Решение по дело №12248/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2299
Дата: 12 юли 2022 г.
Съдия: Таня Кунева
Дело: 20213110112248
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2299
гр. В., 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110112248 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по предявен от Н. Д. Н., ЕГН
**********, адрес в гр. В., ж.к. „М. * срещу "М.К.Е.К.Б." ЕООД, иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания вследствие на падане в канализационна
шахта, находяща се на паркинга на магазин "М." в гр. В., бул. „Ц. О.“, м.
„Я.н.“, ведно със законната лихва върху сумата от 28.05.2021г. до
окончателното плащане, на основание чл. 49 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на 28.05.2021 г. около 11:30 часа,
ищецът претърпял злополука при падане – пропадане на десния крак на
ищеца до бедрото в необезопасена шахта на паркинга на магазин "М." в гр.
В.. Сочи, че при пропадането с десния му крак тялото му се завъртяло на 180
градуса, от което е загубил равновесие и блъснал главата си в задната броня
на своя автомобил. Негови
Излага твърдения, че след инцидента бил откаран до спешния кабинет
на МБАЛ "Св. А.-В.", където му била оказана първа помощ и се установило,
че има контузия в дясната раменна и колянна става, разкъсано-контузна рана,
травматичен оток и кръвонасядане в областта на дясното коляно. Твърди, че
през следващите тридесет дни е бил непрекъснато на легло в дома си, като
освен болките на травмираните места имал постоянно главоболие, поради
което се е наложило ежедневно да приема обезболяващи препарати. Сочи, че
през този период е изпитвал изключителни трудности с личната хигиена и
ежедневно обслужване, които частично успял да преодолее с помощта и
непрекъснатите грижи на неговото семейство. Твърди, че състоянието му не
1
се подобрявало и същият се страхувал да се придвижва самостоятелно, като
не можел да ползва патерица и бастун, поради нетърпимите болки в дясното
му рамо, като в същото време стъпвал само на левия си крак без да може да
ползва помощни средства под дясната мишница. Сочи, че към момента на
депозиране на исковата молба продължава да се придвижва с чужда помощ,
тъй като десния му крак е отекъл от коляното до глезена. Излага твърдения,
че е понесъл травмите, получени от инцидента изключително тежко, като
освен физическите болки, настъпилото главоболие, общо неразположение и
дискомфорт, в резултат на негативните емоции и стреса от преживяното, се е
сринала и психиката му, като е мислел, че повече никога няма да може да
ходи сам и, че няма да може да ползва дясната си ръка и десния си крак.
Сочи, че изпитвал чувство на вина пред съпругата и дъщеря си, че им е бил в
тежест, докато е бил на легло и след това. По тези съображения моли за
уважаване на предявения иск, ведно със законната лихва от 28.05.2021г. до
окончателното плащане. Претендира сторените съдебни разноски.
В съдебно заседание иска се поддържа чрез процесуален представител,
който моли за уважаването му. Настоява се, че ищецът е установил наличието
на травматични увреждания в следствие на настъпилия инцидент. Сочи се, че
получените травми и възстановяването на ищеца са протекли изключително
бавно, като болковото състояние е субективно. Подчертава се, че съобразно
гласните доказателства ищецът е куцал повече от месец, до два, бил е
психически травмиран, изпитвал е страх, притеснение, чувство за вина, че
следва да бъде гледан от близките си.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "М.К.Е.К.Б." ЕООД е депозирал
отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност
на предявения иск. Излага твърдения, че не са представени никакви
доказателства от ищеца, че инцидентът при който е пострадал, е настъпил на
мястото и по начина, описан в исковата молба. Сочи, че претендираното от
ищеца обезщетение е многократно завишено. Моли за отхвърляне на
исковете.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Конститураното трето лице помагач ЗАД „Б. В.И.Д“ АД на страната на
ответника е изразило становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва наличието на застрахователни взаимоотношения. Оспорват по
основание и размер исковете предявени от Н.Н. срещу М.К.Е.К.Б.. Оспорва
твърденията за настъпил инцидент, мястото и начина описани в исковата
молба. Оспорват се и наличието на претърпени болки и страдания, които да
са в пряка и непосредствена причина връзка с процесния инцидент. Счита, че
твърдените болки и страдания се дължат на заболяване на ищеца, за което
свидетелстват представените по делото медицински документи. Моли за
отхвърляне на иска.
В съдебно заседание третото лице помагач не изпраща представител.
Депозирана е писмена молба, в която се излага становище за неоснователност
на иска и се моли за отхвърлянето му.
2
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото медицинско удостоверение №* г. на д-р Д.
Д. /л.8/, се установява, че след извършен преглед на ищеца на посочената в
удостоверението дата 29.05.2021 г. е установено наличие на контузия на дясна
раменна и колянна стави, разкъсно-контузна рана травмтичен оток и
кръвонасядане в областта на дясното коляно. Посочено е, че описаните
травматични увреждания са в резулатат на удар с или върху твърди тъпи
предмети и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин от
освидетелствания, а именно на 28.05.2021 г. на паркинга на М., левия му крак
е попаднал в необезопасена отводнителна шахта. Обективното състояние на
ищеца се изразявало в ограничени движения в дясната раменна става и силно
болезенени. Заключено е, че в своята съвкупност уврежданията са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Видно от приложения по делото амбулаторен лист от 27.07.2021 г.
/л.10/ при снемане на анамнезата е установено оток и болка на става в ляво,
доказана подагра, болки в областта на дясно рамо, силни болки в областта на
дясно ахилесово сухожилие и дясна пета. Движенията предизвиквали болка.
Има издаден болничен лист за периода от 13.07.2021 г. до 23.07.2021 г.
Видно от приложените болнични листове /л. 16-21/ ищецът е ползвал
отпуск за временна неработоспособност за периода от 31.05.2021-31.07.2021
г.
От ангажираните по делото гласни доказателства посредством разпита
на свидетелите С.Д. Х. и П. Г. Г., се установява, че в края на месец май 2021 г.
ищецът Н.Н. е претъпял инцидент на паркинга на магазин М. в гр. В..
Свидетелят Х. разказва, че заедно с Н. отивали да пазаруват в посочения
магазин, като паркирали автомобила в края на паркинга на магазина. Н.
отишъл до багажника да си вземе нещата от там, когато чул „изтропване“,
обърнал се и видял, че десният крак на Н. е попаднал в счупена отводителна
шахта. При падането Н. се ударил лакътя в бордюра на тротоара, след което
си ударил главата в бронята на автомобила. Извикал много силно, като
отишли до него стенел от болката, лежал безпомощно на тротоара и единия
му крак бил в шахтата. Полежал няколко минути и му помогнали да се
изправи. Споделил, че кракът го боли и не си чувствал дясната страна от
удара по главата. Кракът му бил много подут, а на главата имал хематом.
Отишли в болницата. Два месеца Н. бил в болничен и не ходел на работа.
След завръщането му на работа не се чувствал добре, накуцвал, имал проблем
с концентрацията, бил по-разсеян. Свидетелят Г. разказва, че кракът му бил с
открита рана, не можел да се движи нормално, дори след месец. При срещата
им след повече от месец излязъл от дома му с бастун и все още бил стресиран.
Когато постоял малко прав започвало да го боли крака. И до момента не бил
добре, като стоял прав кракът му се подувал и започвал да куца.
По делото е приета комплекса съдебно-психологична и
съдебномедицинска експертиза, съобразно която при инцидента на 28.05.
3
2021г Н. Д. Н. е получил: Контузия на коляното на десен крак: разкъсно
контузна рана с дължина 1,5 см., с оток и кръвонасядане с диаметър 7-8 см. в
същата област; Контузия на дясна раменна става. Установените увреждания
са резултат от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да се получи
по начина посочен в исковата молба- прохлътване на крак в отводнителна
шахта. Травматичните увреждания са в пряка причинно следствена връзка с
възникналия инцидент. Вещото лице медик заключва, че получените
увреждания не се нуждаят от специализирано лечение и отминават в рамките
на две-три седмици. Съобразно заключението волевите усещания обичайно не
са значителни и са били локализирани в областта на дясно рамо и дясно
коляно и не се нуждаят от специализирано лечение и отминават в рамките на
две-три седмици включително болевите усещания. Сочи се, че няма
медицински обоснована причина установените травми да водят до наличие на
трайно главоболие. Съобразно заключението на вещото лице психолог
процесното пропадане е оказало негативен ефект върху психоемоционалното
състояние на ищеца. За период около 2-3 месеца същият е бил в състояние на
зависимост и е трябвало други хора да го обслужват и да му помагат, тъй като
самостоятелно не е могъл да става и да се придвижва. За известен период от
време е бил в състояние на адаптация към ситуация с неблагоприятен
характер, което се е отразило на неговото емоционално и социално
функциониране. Същият след инцидента не е посещавал паркинга на М. - т.е.
избягва се съзнателно мястото, където е настъпил инцидента. Вещото лице
заключва, че към настоящия момент не са регистрирани промени в
психичното състояние на ищеца, които да изискват клинична намеса.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени са осъдителни искове намират правното си основание в
разпоредбите на чл. 49 ЗЗД и чл. 84 ЗЗД.
Така предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД възлага в тежест
на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване следните
материалноправни предпоставки, а именно вреди, причинени на пострадалия
/ищеца/, техния вид, обем и интензитет; същите да са причинени виновно и
противоправно от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД /ответникът/ е
възложил някаква работа, респективно неполагане на дължимата грижа;
вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата,
възложена от ответника за поддържане и обезопасяване на паркинга на
собствения му търговски обект.Вината се предполага (чл. 45, ал.2 ЗЗД) до
доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът
следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45
ЗЗД. За да отблъсне исковата претенция в тежест на ответника е да установи
фактите, на които основава своите възражения, в т.ч. че отводнителната
шахта е била в изправно състояние към датата на инцидента.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, в т.ч. Постановленията №
7/1958г., №7/1959 г., №4/1961 г. и №17/1963 г. на Пленума на Върховния съд,
4
отговорност по чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата
другиму - когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е
възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на
възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения,
които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера
на работата и когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е
възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него, в който случай вредите се явяват
причинени по повод изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл.
49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил
дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената
работа. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването
на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е
за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината
на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да
правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на
други лични основания за освобождаването им от отговорност.
В случая фактът на настъпване на инцидента на твърдяната от ищеца
дата 28.05.2021 г. се установява по категоричен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
От допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, и
приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. и медицинско
удостоверение от 28.05.2021 г., се установява причиненото увреждане на
здравето – контузия на дясна раменна и колянна стави, разкъсно-контузна
рана травмтичен оток и кръвонасядане в областта на дясното коляно.
Механизмът на настъпване на инцидента се установява от събраните по
делото гласни доказателства. Съдът кредитира като последователни и
вътрешнологични показанията на свидетеля Г. и Х. и от които се установява,
че на паркинга на магазин „М.“ в гр. В. Н.Н. пропаднал с десния си крак в
счупена отводителна шахта, при което при падането си ударил лакътя в
бордюра на тротоара и главата в бронята на автомобила, при което се
получили описаните по-горе увреждания. Така посоченото място на
настъпване на инцидента се стопанисва и поддържа от ответника, като за
обратния извод не са ангажирани доказателства.
С оглед изложеното и от съвкупния анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът намира претенцията за заплащане на
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, за основателен.
Размерът на обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от
законодателя единствено от критерия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год. определянето на
5
размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди следва да се
извърши след отчитане на характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнително
влошаване на здравето, морални страдания, възраст и др.
За обосноваване размера на претенцията за заплащане на
неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства. Установи се от
разпита на свидетелите Ганчев и Христов, чиито показания съдът кредитира
като непосредствени, последователни, вътрешнологични и непротиворечиви,
поради което им дава вяра, че травмата е затруднила ежедневието на ищеца и
е била съпътствана от болезнени усещания. Несъмнено с настъпилото
увреждане е нарушен нормалният ритъм на живот на ищеца като му е създало
неприятни усещания от здравословно и емоционално естество, причинило е
неудобства в личен и професионален план, което категорично се установи от
гласните доказателства. В процесния период ищецът е бил в трудово
правоотношение, ползвал е отпуск, поради временна неработоспособност,
респективно не е могъл да полага труд в периода на възстановяването си.
Съдът кредитира и допусната комплексна съдебномедицинска и
психологична експертиза съобразно която вещото лице медик заключава, че
травматичните увреждания отшумяват в рамките на две – три седмици, като
от друга страна вещото лице психолог сочи, че ищецът е бил зависим от
трети лица в рамките на около 2-3 месеца, което е довело до неприятно
емоционално състояние. Последното се подкрепя и от ангажираните по
делото гласни доказателства, съобразно които и понастоящем ищецът изпитва
болки при продължително стоене в изправено състояние и че няколко месеца
след инцидента все още е изпитвал болки и имал проблеми с концентрацията.
Изпитвал стрес и безпокойство от случилото се. Ето защо съдът заключава,
че причиненото увреждане, макар и зараснало за сравнително кратък период
от време, предполага продължителен процес на цялостно възстановяване,
който не се ограничава в рамките на месец.
При съвкупната преценка на изложените факти и при отчитане на
средното ниво на икономическото благосъстояние на правните субекти в
страната към момента на настъпване на увреждането налага извода, че
справедливият размер на паричното обезщетение за установените
неимуществени вреди от възлиза на сумата от 3000 лева. Съдът намира, че
тази сума би репарирала изживените от ищцата негативни емоции и
съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което
искът следва да бъде уважен в претендирания размер.
С оглед изложеното за основателно се преценява искането за
присъждане на законната лихва от датата на непозволеното увреждане –
28.05.2021г. до окончателното плащане на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на
разноски и надлежното удостоверяване на сторени такива - доказателства за
заплатена държавна такса от 120 лв. и заплатен депозит за комплексна СМПЕ
от 400 лв., както и адвокатско възнаграждение от 1800лв., на ищеца се
6
следват разноски в общ размер на 2320 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "М.К.Е.К.Б." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „М.“, бул. „Ц. ш.“ * км. да заплати на Н. Д. Н., ЕГН
**********, адрес в гр. В., ж.к. "М.", бл. *, сумата от 3000 лв. /три хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на падане в
канализационна шахта, находяща се на паркинга на магазин "М." в гр. В., бул.
„Ц. О.“, м. „Я.н.“, ведно със законната лихва върху сумата от 28.05.2021г. до
окончателното плащане, на основание чл. 49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "М.К.Е.К.Б." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „М.“, бул. „Ц. ш.“ * км. да заплати на Н. Д. Н.,
ЕГН **********, адрес в гр. В., ж.к. "М.", бл. *, сумата от 2320лв. (две
хиляди триста и двадесет лева), представляваща сторени разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач ЗАД
"Б. В.И.Г.", ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. "П." № *,
на страната на ответника "М.К.Е.К.Б." ЕООД, ЕИК *.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7