Определение по дело №1505/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4621
Дата: 18 септември 2018 г. (в сила от 2 ноември 2018 г.)
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20181100901505
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О      П       Р        Е       Д      Е      Л       Е        Н        И          Е

Гр.София, …   септември 2018 година

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                            СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№ 1505 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производство по чл.130 ГПК.

                   В исковата си молба ищецът „С.3“ ЕООД, чрез адв.Й.Й., твърди, че е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност, открито по отношение на ответника „Т.А.“ ООД.Производството по несъстоятелност е открито през юли 2017 година, синдикът на дружеството бездейства, което поражда у ищеца интерес да предяви искове за попълване на масата, посочени с нормата на чл.649 ТЗ.Твърди, че през 2012 година между„Т.А.“ ООД е физическото лице, което го е управлявало и представлявало е сключено споразумение, с което ТД е признало съществуване на дълг към  К.Б.К..Твърди, че дружеството е неговия представляващ са свързани лица по смисъла на закона.Извършеното от дружеството признание на дълг в размер на 229 595 лв-главница и 110 757 лв- възнаградителна лихва е относително недействително спрямо ищеца, по съображения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба.Моли съда да обяви по отношение на него тази относителна недействителност, на чл.135 ЗЗД.

                   С разпореждане от 20.07.2018 година настоящият състав на съда е дал на ищеца следните указания- да представи доказателства за това, че е спазил срока за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД във връзка с чл.649 ТЗ, което указание съдът е дал след извършена от него справка в ТРРЮЛНЦ, след която е констатирала, че решението на съда по несъстоятелността, постановено по т.д.№1666/2017г. е с дата 12.07.2017 година.Решението е постановено по реда на чл.630 ТЗ, следователно срокът тече от откриване на производството по несъстоятелност, а не от датата на обявяване на решение.Исковата молба е постъпила в съда на 13.07.2018 година, следователно ищецът следва да представи доказателства, за спазване на срока по чл.649 ТЗ, който е преклузивен.Другото указание на съда е за отстраняване нередовности на петитума на исковата молба, който така, както е заявен от ищеца, касае само него.В разпореждането си съдът му е указал смисъла от провежданена посочените от законодателя искове в нормата на чл.649 ТЗ е възможността след прогласяване на нищожност, респ. относителна недействителност на правните действия, очертани със съставите на чл.645-647 ТЗ и чл.135 ЗЗД, възможността „даденото“ от длъжника да бъде върнато в масата и да стане обект на осребряване, за постигане на целта по чл.607 ТЗ.Ето защо ищецът следва да уточни каква е целта на инициираното от него исково производство по чл.135 ЗЗД, в което съдът служебно ще конституира синдика на дружеството.

                   С молба вх.№109673/17.08.2018 година ищецът „С.3“ ЕООД, ЕИК ******чрез адв.Й.Й., е посочил на съда, че неправилно „чете“ закона, като само по отношение на изрично изброените в разпоредбата на чл.634а ТЗ действия, датата на решението по чл.630, ал.1 ТЗ се счита за дата на откриване на производството по несъстоятелност.Смисълът на подобно отграничение е свързано с преценката за валидност на извършени от длъжника действия в периода от датата на решението по чл.630, ал.1 ТЗ до датата на неговото обявяване  в ТРРЮЛНЦ.Поради това, че разпоредбата на чл.649 ТЗ не е в изрично посочените от законодателя с нормата на чл.634а Тз, то подобно ограничително тълкуване не може да се извърши.Твърди, че поради факта на обявяване на решенето на съда по несъстоятелност, постановено на основание чл.630, ал.1 ТЗ в ТРРЮЛНЦ е извършено на дата, съдържаща се в номера на неговото вписване,  която е следваща датата на решението, следва да се приеме, че срокът е спазен.

                   По отношение на петитума – след разяснения на същността на отменителния иск по чл.135 ЗЗД – ищецът моли съда да приеме, че с тази молба допълва петитума си, като иска обявяване относителна недействителност на посочените разпоредителни действия, не само за себе си, но и за останалите кредитори на несъстоятелността на „Т.А.“ ООД.

                   Разпоредбите на чл.649, ал.1 ТЗ са ясни и непротиворечиви, като възможността за предявяване на так.нар. отменителни искове, включително и този по чл.135 ЗЗД, е изрично обвързана от спазване на преклюзивен срок, посочен в ал.1 на чл.64 ТЗ.Както последователно е поддържано от касационната инстанция, с изменението начл.649, ал.1 със /обн., ДВ бр. 20/2013 г./ за предявяване на исковете по чл. 645, ал. 4, чл. 646 ТЗ и на иска по чл. 135 ЗЗД, свързани с производството по несъстоятелност, се въведе едногодишният преклузивен срок, който тече от откриване на производството по несъстоятелност /при решение по чл. 630 ТЗ/, съответно от обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ / при възобновяване на спряно по чл. 632, ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност/. Съгласно §14, ал. 1 от ПЗР на закона за изменението и допълнението, §10 се прилага и за заварените от този закон производства за попълване масата на несъстоятелността. До влизане в сила на това изменение на закона, такъв срок не е бил предвиден и предявяването на посочените искове не е било ограничено с преклузивен срок. Възприето е принципното становище, че при действието на разпоредбата на §14, ал. 1 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ бр. 20/2013 г. /, следва да се приеме, че при открито преди влизане в сила на ЗИДТЗ /ДВ бр. 20/28.02.2013 г. / производство по несъстоятелност, едногодишният преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ за предявяване на посочените искове, тече не както в общата хипотеза от откриване на производството с решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ, а от влизане в сила на изменението на закона. Този извод е мотивиран със същностната характеристика на всички процесуални срокове, вкл. тези за предявяване на иск - че те текат занапред от момента на определянето им, тъй като обратното би ги лишило от смисъла им на времеви периоди, в които страната може обективно да осъществи определено процесуално действие- вж. определение №146 от 23.03.2018г. по ч.т.д.№660/2018г. на Първо т.о. на ТК на ВКС; определение № 337/17.06.2015 г. по ч. т. д. № 1658/2015 г. на ВКС, I т.о. и др.

                   Следователно Няма основание да се възприеме тезата на ищеца.Настоящият състав приема, че преклузивният срок по чл.649, ал.1 ТЗ тече от датата на решението по чл.630 ТЗ, както изрично повелява и посочената от настоящия ищец норма та чл.634а ТЗ.Нормата има изцяло пояснителен характер и поради това липсва основание в нея изрично да се сочи разпоредбата на чл.649 ТЗ, още повече, че в тази разпоредба законодателят изрично е отграничил двете хипотези – тази по чл.630, ал.1 ТЗ с формулировката – от откриване на производството по несъстоятелност, за която иде реч в разпоредбата на чл.634а Тз и датата на вписване/ обявяване на решението по чл.632, ал.2 ТЗ.Смисълът на това разграничение е ясно, защото е свързано с принципа на публичност на постановените от съда актове, за да могат всички заинтересовани лица да добият яснота относно начало на производството по несъстоятелност, неговото развитие, респективно прекратяване и заличаване на търговеца- чрез обявяване на съдебните актове се проследява целия процес на производството по несъстоятелност – от началото на „смъртта“ на търговеца до евентуалното му оздравяване и до хипотези за спиране и прекратяване на производството по несъстоятелност, които са изрично уредени с императивните норми на ТЗ.Тези етапи от развитието на фазите на производството по несъстоятелност, предопределят и възможностите, с които разполага търговецът по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност, правомощията на неговите органи, както и възможностите на неговите кредитори и правомощията на органите на несъстоятелността.Ето защо съдът приема, че предявеният от този кредитор иск по чл.135 ТЗ във връзка с чл.649, ал.1 ТЗ е просрочен и поради това се явява недопустим, а образуваното въз основа на него производство следва да бъде прекратено.

                   При изложеното съдът

                  

                   О     П       Р      Е        Д        Е        Л        И  :

 

                   На основание чл.130 ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№1505/2018 година по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.

                   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца в 1-седмичен срок от връчването му на страната, с частна жалба, пред САС.

 

 

                                                                    СЪДИЯ: