Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Р., 02.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Р.ският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 594 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени са
субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД срещу
О.Р. и с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу ЕТ „Г. Х.–.“.
В исковата молба
се твърди, че съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
на основание реализирано право на строеж и покупко-продажба като съпружеска
имуществена общност № ., том ., рег.№ ., дело № .г. на Б.К.- нотариус с район
на действие - Районен съд - Р., вписан в регистъра на Нотариалната камара под №.,
ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в населената част на гр. Р.,
общ. Р., обл. Перник, представляващ, поземлен имот с идентификатор ., с адрес
на имота: гр. Р.,обл.П, ул.“Ч.“ № ., с площ по документ за собственост от 397 кв. м, а по скица - 413 кв. м, с трайно
предназначение на територията – „урбанизирана“, с начин на трайно ползване на
имота – „ниско застрояване (до 10 метра)“, който поземлен имот, по плана,
предхождащ настоящата кадастрална карта, съставлява парцел .в квартал .при
граници по скица: поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с
идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор
., поземлен имот с идентификатор .и поземлен имот с идентификатор ., ведно с
построената в този поземлен имот търговска сграда (кафе - аперитив), с
идентификатор .., със застроена площ от 35 кв. м, брой етажи - един,
предназначение: сграда за търговия, която сграда е със статут на търпим строеж,
съгласно изискванията на ЗУТ.
Ищците твърдят, че
имотът им граничи с имот, собственост на О.Р. в който имало построена двуетажна
сграда. Същата не се поддържала и била опасна както за посетителите на
заведението, построено в техния имот, така и за преминаващите граждани по
тротоара на улицата. В началото на месец юни 2015 г. кметът на О.Р. изпратил
работници, които да разрушат сградата. Разрушаването било извършено от
ответника ЕТ „Г.Х.- „“. В резултат на неправомерни действия обаче бил счупен
дървен навес в двора на ищците, с площ от около 15 кв. м, на стойност 200,00
лева. Дворът им бил застлан с базалтови плочки, като част от тях - около 4 кв.
м, на стойност 150,00 лева, били счупени от падането на строителните материали
при разрушаване на сградата. В двора имало асма на скеле, които били счупени,
като стойността на скелето било 200,00 лева, колкото била и стойността на
асмата. В двора имало две статуи от бял и черен мрамор, собственост на ищците,
които били взети от работниците и преместени в общински имот, на стойност
500,00 лева - по 250,00 лева всяка една от тях.
С оглед
изложеното, моли, ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят сума в
размер на 1950,00 лева (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214,
ал. 1 ГПК), представляваща обезщетение за причинени на ищците имуществени
вреди, в резултат на непозволено увреждане, от които: 200,00 лева за дървения
навес, 150,00 лева за базалтовите плочки, 200,00 лева за скелето за лозата (асмата),
200,00 лева за асмата и 1200,00 лева за двете статуи от бял и черен мрамор,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
ù заплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът О.Р. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата
претенция и моли съда да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Твърди, че
съседен на имота, собственост на ищците, бил имот, общинска собственост - УПИ .в
кв. .по действащия дворищно-регулационен план на гр. Р.. Въз основа на заповед
№ „Г.Х.- „г. на кмета на О.Р. в общинския имот била премахната масивна сграда,
тъй като постройката към 2015 г. била опасна за сигурността и здравето на хората,
негодна за използване и застрашена от самосрутване. Изпълнението на заповедта
било възложено и извършено от ЕТ „Г.Х.-”. Работници и служители на фирмата -
изпълнител и на О.Р. не били извършили действия, с които да са увредили
имуществото на ищците, така както е конкретизирано в исковата молба. Статуите,
представляващи женско тяло от бял и черен мрамор, не били собственост на
ищците. Преместени били от общинския имот - УПИ .в кв. .в двора на музеен обект
„С.к.”, за което бил съставен и съответният протокол на 20.05.2015 г.
Понастоящем били експонирани в двора на музея.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЕТ „Г.Х.- „“ не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно
заседание ищците, редовно призовани, не се явяват, представляват се от представител
по пълномощие - адв. Б. Б. от ПАК, която поддържа предявените искове и моли за
уважаването им.
Ответникът О.Р.
редовно призован, в съдебно заседание се представлява от представител по пълномощие
- адв. Д. Д. от ПАК, която оспорва предявените искове по основание и размер и моли
за отхвърлянето им.
Ответникът ЕТ „Г.Х.-
„“ не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 ГПК, вр. чл. 12 ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Установява се по делото от представения нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит на основание реализирано право на строеж и покупко –
продажба като съпружеска имуществена общност № ., том ., рег. № ., дело № .г.
по описа на нотариус Б. К., с район на действие – района на РдРС, както и от
издаденото от О.Р. удостоверение с изх. № .г., че ищците са собственици на
описания в исковата молба недвижим имот, находящ се в гр. Р., ул. „Ч.“ № .,
както и че в имота е изградена търговска сграда (кафе - аперитив), със
застроена площ от 35 кв. м – удостоверение за търпимост № .г., издадено от О.Р.
От представения по делото акт за частна общинска собственост № .г. се
установява, че ответната община е собственик на съседен на ищците имот,
представляващ УПИ.за имот с пл. № . в кв. .по плана на гр. Р., с площ от 120
кв. м, ведно с изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 85 кв. м, построена през 1948 г., по отношение на която със
заповед № .г. на кмета на О.Р. е наредено нейното премахване от ЕТ „Г.Х.- „“,
тъй като строежът е опасен за сигурността и здравето на хората и застрашен от
самосрутване. Състоянието на сградата е подробно описано и в съставения
протокол от 20.04.2015 г. от комисия, включваща служители на О.Р.
По делото е представен и приемо – предавателен протокол, с който
изпълнителят ЕТ „Г.Х.- „“ е предал на О.Р. следния обект: аварийно премахване
на самосрутваща се масивна сграда в УПИ .в кв. .по плана на гр. Р., с
описание на извършените демонтажни работи, както и протокол, подписан от
директора на историческия музей в гр. Р., с който в двора на музеен обект „С.к.“
са приети два броя статуи на женско тяло, преместени от масивна жилищна сграда,
изградена в имот – общинска собственост.
От показанията на разпитаните по делото свидетели К.И.К.и И.С.В.се установява, че в имота на ищците, находящ се в гр. Р., е имало изградено кафе – аперитив,
а в съседство на този имот се намира имот, собственост на О.Р. с изградена в
същия двуетажна къща. Свидетелите посочват, че при събарянето на къщата,
извършено от ЕТ „Г.Х.- „“, от падането на строителни материали, са били счупени
намиращи се в двора на ищците базалтови плочки, както и половината от
засадената асма и изграденото за нея скеле, а също и покривът на изграден в
двора навес. От двора на ищците, с кран били вдигнати и намиращите се на място
две статуи (черна и бяла) и същите били откарани в музея в гр. Р., като
свидетелят В.заявява, че той в качеството си на директор на Профсъюзния дом на
културата в гр. Р., дарил двете статуи (собственост на Централния съвет на
профсъюзите) на ищците, като това се случило около 1989 г. – 1990 г. Свидетелят
К. заявява, че не знае чия собственост е кранът, с който е извършено
преместването на статуите.
В показанията си пред съда свидетелите О.Д.Т.и Й.И.Й.потвърждават
изложеното от другите двама свидетели, а именно, че имотът на ищците и този на О.Р.
са съседни, като през 2015 г. поради опасност от самосрутване, по заповед на
кмета на общината е извършено разрушаване на намиращата се в общинския имот
къща, като разрушаването е извършено от ЕТ „Г.Х.- „“, с помощта на багер и
камион. Свидетелят Т. посочва, че след приключване на събарянето е бил съставен
приемо – предавателен протокол, който обаче не е бил подписан от ищеца Й.К.,
тъй като последният не е бил поканен да се запознае със съдържанието му. Според
свидетеля Т. е възможно при събарянето да са били счупени базалтови плочки в
двора на ищците, но последните не били сигнализирали за подобен инцидент.
Според двамата свидетели двете статуи се намирали в сутерена на разрушената
къща и оттам с помощта на кран били вдигнати и отнесени в двора на музеен обект
„С.к.“, гр. Р., като свидетелят Й.заявява, че дори е помагал при натоварването
на статуите на камион, с който са били откарани в двора на музея.
Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства заедно и
поотделно, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства,
като кредитира изцяло показанията на свидетелите К. и В., преценявайки ги като
взаимно допълващи се, безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по
делото доказателствен материал. По отношение на показанията на свидетелите Т. и
Й., съдът ги кредитира частично, като не дава вяра на твърденията им, че двете
статуи са се намирали в разрушената къща, тъй като заявеното от свидетелите не кореспондира с
останалия събран по делото доказателствен материал, в т. ч. с показанията на
свидетелите К. и В., които имат непосредствени и преки впечатления за
местоположението на двете статуи, посещавайки имота на ищците многократно през
годините и наред с това твърденията им показват детайлно познаване на имота на
ищците и разположението в него на процесните статуи.
По делото са изслушани и приети заключенията по две единични съдебно –
технически експертизи. От заключението по първата СТЕ се установява, че общата
стойност на повредения покрив на дървения навес в двора на ищците е 200,00
лева, на базалтовите плочки – 205,00 лева и на скелето за асмата – 140,00 лева.
Според заключението по повторната СТЕ стойността на повредения покрив на
дървения навес е 341,08 лева, на базалтовите плочки – 255,60 лева и на скелето
за асмата – 108,00 лева.
По делото са изслушани и приети заключенията по две единични съдебно –
агрономически експертизи. От заключението по първата съдебно – агрономическа
експертиза се установява, че стойността на причинените имуществени вреди,
вследствие частичното унищожаване на засадената в двора на ищците лоза, е
205,00 лева, а според заключението по повторната СТЕ стойността на причинените
имуществени вреди е 203,00 лева.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по повторните експертизи като
компетентно изготвени, съобразно задачите, по които са допуснати експертизите и
неоспорени от страните.
От изслушаната и приета
по делото съдебно – оценителна експертиза се установява,
че пазарната стойност на бялата статуя „Мома с китка“,
изработена от гранит, е 400,00 лева, а тази на черната статуя „Африканка“,
изработена от черен мрамор, е 800,00 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено,
съобразно задачите, по които е допусната експертизата и неоспорено от страните.
Установеното
от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По иска по чл. 45 ЗЗД:
Съдът намира исковата претенция срещу
ответника ЕТ „Г.Х.- „“ за процесуално допустима и в този смисъл съобразява
изцяло практиката на ВКС, обективирана в решение № 5 от 06.06.2011 г. по гр. д.
№ 47/2010 г. на ВКС, ГК, III г. о. В разглеждания случай ответникът е едноличен
търговец (търговец – физическо лице) по смисъла на чл. 56 ТЗ. Както се приема и
в константната практика на ВКС (решение № 205 от 8.09.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 1003/2007 г., ГК, I г. о., решение № 80 от 26.07.2012 г. на ВКС по т. д. №
287/2011 г., ТК, I т. о. и пр., придобиването от едно физическо лице на
търговско качество разширява единствено неговата правоспособност, като занапред
то може да бъде страна освен по граждански и по търговски правоотношения, без
обаче това да му придава нова, различна правосубектност, от тази, която
притежава. В този смисъл притежаваното от физическото лице търговско качество
не изключва възникването в негова тежест на задължения по граждански
правоотношения, включително такива, чийто източник е непозволеното увреждане.
Както търговските, така и гражданскоправните задължения, независимо от техния
източник – сделка, деликт, неоснователно обогатяване и т. н., обременяват едно
и също имущество – имуществото на все същото физическо лице. По тези
съображения и при съобразяване на задължителните указания по т. 1 от
Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС, съдът намира, че ответният
едноличен търговец принципно може да носи лична деликтна отговорност по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за извършените от него противоправни действия или бездействия.
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. По правната си същност непозволеното увреждане, регламентирано в чл.
45 ЗЗД, е сложен фактически факт, чиито елементи са: деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, като последната съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. За да възникне
обезщетителната отговорност на едно лице на деликтно основание, следва да се
установи в процеса осъществяването на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане.
Съдът намира, че в настоящата
хипотеза са налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност
на ответника ЕТ „Г.Х.- „“. Не се спори между страните по делото, че ищците са
собственици на недвижим имот, находящ се в населената част на гр. Р., общ. Р.,
обл. Перник, представляващ поземлен имот с идентификатор ., с административен
адрес на имота: гр. Р.,обл.П, ул.“Ч.“ № ., с площ по документ за собственост от
397 кв. м, а по скица - 413 кв. м, с трайно предназначение на територията –
„урбанизирана“, с начин на трайно ползване на имота – „ниско застрояване (до 10
метра)“, който поземлен имот, по плана, предхождащ кадастралната карта,
съставлява парцел .в квартал .ведно с построената в този поземлен имот
търговска сграда (кафе - аперитив), с идентификатор ..1, със застроена площ от
35 кв. м, брой етажи - един, предназначение: сграда за търговия, която сграда е
със статут на търпим строеж, съгласно изискванията на ЗУТ. Ответната община е
собственик на съседен на собствения на ищците имот, представляващ УПИ.за имот с
пл. № . в кв. .по плана на гр. Р., с площ от 120 кв. м, ведно с изградената в
него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 85 кв. м, построена
през 1948 г. Безспорно се установява от събраните доказателства по делото, че през
месец май 2015 г. ответникът ЕТ „Г.Х.- „“ е извършил разрушаване на сградата, находяща се в общинския
имот. Премахването е извършено въз основа на заповед № .г. на кмета на О.Р.
който съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ издава заповеди за премахване
на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са
станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване,
застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са
вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.
Със същата заповед премахването на сградата е възложено на ответника ЕТ „Г.Х.- „“. Установява се от
показанията на разпитаните по делото свидетели и че при извършване на разрушаването
от падането на строителни материали от разрушаваната сграда, са били счупени
намиращи се в двора на ищците базалтови плочки, както и половината от
засадената асма и изграденото за нея скеле, а също и покривът на изграден в
двора на ищците навес, т. е. налице е извършено деяние, което е противоправно,
като действията на ответника нарушават разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба
за принудителното изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или
премахване на строежи или на части от тях на територията на о.Р. приета с
решение № .г. на Общински съвет – Р., според която в процеса на поправяне,
заздравяване или премахване изпълнителят е длъжен да спазва нормите по
противопожарна безопасност, хигиена и безопасност на труда, като носи
отговорност за причинени материални щети и увреждане на трети лица. Очевидно в случая не са били
взети всички необходими мерки, за да не се допусне увреждане на имоти и имущество на трети лица, вследствие
на което на имота на ищците са били причинени вреди, които по вид и размер са
безспорно доказани от показанията на свидетелите и експертизите по делото.
Вследствие
действията на ответника ищците, като собственици на процесния имот, са
претърпели вреди, изразяващи се в повреждане на дървен навес, базалтови плочки,
скеле на лоза и частично унищожаване на засаденото лозово растение. Същите имат
имуществен характер и се изразяват, както в претърпените загуби, така и в
пропуснатите ползи.
Тъй като са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника ЕТ „Г.Х.- „“ за претърпените от ищците имуществени вреди. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобрази заключенията на вещите лица по приетите по делото експертизи, според които стойността на причинените имуществени вреди, вследствие действията на ответника, е както следва: 341,08 лева - за повредения покрив на дървения навес, 255,60 лева - за базалтовите плочки, 108,00 лева - за скелето за асмата, а стойността на причинените имуществени вреди, вследствие на частичното унищожаване на засадената в двора на ищците лоза, е 203,00 лева.
Претърпените от ищците вреди –
имуществени загуби и пропуснати ползи, са пряка и непосредствена последица от действията
на ответника – ако не беше извършено разрушаването, за
ищците не биха настъпили вредите.
Виновното поведение на ответника
се предполага. Ответникът не обори законовата презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
поради което не може да бъде освободен от отговорност за причинените вреди.
По изложените съображения
исковата претенция за ангажиране на деликтната отговорност на ответника за
причинени на ищците имуществени вреди в резултат на повреждане на дървен навес, базалтови
плочки, скеле на лоза и частично унищожаване на засаденото лозово растение
следва да бъде уважена в пълния ù заявен размер.
Претенцията на ищците, касаеща
заплащане на обезщетение за двете статуи, изработени от мрамор и гранит, съдът
намира за недоказана. Това е така, тъй като още с проекто – доклада по делото
съдът е указал на ищците, че не сочат доказателства за собствеността на двете
статуи и че в техния патримониум и по отношение на тяхното имущество е настъпила
вреда. По делото ищците не са представили документ, от който да се направи
извод, че именно те са собственици на процесните статуи и в хода на производство
не са ангажирани доказателства, че същите са придобили собствеността по някой
от способите, предвидени в чл. 77 ЗС, съгласно който правото на собственост се придобива чрез правна сделка,
по давност или по други начини определени от закона (приращение,
присъединяване, преработване и пр.). Изводите на съда в тази насока не се
променят и от заявеното от свидетеля В.при неговия разпит, а именно, че той е
подарил статуите на ищците в периода 1989 г. – 1990 г., тъй като свидетелят
посочи, че статуите всъщност са били собственост на Централния съвет на
профсъюзите (което не се оспорва и от ищците в представената писмена защита), а
съгласно утвърдената съдебна практика, обективирана в редица решения на ВКС,
сред които: решение № 260 от 17.01.2014 г. по гр. д. № 3345/2013 г. на ВКС, ГК,
III г. о., решение от 04.02.2004 г. на по гр. д. № 292/2003 г. на ВКС, ГК, II г. о. и др., продажбата на чужда вещ не
поражда вещно транслативно действие, което правило е проявление на двата
основни принципа - че никой не може да даде това, което няма и че договорът
между две лица не вреди на трето лице. Ищците не могат да претендират обезщетение за вреди, нанесени
върху патримониума им вследствие унищожаване/повреждане на вещ, която не е част
от него.
Следва да се посочи и че макар
според свидетелските показания двете статуи да са се намирали в имота на ищците
за период от време по-дълъг от 10 години, нито в исковата молба, нито
впоследствие ищците твърдят да са придобили собствеността вследствие на
давностно владение и в този смисъл, като съобрази разпоредбата на чл. 120 ЗЗД и
задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, съдът намира,
че не следва да обсъжда въпросите, касаещи придобиването на собствеността върху
процесните статуи от ищците по давност.
Следва да бъде отбелязано също и
че по делото липсват доказателства преместването на процесните статуи в двора
на музеен обект „С.к.“ да е извършено именно от ответника ЕТ „Г.Х.- „“. В тази
връзка съдът съобрази показанията на свидетелите К. и Т., според които
преместването на статуите е извършено с помощта на кран, а същевременно според
твърденията на свидетеля Т. разрушаването на сградата е било възложено на
ответника ЕТ „Г.Х.- „“, който е използвал за целта багер и камион.
Предвид на всичко описано по-горе
и при доказателствена тежест, лежаща върху ищците, не е доказано в техния
патримониум да е настъпила твърдяната вреда, поради което исковата претенция в
тази ù част следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По иска по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД:
По правната си същност отговорността
по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и настъпва, след
като натовареното лице при или по повод на изпълнение на възложената му работа
причини виновно вреди на пострадалия. Тази отговорност не произтича от вината
на възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното
опровергаване. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от
отговорност, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е действал виновно
или тя не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената
работа (така решение № 503 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 1069/2009 г. на ВКС,
ГК, III г. о.). Следователно предпоставките за ангажиране на отговорността по
чл. 49 ЗЗД са следните: вреди, причинени на пострадалия
(ищеца); причинна връзка между деянието и вредата; вредите да са причинени от
лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД
(ответникът) е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод на
изпълнението на работата, възложена от ответника; работникът или служителят да
има вина за причинените вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното, т. е. в тежест на ответника е да обори законовата
презумпция. Поначало не е нужно винаги да се доказва, че прекият причинител на
увреждането е конкретно определено лице. Възложителят на работата отговаря и
тогава, когато не може да се установи кой конкретно от работниците или
служителите е причинил вредата (ППВС № 7/1959 г.).
По отношение на въпросите, касаещи претърпени
от ищците имуществени вреди вследствие на виновните действия на ответника ЕТ „Г.Х.-
„“, наличието на причинна връзка между действията на ответника и настъпилите
вреди, съдът изложи подробни мотиви, разглеждайки по същество исковата
претенция с правно основание чл. 45 ЗЗД, поради което не се налага тяхното
преповтаряне при обсъждане предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответната община.
По отношение на останалите предпоставки
за ангажиране на отговорността на О.Р. за причинените на ищците вреди съдът
намери следното:
Безспорно се доказва по делото от приобщените
към доказателствената съвкупност гласни и писмени доказателства, че кметът на О.Р.
със своя заповед №
.г. е възложил на ответника
ЕТ „Г.Х.- „“ да извърши премахването на масивната сграда, находяща се в
общинския имот. Както се приема в правната теория и съдебната практика, понятието
„възлагане“ следва да бъде тълкувано разширително. Възлагането предполага
установяване на фактическо отношение между възложителя и изпълнителя на работата,
което означава извършването на съзнателни постъпки по възлагането. Такова
фактическо отношение между ответниците – О.Р. и ЕТ „Г.Х.- „“, касаещо
извършване на действия по премахване на общинската сграда, безспорно е налице и
се доказва по делото.
Отговорността на възложителя на работата
по чл. 49 ЗЗД възниква, когато изпълнителят ù причини вредите – при или
по повод изпълнението на тази работа. В случая вредите са причинени при
изпълнение на възложената работа, което следва от разясненията, дадени в ППВС №
9/1966 г. на Пленума на ВС, според които вредите се считат причинени при
изпълнение на възложената работа, когато те са резултат от действия, които
съставляват извършване на тази работа, т. е. действия, които съставляват непосредственото
осъществяване на работата.
Налице са основанията за солидарната
отговорност за причинените вреди на ответниците - възложител и изпълнител - чл.
53 ЗЗД, съгласно приетото в ППВС № 7/1959 г., Пленум на ВС. При условията на
чл. 49 ЗЗД обемът на отговорност за възложителя не може да
е по-голям или по-малък от обема отговорност на причинителя,
която е лична и виновна по реда на чл. 45 ЗЗД (ППВС № 7/1959 г.,
Пленум на ВС). В тази връзка и след като намери иска с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу ответника ЕТ „Г.Х.- „“ за доказан в частичен размер, а именно за
сумата от 750,00 лева, съдът намира, че исковата претенция срещу О.Р. с правно
основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД следва да бъде уважена в същия размер,
като по отношение отхвърляне на претенцията в останалата ù част важи
изложеното по-горе за иска по чл. 45 ЗЗД.
По разноските:
Ищците доказват разноски в производството
общо в размер на 978,00 лева, от които 78,00 лева – дължима ДТ, 450,00 лева –
възнаграждение за вещи лица и 450,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
(съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, като в
представения договор за правна защита е отбелязано, че възнаграждението е
платено изцяло в брой), като съобразно уважената част от исковете ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 376,15 лева.
Ответната община претендира присъждането
на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и за внесен депозит
за вещо лице. Видно от посоченото в договор за правна защита и съдействие № 07470,
страните по него са договорили възнаграждение в размер на 450,00 лева. Записано
е, че са платени 450,00 лева, но не е посочен начинът на плащане - в брой или
по сметка. Съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане и ако е по
банков път - да се представи доказателство за това, а ако е в брой, то този
начин на плащане също трябва изрично да е посочен в договора и тогава
вписването за направеното плащане в брой е достатъчно и има характер на
разписка. В случая не е посочен нито единият от двата начина на плащане и не се
представят допълнителни доказателства за плащане по банков път. Следователно
плащането на договореното адвокатско възнаграждение не е доказано и не следва
да се присъждат разноски на ответника за адвокат.
Ответната община е внесла депозит за
вещи лица в размер на 300,00 лева, от което следва, че ищцовата страна следва
да бъде осъдена да ù заплати сумата от 184,61 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
ЕТ „Г.Х.- „“ също има право да иска присъждане на сторени от него разноски
по делото,
но доколкото такова искане не е направено, съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
О.Р. с адрес: ***, пл. „С.“ № .,
представлявана от кмета П.А.и ЕТ „Г.Х.- „“ с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление:***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Й.П.К., с ЕГН: **********, с
адрес: *** и М.А.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 750,00 лева (седемстотин и петдесет лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищците от
възложени от ответника О.Р. и извършени от ответника ЕТ „Г.Х.- „“ действия по
премахване на масивна сграда, находяща се в УПИ XXII-., в кв. .по плана на гр. Р., с
площ от 120 кв. м, вследствие на което е причинено повреждане на дървен навес,
базалтови плочки, скеле на лоза и частично унищожаване на засадено лозово
растение в собствения на ищците поземлен имот с идентификатор ., с площ по
документ за собственост от 397 кв. м, а по скица - 413 кв. м, който поземлен
имот, по плана, предхождащ кадастралната карта, съставлява парцел XVII, в кв. .по
плана на гр. Р., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 31.07.2017 г. до
окончателното ù заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 1950,00 лева (хиляда деветстотин и петдесет лева) като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА О.Р. с адрес: ***,
пл. „С.“ № ., представлявана от кмета П.А.и ЕТ „Г.Х.- „“ с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТЯТ на Й.П.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и М.А.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата от 376,15 лева (триста седемдесет и шест лева и петнадесет стотинки) –
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
Й.П.К., с ЕГН: **********,
с адрес: *** и М.А.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на О.Р. с адрес: ***, пл. „С.“ № .,
представлявана от кмета П.А., сумата от 184,61 лева (сто осемдесет и четири
лева и шестдесет и една стотинки) – направени разноски по делото.
Решението може да
бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.