Решение по дело №5547/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6566
Дата: 23 октомври 2018 г. (в сила от 28 ноември 2018 г.)
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20171100105547
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 23.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на пети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                            Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 5 547 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА Г. Ф.да заплати следните суми:

1. на В.С.Л. – 19 600,00 лева на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 15.12.2016 г. плюс законната лихва от 10.04.2017 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат Й.Д. – 761,13 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

3. на СГС – 784,00 лева държавна такса и 143,73 лева възнаграждение за вещи лица на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. В.Л. е със съдебен адрес – адвокат Й.Д.,***, ж. к. „*********, партер. Г. Ф.е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ на В.Л. срещу Г. Ф.за разликата над 19 600,00 лева до пълния предявен размер от 60 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 15.12.2016 г.

 

[3] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В.Л. да заплати на Г. Ф.296,27 лева разноски по делото и 101,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 392,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата не дължи държавна такса и разноски.

 

[6] Решението е постановено при участието на В.В. - трето привлечено лице, помагач на ответника.

 

         МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[7] В искова молба от 04.05.2017 г. В.Л. заявява, че на 15.12.2016 г. е участвала в ПТП, предизвикано от В.В.. Вследствие на ПТП тя е получила:

1. счупване на кръстцовата кост;

2. счупване на долната челюст с избиване на няколко зъба;

3. мозъчно сътресение с краткотрайно изпадане в безсъзнателно състояние. От тези увреждания В.Л. е претърпяла болки, страдания и неудобства.

 

[8] Гражданската отговорност на В.В. не е била застрахована, а ответникът Г. Ф.(ФОНДЪТ) не е заплащал на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, които В.Л. оценява на 60 000,00 лева. Затова В.Л. моли съда да осъди Ф.да ѝ заплати:

- 60 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;

- законната лихва върху обезщетението от 10.04.2017 г. – датата, когато ФОНДЪТ е отказал изплащане на обезщетение – до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[9] ФОНДЪТ е оспорил предявения иск. Той заявява, че:

1. търсеното обезщетение е прекомерно;

2. ищцата е допринесла за настъпването на уврежданията, тъй като е била без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 34-35).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[10] Не се спори, че В.Л. е била родена на *** г. На 15.12.2016 г. около 16:00 часа В.В. е предизвикал ПТП, като е управлявал лек автомобил „БМВ 318 И“ (споразумението по наказателното дело, л. 28-30). В автомобила, без поставен обезопасителен колан, е пътувала В.Л. (споразумението по наказателното дело; заключението на вещите лица А.М. и д-р Ш., л. 117-122; показанията на вещото лице д-р Ш., л. 128-129). Не се спори, че към този момент ГО на В.В. не е била застрахована.

 

[11] От ПТП В.Л. е получила:

1. счупване на кръстцовата кост;

2. счупване на долната челюст вляво (споразумението по наказателното дело). Ако В.Л. е била с поставен обезопасителен колан, тя не би получила тези увреждания (показанията на д-р Ш.).

 

[12] Ищцата е била пет дни в болница, а след това е била лекувана амбулаторно. Счупването на кръстцовата кост е било лекувано консервативно, чрез постелен режим и антикоагулантна терапия. Възстановяването от това счупване е продължило около два-три месеца, а от счупването на челюстта около месец-месец и половина. През тези периоди ищцата е изпитвала болки. Към настоящия момент ищцата е възстановена от счупванията. Възможно е вбъдеще тя да изпитва болки в лявата тазобедрена става при продължително физическо натоварване и промяна във времето (заключението на д-р К. и д-р Д., л. 123-124 и л. 116; показанията на д-р К. и д-р Д., л. 129 и л. 128).

 

[13] Не се спори, че на 13.01.2017 г. В.Л. е поискала от Ф.да ѝ изплати обезщетение. На 10.04.2017 г. ФОНДЪТ е отказал изплащането на такова (писмото, л. 11).

 

[14] В.Л. не дължи държавна такса и разноски. Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 113). ФОНДЪТ е заплатил 440,00 лева за вещи лица (л. 98) и е бил представляван от юрисконсулт. Съдът е заплатил 440,00 лева на вещи лица от бюджета на СГС (л. 93).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[15] В.Л. е предявила иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди.

 

1.             По иска по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ

 

[16] Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, ФОНДЪТ изплаща обезщетения по задължителна застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на територията на Република България и е причинено от водач на моторно превозно средство (МПС), което не е имало задължителна застраховка ГО. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. да е настъпило ПТП на територията на страната;

2. това ПТП да е било причинено от МПС, което не е имало задължителна застраховка ГО;

3. ПТП да е довело до телесно увреждане на ищеца;

4. ищецът да е претърпял неимуществени вреди от тези увреждания;

5. ФОНДЪТ да не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[17] Съдът установи, че:

1. на територията на страната е настъпило ПТП;

2. то е било причинено от МПС, което не е имало задължителна застраховка ГО (в тази му част споразумението по наказателното дело е задължително за настоящия съд);

3. от ПТП В.Л. е претърпяла увреждания;

4. от уврежданията ищцата е претърпяла неимуществени вреди;

5. ФОНДЪТ не е изплатил обезщетение на ищцата за тези вреди.

 

[18] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[19] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това.  Съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 15.12.2016 г.

 

[20] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[21] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[22] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[3]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[23] Към 15.12.2016 г. В.Л. е била на 21 години. От ПТП В.Л. е получила: 1. счупване на кръстцовата кост; 2. счупване на долната челюст вляво. Ищцата е била пет дни в болница, а след това е била лекувана амбулаторно. Счупването на кръстцовата кост е било лекувано консервативно, чрез постелен режим и антикоагулантна терапия. Възстановяването от това счупване е продължило около два-три месеца, а от счупването на челюстта около месец-месец и половина. През тези периоди ищцата е изпитвала болки. Към настоящия момент ищцата е възстановена от счупванията. Възможно е вбъдеще тя да изпитва болки в лявата тазобедрена става при продължително физическо натоварване и промяна във времето.

 

[24] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. – 2 000 000,00 лева (чл. 266 и § 27 от ДР на КЗ (отм)). Или увеличението от 2010 г. до 26.12.2013 г., когато е настъпило ПТП, е 100 % ((2 000000-1 000000)/1 000000Х100)).

 

[25] Икономическата обстановка в страната от 2013 г. до 15.12.2016 г. се е подобрила. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ), която е била: 310,00 лева от 01.01.2013 г.[4] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[5]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.[6]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[7]. Увеличението от 2013 г. до 15.12.2016 г. е 35,48%, а от 2014 г. до 2016 г. е 23,53%.

        

[26] Съдът откри две решения на САС, чиито предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от близки счупвания на кръстцовата (сакралната) кост и други увреждания. С тях САС е определил следните обезщетения:

-                18 000,00 лева за счупване на сакралната кост на таза и охлузване на седалищната област от 2013 г. (решение на САС 2047-2015-2-ри с-в по гр. д. 1929/2015 г.)[8];

-                30 000,00 лева за счупване на дясната горна област на сакрума и контузия на главата със сътресение на мозъка от ПТП от 2014 г. (решение на САС 466-2017-4-ти с-в по гр. д. 5254/2016 г.)[9].

 

[27] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и отчита всички фактори за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, настоящият случай е по-тежък от този по първото цитирано решение на САС, защото ищцата има и счупване на челюстта. Съдът отчита, че настоящият случай е по-лек обаче, от този по второто цитирано решение на САС, защото по него възстановяването на ищцата е продължило по-дълго, а и тя е била по-възрастна от В.Л.. Съдът също така отчита, че първото решение на САС е за случай от 2013 г., второто решение е за случай от 2014 г., а настоящият случай е за увреждане от 2016 г., когато МРЗ е била по-висока спрямо 2013г. и 2014 г. Затова съдът приема, че 28 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата.

 

[28] ФОНДЪТ е възразил, че В.Л. е допринесла за настъпването на уврежданията, защото е била без поставен обезопасителен колан. Възражението е основателно.

 

[29] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.). Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,  водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните колани.

 

[30] Съдът установи, че В.Л. е пътувала без поставен обезопасителен колан. Ако тя е имала такъв, не би получила процесните увреждания. Затова съдът приема, че В.Л. е допринесла за настъпването на уврежданията, като процентът на съпричиняване е 30.

 

[31] При този процент на съпричиняване обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на ищцата, е 19 600,00 лева (28 000,00х(100-30)%). Ето защо съдът уважава иска за 19 600,00 лева, като го отхвърля за разликата до пълния предявен размер от 60 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[32] В.Л. търси разноски. Тя не е направила такива, но е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[33] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на В.Л. за 19 600,00 лева при предявен размер от 60 000,00 лева. Затова съдът осъжда Ф.да заплати на адвокат Й.Д. 761,13 лева адвокатско възнаграждение (60 000,00-10 000,00х0,03+830,00х19 600,00/60 000,00). Съдът осъжда Ф.да заплати по сметка на СГС 784,00 лева държавна такса (19 600,00х0,04) и 143,73 лева възнаграждение за вещи лица (440,00х19 600,00/60 000,00) на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

[34] ФОНДЪТ също търси разноски. Той е направил такива за 440,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[35] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска на В.Л. за 40 400,00 лева при предявен размер от 60 000,00 лева. Затова съдът осъжда В.Л. да заплати на Ф.296,27 лева разноски по делото (440,00х40 400,00/60 00,00) и 101,00 лева юрисконсултско възнаграждение (150,00х40 400,00/60 000,00).

 

Съдия:

 

 


[1] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за първоинстанционните и въззивните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди.

[2] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за първоинстанционните и въззивните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка.

    Това, че „...критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009 г. и решение 749-2008-II ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.). И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволени увреждания. В решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения, като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.

[3] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.

 

[4] Постановление 250/11.10.2012 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[5] Постановление 249/31.10.2013 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[6] Постановление 419/17.12.2014 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата

[7] Постановление № 375/28.12.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[8] Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил счупване на сакралната кост на таза и охлузване на седалищната област. Счупването на сакралната кост на таза е довело до трайно затруднение на движенията на долните крайници за срок по-дълъг от 30 дни - до два месеца. Охлузването на седалищната тазова област е причинило на ищеца болки и страдания. Извършена е била мануално репозиция на счупените кости, пострадалият е бил поставен на строг постелен режим, с включена инфузионна, седативна и обезболяваща терапия. На 20.09.2013 г. ищецът е бил изписан, като лечението му е продължило при домашен стационар на постелен режим за 30 дни, с назначени контролни прегледи и лекарства, без натоварване на долните крайници. В началото на втория месец пострадалият е бил вертикализиран, започнал е рехабилитация и движение с помощта на патерици, с постепенно натоварване на долните крайници. На 15.01.2014 г. - три месеца след процесното ПТП - ищецът е получил ирадиращи болки в поясната област на гръбначния стълб и таза. При извършеното клинично изследване е била установена двигателна болезненост и ограничени движения в сакралната и долната поясна област на гръбначния стълб, със запазени движения и координация и без сетивни нарушения на долните крайници. Назначено е било физиолечение. Общо лечебният и възстановителен период при ищеца е продължил три месеца. Полученото счупване на тазовата кост е причинило на ищеца болки и страдания за три месеца, като през първите два месеца болките са били с по-интензивен характер. След този период болките са били периодично явяващи се, най-вече при преумора на долните крайници и при промяна на времето, когато ищецът е бил принуден да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки в продължение на 30 дни ищецът е бил принуден да провежда лечението си при условията на строг постелен режим, което е затруднявало обслужването му в ежедневието. Вещото лице приема, че е напълно възможно ищецът да е ползвал чужда помощ през посочения период при извършване на всекидневните си дейности. Към момента на провеждане на съдебното дирене ищецът е бил в стабилизирано общо състояние. Счупената сакрална кост на таза е била зараснала окончателно. От претърпяното увреждане са останали само спорадични болки в поясната и сакралната област, най -вече при рязка промяна на времето, при студено и влажно време. Ищецът се е придвижвал самостоятелно без помощни средства. Липсвали са клинични или документални данни за някакви негативни последици от претърпяното увреждане. За вбъдеще не е трябвало да се очакват такива.

[9] Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищцата е получила контузия на главата със сътресение на мозъка и счупване на дясната горна област на сакрума. На пострадалата е било проведено болнично лечение по спешност, включващо клинично наблюдение и медикаментозна терапия. Болките са били силни непосредствено след катастрофата за четири-пет дни, болковият синдром от счупването на сакрума е продължил между 45 и 60 дни, в който период е бил нарушен комфортът на живот на ищцата. Възстановителният период е продължил около четири-пет месеца месеца, без усложнения в хода на лечебния процес. Възстановяването е било настъпило в пълен обем. По време на възстановяването ищцата не е можела сама да се обслужва и е трябвало дъщеря ѝ да ú помага. След инцидента ищцата не е била същия човек, тъй като преди това е била здрава, не е пиела лекарства, много е помагала на всички, излизала е по пет пъти на ден да купи нещо, грижела се и за домакинството на дъщеря си, а след него се е движила бавно и трудно, близките ѝ са я посещавали и са ѝ помагали, тя вече почти не е излизала.