 на ОСГТК на ВКС когато
1
взискател не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години
без значение дали изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1,т.8 ГПК или
не, ИД се прекратява по силата на закона; че не са изпълнителни действия образуването на
ИД, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването
на експериза за определяне непогасения остатък от дълга, извършване на разпределение,
плащането въз основа на него и др.
В т.10 от ТР 2/26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК е казано, че съгласно чл.116,б.“в ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането с кое да е изпълнително действие в рамките на определен способ, независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
ЧСИ изпълнително действие, например: налагането на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. От това следва, че насрочването на опис е изпълнително
действие, изграждащо изпълнителния способ –извършване на опис на движими вещи,
поради което насрочването на опис на вещи на длъжника прекъсват давността.
ИД 1749/2010 г. на ЧСИ К.П. е образувано на 20.12.2010 г.
Водим от разясненията т.10 от ТР 2/26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК, посочени по-горе,
ПОС намира, че давността по ИД е прекъсвана в процесния период без да е налице 2-
годишно бездействие по ИД, както следва:
На 01.04.2011 г./в. от ИД/ ЧСИ е насрочил опис на движими вещи в имот,
собственост на длъжника;
На 15.02.2011 г./в. от ИД/ ЧСИ е наложил запор върху ППС- 3 бр. ремаркета,
собственост на длъжника;
На 07.03.2011 г.- е подадена молба от длъжника за разсрочване на плащанията /по 300
лв./, в резултат на която в периода 2011-2015г. от длъжника постъпват доброволно
плащания на 29.03.2011 г., 02.05.2011 г, 01.06.2011 г., 01.08.2011г., 31.08.2011 г., 03.10.2011
г., 31.10.2011 г.19.01.2012 г., 26.04.2012г.,28.05.2012 г., 15.09.2012 г., 26.10.2012 г.,
28.10.2013 г., 26.02.2014 г. 11.09.2014 г., 27.01.2015 г.28.05.2015 г.21.08.2015 г.16.11.2015 г.
На 12.11.2016 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника /л.151/
На 04.04.2017 г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор по банковите
сметки на длъжника /л.155/
На 28.04.2017 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи в имот, собственост на
длъжника за 13.07.2017 г.;
На 18.05.2017 г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в банка
2
„Пиреос“;
На 16.06.2017 г. е подадена молба от длъжника за разсрочване на плащанията по
дълга като се задължава да внася по 50 лв. месечно; /л.174/ в резултат на която от сметката
на длъжника в „Алианц банк България“ постъпват доброволно плащания на: 27.06.2017 г.,
29.06.2017 г, 30.08.2017 г., 27.11.2017г., 27.11.2017г., 22.01.2018 г./л.174-195 от ИД/
На 27.11.2019 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи в имот, собственост на
длъжника за 28.01.2020 г.;
На 17.02.2020 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи в имот, собственост на
длъжника за 18.03.2020 г.;
На 09.03.2020 г. е подадена молба от длъжника за разсрочване на плащанията по
дълга като се задължава да внася по 60 лв. месечно в резултат на която от сметката на
длъжника в „Алианц банк България“ постъпват доброволно плащания на: 20.03.2020 г.,
11.05.2020 г.;
На 21.01.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника в банка „Юробанк“АД-/л.220/;
На 16.02.2022 г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в
„Юробанк“АД /л.250/;
На 05.10.2022 г. –длъжникът подава молба за прекратяване на ИД по реда на
чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
Съгласно цитираното ТР е видно, че налагането на запор по банковите сметки на
длъжника, плащанията от третите задължени лица /работодател или банка/ и насрочването
на опис на движими вещи и недвижими вещи от ЧСИ, налагането на запор върху трудовото
възнаграждение са изпълнителни действия, които прекъсва давността, тъй като е приложен
изпълнителен способ - висящността на ИД е поддържана, което е основание за прекъсване
на перемционния срок. Съгласно ТР 2/2013г. от 26.06.2015 г.,молбата на длъжника за
разсрочване на плащанията по дълга и доброволното внасяне на суми за погасяване на дълга
също прекъсват давността, тъй като с тях се признава вземането и се поддържа висящността.
В мотивната част на т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е посочено, че следва да се съобрази момента на постановане на ТР и
обестоятелството , че до 26.06.2015 г. са прилагани указанията, дадени в Постановление
№3/1980 г. на Пленума на ВС, според което погасителната давност не тече докато трае
изпълнителния порцес относно принудителното изпълнение на вземането. В решение
№170/17.09.2018 г. по гр.д.№2382/2017 г. на ВКС, 4 ГО е указано, че последващите
тълкувателни решения по определен въпрос нямат обратно действие за разлика от
първоначалните ТР по същия въпрос и започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред, а именно – от 26.06.2015 г., следователно от този
момент започва да тече и двугодишния срок по чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
В този смисъл от приложеното ИД се установява, че след наложения от ЧСИ запор
3
върху трудовото възнаграждение на длъжника /л.151/ на 12.11.2016 г. до молбата на
длъжника за прекратяване на ИД по реда на чл.433,ал.1,т.8 ГПК от 05.10.2022 г. са
предприемани изпълнителни действия, прекъсващи давността, които са по-кратки от две
години, поради което не е налице бездействие на взискателя, нито от ЧСИ .
Eто защо ПОС намира, че не се доказа твърдението на длъжника, че в продължение
на 2 години в процесния период, ЧСИ не е извършвал и взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство не се е
прекратило по силата на закона, поради което правилно ЧСИ е отказал да прекрати ИД на
осн.чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№31830/1.12.2022 г. по описа на ПОС на В. Г.
Я. с ЕГН:********** от с.***** против действията на ЧСИ К. П., рег.№***** с район на
действие -ПОС по по ИД№1749/2010 г. –разпореждане №89594 от 17.10.2022 г. за отказ на
ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4