Р Е Ш Е Н И Е
№……/……….…2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, Гражданско
отделение, в открито съдебно заседание, на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ
НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ ФИЛИП
РАДИНОВ – мл. с.
при
участието на секретаря Петя
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно гражданско дело № 1701 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по повод депозирана въззивна
жалба с вх. 54678/25.07.2019 от С.Д.К. – Д., ЕГН **********, в качеството на
ЧСИ, рег. № 718 и адрес на кантората гр. Варна, ул. „Воден“ № 7, чрез адв. Л.Б.
– ВАК срещу Решение № 2784/20.06.2019 по гражданско дело № 1933/2019 на ВРС, с
което ответникът - ЧСИ С.К.– Д. е осъдена да заплати на ищеца – „.......................със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван Срацимир“ № 2, сума в
размер 12705 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от незаконосъобразно задържане на задатък, внесен от ищеца за участие в
публична продан на недвижим имот проведена по изпълнително дело №
20167180400489, на основание чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Сочи се, че обжалваното решение е
недопустимо, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил възраженията на
ответника относно нередовности в исковата молба изразяващи се в несъответствие
между обстоятелствената част и петитума ѝ. Твърди се, че след като в
обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, сочещи на
правен интерес да се търси защита срещу определено лице, петитума ѝ е
насочен срещу ЧСИ Д. и от същия не става ясно дали процесната сума се претендира
на основание чл. 55 от ЗЗД или чл. 441 от ГПК, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а
ако са заявени и двете основания, не е уточнено дали са предявени в условията
на евентуалност.
Твърди
се, че първоинстанционният съд е въвел ненаведено в исковата молба твърдение,
обявил е изтъкнатия с него факт за безспорен и е основал решението си изцяло на
него като същевременно не е обсъдил възраженията противопоставени от ответника,
включително това за съпричиняване, изразяващо се в невнасяне на предложената
цена в предоставения му срок, от което е последвала и неблагоприятната
последица – задържане на задатък. Сочи се, че предявеният иск е квалифициран по
чл. 74 от ЗЧСИ, във връзка 45 от ЗЗД, но не е разпределена доказателствена
тежест на ищеца, нито са изложени мотиви относно елементите на деликтната
отговорност като вместо това е цитирана практика на ВКС.
Тъй
като счита за необсъдени, от първа инстанция, елементите от фактическия състав
на твърдения деликт, излага съображения за тяхната липса и пред настоящата инстанция.
Относно противоправността на процесното деяние се сочи, че в обжалваното
решение не е посочена разпоредбата, която да е нарушена с действията на ЧСИ Д.
и счита, че не съществува правило, което да задължава съдебния изпълнител,
съобразно конкретната фактическа, да върне задържания задатък на наддавач.
Поддържа, че задържането на задатък не представлява вреда, а последица, с която
законът свързва невснасянето в срок, от наддавача, на предложената от него
цена, поради което липсва и причинна връзка.
Иска се обезсилване, а в условията
на евентуалност отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски
за двете инстанции, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В
съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, въззивникът поддържа
жалбата.
По делото е постъпил документ с вх.
№ 59523/14.08.2019, наименуван – „отговор възражение“ от „Експириан“ ЕООД, ЕИК
*********, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и се иска
потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, въззиваемият поддържа жалбата.
Относно предмета на исковата
претенция ищецът твърди, че е участвал в
публична продан по изпълнително дело № 20167180400489 на ЧСИ С. Д., рег.№ 718 в
КЧСИ, проведена по реда на ГПК, преди промените от м.ноември 2017г. по
отношение на недвижим имот представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.1508.272.1.128, представляващ Кафе-сладкарница, находяща се в гр.Варна,
ул. „Стефан Караджа“ №16. Ищцовото дружество било обявено за купувач, но не
превело по сметка на съдебния изпълнител предложената продажна цена.
Междувременно с определение по т.д.№ 691/2016г. по описа на ВОС било спряно
изпълнителното дело, респ. проданта. Публичната продан се водела като
„нестанала“ с оглед спряното изпълнително дело. По изпълнително дело №
20177180400352 на същия съдебен изпълнител няколко седмици след спиране на
изпълнително дело № 20167180400489 била извършена нова публична продан на същия
недвижим имот. Проданта била завършена и имало влязло в сила и вписано постановление
за възлагане. Ищцовото дружество поискало да му бъде върнат депозита в размер
на 12705 лева, внесен по сметка на съдебния изпълнител за участие в обявената
за нестанала публична продан по изпълнително дело № 20167180400489. Ответницата
отказала да върне депозита, като се позовала на чл.493, ал.1 ГПК. Ищецът
поддържа, че няма основание за задържане на внесения задатък за участие по
обявената за нестанала публична продан, поради което и отказа да му бъде
възстановен внесения задатък бил незаконосъобразен. Отделно от горното
взискателите и длъжника по изпълнително дело № 20167180400489 знаели за
образуваното изпълнително дело № 20177180400352 и извършената по него публична
продан на същият недвижим имот, с което длъжникът е изгубил правото на
собственост върху имота. По тези съображения взискателят и длъжникът по
изпълнително дело № 20167180400489 се явявали недобросъвестни и нямали право да
получат задържания от съдебния изпълнител задатък и последния следва да се
върне на ищеца. Отказът на ответницата да върне задатъка в размер на 12705 лева
представлявал незаконосъобразно действие, с което за ищеца настъпила вреда в
размер на стойността на задатъка.
В отговор на исковата молба,
депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът изразява становище за
нередовност на исковата молба и неяснота относно правното основание на
предявения иск и обстоятелствата, на които се основава иска. Ответникът
посочва, че изпълнително дело № 20167180400489 е образувано в полза на „Сафари“
ООД, в качеството му на правоприемник по договор за цесия с „Ловос“ ООД, което
от своя страна било правоприемник на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу длъжниците „Файт 2“ ЕООД (заличен търговец),
Филка Златева Колева, лично и в качеството и на ЕТ „Файт – Филка Колева“, „Билдинг
груп“ ЕООД, „Еф груп“ ЕООД, „Ефромил 2“ ЕООД, „Билдинг инвест Бг“ ЕООД,
„Капитал инвест 2006“ ООД, „Финанс инвест“ ЕООД, „Финансово инвестиционна
компания“ ЕООД, „Еф инвест“ ЕОО, „Съни дрийм“ ЕООД, „Билдингс“ ЕООД (заличен
търговец), „Билдингс Бг“ ЕООД и „Билдингс инвест“ ЕООД (заличен търговец). По
изпълнителното дело бил извършен опис на недвижим имот, като към момента на
описа собственикът, учредил ипотека върху посочения имот „Файт 2“ ООД вече не
съществувал в правния мир и на основание чл.429, ал.1 ГПК бил конституиран
правоприемникът му „ЕФ груп“ ЕООД – приобретател на търговското му предприятие.
Върху имота имало учредени в полза на първоначалния кредитор две договорни
ипотеки: едната за сумата от 1200000 евро и втората за сумата от 1800000 евро. Относно
описания имот била насрочена публична продан от 12.05.2017г. до 12.06.2017г.
при начална цена от 127050 лева, за която било изготвено обявление, поставено
на определените за това места. В
публичната продан били подадени наддавателни предложения от „Експириан“ ЕООД, с
управител Б.К.П. за сума в размер на 2 000 101 лева и от „Спедия“ ЕООД, с ЕИК
********* и същия управител за сума в размер на 137 001 лева. Устно наддаване
не било проведено поради нереално високата цена на писменото наддавателно
предложение на ищеца. Ищцовото дружество било обявено за купувач за
предложената от него цена. В срока по чл.492, ал.3 ГПК цената не била внесена
от ищеца. С протокол от 22.06.2017г. това било констатирано и със съобщение от
23.06.2017г., получено на 26.06.2017г. следващия по ред наддавач „Спедия“ ЕООД
бил поканен да внесе предложената от него цена след приспадане на внесения
задатък. Дружеството „Спедия“ ЕООД внесено предложената от него цена. На
27.06.2017г. по делото постъпил препис от Определение № 1975/26.06.2017г. по
т.д.№ 691/2016г. по описа на Окръжен съд гр.Варна, с което била допусната предварителна
обезпечителна мярка в производството по несъстоятелност срещу длъжника „Еф
груп“ ЕООД по т.д. № 691/2016г., чрез спиране на изпълнително дело №
20167180400489. Изпълнителното дело било спряно преди да бъде изготвено
постановление за възлагане на имота на „Спедия“ ЕООД. На 07.07.2017г. било
образувано изпълнително дело № 20177180400352 на основание издаден изпълнителен
лист от 16.06.2016г. по гр.д.№ 625/2015г. по описа на Апелативен съд гр.Варна,
с който длъжникът „Файт 2“ ЕООД е осъден да заплати на „Нур Инвест“ ООД сумата
от 38000 лева и изпълнителен лист от 29.06.2016г. издаден по същото дело на
Апелативен съд гр.Варна, с който длъжникът „Файт 2“ ЕООД е осъден да заплати на
„Нур Инвест“ ООД сумата от 38000 лева. „Файт 2“ ЕООД бил заличен търговец, като
преди заличаването си се преобразувал чрез вливане в „Еф груп“ ЕООД, което
дружество било конституирано по изпълнението като правоприемник на длъжника
посочен в изпълнителния лист. По молба на взискателя принудителното изпълнение
било насочено към самостоятелен обект с идентификатор № 10135.1508.272.1.127. На
11.07.2017г. бил извършен опис на имота и била насрочена публична продан от
24.07.2017г. до 24.08.2017г. По делото бил присъединен по право съгласно
чл.459, ал.2 ГПК ипотекарния кредитор и взискател по изпълнително дело №
20167180400489 „Сафари“ ООД. В публичната продан взел участие взискателя „Нур
инвест“ ООД, който депозирал 5 броя наддавателни предложения за сумите, както
следва: 720 000 лева, 630 000 лева, 510 000 лева, 400 000 лева и 280 000 лева.
Ищцовото дружество „Експириан“ ЕООД депозирал предложение за сума в размер на
139 500 лева. „Изи Маркет“ ЕООД депозирал предложение, счетено от ЧСИ за
недействително поради разминаване в цифрите и думите на предложената цена,
което не изяснявало волята на наддавача относно предложената цена и не можело
да се счете за редовно. С протокол от 25.08.2017г. за купувач бил обявен
взискателя „Нур инвест“ ООД за сумата от 720000 лева. Устно наддаване не било
провеждано поради липса на устни предложения. На 29.08.2017г. взискателят
депозирал молба, че няма да внесе цената в срока по чл.492, ал.2 ГПК и общото
събрание на съдружниците взело решение да придобие имота на предложената от
него цена в размер на 280 000 лева. Обявения купувач „Нур инвест“ ООД бил и
взискател по делото, поради което с оглед възлагането на имота трябвало да
внесе припадащите се вземания за останалите взискатели след изготвяне на
разпределение. На 08.09.2017г. било изготвено разпределение, с което били
определени дължимите за внасяне суми, което разпределение влязло в законна
сила. С него за взискателя „Сафари“ ООД била определена сума за внасяне в
размер на 275 888.49 лева припадаща се за този взискател с оглед реда на
привилегиите. В срока по чл.495 ГПК взискателя внесъл сумите и на основание
чл.496, ал.1 ГПК било изготвено постановление за възлагане при цена 280 000
лева в полза на „Нур инвест“ ООД. Ищецът „Експириан“ ЕООД депозирал жалба срещу
изготвеното постановление за възлагане, като същата била отхвърлена като
неоснователна с решение от 14.11.2017г. по в.гр.д.№ 2230/2017г. по описа на
ВОС. Постановлението за възлагане влязло в законна сила и било вписано в
Агенция по вписванията. На 19.01.2018г. на длъжника по делото било издадено
удостоверение за задължението на взискателя по изпълнително дело №
20167180400489 относно размер на вземането на взискателя „Сафари“ ООД с изрично
указание, че са налице следните получени в полза на взискателя, но
неразпределени суми: Сумата от 275 888.49 лева припадащи се по разпределение по
изпълнително дело № 20177180400352; Сумата от 12 705 лева задатък, задържан от
невнеслия предложената цена „Експириан“ ООД. Взимането на взискателя към него
момент възлизало на 2 820 270.35 лева и не било погасено. На 20.10.2017г. по
т.д.№ 691/2016г. по описа на ВОС било постановено определение за отмяна на
допуснатата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнително дело
№ 20167180400489, което влязло в законна сила на 27.02.2018г. С разпореждане на
ЧСИ от 14.03.2018г. производството по делото било възобновено. На 29.01.2018г.
по спряното изпълнително дело постъпила молба от наддавача „Спедия“ ЕООД,
обявен за купувач за връщане на внесената продажна цена. След възобновяване на
производството на 16.03.2018г. сумата била възстановена, тъй като съдебния
изпълнител констатирал, че имотът е възложен по друго дело и възлагането не
може да бъде извършено поради нарушен ред от вписването. На 29.01.2018г.
постъпила молба и от ищцовото дружество „Експириан“ ЕООД за връщане на внесения
задатък, което искане било оставено без уважение. След възобновяване на
производството на 14.03.2018г. на взискателя „Сафари“ ООД била изплатена сума в
общ размер на 298 593.49 лева, формирана като сбор от сумите от 275 888.49 лева
внесени за взискателя по разпределение по изпълнително дело № 20177180400352 и
сумата от 12705 лева задържан задатък. От общата сума била прихваната с
протокол за погашение за разноски към ЧСИ сумата от 7453.35 лева с ДДС, за
което била издадена фактура за дължими такси и разноски от 14.03.2018г. По
посочения начин внесения от ищеца задатък бил задържан още със съставен
протокол от 22.06.2017г. за последващо обявяване на купувач след невнасяне на
цената, за което ищецът бил известен най-малкото, защото неговият законен
представител бил законен представител и на дружеството, обявено с протокола за
купувач. Най-късно задатъкът следвало да се счита за удържан на 14.03.2018г.,
когато бил разпределен за погасяване вземанията на взискателя и формирал част
от преведените в негова полза суми. Последващ отказ да бъде върнат задатъка
нямал правно значения, тъй като ЧСИ не разполагал със сумата по сметката си, а
тя била разпределена и преведена. Ищецът
действително участвал в публична продан и внесъл задатък за участие, но още с
протокол от 22.06.2017г. ЧСИ констатирал процесуалните предпоставки за
провеждане на процедура по чл..493, ал.1 ГПК – задържане на внесения задатък и
обявяване за купувач на следващия по ред надавач. Невнасянето на цената в
определения срок водело до задържане на внесения задатък за удовлетворение на
взискателите и длъжника, като законодателят не предвиждал изключения от този
случай. Правомерно задържаните задатъци не можело да бъдат върнати поради
факти, настъпили след задържането, тъй като такива факти не можело да имат
отношение към основанието за задържане. За това нямало правно значение дали
публичната продан е обявена за нестанала. Ответникът поддържа, че поведението
му като ЧСИ е съобразено изцяло с нормите на ГПК и стриктно е съобразявано
предписаното от процесуалния закон дължимо поведение с оглед упражняване на
законовите му задължения като орган по принудително изпълнение. Съдебният
изпълнител носел отговорност само за собственото си поведение, но не отговарял
за действията на страните в изпълнителния процес. Отговорността по чл.74 ЗЧСИ
обхващала вреди от противоправното процесуално поведение на съдебния изпълнител
и неговите служители при извършване на процесуални действия, но не и вреди от
действия на страните в изпълнителното или други съдебни производства. Цитираното
в исковата молба решение на ВКС по гр.д.№ 2915/2017г. по описа на съда, IV г.о.
представлявала незадължителна съдебна практика и в него били посочени две
кумулативно дадени предпоставки, водещи до връщане на задатък на наддавач,
който не е внесъл в срок предложената цена – когато кредиторите са
удовлетворени и когато кредиторите и длъжникът са недобросъвестни. По
изпълнителното дело, по което бил задържан задатъка взискателят „Сафари“ ООД
бил със съществуващо неудовлетворено взимане, което не било оспорено или
отречено и не били налице никакви индикации за привидност, следователно била
налице една от предпоставките за получаване. Добросъвестността била без
значение, тъй като привидността на даден кредитор можела да се установи само по
исков ред и водела до материална незаконосъобразност на изпълнителния процес,
за която обаче съдебния изпълнител не отговаря. Плащането на задатък
представлявало доброволно поемане на задължение от страна да наддавач по
публична продан да доплати предложената от него цена, като с внасянето му той
губел собствеността върху него на правно основание участие в публична продан.
Връщане на задатъка се дължало при невиновно неизпълнение на поетото
задължение. Наличието на правно основание за разместване на благата изключвало
изобщо възможността внесения задатък да се характеризира като вреда от
непозволено увреждане, тъй като не представлявал намаляване на имуществото на
лицето вследствие на неправомерно поведение на деликвент. Задържането на
внесения задатък от ЧСИ поради неплащане на цената съставлявала правомерна
санкция за незаконосъобразно поведение на наддавач по публична продан, невнесъл
предложената от него цена. Това задържане възникнало независимо от последващи
действия по други изпълнителни дела и независимо от последващото възлагане или
невъзможност за възлагане на имота на наддавач по проведената публична продан.
Твърдението, че имотът бил възложен по друго изпълнително дело препятствало
възлагането на имота на дружество „Спедия“ ЕООД, обявено за купувач и внесло
предложената от него цена, но не водело като пряка и непосредствена последица
до връщане обратно на внесения от ищеца задатък. С отговора на исковата молба се въвежда
възражение за съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на вредните
последици съгласно чл. 51 ЗЗД. С активното си поведение ищецът сам се поставил
в ситуация да изгуби задатъка вследствие на неправомерно поведение – невнасяне
на предложената цена, като претенцията му се основавала на факти и
обстоятелства настъпили вследствие на активното му виновно поведение и
претенцията му била предявена само поради факта, че преследваната от него цел
имота да бъде възложен на дружеството „Спедия“ ЕООД не се е осъществила.
Причиняването на този вредоносен резултат бил до степен, която изцяло
изключвала отговорността на съдебния изпълнител за претърпените от ищеца
загуби.
Като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства съдът, приема
за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от материалите по делото се
установява, че ищецът е участвал, в качество на наддавач, в осъществена
публична продан на недвижим имот, с идентификатор № 10135.1508.272.1.127, по
изпълнително дело № 20167180400489 на ЧСИ С.К.– Д., рег. 718, район на действие
– ВОС - с взискател „Сафари“ ООД, ЕИК ********* и длъжник „Еф Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, проведена от 12.05.2017 до 12.06.2017 г., по която е внесъл, по сметка на ЧСИ, задатък в размер от 12705
лева. С Протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на
купувач от 13.06.2017 г. ищецът е обявен за купувач, като му е предоставен
едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе по сметка на съдебния
изпълнител предложената цена, като приспадне внесения от него задатък. Този
срок е изтекъл на 20.06.2017 г., поради което на 22.06.2017 г. съдебния
изпълнител е съставил протокол, с който е констатирал, невнасянето в срок на
предложената цена, задържал е внесения от ищеца задатък и е обявил за купувач
на имота, наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение –
„Спедия“ ЕООД, ЕИК *********, като му е предоставен едноседмичен срок от получаване
на съобщението, че е обявен за купувач, да внесе по сметка на съдебния
изпълнител предложената цена, като приспадне внесения от него задатък.
Съобщението е получено от купувача на 26.06.2017 г., като на същата дата, преди
да е изготвено постановление за възлагане, е постановена предварителна
обезпечителна мярка в производство по несъстоятелност срещу длъжника „Еф Груп“
ЕООД - спиране на изпълнителното дело с Определение № 1975/26.06.2017 по търговско
дело № 691/2016 на ВОС. Относно същия недвижим имот по друго изпълнително дело
№ 20177180400352 на ЧСИ С.К.– Д., рег. 718, район на действие – ВОС – с
взискател „Нур Инвест“ ООД и длъжник „Еф Груп“ ЕООД, е осъществена публична
продан, като с Протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и
на купувач от 25.08.2017 г., за купувач на имота е обявен „Нур Инвест“ ООД, ЕИК
*********, на когото е съставено постановление за възлагане. Предварителната
обезпечителна мярка в производство по несъстоятелност срещу длъжника „Еф Груп“
ЕООД - спиране на изпълнителното дело № 20167180400489 на ЧСИ С.К.– Д., рег.
718, район на действие – ВОС, е отменена на 20.10.2017 г. с Определение №
3314/20.10.2017 по търговско дело № 691/2016 на ВОС. Ищецът е направил искане
до ЧСИ за възстановяване на внесения задатък по публичната продан проведена от
12.05.2017 до 12.06.2017 г. по изпълнителното дело № 20167180400489, но ЧСИ, на основание чл. 493 т. 1
от ГПК, е отказал, като вместо това е превел сумата, представляваща внесения от
ищеца задатък по сметка на взискателя „Сафари“ ООД за погасяване на
задълженията на длъжника „ЕФ Груп“ ЕООД.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна
страна:
Според разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на тези предели на въззивна
проверка, въззивният съд намира решението за валидно и допустимо.
За да бъде ангажирана отговорността
за вреди на съдебния изпълнител следва да бъде установено кумулативното наличие
на визираните в чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД
предпоставки, а именно – 1) противоправно деяние на ЧСИ, осъществено при и по
повод изпълнение на служебните му задължения, 2) реално причинени вреди на
въззиваемия, 3)причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. Във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
– чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
При осъществяване на публична продан на недвижим имот по реда на Глава четиридесет и трета от ГПК, за купувач на имота се смята този наддавач, който е предложил най-висока цена – чл. 492 ал. 1 изр. трето от ГПК. Обявеният за купувач е длъжен в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък – чл. 492 ал. 3 от ГПК (по актуалната за релевантния период редакция). Ако той не стори това в предоставения му срок, внесеният от него задатък служи за удовлетворение на взискателите – чл. 493 т. 1 от ГПК (по актуалната за релевантния период редакция). В конкретния случай по делото е установено, че въззиваемият е обявен за купувач в осъществена публична продан на недвижим имот, с идентификатор № 10135.1508.272.1.127, по изпълнително дело № 20167180400489 на ЧСИ С.К.– Д., рег. 718, район на действие – ВОС, проведена от 12.05.2017 до 12.06.2017 г., но в предоставения му срок не е внесъл предложената цена, след приспадане на внесения от него задатък, поради което последния е послужил за удовлетворяване на взискателя по изпълнителното дело. Доколкото публичната продан по изпълнително дело № 20177180400352 на ЧСИ С.К.– Д., рег. 718, район на действие – ВОС, относно същия недвижим имот е юридически факт осъществен след невнасянето в срок на цената от въззиваемия, то е безпредметно обсъждането на въпроса дали взискателят и длъжникът са добросъвестни или не, тоест дали са знаели за паралелно водена публична продан по изпълнително дело № 20177180400352, защото тази продан следва неизпълнението, от страна на въззиваемия, на задължението му да внесе предложената цена по проданта по изпълнително дело № 20167180400489.
От изложеното следва изводът, че въззивникът не е осъществил твърдяното противоправно деяние, а законосъобразно е отказал да уважи искането на въззиваемия за възстановяване на внесения във връзка с осъществена публична продан на недвижим имот, с идентификатор № 10135.1508.272.1.127, по изпълнително дело № 20167180400489 на ЧСИ С.К.– Д., рег. 718, район на действие – ВОС, проведена от 12.05.2017 до 12.06.2017 г., задатък в размер от 12705 лева, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск - отхвърлен.
С оглед
изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, „.......................със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван Срацимир“ № 2 следва да
бъде осъден да заплати на С.Д.К. – Д., ЕГН **********, в качеството на ЧСИ,
рег. № 718 и адрес на кантората гр. Варна, ул. „Воден“ № 7, сума в размер от
2094,10 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски на двете
инстанции, от които 1174,10 лева са пред въззивна инстанция – 254,10 лева за
държавна такса и 920 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от
920 лева за първа инстанция, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2784/20.06.2019 по гражданско дело
№ 1933/2019 на ВРС, с което ответникът - ЧСИ С.К.– Д., рег. 718, район на
действие – ВОС е осъдена да заплати на ищеца – „.......................със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван Срацимир“ № 2, сума в
размер 12705 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от незаконосъобразно задържане на задатък, внесен от ищеца за участие в
публична продан на недвижим имот проведена по изпълнително дело №
20167180400489, на основание чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.......................със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван Срацимир“ № 2 срещу ЧСИ С.К.–
Д., рег. 718, район на действие – ВОС иск с правно основание чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ, във връзка с 45 ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на последния да заплати на
ищеца сума в размер 12705 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от незаконосъобразно задържане на задатък, внесен от ищеца за
участие в осъществена публична продан на недвижим имот, с идентификатор №
10135.1508.272.1.127, по изпълнително дело № 20167180400489 на ЧСИ С.К.– Д.,
рег. 718, район на действие – ВОС, проведена от 12.05.2017 до 12.06.2017 г.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, „.......................със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Иван Срацимир“ № 2 да заплати на С.Д.К. – Д., ЕГН
**********, в качеството на ЧСИ, рег. № 718 и адрес на кантората гр. Варна, ул.
„Воден“ № 7, сума в размер от 2094,10 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски за двете инстанции.
Решението
е постановено при участието на в производството на „Сафари“ ООД, ЕИК *********
и „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, като трети лица – помагачи на ответника ЧСИ С.К.–
Д., рег. 718, район на действие – ВОС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен
срок от връчването му.
Председател:……………..… Членове:
1….……..………; 2………….……