Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 81

гр. Видин , 29.10.2019г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                               в публичното заседание на  трети октомври

през две хиляди и деветнадесета година                   в състав :

              

                                          Председател: Л.Л.

                                                  Членове: ВЛ.С.

                                                                   Р.Д.                            

                                                                               

при секретаря               И.К.       и в присъствието на

прокурора       М.К.           като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА Л. ВНОХД    №  159  по описа за 2019г.,  и за да се произнесе съобрази следното:

          С присъда № 94/04.06.2019г. по НОХД № 327/2018г., по описа на Районен съд-Белоградчик: подсъдимият А.Л.В. с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН, за това че на 31.08.2018 год., в къща на адрес гр. Б., общ. Б., обл. В. ул. „****.“ № ***, без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал високорискови наркотични вещества, включени в Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, а именно: коноп с нето тегло 41,00 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 23 %, на стойност 246,00 лева; коноп с нето тегло 62,26 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 23 %, на стойност 373,56 лева; амфетамин (примесен с кофеин) с нето тегло 0,14 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин - 13,2 %, на стойност 4,20 лева, амфетамин (примесен с кофеин) с нето тегло 0,29 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин - 6,0 %, на стойност 8,70 лева, всички наркотични вещества на обща стойност 632,46 лева - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, поради което и на същото основание, във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 4 НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на подсъдимия В. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като на осн. чл. 66, ал. 1 НК, е отложено изтърпяването на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, както на подсъдимия В. е наложено и наказание «Глоба» - в рамер на 1000  лева - на осн. чл. 55, ал. 2 НК; подсъдимият И.Р.Л. с   ЕГН **********, е признат  за ВИНОВЕН, за това че на 31.08.2018 год., в къща на адрес гр. Б., общ. Б., обл. В., ул. „****.“ №***, без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал високорисково наркотично вещество - коноп по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, във вр. чл. 3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1 - „Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от същата, с нето тегло 4,80 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 23%, на обща стойност 28,80 лева, като случаят е маловажен – престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК, като основание чл.78а, ал. 1 от НК, подсъдимия И.Р.Л. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева; на основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК, са отнети в полза на държавата веществените доказателства:  1 брой електронна везна - сив цвят, с пет бутона със светещ дисплей в син цвят, със стикер на гърба с надпис 100 g/ 0,01g QС. РАSS HD; 1 брой найлонова торбичка с надпис „***“; 1 брой кръгла пластмасова кутия с надпис „****”; 2 бр. празни найлонови торбички - синя и червено - оранжев цвят; на основание чл.53, ал.2, б. „а“ от НК, са отнети в полза на държавата веществените доказателства: коноп с нето тегло 4,80 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -23 %; коноп с нето тегло 62,26 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 23 %; коноп с нето тегло 41,00 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 23 %; амфетамин (примесен с кофеин) с него тегло 0,14 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин - 13,2 %; амфетамин (примесен с кофеин) с нето тегло 0,29 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин.     

          Против присъдата в срок е подадена жалба от ПОДСЪДИМИЯ И.Л., чрез неговия адвокат пълномощник Л.И.. В жалбата се сочи, че присъдата е неправилна. Иска се да бъде приложен чл.9, ал.2 от НК и подсъдимия да бъде оправдан ИЛИ санкцията да бъде намалена .

          Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, като следва да се потвърди първоинстанционната присъда, която е правилна.

          Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна, а присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена.

          Първоинстанционният съд е извършил правилна  преценка на доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. С оглед установената фактическа обстановка, която ВОС споделя и не намира за необходимо да я преповтаря в настоящото изложение, БРС правилно е приложил закона, респ. стигнал е до верния извод за съставомерно поведение на подсъдимите по тестовете от НК по които са им повдигнати обвинения и е наложил справедливи санкции.  

          Обстоятелствата, които са от съществено значение с оглед предмета на делото са следните:          

          На 31.08.2018 год., в къща на адрес гр. Б., общ. Б., обл. В., ул. „*****.“ № ***, без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, подсъдимите А.Л.В. и И.Р.Л., държали високорискови наркотични вещества, включени в Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, а именно: подсъдимия В. държал коноп с нето тегло 41,00 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 23 %, на стойност 246,00 лева; коноп с нето тегло 62,26 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 23 %, на стойност 373,56 лева; амфетамин (примесен с кофеин) с нето тегло 0,14 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин - 13,2 %, на стойност 4,20 лева, амфетамин (примесен с кофеин) с нето тегло 0,29 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин - 6,0 %, на стойност 8,70 лева, всички наркотични вещества на обща стойност 632,46 лева; подсъдимия Л. държал коноп с нето тегло 4,80 гр., със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 23%, на обща стойност 28,80 лева.

          Горната фактическа обстановка се доказва от самопризнанието на подсъдимите и останалите доказателствата събрани на досъдебното производство. Самопризнанията на подсъдимите напълно се подкрепят от доказателствата.        

          С оглед установената фактическа обстановка, правилен е и юридическия извод на БРС, че деянието на подсъдимия А.Л.В. от обективна и субективна страна е съставомерно по чл.354а, ал. 3, т. 1 от НК.

          С оглед установената фактическа обстановка, правилен е и юридическия извод на БРС, че деянието на подсъдимия И.Р.Л. от обективна и субективна страна е съставомерно по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК.

          За извършеното престъпление по чл.354а, ал. 3, т. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 6 години и „глоба“ от 2000 до 10000 лева.

          За извършеното престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК е предвидено наказание „глоба“ до 1000 лева.

          БРС е разгледал делото при условията на глава ХХVІІ от НПК, респ. с оглед чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК.

          За подсъдимия А.Л.В. първоинстанционният съд е преценил, че са налице едновременно условията на чл.58а, ал.1 и чл.55 от НК, е приложил чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, като по – благоприятен за дееца. БРС е приел наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства /младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, самопризнанието му на ДП, съдействието на дееца за установяване на обективната истина,  невисоката стойност на наркотичното вещество/, и е слязъл под най-ниския предел на наказанията за престъплението. Наложил е „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложил, съобразно чл.66, ал.1 от НК, за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.55, ал.2 от НК е слязъл с ½ под минимума на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ и го е наложил в размер на 1000 лева. ВОС няма основание за корекция на индивидуализираното от БРС наказание, намаляване на което би било в разрез с целите на чл.36 от НК.

          Относно подсъдимия И.Р.Л., БРС правилно е приел, че са налице условията на чл.78а от НК, освободил го е наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в минималния размер- 1000 лева. ВОС споделя тезата, че случая е маловажен. ВОС споделя и доводите на БРС в тази насока. Наред с чистото съдебно минало на подсъдимия, самопризнанията му на ДП и съдействието му за установяване на обективната истина по делото, основния аргумент за маловажност на случая е ниската стойност на предмета на престъплението. Преценено през тази призма, случая е маловажен, по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Наложената глоба правилно е определена в минимален размер и ВОС няма основание за корекции на санкцията. Неоснователна е тезата на защитата, за налагане на административното наказание глоба в размер под минималния от 1000 лева. При съпоставката на законопредвиденото наказание „глоба“ до 1000 лева за престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК с минималния размер на административното наказание глоба по 78а от НК, следва да се има предвид, че: административната санкция на освободения от наказателна отговорност по чл.78а от НК, във всеки случай е по-лека от наказанието по НК с реализиране на наказателна отговорност; размера на административното наказание „глоба“ в конкретния случай не е в разрез с разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК. Липсва законова възможност за налагане на административно наказание „глоба“ в размер под законовия минимум.

          Правилни са съображенията на БРС, че не са налице условията за приложение на чл.9, ал.2 от НК.

          Неоснователна е тазата на защитата, че обществената опасност на деянието е явно незначителна и са налице са предпоставките на чл.9, ал.2 от НК.

          Систематичното място на чл.9, ал.2 в общата част на НК, сочи на неговата приложимост по отношение на всички престъпления, независимо дали техният предмет има или няма парична равностойност, кой е субектът на престъплението, какъв е обектът на наказателно правна защита и какви са видът и размерът на предвидената санкция. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна, и практически да липсва защитим обществен интерес с намеса на наказателната репресия, т. е. нормата визира две възможни хипотези, при наличието на които извършеното деяние не е престъпно: деянието въобще не е общественоопасно; разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна. И в двата случая законът свързва наличието им с определяне на деянието като „малозначително”, поради което не е престъпно. Оценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца следва да се съобразява с характера на конкретните общественоопасни деяния и тяхното отрицателно значение на даден етап на развитие на обществото, както и с личността на дееца. В рамките на тази преценка се вземат предвид редица обстоятелства като обективното отрицателно въздействие на извършеното върху обекта на престъплението, върху обществените отношения въобще и съзнанието на гражданите /конкретния престъпен резултат, други несъставомерни вредни последици, начинът и средствата за въздействие и т.н./, но също и субективните му характеристики извън вината /подбуди за извършването, борба на мотиви, цел на дееца и други/. Крайният извод е, че именно степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние е от значение да се реши дали то представлява престъпление, или макар формално съставомерно, но като не разкрива или изключва изискуемата се обществена опасност, е малозначително във визираните форми.    

          Престъплението по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК е формално, при което вредните последици не се изразяват в причиняване на конкретно увреждане /реално изменение на обществените отношения/ и няма състовамерен резултат. По такъв признак не биха могли да се сравняват деянията от този вид по степен на обществена опасност. Вредните последици на посоченото престъпление се изразяват в застрашаване на обществени отношения свързани с народното здраве, респ. поставя се в опасност животът или здравето на неограничен кръг хора. В конкретния случай тези вредни последици са налице и не са явно незначителни.

          Независимо от ниските количество и стойност на предмета на престъплението и другите смекчаващи обстоятелства, посочени по горе, правилно БРС е преценил в обратна насока следните обстоятелства: наркотичните вещества са намерени в имот обитаван от подсъдимия; там също е открита и електронна везна на подсъдимия, със следи от марихуана; наличие на непълнолетно лице в дома на подсъдимия, когато там са намерени процесните наркотици от органите на реда. ВОС намира за необходимо да допълни  и друго. В жилището на подсъдимия Л. било осигурено и налично оборудване /инструмент за мерене, опаковки/ за действия с наркотичните вещества. Процесното поведение на подсъдимия Л., както и на другия подсъдим В., в дома на първия, досежно откритите там наркотици, се разкрива не като инцидентно и ивънредно, но като осъзнато и напълно прието от всеки от подсъдимите, като нещо обичайно и рутинно за тях на процесното място. Това е видно от показанията на свидетелите и особено от тези на свидетелката А. Престъплението на Л. се характеризира с обективно отрицателно въздействие на извършеното върху обекта на престъплението, респ. в застрашаване на обществени отношения свързани с народното здраве, в негативно въздействие върху съзнанието на гражданите, включително и конкретно върху непълнолетното лице по време и място на извършване на деянието. Разкрива се и занижена критичност на дееца към стореното, независимо от признанието на вината. Както беше посочено и по-горе процесното поведение на Л., относно наркотичните вещества, се изразява като рутинно.

          Описаните по-горе обстоятелства обуславят наличието на обществена опасност на деянието, която не е незначителна.

          С оглед на горните съображения, не може да бъде възприета тезата на защитата за приложение на чл.9, ал.2 от НК, условията на която норма не са налице.

          Аргумента в жалбата, че подсъдимия Л. е бивш кметски наместник, не внася съмнения в очертаната позиция и не налага различен правен извод от горния.           

          Предвид горните съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.     

          Присъдата на БРС е правилна и следва да бъде потвърдена

          Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

 

          Р    Е    Ш    И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 94/04.06.2019г. по НОХД № 327/2018г., по описа на Районен съд-Белоградчик.

          Решението e окончателно.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: