Р Е
Ш Е Н
И Е № 173
гр.Кюстендил,
02.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Светла
Кърлова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№49/2019г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
„Д.Л.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Й.С., чрез пълномощника
адвокат И.А. М., съдебен адрес *** оспорва РА №Р-22002218000865-091-001/11.09.2018г.
на началник
сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, потвърден с решение
№2/02.01.2019г. на директора на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП – София, с който са установени задължения за ДДС по
ЗДДС, произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ
размер на 22 704 лв. за данъчни периоди м.02, м.03, м.04, м.06 и
м.07.2016г. и определените лихви за забава в размер на 6 655.40 лв., както
и допълнителни задължения за корпоративен данък в общ размер на 15 561.81
лв. по ЗКПО за 2016г. и съответните лихви за забава. Изложени са
съображения за незаконосъобразност на акта, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалните разпоредби.
Претендират се разноски.
Ответникът чрез пълномощника
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаването
на оспорения акт е започнало със ЗВР №Р-22002218000865-020-001/14.02.2018г. и
изменена със заповед №Р-22002218000865-020-002/14.05.2018г. всички на началник
сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София Т.Б.Г., упълномощен
съгласно заповед №РД-01-803/07.06.2017г. на директора на ТД на НАП Определен е
обхват на ревизията – установяване задълженията на дружеството за корпоративен
данък за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. и за данък върху добавената
стойност за периодите 01.06.2016г. – 31.07.2016г. и 01.02.2016г. – 30.04.2016г.
Процесната ревизия е и във връзка с решение №128/25.01.2018г. на директора на
дирекция „ОДОП“ при ЦУ на
НАП – София, с което е отменен РА №Р-22001017001406-091-001/09.11.2017г. и
преписката е върната за издаване на нов акт със задължителни указания.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е изготвен РД №Р-22002218000865-092-001/02.08.2018г., срещу който не е
подадено възражение по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК. Ревизията завършва с
оспорения РА, издаден от началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП София – орган, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД
на НАП София – ръководител на ревизията. С него е установено задължение за ДДС
по ЗДДС, произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ
размер на 22 704 лв. по фактури, издадени от „П“ ЕООД, ЕИК *********за
данъчни периоди м.02, м.03, м.04, м.06 и м.07.2016г. и определените лихви за
забава в размер на 6 655.40 лв., както и допълнителни задължения за
корпоративен данък в общ размер на 15 561.81 лв., резултат на извършено
увеличение на счетоводния финансов резултат по ЗКПО за 2016г. с разходи по фактури
от посочения доставчик и съответните лихви за забава. Прието е, че не са налице предпоставките на чл.68, ал.1,
т.1 и чл.69, ал.1, т.1 във вр.с чл.9 от ЗДДС, даващи основание за
законосъобразно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, доколкото
не е установено реалното извършване на доставките на стоки и услуги към
ревизираното лице от доставчика „П“ ЕООД, ЕИК *********– не е доказана
материална техническа и кадрова обезпеченост у предходните доставчици за
изпълнението на доставките към „П“ ЕООД, поради което и не се доказва пряката
доставка на услугата по фактури, издадени от „П“ ЕООД към „Д.Л.“ ЕООД,
ЕИК *********. След като
е прието, че процесните фактури не документират реално извършени доставки на
стоки и услуги/стопански операции, налице е хипотезата на чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО и разходите са отчетени в отклонение от данъчното облагане. Предвид това е
прието, че отчетените разходи подлежат на данъчна регулация на основание чл.23,
ал.2, т.1 от ЗКПО и е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството за
2016г. със сумата в размер на 113 520 лв., представляваща отчетените
разходи по фактури, издадени от „П“ ЕООД. В резултат на преобразуванията е
определен данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 159 618.81 лв. и съответно – данък за
2016г. в размер на 15 561.81 лв.
РА е обжалван по административен
ред по чл.152 и сл. от ДОПК, като директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП -
София се е произнесъл с решение №2/02.01.2018г. при условията на
чл.156, ал.6 от ДОПК, с което е
потвърдил акта.
В хода на ревизионното
производство е установено, че основната дейност на „Д.Л.“ ЕООД,
ЕИК ********* е дърводобив, като за осъществяването й дружеството притежава
у-ние №6609/20.01.2015г. за добив на дървесина и стопанисване на горски
територии; разполага с офис в гр.Кюстендил, ул.“Г.Д.“ №37 и собствен обект –
склад за дърва в гр.Кюстендил, ул.“Л.М.“ №1; по счетоводни данни има
заприходени транспортни средства, земи и сграда; има назначени през ревизирания
период 40 души на трудов договор.
РЛ е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в
общ размер на 22 704 лв. по 18 бр. фактури, издадени от „П“ ЕООД в данъчни периоди м.02, м.03, м.04, м.06 и
м.07.2016г. Предмет на същите са дърва, товарка, разтоварка, рязане, цепене,
редене. Представени са фактурите, приемо-предавателните протоколи, договорите,
сключени между „Д.Л.“ ЕООД /купувач/ и „П“ ЕООД /продавач/. РЛ е организирало и
водило текущо счетоводство в съответствие с изискванията на ЗСч и през
ревизирания период е извършвало продажби на дърва за огрев на територията на
страната и вътреобщностни доставки.
Извършена е насрещна проверка на „П“ ЕООД. При
посещение на адрес дружеството не е открито. След връчване на писмо по реда на
чл.32 от ДОПК са представени фактурите, издадени на РЛ, приемо-предавателните
протоколи към всяка една от тях, договорите, дневни финансови отчети, СРФУ,
договор за наем на складово помещение, фактури за покупка на стоки от „Т.Т.“
ЕООД и „Т.“ ЕООД, придружени с приемо-предавателни протоколи, оборотни
ведомости, главни книги, сметка 411 Клиенти за „Д.Л.“ ЕООД, хронология по
сметки 702 „Приходи от продажба на стоки“, 703 „Приходи от продажба на услуги“,
45321 „Начислен данък за продажбите“ и 501 „Каса лева“.
В изпълнение на задължителните указания на решаващия
орган в решение
№128/25.01.2018г. са извършени насрещни проверки и на предходни доставчици на „П“
ЕООД - „Т.Т.“ ЕООД и „Т.“ ЕООД. Те не са открити на
посочените адреси и са връчени писма по реда на чл.32 от ДОПК. Не са
представени документи. При извършена проверка в НАП е установено, че
предходните доставчици са отразили в дневниците си за продажби издадените
фактури на „П“ ЕООД; че са имали регистрация по ЗДДС както следва: „Т.Т.“ ЕООД
е регистрирано на 01.12.2014г. и дерегистрирано на 19.05.2016г., а „Т.“ ЕООД е
регистрирано на 22.05.2015г. и дерегистрирано на 06.12.2017г.; че за периодите
на издаване на фактурите нямат назначени лица по трудови договори.
Изготвено и прието като неоспорено по делото е
заключение вх.№2990/29.05.2019г. на в.л. Н.С., от което се установява: Към
01.01.2016г. жалбоподателя не отчита налични количества широколистна дървесина
в счетоводството; от доставчика „П“ ЕООД е установена придобита дървесина в
размер на 2064 кум.м., както и от други доставчици, посочени в Приложение №17
от заключението; придобитата дървесина през 2016г. е изцяло изписана до края на
годината и към 31.12.2016г. няма налично салдо – осчетоводените разходи за
дървесина и приходи от продажба са отнесени изцяло за сметка на годишния
финансов резултат на 2016г.; в Приложение №13 е видно, че през 2016г. е
продадена 4504.37 кум.м. широколистна дървесина. Заключението се кредитира от
съда като обективно, доколкото е изготвено на база първична счетоводна документация
и доказателствата по делото.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по
чл.160, ал.2 от ДОПК и оплакванията в жалбата, съдът счита следното:
РА и решението, с което е
потвърден, са издадени от компетентни органи с оглед представените заповеди и
доказателства за подписване чрез електронен подпис, в сроковете по закон,
мотивирани са и са постановени при спазване на административнопроцесуалните
правила по ДОПК.
Страните не
спорят, а и от писмените доказателствени средства се установява, че дружеството-жалбоподател
е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 18 бр. фактури с доставчик
„П“ ЕООД. За
да възникне субективното
публично право на приспадане на данъчен кредит за данъчно задълженото лице е
необходимо кумулативното наличие на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен
фактически състав – данъчен документ по чл.71, т.1 от ЗДДС и установяването на
реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата
доставка - арг. от чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС. А съгласно нормата на
чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано
лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за
получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и
услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице
облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или
услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил
или предстои да му достави.
Анализът на
доказателствата по делото обосновават извод за установимост на фактическия
състав. Представените 18 бр. фактури, издадени от „П“ ЕООД на „Д.Л.“ ЕООД
покриват изискването на чл.71, т.1 във вр.с чл.114 от ЗДДС, доколкото в тази
връзка са и констатациите на органа – воденото счетоводство от дружеството е в
съответствие с изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти. Има взаимност в
отразяването им в счетоводството и на двете дружества.
Реалността
на доставките, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на
правото на данъчен кредит - чл.9, ал.1, вр. чл.25, чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС съдът счита, че също е доказана. Приетите писмени доказателства – 18 бр.
фактури, приемо-предавателните протоколи към всяка от тях, договорите сключени
между „П“ ЕООД и „Д.Л.“ ЕООД, договорите сключени между „П“ ЕООД и „Т.Т.“ ЕООД
и между „П“ ЕООД и „Т.“ ЕООД, приемо-предавателните протоколи към тях,
заключение вх.№2990/29.05.2019г. на в.л. Н.С., установяващо кубатурата на
добитата от доставчика дървесина и последваща реализация на стоките от
жалбоподателя, доказват по безспорен начин реалната доставка на стоки и услуги
за ревизирания период. Съдът съобразява и Решение на СЕС по дело C-324/11,
съобразно което Директива 2006/112 не допуска данъчен орган да откаже на
данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху
добавената стойност за предоставени му услуги, поради това, че издателят на
фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този
орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице
е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на
приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от
друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Относно кадровата
обезпеченост на доставчика съдът прилага и Решение от 13.02.2014 г. на СЕС по
дело С-18/13, съгласно което само по себе си, за да се откаже признаване на
правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална
обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата
в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да
липсват подписи на посочените като доставчици лица. Необходимо е още тези
обстоятелства да сочат за наличието на измама и от обективните данни,
предоставени от органите по приходите да се установява, че данъчно задълженото
лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на
приспадане, е част от измама“. В случая не се доказва недобросъвестност на
получателя. Ирелевантен е и произходът на стоките за „П“ ЕООД като купувач, а
важна за спора е наличността на тези стоки и услуги у самото дружество в
качеството му на доставчик на същите. Определящо за преценката на реалността на
доставките е прехвърлянето на правото на разпореждане със стоките като
собственик от доставчика на получателя или извършването на услугите. Това се
доказва от писмените доказателствени средства. В този смисъл съдът не възприема
изводите на органа, че поради недоказаност на складова обезпеченост на предходните
доставчици, нает персонал по трудов договор и непредставяне на счетоводни
документи, не може да се приеме реална извършено доставка или услуга. При
наличието на договори за продажба между страните, отразяване на фактурите в
дневниците за продажби на предходните доставчиците по веригата, кореспондиращи
счетоводни записвания, договор за наем на складово помещение от прекия
доставчик и доказателства за транспортирането на стоките до обекта на
дружеството-жалбоподател, както и последващото използване на стоките за целите
на извършваните от РЛ облагаеми доставки /срав. заключение/ обосновават извода
на съда за доказаност и на втората предпоставка по чл.68 от ЗДДС.
По изложените съображения, съдът счита, че са
изпълнени кумулативно предвидените елементи на фактическия състав по чл.68 от ЗДДС за упражняване на право за приспадане на данъчен кредит. В този смисъл се
явява неправилен и извода на органа за установяване на допълнително задължение
за корпоративен данък. След като са доказани реално извършени доставки на стоки
и услуги е неприложима нормата на чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО, според която за
отклонение от данъчно облагане се смята начисляването на възнаграждения или
обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. Не следва да се
увеличава счетоводния финансов резултат с отчетените разходи по фактурите,
издадени от „П“ ЕООД.
По горните съображения съдът намира жалбата за
основателна, поради което ще отмени оспорения РА.
С оглед изхода от делото на жалбоподателя се дължат
разноски, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в размер на 50 лв. държавна такса
за образуване на делото, 510 лв. възнаграждение за вещо лице и 2100 лв.
адвокатско възнаграждение, платими от дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ София.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
РА №Р-22002218000865-091-001/11.09.2018г. на началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП София, потвърден с решение №2/02.01.2019г. на директора на Д“ОДОП“
при ЦУ на НАП – София, с който на „Д.Л.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** са установени задължения за ДДС по ЗДДС, произтичащи от отказано право на приспадане
на данъчен кредит в общ размер на 22 704 лв. за данъчни периоди м.02,
м.03, м.04, м.06 и м.07.2016г. и определените лихви за забава в размер на
6 655.40 лв., както и допълнителни задължения за корпоративен данък в общ
размер на 15 561.81 лв. по ЗКПО за 2016г. и съответните лихви за забава.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ София, ул.“Аксеков“ №21 да заплати на „Д.Л.“ ЕООД,
ЕИК ********* съдебни
разноски в размер на 2660 лв. /две хиляди шестстотин и шестдесет/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: