ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1716
Плевен, 18.09.2023 г.
Административният съд - Плевен в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
ДАНИЕЛА ДИЛОВА |
Като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДИЛОВА административно дело № 20237170700342 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК
Производството по
делото е образувано по жалба от „Олива“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Кнежа 5835, ул „Марин Боев“ №1, представлявано от
изпълнителния директор А.Р.Г., със съдебен адрес ***, против Разпореждане за
забрана № 356/11.04.2023г. на инспектор в ОДБХ-Велико Търново.
С определение от 23.06.2023г. постановено в открито
съдебно заседание съдът е оставил без
разглеждане жалбата на „Олива“ АД, против оспореното разпореждане
и е прекратил производството по делото, поради оттегляне на оспорения акт от
ответника. Със същото определение съдът е осъдил ОДБХ-Велико Търново да заплати
на „Олива“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кнежа,
ул. „Марин Боев“ №1, представлявано от изпълнителния директор А.Р.Г., сторените
в производството разноски общо в размер на 1050 лв.
Против определението в частта за
разноските е постъпила частна жалба с вх.№4067/27.06.2023 год. от адв.Е.Н. от
АК-Стара Загора, като пълномощник на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните-Велико Търново д-р Станимир Спасов, и като пълномощник
на старши инспектор Ц К Й. Съдът е приел, че частната жалба има характер на
искане по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното определение в частта за
разноските и е изпратил молбата за писмен отговор на ответника в едноседмичен
срок.
С Разпореждане № 1596/21.08.2023 год.,
молбата по чл. 248 от ГПК е оставена без движение, като на молителите са дадени
указания да уточнят в едноседмичен срок от чие име е подадена молбата по чл.
248 от ГПК – дали от името и на двамата жалбоподатели - Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните-Велико Търново д-р С С, който не е бил
страна и не е участвал в първоинстанционното производство и старши инспектор Ц
Ко Й, който е бил конституиран като ответник и е участвал в производството пред
Административен съд-Плевен. В случай, че поддържа жалбата само от единия от
молителите, да посочи изрично в писмен вид от името на кого поддържа подадената
частна жалба-от името на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните-Велико
Търново д-р С С, който не е бил страна и не е участвал в първоинстанционното
производство, или от името на старши инспектор Ц К Й който е бил конституиран
като ответник и е участвал в производството пред Административен съд-Плевен
С Молба от 11.09.2023 год. упълномощеният
адвокат Н. е уточнила, че поддържа молбата от името и на двамата молители-
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните-Велико Търново д-р С С,
и старши инспектор Ц К Й.
Настоящият състав на съда намира, че подадената
от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните-Велико Търново д-р
С С молба с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта
за разноските е недопустима. Видно от оспорения в настоящото производство индивидуален
административен акт - Разпореждане за забрана № 357/11.04.2023г.,е че същият е
издаден от старши инспектор в ОДБХ-Велико Търново Ц К Й, който е бил
конституиран като ответник и е участвал в производството пред Административен
съд-Плевен. Именно той е надлежен ответник в производството пред
Административен съд-Плевен по смисъла на чл.153, ал.1 от АПК. Частният
жалбоподател -Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните-Велико
Търново д-р С С, не е надлежен ответник в производството и не е бил
конституиран като такъв. Ето защо подадената молба за изменение на определение
№ 1298/23.06.2023 год. в частта за разноските, подадени от Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните-Велико Търново д-р С С чрез адв.Е.Н.
от АК-Стара Загора, който не е бил страна и не е участвал в първоинстанционното
производство, е недопустима, по аргумент от разпоредбите на чл.231 във връзка с
чл.213а, ал.2 във връзка с чл.215, т.1 от АПК и следва да се остави без
разглеждане.
Производството от старши инспектор Ц К Й,
който е бил конституиран като ответник и е участвал в производството пред
Административен съд-Плевен, молба за изменение на определението в частта за
разноските е допустима и следва да бъде разгледана.
С определение № 1298/ 23.06.2023г.съдът е
оставил без разглеждане подадената от „Олива“ АД със седалище и адрес на
управление гр. Кнежа, ул. „Марин Боев“ №1, представлявано от изпълнителния
директор А.Р.Г., със съдебен адрес ***, против Разпореждане за забрана №
356/11.04.2023 г., издадено от инспектор в Областна дирекция по безопасност на
храните - Велико Търново.
Съдът
е прекратил на основание чл.159, т. 3 от АПК, производство по административно
дело № 342 по описа на Административен съд Плевен за 2023 година и е осъдил
Областна дирекция по безопасност на храните гр. Велико Търново да заплати на
„Олива“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кнежа, ул.
„Марин Боев“ № 1, представлявано от изпълнителния директор А.Р.Г., със съдебен
адрес ***, направените по делото разноски в размер на 1050 /хиляда и петдесет
лева/.
За да постанови определението в частта за
разноските съдът е приел, че е налице основание за присъждане на разноски на
жалбоподателя, тъй като ответникът е станал причина за завеждане на делото, по
делото са представени доказателства за направени от жалбоподателя и заплатени
разноски в размер на 1050 лв, от които държавна такса в размер на 50 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. В депозираната по делото молба
за изменение на определението в частта за разноските се твърди, че не следва да
се присъждат разноски, тъй като производството е прекратено поради оттегляне на
административния акт. Излагат се доводи, че жалбоподателят не е направил
своевременно искане за присъждане на разноски, тъй като делото не е гледано в
открито съдебно заседание. На следващо място се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, излагат се доводи, че делото не е
с фактическа и правна сложност, по делото е проведено едно съдебно заседание,
както и че жалбоподателят не е представляван в съдебно заседание от
представител.
Видно от представените по делото
доказателства е, че жалбата срещу оспорения административен акт е депозирана от
представляващия дружеството на 26.04.2023г. Жалбата е подадена от името на
управителя на дружеството, а видно от представения по делото договор за правна
помощ е, че на 13.04.2023г. представляващия „Олива“ АД и адв. С. са сключили
договор за правна помощ, по силата на който адв. С. е поела задължение да
изготви, депозира и осъществи процесуално представителство във връзка с
оспорване на Разпореждане за забрана № 356/ 11.04.2023г. издадено от ОДБХ-В.
Търново. Страните са договорили възнаграждение в размер на 1000 лв, както и са
представени доказателства за заплащане на сумата.
Видно от приложеното на стр. 58 по делото
становище от ответника по жалбата / след насрочване на делото в открито съдебно
заседание/ е, че на 20.06.2023г. по делото е представено разпореждане за
насочване на храни № 424/28.04.2023г.
В открито съдебно заседание, насрочено за
23.06.2023г. съдът е дал ход на делото, тъй като страните са редовно призовани.
В откритото съдебно заседание са се явили адв. С., като представител на
жалбоподателя и адв. Н., като представител на ответника по жалбата. В проведеното
открито съдебно заседание жалбоподателят е поискал присъждане на разноски,
представил е списък на разноските и е представил доказателство за заплащането
им. Представителят на ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, следователно искането за присъждане на разноски е
направено своевременно и са изпълнени изискванията на закона за представяне на
списък на разноските и на доказателства за заплащането им. С оглед изложеното
съдът намира, че възраженията за недължимост на направените от жалбоподателя
разноски, а именно, че по делото не е осъществено процесуално представителство,
както и че не се е провело открито съдебно заседание, са неоснователни и се
опровергават от съдържанието на протокола от проведеното открито съдебно
заседание по делото.
По отношение възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение съдът намира, че съгласно чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, минималния размер на адвокатското
възнаграждение е 1000 лв. Претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение е в минимален размер, поради което искането за изменение на
определението в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните-Велико Търново д-р С С
чрез адв.Е.Н. от АК-Стара Загора молба с правно основание чл. 248 от ГПК за
изменение на Определение № 1298/23.06.2023г в частта за разноските поради
НЕДОПУСТИМОСТ на жалбата.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на
старши инспектор Ц К Й с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на
Определение № 1298/23.06.2023г в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд, в 7-мо дневен срок от съобщението до страните.
|
Съдия: |
/п/ |
|