№ 714
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.А АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.
като разгледа докладваното от Д.А АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело №
20221110150353 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца П. П. М. срещу ответника /фирма/ искове с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата,
предвиждаща заплащане на „такса бързо разглеждане“ в сключен между
страните Договор за кредит № **********/20.09.2021 г. поради противоречие
със закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави, както и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, уточнен с
молба от 15.11.2023 г. за заплащане на 31,48 лева, представляваща недължимо
платена сума като „Такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит №
**********/20.09.2021 г., ведно със законната лихва от 15.09.2022 г. до
окончателното плащане.
Ищцата П. П. М. твърди, че е страна по Договор за кредит №
**********/20.09.2021 г. сключен с /фирма/ / с ново наименование /фирма/ /
като е погасила изцяло задължението си по договора за кредит в размер на
150 лева – главница, 2,34 лева – лихва и 31,48 лева – такса за бързо
разглеждане. Твърди, че клаузата в договора за кредит, уреждаща „Такса
бързо разглеждане“ в размер на 31,48 лева е нищожна на основание чл. 10а,
чл. 19, ал.4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД и чл. 143,
ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Сочи, че услугата, за която е начислена таксата по своята
по своята същност представлява дейност по усвояване и управление на
кредита и е в пряко нарушение на чл.10а ЗПК. Счита, че поради
накърняването на принципа на „добри нрави” по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3
ЗЗД се е достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации
по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел
извличане на собствена изгода на кредитора и безспорно се нарушава
1
принципът на добросъвестност и справедливост. Навежда твърдения, че
клаузите са неразбираеми и не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора в нарушение на чл. 143,
ал. 2, т. 19 ЗЗП. Счита, че така уговорената „такса бързо разглеждане“
предвидена в договор за кредит № ********** / 20.09.2021 е нищожна на
основание чл.146, ал.1 ЗЗП, тъй като не се явява индивидуално уговорена.
Поддържа, че е налице нарушаване на нормативно предвидения размер на
ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Моли съда да уважи предявените исков. Претендира присъждане
на разноски.
Ответникът /фирма/ (с предишно наименование /фирма/) подава отговор
на исковата молба в срока по 131 ГПК. Оспорва предявения иск като
неоснователен и необоснован. Оспорва процесната клауза да противоречи на
императивните норми на ЗЗП и ЗПК. Навежда твърдения, че уговорената
„Такса бързо разглеждане“ не е свързана с услуга по усвояване и управление
на кредита, тъй като се дължи за услуга, която се предоставя преди
сключване на Договора за кредит, както и не касае условия за предоставянето
и връщането на кредита. Поддържа, че размерът на ГПР е определен
съобразно законодателството – до 50% от главницата по кредита. Ответникът
отрича процесната клауза да създава условия на неравноправност между
страните и твърди, че са спазени изискванията за предоставяне на пълна и
подробна преддоговорна информация. Моли съда да отхвърли исковете,
претендира присъждане на разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. С
определение от 30.06.2023 г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните обстоятелството, че страните са сключили Договор
за кредит №********** от 20.09.2021 г.
Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на евентуалност,
тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание.
Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност, подредени според
тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона или
заобикалянето му, към по-леките - липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на
форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените
от ищеца основания, разгледани в поредността според тежестта на порока,
отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите
евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци /в този см.
решение № ** от 14.05.2021 г. по гр. д. № ****/2019 г. на IV г. о., решение №
*** от 26.03.2021 г. по гр. д. № ****/2019 г. на IV г. о., решение № *** от
2
30.10.2020 г. по гр. д. № ****/2019 г. на III г. о. и др. /
Процесният договор за кредит от 20.09.2021 г. попада в обхвата на чл. 9,
ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като
кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1
ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146
ЗЗП и защитата по ЗПК.
С него е уговорено предоставянето от ответника на ищеца на
потребителски кредит на 20.09.2021 г. в размер на 150 лв., за срок от 14 дни, с
уговорен начин на връщане на на 04.10.2021 г., при лихвен процент в размер
на 40,67 %, годишен процент на разходите в размер на 49,7 %, като е
уговорено задължение за заплащане на сума за бързо разглеждане в размер на
31,48 лв., като общата дължима сума възлиза на 183,82 лв.
Страните са уговорили, че неразделна част от процесния договор са
Общите условия на Договора за кредит, които са били получени от
кредитополучателя. В Общите условия на Договора за кредит е прието
относно таксата за бързо разглеждане, че се касае за такса за предоставяне на
допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за
бързо разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която
гарантира обработка на искането за кредит в рамките на до 15 минути от
постъпване на искането в системата на кредитора. Съгласно чл.4,2 от ОУ
кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви получаването
на бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит при
подаване на заявлението. Услугата бързо разглеждане е допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане на
кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на
отговор до 15 минути от постъпване на искането в системата на кредитора.
Съгласно чл. 4. 3, когато искането за отпускане на кредит постъпи извън
работно време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се
допуска забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при всички
случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
кредит и ускорена процедура за отговор на такива кандидатури в срок до 2
часа от началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде
отговорен за забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина
на кредитополучателя /например при изключен мобилен телефон/. Според
същата точка за заявката на допълнителната незадължителна услуга
за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса
за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата и срока на договора.
Съдът приема, че когато се твърдят няколко порока, обуславящи
нищожност поради противоречието със закона, следва пороците да се
разгледат от специалните към общите разпоредби. Доколкото се касае до
договор за потребителски кредит, то на първо място следва да се разгледат
твърденията за противоречие с разпоредбите на ЗПК. Възможността на
кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема
3
е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана
съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая
не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в
резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Таксата за бързо разглеждане е свързана с усвояването и
управлението на кредита. Предвидената клауза за бързо разглеждане в
процесния договор е неравноправна, тъй като противоречи на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, поради което е нищожна. Ето защо, предявеният иск следва да се уважи,
доколкото процесната клауза противоречи на закона.
Тук е мястото да се подчертае, че съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка във
вреда за потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя, а според чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално.
Клаузите в потребителските договори не са индивидуално уговорени, когато
са предварително изготвени от търговеца типизирано, а търговецът ги
предлага на неограничен брой потребители, като потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Таксата за бързо разглеждане,
дължима отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за
кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и е част от общия разход по кредита за потребителя,
дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи на включване в
ГПР. В случая съгласно Раздел I, т. 1 от Общите условия на Договора за
кредит ГПР не включва разходите за допълнителни действия от страна на
Кредитора, когато тяхното предоставяне не е задължително условие за
отпускането на кредита или получаването му при предлаганите условия.
Невключването на таксата за бързо разглеждане в ГПР представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като
краен резултат не позволява на кредитополучателя да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора, което означава, че
клаузата относно нейната дължимост е неравноправна и по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Въпреки изричните указания до ответника, че следва да
докаже, че процесната клауза е индивидуално уговорена и че не сочи
доказателства за това, той не е ангажирал съответни доказателства.
Същевременно данни за индивидуално уговаряне на клаузата не могат да се
почерпят и от самия договор, който е сключен при общи условия и е
очевидно типизиран.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД е основателен, поради което не са налице условията за разглеждането на
4
другите релевирани от ищеца основания за нищожност на процесната клауза -
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.
По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД предвижда задължение за
всеки, който е получил нещо без основание, да го върне. На връщане подлежи
реално полученото. В настоящия случай на доказване подлежат следните
факти: размерът на обогатяването на ответната страна и обедняването на
ищцовата страна поради получаването на нещо без основание и причинна
връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищцата.
С определение е допусната ССчЕ, която да отговори на поставени
въпроси във връзка с плащания по договора за кредит, но видно от ССчЕ, на
вещото лице не са били представени счетоводни записвания за постъпили
каквито и да е суми по договора за кредит. При изслушване на вещото лице в
съдебно заседание от 08.11.2023 г., същото заявява, че не е правила справка в
счетоводството на дружеството, както и че дружеството /фирма/ отказва
всякаква информация. С протоколно определение от 08.11.2023 г. на
ответника е указано да окаже съдействие на вещото лице за изготвяне на
експертизата, като са били указани неблагоприятните последици на чл. 161
ГПК, в случай че това не бъде сторено. Видно от допълнението към
заключение на ССчЕ от 04.12.2023 г., на вещото лице отново не е
предоставена възможност да се снабди с търсената информация от
счетоводството на ответника. Ето защо и доколкото ответникът създава
пречки за събиране на допуснати доказателства, на осн. 161 ГПК съдът
приема за доказан факта за извършено от ищеца в полза на ответника
плащане на такса за бързо разглеждане в размер на 31,48 лева. Ответникът не
ангажира доказателства относно наличие на основание да получи процесната
сума, заплатена от ищцата, поради което искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД следва да бъде уважен.
С размера на тази сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцата,
като е налице причинна връзка между обогатяването на ответника и
обедняването на ищцата. Предвид изложеното, недължимо платена се явява
сума в размер на 31,48 лв., с оглед на което искът следва да бъде уважен до
пълния предявен размер от 31,48 лв.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна лихва от датата
на депозиране на искова молба – 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. В
тежест на ответника следва да се възложи и заплатената от ищеца държавна
такса в размер от 50 лв., както и депозит за ССчЕ в размер на 400 лева.
Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне
5
на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е
необходимо да се провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д.
№ 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда
и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. По
делото са предявени искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД и иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата има значение, когато е уговорено и
заплатено възнаграждение по всеки отделен иск, но не и когато адвокатското
възнаграждение се определя в минимален размер от съда по реда на чл. 38,
ал. 2 Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. и на чл. 72, ал. 1 ГПК използват понятието "интерес". В случая
са предявени кумулативно съединени иска, но те са в защита на един интерес
и възнаграждението следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Ето защо, на оказалия безплатна правна помощ
адвокат следва да се присъди възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС /400
лв. без ДДС/ по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от П. П. М., ЕГН ********** срещу
ответника /фирма/, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на клаузата, предвиждаща заплащане на
„такса за бързо разглеждане“ от Договор за кредит № **********/20.09.2021
г., сключен между П. П. М. и /фирма/ (с предишно наименование /фирма/),
поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД /фирма/ ЕИК
********* да заплати на П. П. М. ЕГН ********** сумата в размер на 31,48
лева (тридесет и един лев и 48 стотинки), представляваща недължимо
платена сума като „такса за бързо разглеждане“ по Договор за кредит №
**********/20.09.2021 г., ведно със законната лихва от 15.09.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* да заплати на адв. Д. В. М., вписан
в Адвокатска колегия П., с адрес на кантората /адрес/, идент. код по ДДС **
********* на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 480 лв. (четиристотин и
осемдесет лева) с ДДС - възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на П. П. М..
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* да заплати в полза на П. П. М., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 450 лева (четиристотин
и петдесет лева), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7