Р Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 08.10.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ в открито съдебно
заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. ВЕЛИКОВА
секретар Геновева Димитрова
разгледа гр. дело № 4548 по описа на съда за 2018г., докладвано от съдията
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 341 и следващите от ГПК (съдебна делба),
във фазата по извършването.
С влязло в сила на 02.04.2019г. решение № 321 от 15.03.2019г. е допусната
СЪДЕБНА ДЕЛБА, на основание чл. 34 от ЗС, на следните недвижими имоти и моторни
превозни средства:
1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ….. по КККР на град Добрич,
одобрени със заповед РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в
град Д., находящ се в сграда с идентификатор ….,
разположена в поземлен имот с идентификатор …., с предназначение жилище,
апартамент, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения със застроена
площ 43,83 кв.м., ведно с прилещажа изба с площ 3,10
кв.м. и 1,115% ид.ч. от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ….; ****; ****; ****;
под обекта ****; над обекта ****;
2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ****по КККР на град Т.,
одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в
град Т., , находящ се в сграда с идентификатор ****,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение жилище,
апартамент, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, избено
помещение, ведно със съответно припадащите се идеални части от сградата и
правото на строеж върху дворното място, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж ****; ****; под обекта няма; над обекта ****;
3. СГРАДА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ с идентификатор ****по КККР на град Т.,
одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение
със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Добрич, със
застроена площ 29.00 кв.м., с адрес в град Т., в поземлен имот с идентификатор ****,
ведно с отстъпеното право на строеж върху поземления имот;
4. СГРАДА – ГАРАЖ с идентификатор **** по КККР на град Т., одобрени със
заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Добрич, с адрес в град Т.,
застроена площ 20,32 кв.м. по документ за собственост, а по скица 24 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, ведно с учреденото право на
строеж върху поземления имот;
5. СГРАДА – ГАРАЖ с идентификатор **** по КККР на град Т., одобрени със заповед
РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Добрич, с адрес в град Т., застроена площ 19,80 кв.м. по документ за
собственост, а по скица 39 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ****,
ведно с учреденото право на строеж върху поземления имот;
6. ЛЕК АВТОМОБИЛ марка ****, модел ****, цвят ***, с ДК№ ***, рама № ***,
двигател № ***;
7. ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ марка ***, модел …, цвят ***, с ДК№ ***, рама № ***,
двигател № ***,
между съделители с квоти: Г.С.М. ЕГН ********** -
½ идеална част и Д.И.М. ЕГН ********** - ½ идеална част.
Ищцата е посочила способ за извършване на делбата – по чл. 347 и чл. 352 от ГПК, а ответникът – по чл. 353 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е между страните, установява се и от
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза арх. А.Е.В.
/л. 194/, че допуснатите до делба имоти
са реално неподеляеми на два дяла,
съответни на квотите в съсобствеността, които да отговарят на нормативните изисквания, без влагане на значителни средства и без съществени преустройства
/относно апартамента в град Т./.
Допуснати до делба, при равни квоти на двамата съделители,
са два жилищни имота – един апартамент в град Т. и един апартамент в град
Добрич; два гаража в град Т.; един търговски обект – сграда за обществено
хранене в град Т.; един лек автомобил и един товарен автомобил.
Съсобствеността в делбеното производство се
прекратява: посредством теглене на жребий, чрез разпределение по реда на чл.
353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК, чрез изнасяне на публична
продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове
съответства на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има
обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове
от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите
досежно начина на нейното извършване. В настоящия
случай няма направени искания по чл. 349 от ГПК. Ищцата е
посочила способ за извършване на делбата – посредством теглене на жребие, а
ответникът - чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК.
Съображенията на ищцата, в обосноваване на искането й за разделяне на
имотите чрез теглене на жребие, са, че в делбената
маса има достатъчно недвижими имоти и движими вещи за съставяне на два дяла.
Изтъкнала е, че живее и работи в град Т., където няма собствено жилище, както и
не ползва това в град Д., поради което предпочита да й бъде разпределено
жилището в град Т..
Ответникът е обосновал искането си за прилагане на способа по чл. 353 от ГПК с това, че в делбената маса има еднакви по
предназначение имоти – две жилища, два гаража, две превозни средства, едно заведение
за обществено хранене, както и с това, че ответникът ползва апартамента в град Т.
от началото на фактическата раздяла между съпрузите – от …г., че съпрузите са
си разпределили трайно ползването на жилищните имоти, като ищцата ползва този в
град Д. Посочил е, че работи в град Т. и упражнява професия, която е свързана с
работа с … материали, което изисква постоянното му присъствие в града и
обуславя необходимостта да живее в този град. Изтъкнал е, че жилищната нужда на
ищцата в града по нейната месторабота е обезпечена в имот на партньора й.
Искането за разпределяне на товарния автомобил и двата гаража в негов дял
ответникът е обосновал с това, че той работи с камиона и че гаражите са в
близост до жилището, в което живее, свързани са един с друг и служат за гараж
на камиона. При това е поискал в дял на ищцата да се разпределят апартаментът в
град Д., сградата за обществено хранене в град Т. и лекият автомобил. Обосновал
е също, че в конкретния случай съставянето на дялове и тегленето на жребий е
много неудобно.
Основният принцип при извършване на делбата е по възможност всеки
съсобственик да получи реален дял от съсобственото
имущество, като такова право съсобственикът има както по отношение на всеки
един имот /при наличие на възможност за реалното му поделяне/, така и по
отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид. Съдът дължи
извършване на делбата по начин, осигуряващ получаване на реален дял, ако броят
на допуснатите до делба имоти /или на обособените дялове/ е равен или по-голям
от броя на съделителите. В този смисъл решение №
140/24.03.2011г. по гр.д.№ 373/2010г. на Първо ГО на ВКС; решение №
74/25.03.2013г. по гр.д.№ 744/2012г. на Второ ГО на ВКС; решение №
29/21.02.2014г. по гр.д.№ 561/2013г. на Второ ГО на ВКС; решение №
118/05.11.2015г. по гр.д.№ 1262/2015г. на Второ ГО на ВКС. Съгласно чл. 69 от ЗН всеки наследник може да поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно.
Тази разпоредба следва да намери приложение във всички случаи, при които броят
на съделителите е равен или по-малък от броя на
допуснатите до делба имоти. Публичната продан е допустим способ само ако
имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки
имот е реално неподеляем /така решение №
60/26.07.2010г. по гр.д.№ 534/2009г. на Първо ГО на ВКС, решение № 224/21.11.2016г. по гр.д.№2378/2016г. на Първо ГО на ВКС/.
Становище в същия смисъл е изразено и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК
решение № 39/19.04.2016г. по гр.д.№ 4051/2015г. на Първо ГО на ВКС, в което е
прието, че публичната продан е допустим способ за извършване на делбата само
ако имотите са по-малко от броя на съделителите и
всеки имот е реално неподеляем. Основният принцип, че
при извършване на делбата всеки от съделителите
следва да получи по възможност реален дял от съсобствените
имоти, не може да бъде игнориран по съображение, че имотите или обособените
дялове са на различна стойност, защото чл. 69 от ЗН изрично предвижда, че в
този случай неравенството в дяловете се изравнява в пари. Стойността на
отделните дялове и квотите на съделителите са от
значение само за избиране на способа за извършване на делбата – разпределение
или жребий. Съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗН и с оглед спазване на
равенството между съделителите, при разпределението
по чл. 353 от ГПК във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по
количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално
съответстващи по стойност на дяловете на съделителите,
като неравенството на дяловете се изравнява в пари. Разпределението на различни
по вид самостоятелни имоти чрез формирането на разнородни дялове от делбеното имущество е допустимо, когато между страните
липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове, какъвто е
настоящият случай – страните изрично са заявили, че желаят всички имоти да
бъдат поделени чрез жребий или чрез разпределение, без някой от тях да бъде
изнасян на публична продан. В този случай, както е прието в решение № 74 от
25.03.2013г. по гр. д. № 744/2012г. на Второ ГО на ВКС, независимо, че
допуснатите до делба недвижими имоти се различават по някои от своите
характеристики, съдът следва да извърши разпределението по реда на чл. 353 от ГПК или чрез теглене на жребий.
От допуснатите до делба по настоящото дело недвижими имоти и движими вещи
могат да се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял, както и квотите на съделителите, определени с решението по допускане на
делбата, са равни.
Щом дяловете на съделителите са
равни, делбата се извършва чрез теглене на жребий, а не чрез разпределение по
реда на чл. 353 от ГПК, дори когато допуснатите до делба имоти съществено се
различават по площ, обем и стойност, освен ако не е налице неудобство по
смисъла на закона и т. 5, буква “б” от ППВС №7/1973г. Или, предпоставките за
извършване на делбата по реда на чл. 353 от ГПК са: от допуснатите до делба
имоти са обособени достатъчен брой дялове, за да може всеки съделител
да получи реален дял; извършването на делбата чрез теглене на жребий е
невъзможно или много неудобно.
Тегленето на жребий е неудобно, когато: в някои от имотите един от съделителите е извършил значителни подобрения, при което
ако при разпределението на имотите по реда на чл. 353 от ГПК подобрителят получи онова, което е подобрил, делбата ще се
извърши по най-безболезнения начин; когато са представени доказателства, че съделителите преди предявяването на иска за делба са
извършили фактическо разпределение на имотите; тегленето на жребий би довело до
нецелесъобразно разпределение на имотите, до усложняване на отношенията между съделителите, до неудобства в изравняването на дяловете.
В хода на производството страните не са навели твърдения за извършени от
някоя от тях подобрения на имотите или превозните средства, които да обосноват
съобразяването им при определяне на способа за извършване на делбата, с оглед
избягване на бъдещи спорове.
Ответникът е изтъкнал като определяща жребия като неудобен способ
служебната си заетост в град Т., но и местоработата на ищцата е в същия град.
Разпоредбата на чл. 353 от ГПК не може да се приложи въз основа на социален
критерий /жилищна нужда/ и селищна принадлежност на обектите на делбата – така
решение № 406/10.01.2012г. по гр.д.№ 729/2010г. на Първо ГО на ВКС.
Действително, с решение № 166 от 03.12.2018г. по гр. д. № 28/2018г. на Първо ГО
на ВКС, цитирано в решение № 78 от 10.07.2019г. на Първо ГО на ВКС, е прието,
че тази разпоредба не поставя ограничения относно това какъв вид неудобства
биха били пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий, поради което
те могат да са свързани със засягане както на имуществената, така и на личната
сфера на съделителите и ако те са значителни,
независимо дали са от имуществено или лично естество, следва да се съобразят
при извършване на делбата. В тези две решения са приети като значими
обстоятелства от лично естество, които са различни от посочения от ответника
критерий – месторабота в населеното място по нахождение
на имота /за апартамента в град Т./, но, дори да се приеме за относим този критерий, той е еднакво значим за ищцата и за
ответника, защото жилище в града по местоживеене и месторабота нямат и двамата съделители.
От прекратяване на сключения между страните граждански брак с влизане в
сила на решение № 33/25.03.2013г. по гр.д.№ 297/2012г. по описа на Районен съд
– Т. на дата 10.03.2013г. ответникът ползва допуснатия до делба апартамент в
град Т., който е бил семейното жилище на съпрузите. Ползването му е
предоставено със съдебното решение по повод предявен от него иск, като той е
осъден да заплаща на ищцата месечен наем в размер на 17,65 лева. От мотивите на
съдебното решение се установява, че съпругата не е възразила ползването на
семейното жилище да бъде предоставено на настоящия ответник. Освен това, видно
е непротивопоставянето на ищцата ответникът да ползва имотите в град Т. и
превозните средства преди образуване на делото, защото с отправената от нея
нотариална покана, връчена на 09.11.2018г., липсва искане да й бъде осигурено
ползването, а е налице искане за заплащане на обезщетение за лишаването й от
служенето с имотите и вещите. Същото се отнася и до отправената от ответника до
ищцата нотариална покана с искане за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването на апартамента в град Д. още през ….. /л.49/, но без предприемане на
каквито и да било фактически действия по оспорване на това фактическо
положение. Така установеното продължително ползване на имотите в град Т. от
ответника и на жилището в град Д. от ищцата /установено от събраните по делото
свидетелски показания, коментирани подробно по-долу във връзка с исканията за
сметки/ следва да бъде отчетено като значимо при определяне на най-подходящия
способ за извършване на делбата и като определящо тегленето на жребий като
неудобно, защото ще доведе до нецелесъобразно разпределение на имотите, до
усложняване на отношенията между съделителите. Затова делбата следва да се извърши чрез разпределение по чл. 353 от ГПК.
След влизане в сила на решението, същото следва да се впише, съобразно чл.
112, б. “з” и чл. 115 от ЗС.
Страните са предявили искания за сметки по чл. 346 от ГПК, както следва:
1) от Г.С.М. против
Д.И.М. за заплащане на сумата общо от 3500 лева, представляваща обезщетение за
ползата, от която ищцата-съсобственик е лишена за периода от 09.11.2018г. до
20.05.2019г., в който са ползвани лично само от ответника следните общи
недвижими имоти и движими вещи /чл. 31, ал. 2 от ЗС/, с
конкретизирано искане по размер:
- сумата от 1050
лева за СГРАДА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ с идентификатор ****по КККР на град Т.,
одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение
със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., със застроена
площ 29.00 кв.м., с адрес в град Т., в поземлен имот с идентификатор ****,
ведно с отстъпеното право на строеж върху поземления имот;
- сумата от 350
лева за СГРАДА – ГАРАЖ с идентификатор **** по КККР на град Т., одобрени със
заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град Т.,
застроена площ 20,32 кв.м. по документ за собственост, а по скица 24 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, ведно с учреденото право на
строеж върху поземления имот;
- сумата от 350
лева за СГРАДА – ГАРАЖ с идентификатор **** по КККР на град Т., одобрени със заповед
РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д, с адрес в град Т., застроена площ 19,80 кв.м. по документ за
собственост, а по скица 39 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ****,
ведно с учреденото право на строеж върху поземления имот;
- сумата от 350
лева за ЛЕК АВТОМОБИЛ марка ****, модел ****, цвят ***, с ДК№ ***, рама № ***,
двигател № ***;
- сумата от 1400
лева за ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ марка ***, модел, цвят ***, с ДК№ ***, рама № ***,
двигател № ***.
Претендират се
законните лихви от датата на предявяване на исковете – 21.05.2019г.
Обективно съединени
с исковете по чл. 31, ал. 2 от ЗС са и такива с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, за следните суми:
- 80,67 лева
обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от 09.11.2018г. до
20.05.2019г. върху обезщетение за лишаването от ползването на сграда за
обществено хранене в град Т..
- 26,89 лева
обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от 09.11.2018г. до
20.05.2019г. върху обезщетение за лишаването от ползването на сграда-гараж с
идентификатор **** по КККР на град Т..
- 26,89 лева
обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от 09.11.2018г. до
20.05.2019г. върху обезщетение за лишаването от ползването на сграда-гараж с
идентификатор **** по КККР на град Т..
- 26,89 лева
обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от 09.11.2018г. до
20.05.2019г. върху обезщетение за лишаването от ползването на лек автомобил с
рег. № ***, марка „**** ****“.
- 107,56 лева
обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от 09.11.2018г. до
20.05.2019г. върху обезщетение за лишаването от ползването на товарен автомобил
с рег. № ***, марка „*** …“.
Исковете се
основават на следните обстоятелства: ищцата е лишена от ползването на описаните
имоти и вещи в периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г., в който ответникът
лично ги е ползвал. На 09.11.2018г. той получил изпратената му от нея
нотариална покана с искане за заплащане на обезщетение за лишаването от
ползването на нейния дял от вещите – по 150 лева месечно за сградата за
обществено хранене; по 50 лева за двата гаража и за лекия автомобил; по 200
лева за товарния автомобил. След получаване на поканата ответникът изпратил на
ищцата отговор и я поканил да получи ключове от имотите и МПС. На 27.11.2018г.
ищцата отправила на ответника покана да посочи дата и час за явяване пред
нотариус и подписване на спогодба относно начина на ползване на имотите и МПС;
такава не е сключена и до сега. С протокол от 06.12.2018г. на ищцата са
предадени от нотариус П. с рег. № 174 на НК 5 броя ключове за имоти и МПС,
които ответникът оставил при нотариуса с протокол. Според протокола ответникът
не е оставил ключове за гараж с идентификатор ****. След като получила
ключовете, ищцата опитала да осъществи достъп до имотите за тях, но се оказало,
че това не е възможно с дадените й ключове. До лекия автомобил ищцата нямала
достъп, защото той се управлявал от ответника, а когато той не го ползвал, го
оставял заключен в двора на обект на „***“ ЕАД в град Т., където ответникът
работи. Товарният автомобил се ползвал от ответника и той реализирал доходи от
него, поради което ищцата не можела да го ползва.
Ответникът оспорва
исковете, като възразява, че ищцата не е била лишена от възможността да ползва
дела си от имотите в град Т. и от МПС. Ответникът не е сменял ключове и никога
не е ограничавал достъпа й до имотите и вещите. Ищцата е имала възможност да
получи ключове още на 27.11.2018г. (преди получаването им на 06.12.2018г.).
Ключовете са идентични на ползваните от съделителите
при фактическата им раздяла. От началото на 2019г. ответникът установил, че
камионът, който се съхранявал в един от общите гаражи, е липсвал на няколко
пъти – за дни, а при връщането му намирал следи от … и …. в каросерията му. Затова
ответникът подал сигнал до полицията.
2) от Д.И.М. против
Г.С.М. иск за заплащане на сумата от 6500 лева, представляваща обезщетение за
ползата, от която съсобственикът е лишен за периода от 07.12.2013г. до
24.04.2019г., в който общият имот САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***по
КККР на град Д., одобрени със заповед РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с
адрес на имота в град Д., находящ се в сграда с
идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение жилище, апартамент, състоящ се от една стая, кухня и сервизни
помещения със застроена площ 43,83 кв.м., ведно с прилещажа
изба с площ 3,10 кв.м. и 1,115% ид.ч. от общите части
на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***; ****;
****; ****; под обекта ****; над обекта ****, е ползван лично само от
ответницата, както и иск за сумата от 680 лева – обезщетение за забава в
плащането на обезщетението за лишаване от ползването за периода от ….г. до ….г.
Исковете се основават на следните обстоятелства: страните са съсобственици
на недвижимия имот; след развода ответницата сама ползва имота; с нотариална
покана, връчена й на 08.11.2012г. ищецът я уведомил, че не е съгласен тя да
ползва и неговия дял от съсобствения апартамент и я
поканил да му заплаща по 100 лева на месец обезщетение за лишаване от
ползването на дела му, с лихви за забава.
Ответницата оспорва главния иск с възражението, че през процесния
период не е ползвала недвижимия имот (не е живяла в него, ищецът има ключ от
имота и достъп до него) и с възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на двете вземания.
По иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС ищецът трябва да докаже, че страните са
съсобственици и техните части в съсобствеността (установени със сила на пресъдено нещо); че в процесния
период имотите и вещите са използвани лично само от насрещната страна; че
ищецът е поискал писмено от насрещната страна заплащане на обезщетение за
ползата, от която е лишен; размера на следващото се обезщетение. Обезщетение по
чл. 31, ал. 2 от ЗС не се дължи само ако съсобственикът, до когото е отправено
писменото поискване, предложи на този, който му го е отправил, да ползва вещта
лично според правата си в съсобствеността и му осигури възможността реално да
упражнява това свое право, а последният откаже или не се отзове. Тъй като ако докаже, че е представил реална възможност за съвместно
ползване на съсобствения имот би се освободил от
плащане на обезщетение, на ответника е доказателствената
тежест да установи тези обстоятелства.
Както е разяснено с Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012г. по
тълкувателно дело № 7 по описа за 2012г. на ОСГК, лично ползване по смисъла на
чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата
им, без да се събират добиви и граждански плодове. Прието е, че претенцията за
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ
съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик, и въпреки това: - той или член на неговото семейство продължава
пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно
предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/
потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; - той или
член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено
с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си
служи с нея /например като държи ключа/; - ползващият съсобственик е допуснал
на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за
собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
Относно предявените от Г.С.М.
искания за сметки:
Претенциите са за заплащане на сумата общо от 3500 лева, представляваща
сбор от обезщетенията за ползата, от която съсобственицата
е лишена за периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г., в който са ползвани лично
само от ответника общите недвижими имоти в град Т. и автомобилите.
Г.М. е отправила до Д.М. нотариална покана /л. 132/, връчена му на дата
09.11.2018г., с която е поискала той да й заплаща ежемесечно обезщетение за ползата, от която е лишена от общите недвижими имоти и движими вещи.
Периодът, за който с иска се претендира обезщетението, е от 09.11.2018г. до
20.05.2019г. Ответникът е отговорил писмено /л. 134/, като е заявил, че не е
лишавал ищцата от ползването на имотите и вещите и я е поканил да ползва лично
дела си от тях, като считано от 27.11.2018г. е оставил на отговорно пазене при
нотариус Д.П. ключове за трите сгради и за двата автомобила; поканил я е да се
яви на 27.11.2018г. в 14.00 часа в кантората на нотариуса и да ги получи, както
и да уредят имуществените си спорове. Установява се от съставения от нотариус
Д.П. протокол на 27.11.2018г., че писменият отговор на ответника е предаден на
ищцата на 14.11.2018г., както и че ответникът е предал на нотариуса пет ключа,
за които е съобщил, че са за двата гаража, заведението и двата автомобила. От
същата дата изхожда предложение за спогодба от ищцата /л. 137/, връчено на
ответника на 27.11.2018г. Според протокол от 06.12.2018г. /л. 139/ нотариус Д.П.
е предал на ищцата оставените от ответника пет ключа /като техническа грешка
следва да се възприеме посоченото в протокола, че единият ключ е за апартамент
в ……./.
Свидетелят С.Ю.М. познава ищцата от около … години. Знае за общите с
ответника имоти - апартамент, заведение и два гаража, покрай които често минава,
когато води детето си на детска градина. В момента заведението не работи, но до
лятото на 2018г. работело, един - два пъти сядал там; заведението се стопанисвало
от М. През месец декември 2018г. видял, че ищцата е спряла колата си пред
гаражите и се опитва да ги отключи. Предложил да й помогне, но не успял, защото
ключовете не били за гаражите. След това опитали да отворят заведението, но
също не успели. Споделила, че ключовете са й дадени от нотариус, в ръцете си
държала плик. Виждал паркирани двата автомобила в двора на ***станцията, в
която работи ответникът.
Свидетелят И.М.М. /… на ответника/ знае, че
ключове за гаража и заведението … му не е сменял от 4-5 години, защото той
самият също имал ключове. Преди 5-6 месеца разбрал от … си, че ищцата искала да
влезе в имотите и че чрез нотариус са й предостави ключове. Заведението не
работи поне от година, преди това ответникът го използвал – давал го под наем.
В по-високия гараж се съхранява камиона, но ответникът не го ползвал отдавна,
стои в гаража постоянно. Лекият автомобил видял по улица …. в Т., на две минути
от апартамента в Т..
В периода септември 2016г. – октомври 2018г. са издадени общо100 превозни
билета за пренос на дърве***а, съгласно справка на л.
142 от делото, като не е спорно, че дейността е осъществявана от ответника.
Налице е връчена на дата 09.11.2018г. покана от ищцата с искане ответникът
да й заплаща месечно обезщетение за това, че ползва изцяло лично двата гаража,
заведението и автомобилите. От гласните доказателства по делото, а също и от
изявлението на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание от
22.10.2019г., се установява, че той ползва тези вещи. Не е доказано
недвусмислено, че ответникът е предал на ищцата ключовете за тях, предвид
показанията на свидетеля С.Ю.М. /без основание съдът не ги кредитира/, който е
установил несъответствието им с ключалките на имотите. Последното опровергава ответниковото възражение, че е осигурил на ищцата
възможност, според дела си, да ги ползва. От показанията на двамата разпитани
свидетели се изяснява, че до лятото на 2018г. заведението е отдавано под наем
/което е основание за водене на друг иск/, но след това то не работи, което
означава, че ответникът, макар и да не го е ползвал непосредствено, е имал
достъп до него и същевременно не е осигурил такъв на ищцата. С оглед
изложеното, предявените от Г.М. искове по чл. 31, ал. 2 от ГПК са основателни.
За доказването им по размер по делото са приети заключения на вещите лица П.М.
/л. 264/ и Н.Л. /л. 275/, от които се установява, че за периода 09.11.2018г. –
20.05.2019г. средният пазарен наем за ползването на имотите и превозните
средства възлиза на: 251,19 лева за сградата за обществено хранене; 78,98 лева
за гараж с идентификатор ****; 74,30 лева за гараж с идентификатор ****; 266,67
лева за лекия автомобил и 280 лева за товарния автомобил. Съобразно дела на
ищцата, ответникът следва да й заплати обезщетение в размер на половината от
тези стойности, а именно: 125,59 лева за сградата за обществено хранене; 39,49
лева за гараж с идентификатор ****; 37,15 лева за гараж с идентификатор ****; 133,33
лева за лекия автомобил и 140 лева за товарния автомобил. За разликата до претендираните суми исковете подлежат на отхвърляне.
С факта на получаването на поканата за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползата от движимите вещи и недвижимите имоти ответникът е поставен в забава
и дължи обезщетение за вредите от нея в размер на законната лихва, което по
правило се определя за всеки ден от забавата, но се претендира от ищцата върху
всяко отделно месечно вземане, считано от 09.11.2018г. до 20.05.2019г., както е
и поканен ответникът. Щом кредиторът е заявил вземането си като месечно
обезщетение, то длъжникът изпада в забава в деня след последния ден от съответния
месец. Изчислено с помощта на Лихвен калкулатор НАП, обезщетението за забава е
в общ размер от 10,93 лева за периода от 01.12.2018г. до 20.05.2020г. върху
всяко отделно вземане с падеж първо число на следващия месец, формирано, както
следва: 3,13 лева върху обезщетението за лишаване от ползването на сградата за
обществено хранене; 0,89 лева върху обезщетението за лишаване от ползването на
гараж с идентификатор ****; 0,82 лева върху обезщетението за лишаване от
ползването на
гараж с идентификатор ****; 2,98 лева върху обезщетението
за лишаване от ползването на лекия автомобил и 3,11 лева върху обезщетението за
лишаване от ползването на товарния автомобил. Само до тези размери исковете за
обезщетение за забава са основателни, а за горницата над тях подлежат на
отхвърляне.
Относно предявените от Д.И.М.
искания за сметки:
Претенцията е за сумата от 6500 лева, представляваща обезщетение за
ползата, от която съсобственикът е лишен за периода от 07.12.2013г. до
24.04.2019г., в който общият апартамент в град Д., е ползван лично само от
ответницата, както и за сумата от 680 лева – обезщетение за забава в плащането
на обезщетението за лишаване от ползването за периода от 07.12.2013г. до
24.04.2019г.
Д.М. е отправил до Г.М. нотариална покана, връчена на дата 08.11.2012г., с
която е заявил, че не е съгласен тя да ползва неговия дял от съсобствените два имота - апартамент в град Д. и … салон в
град Т., като е поискал да му заплаща по 200 лева на месец обезщетение за
ползата от тези два имота, от която го лишава. Липсват доказателства след
получаване на поканата ответницата да е поканила ищеца да ползва жилището
според правата си.
Свидетелят А.С.А. съобщава, че ответницата му е оставила ключа за … през
2014-2015г., за да може, когато стане студено, да пуска радиатора да не
замръзват тръбите. През зимата, когато е студено, свидетелят ходел често до
жилището, а лятото по-рядко. Последното му посещение било, за да отвори на
вещите лица за извършване на оценка. Ключът за апартамента бил в него. Не знае
дали ответницата има ключ, но когато искала да влезе, вземала неговия ключ. Описва
жилището като хубаво и слънчево, но непригодно за живеене към настоящия момент.
Не се ползвало от никого.
З.И. З., която живее в съседен апартамент, твърди, че жилището е отдавано
под наем до започване на производството по настоящото дело, когато е било
освободено. Свидетелката съобщава и размера на наема, който получавала
ответницата, като информацията й е и от квартирантите. Към настоящия момент то
е необитаемо, не се ползва, за него не са заплащани таксите за асансьор,
осветление и почистване. Гарсониерата била празна, от когато „идваха да
измерват квадратурата й“.
Налице е връчена на дата 08.11.2012г. покана от ищеца с искане ответницата
да му заплаща месечно обезщетение за това, че ползва изцяло лично съсобствения апартамент в град Д. Събраните по делото
доказателства и най-вече показанията на водената от ищеца З.З.,
установяват, че ответницата по иска е отдавала имота под наем на трети лица
поне до ….. /когато е извършвано замерване на имота от вещото лице арх. В./,
което обаче не съставлява елемент от основанието на предявения иск по чл. 31,
ал. 2 от ГПК, изискващо личното ползване на имота от единия от съсобствениците,
а на такъв по чл. 30, ал. 3 от ЗС, какъвто по делото не е предявен. По тези съображения
предявеният иск подлежи на отхвърляне, а като последица от това не е
основателен и акцесорният иск за заплащане на
обезщетение за забава в размер на 680 лева за периода от 07.12.2013г. до
24.04.2019г.
Заявени са искания по чл. 344,
ал. 2 от ГПК, като страните са поискали съдът да се произнесе по тях при
постановяване на решението за извършване на делбата:
1) Ищцата Г.С.М. е поискала ответникът Д.И.М. да й заплаща месечно
обезщетение за ползването на сградата за обществено хранене и двата гаража в
град Т., както и двете МПС, считано от 21.05.2019г. до приключване на делбата,
конкретизирани така:
- по 150 лева за СГРАДА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ с идентификатор ****по КККР
на град Т., одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно
изменение със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Добрич,
със застроена площ 29.00 кв.м., с адрес в град Т., в поземлен имот с
идентификатор ****, ведно с отстъпеното право на строеж върху поземления имот;
- по 50 лева за СГРАДА – ГАРАЖ с идентификатор **** по КККР на град Т.,
одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение
със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град
Т., застроена площ 20,32 кв.м. по документ за собственост, а по скица 24 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, ведно с учреденото право на
строеж върху поземления имот;
- по 50 лева за СГРАДА – ГАРАЖ с идентификатор **** по КККР на град Т.,
одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение
със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град
Т., , застроена площ 19,80 кв.м. по документ за собственост, а по скица 39
кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ****, ведно с учреденото
право на строеж върху поземления имот;
- по 50 лева за ЛЕК АВТОМОБИЛ марка ****, модел ****, цвят ***, с ДК№ ***,
рама № ***, двигател № ***;
- по 200 лева за ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ марка ***, модел ***, цвят ***, с ДК№ ***,
рама № ***, двигател № ***.
2) Ответникът Д.И.М. е поискал ищцата Г.С.М. да му заплаща месечно обезщетение в
размер на 100 лева за ползването на имота САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор ***по КККР на град Д., одобрени със заповед
РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в град Д., находящ се в сграда с идентификатор ***, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент, състоящ
се от една стая, кухня и сервизни помещения със застроена площ 43,83 кв.м.,
ведно с прилежащата изба с площ 3,10 кв.м. и 1,115% ид.ч.
от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж ***; ****; ****; ****; под обекта ****; над обекта ****.
Разпределението на допуснатите до делба имоти между съделителите,
докато трае делбата, е привременна мярка, която се взема от съда по искане на
някой от тях. Целта е да осигури ефективно и справедливо използване на делбените имоти от всички съделители,
докато трае процесът. Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК се налага,
когато имотите се ползват само от част от съделителите,
или когато установеното ползване не съответства на дяловете от съсобствеността.
От заключението на вещото лице П.М. /л. 264/ се установява средният пазарен
наем за ползването на недвижимите имоти към датата на изготвяне на заключението
– 41 лева за заведението за обществено хранене, 13 лева за гараж с
идентификатор ****, 12 лева за гараж с идентификатор **** и 115,74 лева за
апартамента в град Д. От заключението на вещото лице Н.Л. /л. 275/ се
установява средният пазарен наем за ползването на двата автомобила към датата
на изготвяне на заключението – 41,67 за лекия автомобил и 43,75 лева за
товарния автомобил. При установеното по делото, че имотите в град Т. и двата
автомобила се ползват само от ответника, а жилището в град Д. – от ищцата /към
настоящия момент то не се отдава под наем, но тя е предоставила ключа от същото
на свидетеля И.М. и не е осигурила на ответника възможност да го ползва, като
видно е от покана за доброволно плащане на л. 241, че за апартамента има
консумирана ел. енергия към …г./, всяка от страните следва да заплаща на
другата до приключване на производството по делото половината от стойността на
следващия се пазарен наем, съответна на дела й в съсобствеността, на основание
чл. 344, ал. 2 от ГПК. Ето защо ответникът следва да заплаща на ищцата срещу
ползването на нейния дял от имотите в Т. и моторните превозни средства, а
именно сумите от 20,50 лева за заведението за обществено хранене, 6,50 лева за
гараж с идентификатор ****, 6 лева за гараж с идентификатор ****, 20,83 лева за
лекия автомобил и 21,87 лева за товарния автомобил; ищцата следва да заплаща на
ответника срещу ползването на неговия дял от апартамента в Д. сумата от 57,87
лева, считано от влизане в сила на настоящото определение и до окончателното
извършване на делбата.
Относно отговорността за
разноски:
На основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 8 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Добричкия районен съд държавна такса в размер на 4 % върху стойността на своя
дял: Г.С.М. – 1977,40 лева и Д.И.М. – 1977,40 лева. По предявените и разгледани
искания по сметки и съобразно резултата по тях, Г.С.М. следва да заплати
държавна такса в размер на 168,95 лева /съразмерно на отхвърлената част от
исковете – 120,98 лева за главния иск и 47,97 лева за акцесорния
иск/, а Д.И.М. – 331,05 лева /съразмерно на уважената част от исковете против
него – 19,02 лева за главния иск и 2,03 лева за акцесорния
иск; и съответно на отхвърлените предявени от него искове – 310 лева/.
На основание чл. 355, ал. 1 от ГПК разноските по извършване на делбата се
разпределят според дяловете на страните. Не се налага изравняване на платените
разноски, защото всяка от страните е направила такива, съответно на дела си –
ищцата е внесла 350 лева, 22 лева, 150 лева; ответникът е внесъл 350 лева, 22
лева, 100 лева, 50 лева.
На основание чл. 355, изр. 2 вр. чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 от ГПК по присъединените искове в делбеното
производство отговорността за разноските се разпределя така: Г.С.М. има право
на разноски по предявените от нея искания за сметки, съответно на уважената
част – 70,38 лева /от внесените депозити за вещи лица по главните искове в
размер на 518 лева/ и 90,35 лева адвокатско възнаграждение /от платените 700
лева по исканията за сметки, съгласно договор за правна защита и съдействие от
04.06.2019г., л. 176/. На ответника разноски не се следват предвид отхвърляне
на предявените от него искове, а също и поради липсата на доказателства за
изплатено адвокатско възнаграждение /подписаните от самия ответник списъци на
направени разноски на л. 298 и 347 не съставляват разписка за получаване на
сумата/.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 353 от ГПК, допуснатите до делба:
1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***по КККР на град Добрич,
одобрени със заповед РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в
град Д., находящ се в сграда с идентификатор ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение жилище,
апартамент, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения със застроена
площ 43,83 кв.м., ведно с прилежаща изба с площ 3,10 кв.м. и 1,115% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***; ****; ****; ****; под
обекта ****; над обекта ****;
2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ****по КККР на град Т.,
одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в
град Т., находящ
се в сграда с идентификатор ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ****,
с предназначение жилище, апартамент, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни
помещения, избено помещение, ведно със съответно припадащите се идеални части
от сградата и правото на строеж върху дворното място, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж ****; ****; под обекта няма; над обекта ****;
3. СГРАДА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ с идентификатор ****по КККР на град Т.,
одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение
със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Добрич, със застроена
площ 29.00 кв.м., с адрес в град Т., в поземлен имот с идентификатор ****,
ведно с отстъпеното право на строеж върху поземления имот;
4. СГРАДА – ГАРАЖ с идентификатор **** по КККР на град Т., одобрени със заповед
РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град Т., застроена
площ 20,32 кв.м. по документ за собственост, а по скица 24 кв.м., разположена в
поземлен имот с идентификатор ****, ведно с учреденото право на строеж върху
поземления имот;
5. СГРАДА – ГАРАЖ с идентификатор **** по КККР на град Т., одобрени със
заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град Т., застроена
площ 19,80 кв.м. по документ за собственост, а по скица 39 кв.м., разположена в
поземлен имот с идентификатор ****, ведно с учреденото право на строеж върху
поземления имот;
6. ЛЕК АВТОМОБИЛ марка ****, модел ****, цвят ***, с ДК№ ***, рама № ***,
двигател № ***;
7. ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ марка ***, модел ***, цвят ***, с ДК№ ***, рама № ***,
двигател № ***, както следва:
І. В ДЯЛ и изключителна собственост на Г.С.М. ЕГН **********
***, следните вещи:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***по
КККР на град Д., одобрени със заповед РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с
адрес на имота в град Д. находящ се в сграда с
идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение
жилище, апартамент, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения със
застроена площ 43,83 кв.м., ведно с прилещажа изба с
площ 3,10 кв.м. и 1,115% ид.ч. от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***; ****;
****; ****; под обекта ****; над обекта ****;
СГРАДА – ГАРАЖ с идентификатор ****.24 по КККР на
град Т., одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно
изменение със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с
адрес в град Т., застроена площ 19,80 кв.м. по документ за собственост, а по
скица 39 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ****, ведно с
учреденото право на строеж върху поземления имот;
СГРАДА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ с идентификатор ****по
КККР на град Т., одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК,
последно изменение със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК –
Д., със застроена площ 29.00 кв.м., с адрес в град Т., в поземлен имот с
идентификатор ****, ведно с отстъпеното право на строеж върху поземления имот;
ЛЕК АВТОМОБИЛ марка ****, модел ****, цвят ***, с
ДК№ ***, рама № ***, двигател № ***.
II. В ДЯЛ
и изключителна собственост на Д.И.М. ЕГН ********** ***, следните вещи:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ****по КККР на град Т.,
одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в
град Т., находящ
се в сграда с идентификатор ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ****,
с предназначение жилище, апартамент, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни
помещения, избено помещение, ведно със съответно припадащите се идеални части
от сградата и правото на строеж върху дворното място, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж ****; ****; под обекта няма; над обекта ****;
СГРАДА – ГАРАЖ с идентификатор **** по КККР на град Т., одобрени със
заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град Т., застроена
площ 19,80 кв.м. по документ за собственост, а по скица 39 кв.м., разположена в
поземлен имот с идентификатор ****, ведно с учреденото право на строеж върху
поземления имот;
ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ марка ***, модел ***, цвят ***, с ДК№ ***, рама № ***,
двигател № ***.
ОСЪЖДА Г.С.М. ЕГН ********** ***, да
заплати на Д.И.М. ЕГН ********** ***, ЗА УРАВНЕНИЕ
НА ДЯЛОВЕТЕ сумата от 4475 лева, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.И.М. ЕГН ********** ***, да заплати на Г.С.М. ЕГН ********** ***, следните
суми:
- сумата от 125,59
лева, съставляваща обезщетение за ползата, от която ищцата-съсобственик е
лишена за периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г., в който е ползвана лично
само от ответника СГРАДА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ с идентификатор ****по КККР на
град Т., одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно
изменение със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., със
застроена площ 29.00 кв.м., с адрес в град Т., в поземлен имот с идентификатор ****,
ведно с отстъпеното право на строеж върху поземления имот, ведно със законната
лихва от 21.05.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
горницата над 125,59 лева до претендираните 1050
лева.
- сумата от 39,49
лева, съставляваща обезщетение за ползата, от която ищцата-съсобственик е
лишена за периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г., в който е ползвана лично
само от ответника СГРАДА – ГАРАЖ с идентификатор **** по КККР на град Т.,
одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение
със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град
Т., застроена площ 20,32 кв.м. по документ за собственост, а по скица 24 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, ведно с учреденото право на
строеж върху поземления имот, ведно със законната лихва от
21.05.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата
над 39,49 лева до претендираните 350 лева.
- сумата от 37,15
лева, съставляваща обезщетение за ползата, от която ищцата-съсобственик е
лишена за периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г., в който е ползвана лично
само от ответника СГРАДА – ГАРАЖ с идентификатор **** по КККР на град Т.,
одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение
със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град
Т., застроена площ 19,80 кв.м. по документ за собственост, а по скица 39 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, ведно с учреденото право на
строеж върху поземления имот, ведно със законната лихва от 21.05.2019г. до
окончателното изплащане; като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 37,15 лева до претендираните 350 лева.
- сумата от 133,33
лева, съставляваща обезщетение за ползата, от която ищцата-съсобственик е
лишена за периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г., в който е ползван лично само
от ответника ЛЕК АВТОМОБИЛ марка ****, модел ****, цвят ***, с ДК№ ***, рама № ***,
двигател № ***, ведно със законната лихва от 21.05.2019г. до окончателното
изплащане;
като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 133,33 лева до претендираните 350 лева.
- сумата от 140 лева
съставляваща обезщетение за ползата, от която ищцата-съсобственик е лишена за
периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г., в който е ползван лично само от
ответника ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ марка ***, модел ***, цвят ***, с ДК№ ***, рама № ***,
двигател № ***,
ведно със законната лихва
от 21.05.2019г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 140 лева до претендираните
1400 лева.
- 3,13 лева
обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от 09.11.2018г. до
20.05.2019г. върху обезщетение за лишаването от ползването на сграда за
обществено хранене в град Т., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 3,13 лева
до претендираните 80,67 лева.
- 0,89 лева
обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от 09.11.2018г. до
20.05.2019г. върху обезщетение за лишаването от ползването на сграда-гараж с
идентификатор **** по КККР на град Т., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
0,89 лева до претендираните 26,89 лева.
- 0,82 лева
обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от 09.11.2018г. до
20.05.2019г. върху обезщетение за лишаването от ползването на сграда-гараж с
идентификатор **** по КККР на град Т., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
0,82 лева до претендираните 26,89 лева.
- 2,98 лева
обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от 09.11.2018г. до
20.05.2019г. върху обезщетение за лишаването от ползването на лек автомобил с
рег. № ***, марка „**** ****“, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над 2,98 лева до претендираните 26,89 лева.
- 3,11 лева
обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от 09.11.2018г. до
20.05.2019г. върху обезщетение за лишаването от ползването на товарен автомобил
с рег. № ***, марка „*** “, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над 3,11 лева до претендираните 107,56
лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.И.М. ЕГН ********** ***, против Г.С.М. ЕГН **********
***, иск за заплащане на сумата от 6500
лева, представляваща обезщетение за ползата, от която съсобственикът е лишен за
периода от 07.12.2013г. до 24.04.2019г., в който общият имот САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***по КККР на град Д., одобрени със заповед
РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в град Д., находящ се в сграда с идентификатор ***, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент, състоящ
се от една стая, кухня и сервизни помещения със застроена площ 43,83 кв.м.,
ведно с прилежаща изба с площ 3,10 кв.м. и 1,115% ид.ч.
от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж ***; ****; ****; ****; под обекта ****; над обекта ****, е ползван
лично само от ответницата, както и иск за сумата от 680 лева – обезщетение за
забава в плащането на обезщетението за лишаване от ползването за периода от
07.12.2013г. до 24.04.2019г.
ОСЪЖДА Д.И.М. ЕГН ********** ***, да заплаща на Г.С.М. ЕГН ********** ***,
на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, следните суми месечно, считано от влизане в
сила на настоящото определение и до окончателното извършване на делбата,
съставляващи обезщетение срещу ползването на съсобствените
имоти и моторни превозни средства:
- 20,50 лева за СГРАДА ЗА ОБЩЕСТВЕНО
ХРАНЕНЕ с идентификатор ****по КККР на град Т., одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г.
на ИД на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на
Началника на СГКК – Добрич, със застроена площ 29.00 кв.м., с адрес в град Т., в
поземлен имот с идентификатор ****, ведно с отстъпеното право на строеж върху
поземления имот;
- 6,50 лева за СГРАДА – ГАРАЖ с идентификатор **** по КККР на град Т.,
одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение
със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град
Т., застроена площ 20,32 кв.м. по документ за собственост, а по скица 24 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, ведно с учреденото право на
строеж върху поземления имот;
- 6,00 лева за СГРАДА – ГАРАЖ с идентификатор **** по КККР на град Т.,
одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение
със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град
Т., застроена площ 19,80 кв.м. по документ за собственост, а по скица 39 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, ведно с учреденото право на
строеж върху поземления имот;
- 20,87 лева за ЛЕК АВТОМОБИЛ марка ****, модел ****, цвят ***, с ДК№ ***,
рама № ***, двигател № ***;
- 21,87 лева за ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ марка ***, модел ***, цвят ***, с ДК№ ***,
рама № ***, двигател № ***.
ОСЪЖДА Г.С.М. ЕГН ********** ***, да заплаща на Д.И.М. ЕГН ********** ***,
на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, считано от влизане в сила на настоящото
определение и до окончателното извършване на делбата, сумата от 57,87 лева
месечно, съставляваща обезщетение срещу ползването на съсобствения
имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***по КККР
на град Д., одобрени със заповед РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с адрес
на имота в град Д., находящ се в сграда с
идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение жилище, апартамент, състоящ се от една стая, кухня и сервизни
помещения със застроена площ 43,83 кв.м., ведно с прилежаща изба с площ 3,10
кв.м. и 1,115% ид.ч. от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***; ****; ****; ****;
под обекта ****; над обекта ****.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Г.С.М. ЕГН
********** ***, да заплати по сметка на Добричкия районен съд държавна такса в
размер на 1977,40 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Д.И.М. ЕГН
********** ***, да заплати по сметка на Добричкия районен съд държавна такса в
размер на 1977,40 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Г.С.М. ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Добричкия районен съд
държавна такса в размер на 168,95 лева /съразмерно на отхвърлената част от
исковете за сметки – 120,98 лева за главния иск и 47,97 лева за акцесорния иск/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Д.И.М. ЕГН
********** ***, да заплати по сметка на Добричкия районен съд държавна такса в
размер на 331,05 лева /съразмерно на уважената част от исковете за сметки
против него – 19,02 лева за главния иск и 2,03 лева за акцесорния
иск; и съответно на отхвърлените предявени от него искове за сметки – 310
лева/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д.И.М. ЕГН **********
***, да заплати на Г.С.М. ЕГН ********** ***, разноски по
предявените от нея искания за сметки, съответно на уважената част – 70,38 лева
/от внесените депозити за вещи лица по главните искове в размер на 518 лева/ и
90,35 лева адвокатско възнаграждение /от платените 700 лева по исканията за
сметки, съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.06.2019г., л.
176/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. В частта
на произнасянето по чл. 344, ал. 2 от ГПК то е с характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред Добричкия окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: