Определение по дело №7781/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1110
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Анелия Маркова
Дело: 20211100507781
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1110
гр. София , 13.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В в закрито заседание на тринадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева

Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507781 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Й. Б. АНГ. /длъжник по
изп.производство/ срещу разпореждане от 19.11.2020 г., постановено по
изп.дело № 20209240400878, с което от ЧСИ Г.К., рег.№ 924, с район на
действие СГС, с което е оставено без уважение възражението на длъжника от
06.11.2020 г. относно определения размер на адв.възнаграждение в размер на
600 лв. и таксата по т.26 от ТТЗЧСИ.
В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че адв.възнаграждение е
прекомерно, тъй като бил платил в срока за доброволно изпълнение.
Единственото процесуално действие, което било направено било
образуването на изп.дело. Затова счита, че адв.възнаграждение следва да бъде
сведено до 200 лв., колкото бил минимума по Наредба № 1/2004 г. и по-
конкретно чл.10., ал.1 от същата. Освен това не се касаело до фактическа и
правна сложност на делото.
Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено като бъде
намалено адв.възнаграждение до сумата в размер на 200 лв., както и да бъде
намалена съответно и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, защото същата
била в обхвата на чл.435 ГПК, а по същество излага доводи за нейната
1
неоснователност. Счита, че правилно били присъдени и определени
разноските в полза на взискателя. Това се следвало от поведението на
ответника, който не бил изплатил задължението си повече от една година от
влизането в сила съдебното решение. Сочи, че извършените от
пълномощника на взискателя процесуални действия не се изразявали само до
подаване на молба за образуване на изп.дело, а и до посочване на
изп.способи. Подадено било и становище по жалбата. Адв.възнаграждение
било платено от взискателя в деня на образуване на изп.дело и било в рамките
на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Взискателят „КЦМ ***” АД изразява становище за допустимост на
жалбата, а по същество излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита,
че разноските били правилно определени и в съответствие с извършените
процесуални действия. „Доброволното плащане“ било реализирано след
принудителното изпълнение. Счита, че съдебния изпълнител не можел да
променя адв.възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
За обжалваното разпореждане от 19.11.2020 г./л.48 от изп.дело/
жалбоподателя е бил уведомен на 19.11.2020 г./л.49 от изп.дело/.
Жалбата е подадена на 03.12. 2020 г.
Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
По основателността на жалбата:
Процесното изп. дело е образувано с разпореждане от 22.10.2020 г. за
събиране на сумата в размер на 3040 лв. – разноски пред въззивната
инстанция; сумата в размер на 540 лв.- разноски пред първата инстанция и
750 лв.-деловодни разноски, присъдени от ОС, гр.Пловдив с решение № 190
от 11.04.2019 г. по т.д.№ 497 /2018 г.
Молбата за образуване на изп.дело е подадена от взискателя „КЦМ ***“
АД на 22.10.2020 г. като в същата са посочени изпълнителните способи, а
именно: запор на вземания и възбрана върху недвижимо имущество.
За така образуваното изп.дело ЧСИ не е уведомил длъжника, а е
2
започнал проучване на имуществото му, както и действия по отправяне на
запорно съобщения до банките, в които длъжника има открити сметки.
На 03.11.2020 г. пълномощникът на длъжника – адв.И. е поискал да се
запознае с изп.дело.
Оправена е ПДИ до длъжника /жалбоподател/ за заплащане на сумата в
общ размер на 5 583,28 лв., от които присъдени разноски в размер на 4330
лв., т.е. тези по изп.лист; разноски по изп.дело в размер на 600 лв.-
юриск./адв.възнаграждение, 653,28 лв.- такси по ТТЗЧСИ.
ПДИ е връчена на 03.11.2020 г.
С разпореждания от 05.11.2020 г. ЧСИ е разпоредил вдигане на запорите.
На 06.11.2020 г. е постъпило от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК
с доводи аналогични на тези в жалбата, по която е образувано настоящето
производство/л.29 от изп.производство/. Представени са доказателства за
плащане на сумата в размер на 4330 лв.
Наред с това се установява, че въз основа на наложените запори от
сметките на длъжника по сметката на ЧСИ са преведени в срока за
доброволно изпълнение суми, както следва: 5 583,28 лв. от „У.К.Б.“ АД и
5 583,28 лв. от „ПИБ“ АД като платежните се съдържат в кориците на
изп.дело. С искане от 15.11.2020 г. пълномощникът на длъжника е поискал
сумите да бъдат възстановени по сметките на длъжника в посочените банки.
Същевременно неколкократно от длъжника е било искано от ЧСИ да се
произнесе по искането от 06.11.2020 г. за намаляване на адв.възнаграждение и
таксата по т.26 от ТТЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане от 19.11.2020 г. възражението е оставено
без уважение с мотиви, че от взискателя било постъпило становище с което
се възразява по намаляване на разноските.
Софийски градски съд излага следните мотиви:
Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и
техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват
3
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно
с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други действие в разрез
с основните права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република
България), извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право,
поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдебният
изпълнител, овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия
съобразно ГПК, следи за добросъвестното упражняване на процесуалните
права от страните в процеса, а при превратното им упражняване следва да
откаже защитата им.
Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да
възстанови реално направените разноски, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 325
ОТ 29.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
„Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва
изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това
съдебният изпълнител следи за добросъвестното упражняване на
процесуалните права от страните в процеса и когато тези права се упражняват
превратно/ какъвто е настоящият случай/ следва да откаже тяхната защита“-
решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО.
Относно размера на адв.възнаграждение:
В конкретният случай, действително, при съобразяване с чл.10,т.1 от
Наредба № 1/2004 г. минималният размер на адв.възнаграждение възлиза на
200 лв. – за образуване на изп.дело.
Основателен е довода на жалбоподателя, че не се касае до изп.дело с
фактическа и правна сложност. Не се спори, че длъжника е изплатил сумите
след получаване на ПДИ, а това се установяване и от представеното платежно
нареждане.
Съгласно приетото в съдебната практика проучването на имуществото
на длъжника не представлява изп.действие.
Посочването на изпълнителните способи в молбата за образуване на
4
изп.производство е изискване за нейната редовност.
Следователно единственото действие сторено от пълномощника на
взискателя е това по подаването на молбата за образуване на изп.дело.
Доводът на ЧСИ, че от процесуалния представител било подадено
възражение по жалбата и затова му се следва възнаграждение в присъдения от
него размер, е неоснователно доколкото преценката за присъждане на
разноски в производството по чл.435 ГПК е на съда, разглеждащ жалбата, а не
на ЧСИ.
Неоснователен е и доводът на ЧСИ за забавено изпълнение от страна на
длъжника, първо защото изп.лист е издаден на 05.10.2020 г., а плащането е
сторено в срока за доброволно изпълнение на 06.11.2020 г., т.е. не е изтекла
повече от една година, както се сочи от ЧСИ.
Запорите са извършени преди длъжника да е получил поканата за
доброволно изпълнение поради което не може да му бъде вменено соченото
от ЧСИ виновно поведение. При липсата на поведение на длъжника, което да
е станало пречка за реализирането на изпълнителния способ, което поведение
е основание за възникването на отговорността на длъжника за разноски по
изпълнението, на него не може да му бъде възложена отговорността за
извършените от взискателя, разноски. По въпроса за разноските, виж и
приетото в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 10.07.2017 Г. ПО ТЪЛК. Д.
№ 3/2015 Г., ОСГТК НА ВКС в този смисъл.
В случая е неприложимо правилото на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като
разноските в изп.производство се определят по реда на чл.79 ГПК.
Позоваването от страна на ЧСИ на нормата на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата също е неоснователно, доколкото се касае до представителство
на юридическо лице, а освен това тази разпоредба не е посочена в договора за
правна защита и съдействие поради което не намира приложение.
Действително, с оглед регистрирането на дружеството по реда на ЗДДС,
към сумата в размер на 200 лв. следва да бъде начислено ДДС в размер на 20
% или = 240 лв.
5
Налага се извод, че жалбата е частично основателна, а обжалваното
постановление ще следва да бъде отменено относно разноските за
адв.възнаграждение за разликата над 240 лв.
По отношение определения размер на таксата по т.26 от ТТЗТР:
Според забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси. В същия не следва да се включват и
никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането,
което е предмет на изпълнителния лист. Съгласно забележка 27а към т. 26 от
Тарифата, максималният размер на пропорционалната такса по т. 26 не може
да надвишава една десета от вземането. Или в случая в размер на
Точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси по
ТТРЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител. Неизпълнението на
тези задължения представлява несъответствие между правно дължимото и
фактическото поведение, т.е. налице е противоправно поведение, виж в този
смисъл ТР № 2/13 от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.26, б.в) за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума, както следва: от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто
за горницата над 1000 лв. Или в случая в размер на 364 лв.
Следователно, жалбата и в тази й част е основателна.
По разноските:
С оглед приетото в съдебната практика – в производство по разноски,
разноски не се присъждат.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 19.11.2020 г., постановено по изп.дело №
20209240400878, с което от ЧСИ Г.К., рег.№ 924, с район на действие СГС, с
което е оставено без уважение възражението на длъжника Й. Б. АНГ., ЕГН
6
**********, относно определения размер на адв.възнаграждение в размер на
600 лв. и таксата по т.26 от ТТЗЧСИ
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определеното от ЧСИ Г.К., рег.№ 924, с район на действие
СГС, с поканата за доброволно изпълнение от 27.10.2020 г. по изп.дело №
20209240400878, адв.възнаграждение до сумата в размер на 240 лв. /с
вкл.ДДС/.

ОПРЕДЕЛЯ таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ по изп.дело
№20209240400878 по описа на ЧСИ Г.К., рег.№ 924, с район на действие СГС,
в размер на 364 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7