РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Ямбол, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петранка Ст. Жекова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Ж. П. И.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно
административно наказателно дело № 20242300600413 по описа за 2024
година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е по реда на чл.378, ал.5 вр.
чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на защитника адв.М. от АК-**** на обвиняемата П. Т.
И. срещу Решение № 152/30.09.2024 г., постановено по АНД № 641/2024 г. по описа на
Районен съд Ямбол, с което И. е призната за виновна в извършване на престъпление по
чл.131, ал.1, т.2 вр.чл.130, ал.2 от НК за това, че на **.**.**** г., 19:00 часа, на центъра
на с. ****, общ. *****, обл. ****, в качеството си на длъжностно лице - кметски
наместник на с. ****, по повод изпълнение на службата си, чрез нанасяне на удар с
шамар по лицето, е причинила лека телесна повреда на В. Д. Т., изразяваща се в
причиняване на болка без разстройство на здравето, поради което на основание чл.
78А, ал. 1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
В подадената жалба се твърди, че обвинението е останало недоказано от
1
обективна страна, т.к. от събраните по делото доказателства не се установява обв.И. да
е действала в качеството си на длъжностно лице по повод изпълнение на службата си.
Освен това, при липса на назначена по делото съдебно-медицинска експертиза, според
защитника е останал недоказан и характера на телесната повреда. На тези основания
се претендира отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което И. да бъде
оправдана по повдигнатото й обвинение.
В съдебно заседание ОП-Ямбол редовно призована изпраща представител.
Последният оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да потвърди
решението на Районен съд-гр.Ямбол като правилно и обосновано.
В съдебно заседание обвиняемата П. И. и защитникът й поддържат жалбата и
молят съда да я уважи по изложените в нея съображения.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на
страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна
проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и
сл.от НПК, констатира от фактическа и правна следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, от надлежна страна с правен интерес от обжалване, поради
което е допустима. Разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради
следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно Районен съд – Ямбол
приема за безспорно следното:
Обвиняемата П. Т. И. била назначена на длъжност кметски наместник на с.
****, общ.*****, считано от **.**.**** г. Същата длъжност заемала и към дата
**.**.**** г. Съгласно чл.132, ал.1, т.2 и т.4 от Правилника за организацията на
общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската
администрация, приет от Община „*****“ на основание чл.21, ал.3 и чл.46а, ал.4 от
ЗМСМА, на кметските наместници било вменено задължение да упражняват контрол
за законосъобразното използване и поддържането, охраната и опазването на
общинската собственост, както и да предприемат мерки и да осигурява спазване на
обществения ред на територията на съответното населено място.
По повод предстоящи парламентарни избори на 02.10.2022 г. и съгласно
Заповед РД-07-1432/30.09.22 г. на Кмета на Община *****, обвиняемата била дежурна
на **.**.**** г. за времето от 12.00 до 16.00ч. във връзка с приемането на изборните
книжа. След като дежурството й на **.**.**** г. приключило, около 19,00 часа обв.И.
минала през центъра на с.****, където забелязала свидетелите В. Т., Г. Т., Д. Д., И. Г. и
П. С., събрани в група да стоят на две скамейки. Понеже едната от скамейките била
2
преместена от обичайното си местонахождение и поставена срещу другата, обв.И.
отишла при момчетата и им се развикала, че са изкъртили пейката, след което им
разпоредила да я върнат на мястото й. Свидетелите В. Т. и Д. Д. й обяснили, че не са
изкъртили пейката, а само са я преместили, тъй като вече е била извадена от цимента
преди това. Тогава обвиняемата П. И. започнала да обижда момчетата като ги
наричала „прости“, „олигофрени“, „тъпанари“, „глупаци“, казала им, че нямат сиво
вещество и не стават за нищо. Свидетелят В. Т. отвърнал на обидите на обвиняемата с
обиди, като й казал да замълчи. Ядосана от обидите му, обв.И. ударила шамар по
лицето на Т.. Последния се обадил по телефона на майка си - свидетелката Н. Н. и
разказал за случилото се, като тя отишла на място, където заварила момчетата и
обв.И.. Там св.Н. подала сигнал на тел. 112. Служителите на РУ Тунджа - свидетелите
Н. Б. и Д. Д. посетили мястото и снели сведения на присъстващите лица и съставили
предупредителен протокол на обв.И..
От приложената по делото Справка за съдимост от **.**.**** г. на БС при РС-
Ямбол се установява, че обв.П. И. е с чисто съдебно минало.
Установеното от въззивния съд от фактическа страна напълно кореспондира с
фактическата обстановка, приета от районния съд. Анализът на целия събран по
делото доказателствен материал, направен от РС, се споделя и от въззивния такъв.
Въззивната инстанция се присъедини към заключението на решаващия съд, според
което събраните доказателствени източници, оценени поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват по безспорен начин изложената в мотивите на присъдата и
възприета от двете съдебни инстанции фактическа обстановка по спора. Релевантните
за решаване на делото обстоятелства са категорично установени от събраните и
проверени чрез способите и по реда на НПК доказателства в хода на наказателното
производство. Съображенията, които първоинстанционният съд е изложил относно
доказаността на приетите фактическите обстоятелства и средствата за установяването
им са достатъчно аналитични, подробни, последователни и юридически издържани, те
позволяват на страните и на горната инстанция да проследят формирането на
вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от
НПК.
За да приеме за установена фактическата обстановка районният съд
внимателно и с прецизност е анализирал всички събрани по делото доказателства,
включително и тези от тях, които си противоречат, като ясно, правилно и подробно
обосновано е посочил в мотивите си кои от тях кредитира и кои не, като са посочени
причините за това. Анализът на събраните доказателства, извършен от районният съд
и изложен в мотивите към присъдата е правилен и съобразен със законовите
изисквания, поради което въззивният съд напълно се солидаризира с него. След точна
и пълна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към
3
главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието от
първата инстанция, че може да се направи еднозначен извод по отношение
авторството на инкриминираното деяние, т. е. да се приеме, че обвинението е доказано
по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 от НПК. В тази насока,
инстанцията не може да търпи упрек, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК от
НПК и след пълен анализ на събраните доказателства, е мотивирал правните си изводи
за взетото решение.
Въз основа на така възприетите фактически обстоятелства и въз основа на
логичния и непротиворечив анализ на доказателствения материал,
първоинстанционният съд е направил законосъобразен и обоснован извод, че
обвиняемата П. Т. И. е извършила деянието, субсумиращо обективната и субективна
страна на състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.2 вр.чл.130, ал.2 от НК.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че престъплението е извършено от
обвиняемата умишлено - със съзнание, че с нанасянето на удар с шамар в областта на
лицето на Т., ще му причини болка и пряко е целяла настъпването на този вредоносен
резултат.
Доводите на защитника, изложени във въззивната жалба за недоказаност на
обвинението, са изложени и пред районният съд. Правилно последния е взел
становище, развито подробно в мотивите, че престъплението е извършено от обв.П. И.
в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б“а“ от НК - кметски
наместник на с. ****, по повод изпълнение на службата си. Този извод се аргументира
от безспорно установеното по делото, че същата е била назначена на длъжност
кметски наместник на с. ****, общ.*****, считано от **.**.**** г. и същата длъжност
заемала и към дата **.**.**** г. Освен това, съгласно чл. 132 ал.1 т.2 от Правилника за
организацията на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с
общинската администрация, приет от Община *****, на обв.И. били възложени
задължения да упражнява контрол за законосъобразното използване и поддържането,
охраната и опазването на общинската собственост на територията на съответното
населено място, като именно по този повод и в тази връзка е отишла при момчетата и
им е потърсила обяснение. Това, че при изпълнение на деянието обв.И. не е била в
работно време, не снема от нея качеството й на длъжностно лице, както и че е
действала по повод изпълнение на службата си.
Правилно и обосновано, първият съд е отговорил и на довода на защитника за
недоказаност на обвинението в частта му относно медикобиологичната характеристика
на причинената телесна повреда, като се е позовал на задължителната съдебна
практика изразена в Постановление №3/1979г. на Пленума на ВС /т.16/. В тази смисъл
доводите на защитата, изложени във въззивната жалба и поддържани в съдебно
заседание, настоящата съдебна инстанция прецени за неоснователни.
4
Правилна е преценката на РС-Ямбол за това, че в случая са налице
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, като
законосъобразно и обосновано е освободил обв.И. от наказателна отговорност и й е
наложил административно наказание – глоба. За извършеното от обвиняемата И.
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода по-малко от три години, а
именно - до 1 година или пробация. Обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана
от наказателна отговорност по този ред и от деянието няма причинени съставомерни
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Не са налице и пречките по чл.78а,
ал.7 от НК, изключващи приложението на тези правила. При определяне размера на
наложеното на обвиняемата административно наказание за извършеното от нея
престъпление, предходната съдебна инстанция е съобразила всички обстоятелства,
имащи значение за правилното му определяне съобразно принципа за
индивидуализация на същото, като е определено в минималния, предвиден в НК
размер от 1000 лева.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно, обосновано, справедливо и постановено при спазване на процесуалните
правила.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.378, ал.5 вр.чл.338 от НПК, Ямболски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 152/30.09.2024 г., постановено по АНД №
641/2024 г. по описа на Районен съд Ямбол.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5