Р Е Ш Е Н И Е
№ 1613/11.9.2020г.
гр. Пловдив, 11, 09, 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, V
състав, в публично съдебно заседание на единадесети август, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
и секретаря В.К., разгледа
адм. дело № 469 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Жалбоподателят
- Д.Д.Д. с ЕГН
********** ***, чрез адв.П.К.
обжалва Заповед № 851/05.08.2009 г.
издадена от Кмета на Община Карлово Област Пловдив, с която е отменена
Заповед № 567 от 04.06.2009 г. В жалбата се твърди, че тази заповед не му е
връчена и е бил лишен от възможността да участва в административното
производство по издаване на процесната заповед, по
която е страна. Моли да се отмени атакуваната заповед № 851/05.08.2009 г.,
издадена от кмета на община Карлово, като нищожна и незаконосъобразна и се
възобнови административното производство свързано с нейното издаване на осн. чл.99, т.6 във вр. с чл.100
и сл. от АПК. Претендира и съдебни
разноски.
Ответникът - Кмет на Община Карлово, чрез адв. Ц. оспорва жалбата като недопустима. Счита , че не са спазени преклузивните срокове по чл.102 от АПК и че исканото
възобновяване на производството може да бъде извършено в тримесечен срок от
узнаване на обстоятелството. В случая запознаването с процесната
Заповед № 851/05.08.2009 г. и предхождащата я Заповед № 567/04.06.2009 г. се е случило в хода на производството пред
Районен съд - Карлово по гр.дело № 92/2017 г. на Първи гр.състав. В хода
по същество моли да се отхвърли
жалбата като неоснователна и недоказана, счита че процесната заповед не е нищожна, издадена е от
компетентен орган и по нейното издаване няма допуснати нарушения на материалния
и процесуалния закон, които да я правят
несъвместима с правния мир.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Настоящото съдебно производство по адм.дело № 469/2019 г. по описа на Административен съд -
Пловдив, V състав е образувано на 12.02.2019г , даден е ход, събирани са
доказателства и съдът със свое / л. 69/ Определение № 828 от 17.04.2019 г. е оставил
без разглеждане, като просрочена жалбата
на Д.Д.Д. против Заповед № 851/05.08.2009 г.,
издадена от Кмета на Община Карлово и е прекратил съдебното производство по
настоящото дело.
С Определение № 9785/25.06.2019 г. по
адм.дело № 6637/2019 г. Върховният административен
съд, Второ отделение е отменил горното Определение № 828/17.04.2019 г. по адм.дело № 469/2019 г. на Административен съд Пловдив в
частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Д.Д.
против процесната заповед, с искане за обявяването й
за нищожна и е прекратено производството по делото в тази част.
ВАС в мотивите си изрично е посочил , че „Определението
в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата за отмяна на обжалваната
заповед като незаконосъобразна, е правилно. Видно от приложеното решение №
389/8.11.2017 г. по гр. д. № 92/2017 г. на Районен съд Карлово обжалваната
заповед е била приложена по делото, като е прието, че същата е връчена на Д. Д..
Д. е обжалвал цитираното решение и по негова жалба е постановено решение №
756/4.06.2018 г. по гр. д. № 245/2018 г. на Окръжен съд Пловдив. Тези
обстоятелства недвусмислено сочат, че жалбоподателят е бил запознат с
обжалваната от него заповед най-късно към 4.06.2018 г. -датата на решението на възивната инстанция. Жалбата
с искане за отмяната на заповедта като незаконосъобразна е подадена на
12.02.2019 г. и е просрочена. Съгласно чл. 149, ал. 1 АПК жалбата се подава
в 14-дневен срок от съобщаването на административния акт и към датата на депозиране
на жалбата този срок е изтекъл. Срокът е преклузивен
и пропущането му погасява възможността да се извърши
валидно процесуалното правомощие обжалване с искане за отмяна на
административния акт като незаконосъобразен. Поради това обжалваното определение
в тази част следва да се остави в сила. В случая обаче жалбоподателят е
претендирал и нищожност на заповедта, която нищожност според чл. 149, ал. 5 АПК
може да се претендира без ограничение във времето. В частта, с която е оставена
без разглеждане жалбата с искане за обявяването на заповед № 851/5.08.2009 г.
на кмета на община Карлово за нищожна и е прекратено производството по делото,
определението е незаконосъобразно. В тази част обжалваното определение следва
да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по искането за обявяване на
заповед № 851/05.08.2009 г. на кмета на община Карлово за нищожна“.
Съдебните актове на ВАС безспорно са
задължителни за настоящия съд , поради което производството следва да продължи
по евентуалното прогласяване за нищожна на оспорената заповед.
В съдебното производство пред настоящия съд , след връщане на делото
от ВАС страните са се явили и жалбоподателят единствено е представил Постановление
на Районна прокуратура - Карлово по пр.преписка № 264/2019 г., с което е
прекратено наказателно производство по ДП № 322 от 2019 г. по описа на Районна
прокуратура Карлово за престъпление по чл.311. Заявявам,че постановлението е
влязло в сила.
Ответникът е заявил че представеното постановление на РП няма
отношение по предмета на делото и по твърдяната нищожност.
Както се каза по-горе ВАС в мотивите си приема , че жалбата с
искане за отмяната на заповедта като незаконосъобразна е подадена на 12.02.2019
г. и е просрочена.
Т.е. настоящото съдебно
производството следва да продължи единствено по евентуалното прогласяване за
нищожна на оспорената заповед.
От правна страна съдът следва да
изложи следното:
Съгласно правната доктрина
незаконосъобразността на административния акт има две проявни
форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се
отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове
допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ
елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до
недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е
съществувал в правната действителност. Ето защо, в административното право е
въведен принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта
във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се
подава без ограничения във времето /арг. от чл. 149,
ал. 5 от АПК/. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за
нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели
критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът
трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който
е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не
създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за
нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир, чрез прогласяване на
неговата нищожност.
Съобразно това и с оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила
следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за
нищожност на акта; порокът във формата е основание за нищожност, само когато е
толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на
липса на волеизявление. Съществените нарушения на
административно-производствените правила са основания за нищожност също само,
ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление.
Освен това, според правната теория нарушението на
административно-производствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. когато, ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос.
Нарушенията на материалния закон
касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради
което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е
лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна
норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната
липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е
основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това
съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното
упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като
правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт,
посоченият порок води до нищожност.
В случая съдът счита , че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност.
Не се спори от страните , че с процесната
Заповед № 851/05.08.2009 г. и с предхождащата я Заповед № 567/04.06.2009 г. на
жалбоподателя Д. е била дадена възможност да изкупи , заплати и придобие
собствеността върху 38,55% от УПИ X!!-3022, кв. 99, ул. Дъбенско
шосе №24 , в гр. Карлово, целият от 660кв. метра.
С първата заповед от 04,06,2009г е определена цената на придобиване и в
последната й точка изрично е посочено , че ако до 1 месец сумата не се внесе, то заповедта се отменя.
Няма доказателства Д. да е заплатил определената сума и на 05,08,2009г. е
издадена и процесната заповед с която се отменя предходната от 04,06,2009г. на кмета на
община Карлово.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма и от същата се извежда,
каква е волята на административния орган, поради което в тази насока не е
допуснато нарушение, водещо до нищожност.
В мотивите на оспорената заповед е посочено, че „поради невнасяне на
определената сума по Заповед №
567/04.06.2009 г……..“ се отменя същата заповед.
Предвид факта, че в случая предмет на спора е само преценката за
нищожност на оспорената заповед, съдът приема , че същата е издадена от компетентен орган, в писмена
форма, със съдържание, от което се установява волята на административния орган,
поради което същата не е нищожна. Предвид гореизложеното, искането на Д. за
прогласяване на нищожността на Заповед № 851/05.08.2009 на кметът на Община
Карлово е неоснователно, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
Пловдив, V състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** срещу Заповед № 851/05.08.2009 г. издадена от Кмета на Община Карлово Област
Пловдив, в частта с която се иска същата да бъде обявена за нищожна.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: