Решение по дело №4564/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1101
Дата: 17 декември 2024 г.
Съдия: Татяна Иванова Тодорова
Дело: 20241720104564
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1101
гр. П., 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720104564 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„***”АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** чрез ю.к. С.,
срещу Р. Н. З., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, и искане да
бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер на 336,24
лева, от която: сумата от 289,75 лева - главница за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находят се в ***, за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., включително, сумата от 46,49 лева, лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.07.2022 г. до 28.05.2024 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
05.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумите, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
В законоустановения срок за отговор ответницата Р. Н. З. е подала
отговор на исковата молба, в който е оспорила предявените искове по
основание и размер. В отговора твърди, че от 2001 г. се е отказала от парното
и топлата вода, тъй като не може да контролира тези разходи.
1
В съдебно заседание ищцовото дружество чрез ю.к. М. поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените
по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се явява лично и оспорва исковете.
Моли съда да ги отхвърли.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими, поради което и следва
да се произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите
части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството „клиент
на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в
разпоредбата на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е
видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като
съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР.
Съдът намира, че ответника се явява клиент на топлинна енергия за
процесния период по отношение топлоснабдения имот, като облигационната
връзка между страните е възникнала по силата на закона, а съдържанието на
последната е определено от закона и доразвито от Общите условия за
2
продажба на топлинна енергия от „***”АД.
В настоящия случай, видно от приложения по делото нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 151, том ІІ, рег. № 2372, дело №
330/2001 от 02.08.2001 г., ответницата е придобила собствеността чрез
покупко- продажба на апартамент № 41, находящ се в ***, владението върху
който съгласно посоченото в нотариалния акт и е предадено на 05.08.2001 г.
Не се спори, че процесния недвижим имот е електрифициран, водоснабден, и
топлофициран. При това положение следва и извода, че през процесния
период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ответницата е била собственик, респ.
ползвател на собственият си апартамент, находящ се в ***. По делото няма
доказателства в процесния период собствения на ответницата топлоснабден
недвижим имот да е бил отчуждаван или пък да е бил предоставен за ползване
на друго лице. По делото няма доказателства, от които да се направи извод, че
в процесния период ответницата не е ползвала сочения в исковата молба
топлоснабден имот. След като ответницата в процесния период е имала
качеството на собственик, респ. ползвател на топлоснабдения имот, то е и
задължено лице по смисъла на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия
се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като
разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в
сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна
топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна
енергия за отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Съгласно чл.153 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.
3
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е
специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се
определя от закона и общите условия, поради което и приложението на
общите принципи на гражданското право е силно ограничено.
Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е
възможност да избират своите съконтрахенти, което е характерно при
свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните
услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно
договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга
система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради
- етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази
система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки
отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от
монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна
величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от
отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални
разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението
на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност
на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в
имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена
на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите,
дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което
от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания
имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите
имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Както вече бе посочено, договорът между страните по делото възниква по
силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия,
поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е
4
силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми
се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26,
ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща писмени уведомления на
купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна
енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27,
ал.4 от същите Общи условия, едва след плащане на дължимите суми
продавачът издава документ - квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно
изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна
енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата.
Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите
получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Както бе разяснено, в сгради - етажна собственост, разпределението на
топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е
определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл.
143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се
разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните
разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера,
измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат
бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената
5
енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната
равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки).
Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната
равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на
топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода
на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за
размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките
на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение
сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти: за отопление на
имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за
дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след
заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а
потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите
суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно от съдебно - техническата експертиза на в.л. З. З. през процесния
период услугата „дялово разпределение“ е извършвана от ищеца, който е
избран от етажната собственост, за което е сключен договор № 8176 от
11.12.2018 г. за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ в
СЕС. Вещото лице е установило, че разпределението на потребената топлинна
енергия за отопление на отделните имоти е извършвано на база отопляваната
кубатура, като индивидуално мерене в сградата не е извършвано. В тази
връзка вещото лице е направило извод, че от датата на сключване на договора
в СЕС е въведена системата за дялово разпределение.
По отношение измерване на доставено количество топлинна енергия,
вещото лице е установило, че това е уредът за търговско измерване –
топломер, монтира в абонатната станция, подлежащ на контрол от
6
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. От представената
на вещото лице гаранционна карта, експерта е установил, че в абонатната
станция е монтиран топломер, преминал задължителният метрологичен
контрол на основание чл.43, ал.4 от Закона за измерванията, а на 21.06.2022 г.
е монтиран нов топломер на фирма Siemens, тип ***, с фабричен № ***, който
не е бил на периодична държавна проверка през процесният период. В
заключение вещото лице сочи, че през процесният период, топломерът е
преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства
на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията
му могат да се считат за достоверни. Вещото лице е установило, че ищеца е
извършвал ежемесечни отчети на общия топломер в СЕС, като отчетеното
потребление е посочил в таблица № 1, обективирана в заключението. По
отношение на технологичните разходи, вещото лице е установило, че същите
са определени съгласно паспортните данни на монтираната абонатна станция
в сградата, и преизчислени със съответните корекции, съгласно методиката
приложение към Наредба № РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването,
които също е посочил в обективираната в заключението таблица № 1. В
заключението вещото лице е разяснило, че за разпределение между абонатите
на топлофикационното дружество, подлежи нетната топлинна енергия, която
се подава на ФДР, като отчетената топлинна енергия по показанията на
топломера е брутна, и от нея следва да се приспаднат споменатите
технологични загуби.
По отношение разпределянето на доставената топлинна енергия, вещото
лице е установило, че същата е разпределяна между собствениците на имот в
СЕС без остатък, а контролите доказват равенство между доставената и
разпределена топлинна енергия, поради е направил заключение, че е
изпълнено изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС.
От представените на вещото лице документи, експерта е установил, че
през процесният период не е начисляван разход на топлинна енергия за БГВ -
прогнозно. Установил е също така, че собствения но ответницата имот, не е
монтиран уред за измерване разхода на топла вода, топлата вода е
„запечатана“, поради което и за имота на имота на ответницата не е
начисляван разход на потребление на топла вода, което обстоятелство е било
отразено в индивидуалните изравнителни сметки.
7
Вещото лице е установило от предоставените му от ФДР регистрационен
лист, изравнителни сметки и отчетни карти, че в собствения на ответницата
имот отоплителни тела в стаите са демонтирани, поради които и за тях не е
начисляван разход на топлинна енергия за отопление. Установил е също така,
че отоплителното тяло в помещение „баня“ е „щранг-лира“, без индивидуален
разпределителен уред, което отоплително тяло е общо за всички имоти по
вертикала. За това отоплително тяло, вещото лице е установило, че разхода за
топлинна енергия е определен по изчислителен път, т.е. като за тяло работило
непрекъснато, а месечните суми за топлинна енергия са прогнозно начислени.
След провеждане на задължителният годишен отчет от фирмата топлинен
счетоводител, разхода на топлинна енергия за отопление на имота е
преизчислен, като прогнозно начислените суми са сторнирани, и определената
разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
По отношение разхода на топлинна енергия за сградната инсталация,
вещото лице е установило, че същият е направен по изчислителен път, като е
начислен разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период,
т.е. за времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС, а
определените суми за компонента „сградна инсталация“, са отразени в
индивидуалната сметка за имота. В тази връзка вещото лице е разяснило, че
разхода на топлинна енергия за сградната инсталация е част от общия разход
отчетен от топломера в абонатната станция, и е пропорционален на обема на
отоплявания имот по проект от 122 куб.м.
Експерта е установил, че в общите части на СЕС няма работещи
отоплителни тела, поради което за тях не е разпределяна топлинна енергия и
не са начислявани разходи. Ежемесечно са били начислявани суми за услугата
„дялово разпределение“, които вещото лице е отразило в колона 9 от
инкорпорираната в заключението таблица № 2, а разпределението на
топлинната енергия по отделните компоненти относно имота на ответницата
през процесния период, вещото лице е посочило в таблица № 3 в
заключението.
Вещото лице е установило, че за процесният период е издавана една
изравнителна сметка, в която са посочени отделно корекциите за
отоплителният и неотоплителен сезон. Топлинният счетоводител е извършвал
редовно годишните изчисления, като преизчисленията относно разхода на
8
топлинна енергия са довели до промяна в индивидуалните сметки за
процесния топлоснабден имот. Вещото лице не е установило ответницата да е
подавал възражение и/или жалба срещу изравнителната сметка, като етажната
собственост е уведомена чрез известие за изготвената изравнителна сметка. В
заключението вещото лице е направило извод, че индивидуалните сметки -
месечни и годишни. са изготвяни редовно, а анализа на енергопотреблението
за имота показва че начислените суми са съобразени с действащата
нормативна уредба и договорните отношения между страните.
От приетата съдебно - икономическата експертиза на в.л. В. В. се
установява, че задължението за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, с абонатен № *** за периода
от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.е в размер на 289,75 лева,формирана
помесечно от дължимата сума за топлинна енергия по компоненти и вноска
„дялово разпределение“ на топлинна енергия“. Вещото лице не е установило
ответницата да е извършила плащане по процесните фактури.
В горния смисъл предявеният иск за главница е основателен и доказан по
размер.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а
съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението
за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на
дължимите суми.
В приетата съдебно – икономическа експертиза, вещото лице икономист е
изчислило и размера на дължимата лихва за забава за периода от 08.07.2022 г.
до 28.05.2024 г., която е на стойност от 46,49 лева. Вещото лице не е
установило, да е извършвано плащане на процесните суми, а доказателства в
тази насока не са представени по делото.
С оглед установената дължимост на главницата, то иска за присъждане на
лихва за забава се явява доказан по размер, предвид основателността на
главния иск, и в съответствие с установения размер на законната лихва от
приетата съдебно – икономическа експертиза.
9
В горния смисъл и предявеният акцесорен иск за осъждане на ответницата
да заплита на ищеца обезщетение за забава се явява основателен и доказан, и
като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.86 от ЗЗД следва да се присъди и законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски, за което е
представил и списък на разноските по чл.80 от ГПК, като ищецът е бил
представляван от юрисконсулт. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за правната помощ,
съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния материален интерес,
както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата
страна следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски в общ размер на
700,00 лева, от които 50,00 лева – държавна такса, 550,00 лева депозит за вещи
лица, и 100,00 лева определено от съда юрисконсултско възнаграждение,
които следва да бъдат възложени върху ответната страна.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Н. З., ЕГН **********, с адрес: ***ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД на „***”АД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: ***, сумата в общ размер на 336,24 лева, от
която: сумата от 289,75 лева - главница за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находят се в ***, за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., включително, сумата от 46,49 лева, лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.07.2022 г. до 28.05.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 05.08.2024 г., до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Р. Н. З., ЕГН **********, с адрес: ***ДА ЗАПЛАТИ на
10
основание чл.78, ал.1 от ГПК на „***”АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на
управление: *** сумата в размер на 700,00 лева, представляваща разноски за
държавна такса, депозит за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
Сумите могат да бъдат платени по следната банкова сметка на „***”АД -
***: *********, ***: ***, при „***“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11