Р Е Ш Е Н И Е
№ 754
18.11.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Антон С.
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №870 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Нед – Н. Г.“, представляван от Н. Д. Г. от с.***, подадена чрез пълномощника му адв.Н.К., срещу Решение №260001/14.08.2020 г., постановено по АНД №252 по описа на Димитровградския районен съд за 2020 г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било необосновано и постановено в нарушение на закона. Претендира се същото да бъде отменено, ведно с потвърденото с него Наказателно постановление. Счита се, че не бил приложен точно закона. Член 185, ал.1 от ЗДДС, на което основание бил санкциониран търговецът, съвсем ясно и точно предвиждал, че глобите и имуществените санкции се налагали за нарушение на чл.118 от ЗДДС, а не за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както било процедирано от наказващия орган. Изложеното от съда, че двете норми били с еднакво съдържание и е без значение коя ще се приложи, представлявало на практика разширително тълкуване, което било недопустимо. Нарушението на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН било очевидно. Твърди се, че неправилно бил определен субекта на нарушението. Свидетелят по АУАН М. А.не бил сигурен в показанията си пред съда кой е обслужвал актосъставителката при извършване на т.нар. „контролна покупка“ на едно кафе – дали търговецът или свид.Г., която пък от своя страна била категорична, че самата тя е обслужила представилата се за клиент данъчна служителка. Този момент от фактическата обстановка бил от особена важност, с оглед на това дали следвало да се ангажира отговорността на търговеца, или на физическото лице, която макар и негова съпруга, не била в служебни отношения с него. Фактическите обстоятелства по случая не били правилно изяснени от съда и по отношение на обстоятелството дали проверяваният обект бил в работен режим, или не. Твърди се, че не били отчетени от съда представените доказателства за нормирано работно време, денят на проверката бил почивен и за това фискалното устройство не било включено, за което свидетелствал нулевият финансов отчет, видно от протокола за извършена проверка. Всички тези обстоятелства следвало да бъдат отчетени, тъй като влияели значително на обществената опасност на извършеното.
Ответникът, Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор, излага съображения за неоснователност на касационна жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение – за постановено при изяснена фактическа обстановка, правилно и законосъобразно, и предлага същото да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С проверяваното решение Димитровградският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №518204-F538148/16.06.2020 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на ЕТ „Нед – Н. Г.“, с.Д., за нарушение състава на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. – на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.
За да постанови решението районният съд е приел за установено, че на 16.02.2020 г. към 11.50 часа, служителите при ЦУ на НАП – Оперативни дейности – Пловдив Д. Д. и М. А., изпълнявайки служебните си задължения, посетили търговски обект – бистро „Далия“, находящ се на посочен адрес в с.Д., който обект бил в работен режим, доколкото проверяващите влезли безпрепятствено през входа, предвиден за клиенти. Заварили продавач и свид.Добрева извършила контролна покупка на едно кафе на стойност 0.70 лв., платени в брой на продавача. За извършената покупка било върнато ресто, но не бил издаден фискален бон. Контролните органи се легитимирали и извършили проверка, при която установили, че обектът е стопанисван от ЕТ „Нед – Н. Г.“, а продавач е самият Недялко Динев Господинов. В обекта открили въведено в експлоатация фискално устройство с посочени марка ИН на ФУ и номер на ФП, проверили касовата наличност и установили 37.00 лв. налични парични средства в касата. От изведения от фискалното устройство отчет проверяващите установили, че би следвало за извършената покупка да бъде издаден фискален бон с посочен номер, но такъв не бил издаден.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че правилно контролните органи са съставили АУАН за допуснатото нарушение, в който правилно е отнесена фактическата обстановка към съответстващия нарушен текст от закона. Съдът е изложил съображения, че едноличният търговец е субект на вмененото му нарушение, по смисъла на чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. и чл.118, ал.1 от ЗДДС, като не е кредитирал с доверие показанията на свид.И. Г. в частта им, според която тя, а не съпругът й Н. Г. обслужили проверяващите. Развил е и доводи, че в случая не е налице разминаване и възможност за объркване у нарушителя във връзка с посочената за нарушена правна норма, тъй като подредбата на основната и препращащата норма не е от съществено значение, доколкото и двете визират задължение на субектите за издаване на касов бон. Достигнал е до извода за безспорно извършване на описаното в АУАН и НП административно нарушение, което не представлява маловажен случай, предвид немалката обществена опасност на подобен вид нарушения, и за правилно определяне наложената на търговеца имуществена санкция, в размер близък до минималния предвиден в закона. Приел е за безспорно, че неиздаването на касова бележка води до неотразяване на приходи, а откритата сума от 37 лв. – неотразена в самото фискално устройство, е преценил за отегчаващо отговорността на търговеца обстоятелство.
Касационната инстанция изцяло възприема фактическите констатации и правните изводи, изложени в проверяваното решение.
Правилно въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установена фактическата обстановка по делото. Обосновано е преценил, че не се констатират допуснати съществени нарушения при провеждането на административно-наказателната процедура. Видно от съдържанието им, АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити, текстовото описание на визираното в тях административно нарушение напълно кореспондира с приложената санкционна норма и безспорно санкционираният едноличен търговец е имал възможност да научи какво точно нарушение му се вменява за извършено, като правото му на защита не е накърнено.
Безспорно от събраните доказателства се потвърждава и извършването на вмененото на ЕТ „Нед – Н. Г.“ административно нарушение. Установява се, че на датата, посочена в АУАН и НП, в стопанисвания от едноличния търговец търговски обект е извършена покупка, платена в брой, за която не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, или от кочан с ръчни касови бележки, с което е извършено нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, водещо до неотразяване на приходи.
Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС предвижда, че „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.“
В чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, в приложимата редакция (изм.ДВ бр.9 от 2020 г., в сила от 31.01.2020 г.) също е регламентирано, че „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.26, ал.1, т.1, 4, 7 и 8.“
Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС, „На лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“
Неоснователно е възражението на касатора за неконстатирано от въззивния съд нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Безспорно както в АУАН, така и в НП са посочени нарушените законни разпоредби, като на санкционираното лице по никакъв начин не е останало неясно за какво деяние се ангажира неговата административнонаказателна отговорност, съответно не е накърнено правото му на защита с посочване и на вменяващата му същото задължение норма на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.
Фактическите обстоятелства по случая са коректно изяснени от въззивния съд, който правилно е възприел търговския обект за такъв в работен режим, макар това обстоятелство да е ирелевантно към състава на нарушението. Нормативните разпоредби задължават лицата да отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, без да обвързва това задължение с работното време на обекта. Неотносимо към крайния резултат от спора е и обстоятелството кое точно физическо лице е изпълнило „контролната поръчка“, след като задължението за издаване на документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС е вменено на едноличния търговец, стопанисващ търговския обект. Наведените в касационната жалба възражения във връзка с неизясненост на това обстоятелство също са неоснователни.
Обосновано е и становището на въззивния съд за правилно определяне вида и размера на наложената санкция, както и за липсата на предпоставки случаят да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Настоящата инстанция също намира, че не са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН – деянието не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид и липсват основания за по-благоприятно третиране на извършителя му. Дори от представените писмени доказателства – График за разпределение на смените/работното време през м.февруари 2020 г. за обект Бистро Д. с.Д. и Правилник за вътрешния трудов ред, да се установява, че неделя е обявен за почивен ден на търговския обект, то извършването на нарушението в този ден не може да се приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство, нито за такова, намаляващо обществената опасност на извършеното.
Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.) в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр.94 от 2019 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касационната жалба, който пред тази съдебна инстанция е бил представляван от юрисконсулт. Съдът намира искането за основателно, предвид изхода на спора, и определя размера му на 80 лв., на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260001/14.08.2020 г., постановено по АНД №252 по описа на Димитровградския районен съд за 2020 година.
ОСЪЖДА ЕТ „Нед – Н. Г.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.*** №3, да заплати на НАП, Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ, разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.