Решение по дело №96/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба от С. Й. П., с [ЕГН] и постоянен адрес: гр. Кюстендил, [жк], ет. 3, ап. 25, срещу Заповед № 8121К-1617/14.02.2024 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 143, ал. 1, т. 3 и чл. 164, ал. 3, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 14 от Наредба № 8121з-408 от 14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г.) и докладна записка с рег. № 3282р-4220/07.02.2024 г. по описа на Главна дирекция „Гранична полиция” на Министерството на вътрешните работи (ГДГП – МВР), поради незадоволителни резултати в служебната дейност, въз основа на оценка на изпълнението на длъжността, комисар С. П. – началник І степен на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Гюешево към Регионална дирекция „Гранична полиция” (РДГП) – Кюстендил при ГДГП – МВР, е преназначен на ръководна длъжност началник на група „Оперативен анализ” в сектор „Оперативно-издирвателна дейност” към РДГП – Елхово при ГДГП – МВР, със специфично наименование „старши инспектор”. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта на основанията по чл. 146, т. 2 – 5 от АПК. Претендира се отмяната ѝ.

В хода на съдебното производство жалбата се поддържа от адвокат Г. Г. – процесуален представител по пълномощие на С. П.. Претендират се направените разноски по делото.

Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт В. Т., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Към датата на издаване на процесната заповед С. П. е заемал по служебно правоотношение длъжността началник І степен на ГПУ – Гюешево към РДГП – Кюстендил при ГДГП – МВР. С докладна записка с рег. № 3282р-28668/19.10.2023 г. директорът на ГДГП – МВР е отправил предложение до министъра на вътрешните работи за назначаване на комисия за изготвяне на оценка за изпълнение на длъжността на комисар П.. Такава е определена със Заповед № 8121К-13512/01.11.2023 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 33, т. 7 и 9 от ЗМВР във вр. с чл. 6 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. Жалбоподателят е запознат със заповедта на 06.11.2023 г. Комисията е събрала необходимите ѝ данни относно периода на оценяване – от 12.09.2022 г. до 01.11.2023 г., съобразно действителното отработеното време, и след приключване на работата си е изготвила карта за оценка на изпълнението на длъжността с рег. № 4077р-12463/29.11.2023 г., с обща крайна оценка от 10 точки. С. П. е запознат с оценката на 29.11.2023 г. В срока по чл. 16 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. същият е подал възражение с рег. №4077р-12799/05.12.2023 г. по оценката. Възражението, материалите от оценяването и становище по възражението от оценителната комисия с рег. № 4077р-13098/13.12.2023 г. са представени на министъра на вътрешните работи и с решение с рег. № 8121р-1551/22.01.2024 г. той е потвърдил изготвената оценка за изпълнение на длъжността. С. П. е запознат с решението на 25.01.2024 г. С докладна записка с рег. № 3282р-4220/07.02.2024 г. директорът на ГДГП – МВР, на основание получената крайна оценка от 10 точки – незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността, е предложил на министъра на вътрешните работи преназначаване на държавния служител комисар С. П. на ръководна длъжност началник на група „Оперативен анализ” в сектор „Оперативно-издирвателна дейност” към РДГП – Елхово при ГДГП – МВР, със специфично наименование „старши инспектор”. С процесната заповед жалбоподателят е преназначен на посочената длъжност.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е неоснователна, по следните съображения:

Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия по смисъла на чл. 158, т. 4 от ЗМВР. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните основания за издаването ѝ (в ЗМВР и Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г.) липсват специални изисквания към формата на заповедта). Същата е издадена във връзка с докладна записка с рег. № 3282р-4220/07.02.2024 г. по описа ГДГП – МВР. Последната е издадена от директора на ГДГП – МВР и има характера на предложение по смисъла чл. 164, ал. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. В посочената докладна записка се съдържа подробно описание на фактите и мотивите за извършване на оценката и получените резултати, съответно наличието на основанието по чл. 14 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. и чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които налагат отмяната ѝ на това основание. Съгласно чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР държавният служител може да бъде преназначен по предложение на съответния ръководител на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност при установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността. Редът и начинът за оценяване на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР са уредени в Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. В случая е спазена процедурата, предвидена в посочената наредба – към оценяване се е пристъпило поради наличие на основанието по чл. 4, ал. 1 от наредбата, въз основа на докладна записка от директора на ГДГП – МВР с рег. № 3282р-28668/19.10.2023 г., с характер на предложение по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. Оценката е изготвена от комисия, назначена съгласно чл. 6 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г., при спазване на изискването на чл. 7 от наредбата и при съобразяване на критериите, регламентирани в чл. 12 от същата, като служителят се е запознал с картата за оценка и крайната оценка от 10 точки. Възражението му по оценката е разгледано от министъра на вътрешните работи, който с решение с рег. № 8121р-1551/22.01.2024 г. е потвърдил същата. С. П. е запознат с решението на 25.01.2024 г.

Правилно административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР за преназначаване на комисар С. П. – установени незадоволителни резултати в служебната му дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността. Съгласно чл. 14 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. при получена крайна оценка от 7 до 12 точки включително, са налице незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността, определени в длъжностната характеристика на държавния служител, и е налице основание за преназначаване на друга длъжност по реда на чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР. Извън компетентността на съда е да извършва преценка за правилността на поставената оценка, като същата може да бъде контролирана единствено от органа по назначаването. По аргумент от чл. 16 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. съдебният контрол е допустим само относно спазването на нормативноустановената процедура по оценяването (вж. в т. см. Решение № 1106/23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. №5930/2019 г., V о., Решение № 208/08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5489/2018 г., V о. и Решение № 13780/14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4750/2016 г., V о.). При така установеното незадоволително изпълнение на дейността от С. П. и предложението за преназначаване от директора на ГДГП – МВР, за органа по назначаването е възникнало право да го преназначи на друга длъжност без да е необходимо запознаване на П. с предложението за преназначаване и изразяване на съгласие. В хипотезата на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР съгласието на служителя не е елемент на фактическия състав на преназначаването на друга длъжност. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на процедурата по чл. 7 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г., доколкото същата не касае хипотезата на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, каквато е настоящата, а само хипотезата на чл. 164, ал. 3, т. 2 от ЗМВР.

При издаването на процесната заповед обаче е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК. Посочената норма изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и административният акт да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. Видно от справката с рег. № 3282р-2634/2634/24.01.2024 г. за вакантните бройки в ГДГП – МВР към 25.01.2024 г., посочена в предложението за преназначаване, към 25.01.2024 г. е имало вакантна ръководна длъжност в РДГП – Драгоман – началник група „Охрана на държавната граница”, а съгласно писмото с рег. № 3282р-24841/10.09.2024 г. от директора на ГДГП – МВР, към 05.02.2024 г. (дата, предхождаща датата на предложението с рег. № 3282р-4220/07.02.2024 г. за преназначаване на жалбоподателя) и към 14.02.2024 г. (датата на издаване на процесната заповед) е била вакантна следната длъжност в РДГП – Драгоман – началник на 02 група „Охрана на държавната граница” от ГПУ – Калотина към РДГП – Драгоман, и С. П. отговаря на изискванията за заемане на длъжността. При налична вакантна и подходяща за заемане длъжност в ГПУ - Калотина към РДГП – Драгоман, и доколкото не се оспорва обстоятелството, че жалбоподателят и семейството му са трайно установени в гр. Кюстендил, преназначаването му, и то безсрочно, в РДГП – Елхово, която е значително по-отдалечена от гр. Кюстендил в сравнение с ГПУ – Калотина, е в нарушение на основания принцип за съразмерност по чл. 6 от АПК (вж. в т. см. Решение № 13780/14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4750/2016 г., V о., оставено в сила с Решение № 3004/09.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14731/2017 г., 5-членен с-в, и Решение № 6270/24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5891/2017 г., V о.). Налице е отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

По изложените съображения процесната заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерството на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на С. П. направените него разноски по делото в размер на 1010 лева (10 лева – платена държавна такса, и 1000 лева – платено адвокатско възнаграждение). Възражението по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, заявено от юрисконсулт В. Т. с писмените бележки с вх. № 3168/30.09.2024 г., е процесуално недопустимо, доколкото е направено след обявяване на устните състезания за приключени (вж. в т. см. Решение № 2179/23.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11457/2023 г., VII о. и Решение № 2150/28.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2022 г., V о.).

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 8121К-1617/14.02.2024 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на С. Й. П., с [ЕГН] и постоянен адрес: гр. Кюстендил, [жк], ет. 3, ап. 25, сумата в размер на 1010 (хиляда и десет) лева – разноски по делото.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.