№ 44
гр. Сливен, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и трети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20222200600144 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от адв. М.К. от АК – Сливен, защитник на
подсъдимия И.. О.. О.., срещу присъда № 260008/16.11.2021г. постановена по нчхд №
183/2019г. по описа на Районен съд - Котел.
С атакуваната присъда подсъдимият И.. О.. О.. е признат за виновен в това, че на
27.04.2019г. в село Ябланово, община Котел причинил на частния тъжител Х.. М. Б. лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129
от НК, поради което и на основание чл.130 ал.1 от НК и чл.78а от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на
1000 лв. в полза на държавата.
Подсъдимият И.. О.. О.. е осъден да заплати на гражданския ищец Х.. М. Б. сумата
от 800 лв., представляваща обезщетение за причинените му от престъплението
неимуществени вреди заедно със законната лихва, считано от деня на увреждането -
27.04.2019г. до окончателното изпълнение на задължението, като искът до пълния му
предявен размер от 3000 лв. е отхвърлен.
Подсъдимият И.. О.. О.. е осъден да заплати на частният тъжител и гражданския
ищец Х.. М. Б. направените от последния разноски за адвокатски хонорар и държавна такса
общо в размер на 312 лв.
Подсъдимият И.. О.. О.. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
1
по сметка на PC - Котел сумата от 50 лв., представляващи държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство
пред окръжния съд, атакуваният съдебен акт се определя като неправилен и
незаконосъобразен. Заявява се, би следвало частният тъжител да докаже твърдяното в
тъжбата, като се твърди, че посочените от него свидетели са били заинтересовани от изхода
на делото. Сочи се, че по делото е било установено единствено, че между двете страни има
конфликт, който съществува от много години, както и че и двете страни са били наранени.
Заявява се, че разпитаните две групи са били заинтересовани от изхода на делото, като в
тази връзка се изразява недоумение защо съдът е ценил само една от тях. Обосновава се
тезата за наличие на основанието на чл.130 ал. 3 от НК – реторсия т.е. твърди се, че единият
е нападнал, другият е отвърнал. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда.
Подсъдимият И.. О.. О.., редовно призован, не се явява лично, а за него се явява
упълномощения му защитник. Последният заявява, че поддържа жалбата си против
присъдата на посочените в нея основания. Аргументира тезата, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин, както и че доколкото между страните от дълго време
съществува конфликт, който продължава е налице хипотезата на чл.130 ал. 3 от НК –
реторсия. Настоява за отмяна на присъдата, за прилагане на института на реторсията и за
ненаказване на подсъдимия.
Частният тъжител и граждански ищец Х.. М. Б., редовно призован, се явява лично и
с упълномощения си повереник. Последният излага възраженията срещу въззивната жалба,
намира същата за неоснователна и настоява за потвърждаване на присъдата като правилна и
законосъобразна.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в пИ.ената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди
изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото
доказателствени материали вкл. събраните и в тази инстанция и като извърши цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК,
намери жалбата на защитника на подсъдимия за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на наличните
събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и
доказателствени средства принципно правилно, а и в достатъчна степен пълно е приел за
установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е
прието за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.О. живеел с родителите си - свидетелите О.ан О. и Г. О., в с.
Ябланово, общ. Котел, на ул. „С.. В съседство се намирал домът на родителите на тъжителя
Х.Б., където тъжителят гледал животни.
Между тъжителя и подсъдимия, както и между семействата им съществували
дългогодишни вражди, затова че подсъдимият пуска кравите си на паша в нивата с люцерна,
2
засята от тъжителя и унищожават посевите. Между двете семейства периодично избухвали
скандали, при които те викали и се обиждали взаимно. Тъй като имотите са съседни, докато
са на двора, те говорели на висок глас обидни думи, с цел да бъдат чути от този, по адрес на
когото говорят.
Напрежението ескалирало и на 27.04.2019г. между тях се случил и физически
сблъсък. Било съботен ден вечерта и тъжителят Х.Б., свид. Е.К., която съжителства на
съпружески начала с тъжителя, и свид. В.С. се връщали от пикник около 20.30 часа. Те
вървели по ул „Стадиона“, водеща към дома на подс. И.О. и дома на родителите на
тъжителя. Всички били употребили алкохол, но не били повлияни в степен, че да не могат
да се владеят и контролират.
Наближавайки към кръстовището, намиращо се в близост до дома на родителите на
тъжителя, свид. В.С. изостанал и отишъл до крайпътната чешма, където се забавил за
кратко. Тъжителят Х.Б. и свид. Е.К. продължили и когато стигнали до кръстовището, край
тях минал лек автомобил, управляван от свид. О.ан О., който спрял. Отвътре излязъл подс.
И.О. с дървена пръчка в ръце. Насочил се към тъжителя и го ударил с пръчката по главата.
Тъжителят Б. паднал от удара на земята и подсъдимият започнал да го ритал по тялото.
Свид. О. също излязъл от автомобила и започнал да дърпа сина си, за да престане да удря
тъжителя и да си тръгват.
Боят бил съпроводен със силни псувни и обиди, които били чути от сестрата на
тъжителя – свид. Г. Б.а, която разпознала гласовете и отишла до кръстовището. Сварила брат
си на земята с кръв по главата, като подсъдимият и баща му още били там. В това време
пристигнал и свид. В.С.. Подсъдимият и баща му се качили в автомобила и се прибрали
вкъщи. Свидетелките К. и Б.а изправили тъжителя на крака и му помогнали да стигне до
дома на родителите му. Там измили с ракия кървавата рана на главата.
Когато подс. И.О. и баща му свид. О.ан О. се прибрали вкъщи, били посрещнати от
свид. Г. О.а, която, разбирайки какво се е случило, решила те да подадат оплакване срещу
тъжителя, затова се качили тримата в автомобила и отишли по полицейския участък в
селото, където заварили полицейските служители Д.Ц. и А.П., на които казали, че тъжителят
бил нанесъл на подсъдимия побой. Полицейските служители отишли до дома на родителите
на тъжителя и му наредили да се яви в участъка за извършване на проверка.
Тъжителят и всичките му близки, вкл. и свид. В.С., отишли до участъка с два
автомобила и когато видели семейството на подсъдимия, пак започнали да се карат. И
тъжителят, и подсъдимият подписали полицейски протоколи за предупреждение да не
влизат във взаимни конфликти.
На 30.04.2019г. тъжителят Х.Б. посетил съдебния лекар ** Т.Ч. в гр. Сливен, който
издал съдебномедицинско удостоверение № 222/30.04.2019г., в което описал резултатите от
прегледа: напречно разположена продълговата рана в теменната област с неравни ръбове и
оток на тъканите наоколо, с оформена коричка, с размери на раната 6-7/4-5 мм; разлети
синкави кръвонасядяния в размери 6-7 мм в дясната поясна област, умерено изразен
3
болезнен оток.
Раната и другите травми по тялото зазравели за около 15-20 дни. Тъжителят вземал
болкоуспокояващи, антибиотици и се мажел с някакъв гел. Свид. Е.К. го заместила в
грижата за животните и тя ги извеждала на паша, докато тъжителят се възстанови.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда
подробно и в достатъчна степен пълно, по същество и по отношение на основните
обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка
относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други
фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна принципно до изложените по-горе фактически
констатации.
Освен това, първоинстанционния съд не само е изложил приетите за установени от
него факти, но е извършил и задълбочен анализ на наличните доказателства и
доказателствени средства /намерил израз в мотивите към присъдата/, като в тази връзка е
изпълнил задължението си произтичащо от разпоредбата на чл.303 ал.3 от НПК.
Така преценените и обсъдени доказателствени материали са били достатъчни с
оглед изясняването на релевантните спрямо предмета на доказване в това наказателно
производство обстоятелства и в тази връзка фактическата обстановка по делото не е
останала неизяснена.
В тази връзка се явяват неоснователни оплакванията във въззивната жалба на
защитника на подсъдимия както за необоснованост на атакувания съдебен акт /с оглед на
възраженията по отношение на извършената от страна на районния съд преценка на
доказателствените материали и приетата за установена фактическа обстановка/, така и за
постановяването на същия при противоречивост на доказателствените материали и
неправилна преценка на същите /с оглед на изложените доводи и аргументи в жалбата, с
които се оспорват изцяло доказателствените изводи на районния съд, както и цялостната му
дейност по преценка и анализ на наличия по делото доказателствен материал/.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд по отношение на
преценката на тези доказателства, както и изложените в тази връзка достатъчно убедителни
доводи и аргументи.
Първата инстанция е коментирала задълбочено и обективно всички налични по
делото доказателства, вкл. и тези които са били представени от подсъдимия в негова защита,
а от друга страна в действителност не са налице такива големи и непреодолими различия в
доказателствата, въз основа на които е била обоснована обвинителната теза.
В мотивите към присъдата е посочено, че фактите по делото се установяват от
обясненията на подс. И.О. и от показанията на свидетелите Е.К., Г. Б.а, В.С., О.ан О. и Г.
О.а.
4
По отношение на показанията на свидетелите Д.Ц. и А.П. с основание е прието, че
същите не са източник на данни, тъй като те са открекли да имат спомени за случая. От
доказателствената съвкупност съдът правилно е изключил обясненията на Х.Б., дадени в
качеството му подсъдим, тъй като в тази част производството по делото е било прекратено.
Първата инстанция е направила констатацията, че е са налице множество
противоречия и несъответствия основно при гласните доказателства, налагащи
внимателното им обсъждане и съпоставяне помежду им и с останалите доказателствени
източници. В тази връзка действително са налице две групи доказателствени материали - от
една страна са обясненията на подсъдимия и показанията на неговите родители –
свидетелите О.ан О. и Г. О.а, а от друга страна са показанията на свидетелите Е.К., Г. Б.а и
В.С. - съответно съжителка, сестра и приятел на тъжителя Х.Б..
Районният съд много подробно е анализирал и коментирал обясненията на
подсъдимия и в тази връзка е изложил накратко версията му, а именно – че на кръстовището
се засекли автомобилът, в който се возели той и баща му и автомобилът, управляван от
тъжителя в пияно състояние, в който се возела и свид. К.; че тъжителят препречил пътя на
другия автомобил, слезли двамата със свидетелката, започнали да ритат по автомобила на
подсъдимия и агресивно да искат обяснения защо конят на подсъдимия му бил изял
люцерната; свид. О.ан О. предложил да плати щетите, но тъжителят и свидетелката, понеже
били много пияни, налитали на бой; че подсъдимият слязъл от автомобила, с цел да
предпази баща си, и тогава тъжителят го ударил по лицето между носа и устата откъм
лявата буза и от образувалата се рана потекла кръв; че самият подсъдим не е удрял
тъжителя. Отбелязва се, че същата версия се поддържа и в показанията на баща му свид.
О.ан О., който добавя, че освен кървящата рана, при удара от устата на подсъдимият бил
избит и един зъб, както и от майка му свид. Г. О.а, която сочи, че от устата на сина й течала
кръв и когато се прибрали, липсвал и един зъб.
При анализа на обясненията на подсъдимия съдът се е съобразил с двуяката им
функция в наказателния процес - че освен доказателствено средство, те са основно средство
за защита. Направена е констатация, че обясненията на подсъдимия се подкрепят от
показанията на посочените двама свидетели, които са негови родители, но същевременно е
отбелязано, че същитя се опровергават от показанията на другите трима свидетели - Е.К., Г.
Б.а и В.С.. По отношение на показанията на тази втора група свидетели правилно е отчетено
обстоятелството, че същите не само се подкрепят помежду си, но са в унисон с
удостовереното от съдебния лекар ** Чаушев обективно състояние на пострадалия три дни
след инцидента. Във връзка с последното е отчетен факта, че действително 29.04.2019г. бил
почивен ден за Великден, поради което 30.04.2019г. наистина е бил първият възможен ден за
извършване на преглед.
С оглед на наличните съществени противоречия между двете групи гласни
доказателствени материали първостепенният съд обяснимо е отделил специално внимание
на посоченото пИ.ено доказателство – съдебно-медицинското удостоверение. Поради това е
основателна констатацията, че обясненията на подсъдимия и подрепящите го показания на
5
баща му свид. О. за липса на кръв по главата на тъжителя в тази им част влизат в остро
противоречие в обективните данни, удостоверени в съдебно-медицинското удостоверение.
Настоящият съд намира за основателен извода за недоказаност на твърденията на
подсъдимия и на свидетелите О. и О.а, че когато тъжителят ударил подсъдимия, му избил
един зъб. Действително липсват пИ.ени доказателства, които да удостоверят нанесените му
телесни увреждания и са неистински твърденията им, че подсъдимият бил посетил след
инцидента доктор И. Ч. - дентален лекар с място на работа в с. Ябланово. При доктор Ч.
липсва каквато и да било медицинска документация за зъболечение на подсъдимия, който
никога не бил посещавал стоматологичния кабинет на лекаря, което е видно от постъпилото
по делото пИ.о от 26.05.2021г. на въпросния лекар.
Съдът с основание е кредитирал показанията на свидетелите К., Б.а и С., за които е
прието, че са като цяло логични и пресъздаващи в необходимата пълнота и прецизност
фактите, които са възприели лично. Показанията на тези свидетели действително са в пълен
синхрон с данните от съдебномедицинското удостоверение, според което разкъсно-
контузната рана в теменната област на главата на пострадалия е възможно да е била
получена от удар с твърд тъп и тъпоръбест предмет, какъвто е дървената пръчка, а
кръвонасяданията и отоците в поясната област - от ритници, докато тъжителят бил паднал
на земята. Същевременно е отчетено е и обстоятелството, че показанията на свидетелките К.
и Б.а са емоционални наситени и в тях прозира стремеж към преувеличаване и
драматизиране на случилото се, което е обяснимо от гледна точка на близостта им с
пострадалия, както и враждебното отношение към подсъдимия и неговото семейство. При
отчитане на посочените обстоятелства и след извършване на цялостна преценка на
доказателствения материал съдът в крайна сметка обосновано и аргументирано е преценил,
че показанията на свидетелите К., Б.а и С. са достоверни и поради това ги е кредитирал, с
което настоящата инстанция напълно се съгласява.
Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимия както по отношение на
преценката на доказателствените материали, така и във връзка с приетото от съда за
установено от фактическа страна, за което се твърди от страна на защитата, че не
съответства на събраните по делото доказателства.
Настоящата инстанция намира за неоснователни както така направеното оплакване
за необоснованост, така и наведените в негова подкрепа доводи и аргументи.
Районният съд е коментирал и обсъдил подробно в мотивите си всички събрани по
делото доказателствени материали и е изложил съображенията си защо кредитира част от
тях, а на останалите не дава вяра. Принципно и по отношение на основните и съществени
констатации, направени въз основа на анализа на доказателствения материал, въззивната
инстанция възприема и споделя както преценката на отделните доказателства, така и
изводите по фактите.
Видно от съдържанието на мотивите към атакуваната присъда, районният съд
подробно, обстоятелствено и убедително е обсъдил показанията на всички свидетели по
6
делото и е стигнал да изводи, които настоящата инстанция изцяло и напълно споделя и
възприема.
Проверяваният съдебен акт е обоснован, тъй като приетите за установени в него и
изложени в мотивите му фактически положения кореспондират напълно с наличния събран
и проверен в хода на проведеното съдебно следствие доказателствен материал.
Въз основа на така установеното по отношение на фактическата обстановка от
страна на районния съд, последният е направил и обосновал правните си изводи относно
съставомерността на извършеното от подсъдимия, както и относно правната квалификация
на същото.
В тази връзка първоинстанционния съд е приел, че с деянието си подсъдимият И.О.
е осъществили престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК, затова че на 27.04.2019г. в село
Ябланово, община Котел, причинил на частния тъжител Х.Б. лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.
Настоящият съд споделя както тази правна квалификация на деянието на
подсъдимия, възприета от районния съд, така и изложените в мотивите доводи относно
съставомерността и доказаността на това деяние.
Първата инстанция е аргументирала наличието на всички елементи от състава на
това престъпление, което е съответно отразено в мотивите към присъдата.
Законосъобразен се явява извода, че по безспорен и несъмнен начин е установен
както механизма на извършване на деянието, така и авторството на същото респ. че са
налице всички изискуеми от закона елементи от обективната и субективна страна на
престъплението по чл.130 ал.1 от НК.
От обективна страна е налице пострадало физическо лице, чието увреждане е
вследствие на неправомерното поведение на подсъдимия. Описаните по-горе действия на
подсъдимия са довели до нараняване на пострадалия, което от своя страна осъществява
медико-биологичния признак „разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129
от НК", поради което съдът е приел, че нанесеното на пострадалия телесно увреждане
следва да се квалифицира като умишлено нанесена лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 ал.1 на НК.
Налице е и причинно следствена-връзка между нанесения от подсъдимия по
отношение на тъжителя побой и причинените на последния наранявания вкл. предвид
наличното по делото и вече коментирано съдебно-медицинско удостоверение. В същото се
съдържа изрично констатацията, че описаните телесни увреждания добре отговарят да се
получени по начин и време съответен на приетото за установено поведение от страна на
подсъдимия
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, тъй като е съзнавал
характера на извършваните от него действия както и последиците от тях, а всички останали
обстоятелства свързани с механизма на извършеното деяние налагат извода, че подсъдимият
е целял тия му действия да причинят на пострадалия телесни увреждания засягайки
7
телесната му неприкосновеност.
Следователно деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
обществено опасният им характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено
опасните му последици.
Оплакванията на защитника на подсъдимия изложени в пИ.ената му жалба касаещи
материалната законосъобразност на постановения и атакуван пред тази инстанция съдебен
акт са неоснователни.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, липсват основания, които
до обосноват претендираното от защитата на подсъдимия приложение на института на
реторсията.Според разпоредбата на чл.130 ал.3 от НК, ако в случаите на предходните
алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът
може да освободи и двамата от наказание. Развитието на събитията във времето така, както
се възприети от първоинстанционния съд, което се споделя напълно и от настоящата
инстанция, изключва възможността за приложение на този правен институт, тъй като няма
доказателства /такива, които да са били кредитирани/ тъжителят да е нанесъл на подсъдимия
същата такава телесна повреда - по чл.130 от НК, след като вече е бил ударен от
подсъдимия.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимия, съдът се е съобразил с принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанията. Правилно е приел, че са налице условията за прилагане на разпоредбата на
чл.78а от НК, тъй като подсъдимият е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван досега
от наказателна отговорност по този ред и за деянието извършено от него се предвижда
наказание „лишаване от свобода" до три години. Поради тази причина с атакуваната присъда
подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и съответно
освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание
„глоба" в минималния предвиден в закона размер от 1000 лева.
Така определеното наказание настоящата инстанция намира за справедливо и за
отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и на дееца, както и
на всички останали обстоятелства имащи значение за размера на отговорността вкл. и
целите на наказанието.
Присъдата на районния съд е правилна и законосъобразна и в гражданската си част.
По несъмнен начин е установено наличието на причинно-следствена връзка между
неправомерното поведение на подсъдимия във връзка с извършеното по отношение на
пострадалия от него деяние и получените в резултат на това негативни преживявания на
тъжителя – болки, страдания, физически и психически ограничения и неудобства. Правилно
е посочено основанието за претендираното обезщетение – разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,
като в този смисъл действително са налице всички елементи от фактическия състав на този
правен институт – деяние, вина, виновност и причинна връзка. Тъй като се касае за
претендирани неимуществени вреди, настъпили в резултат на престъплението на
8
подсъдимия, първоинстанционният съд правилно и аргументирано е преценил, че
обезщетение в размер на 800 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от
пострадалия вреди от неимуществен характер. Предявеният иск в останалата му част до
пълния размер на претенцията от 3000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Присъдена е и законната лихва от деня на увреждането до окончателното изпълнение на
задължението.
С оглед на изложеното по-горе, а и по реда на служебната проверка относно
процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт не се установи в някой от
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на
участие на тъжителя в производството, както и правото на защита на подсъдимия.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на
съдебния акт не се установиха основания за изменение или отмяна на същия, следва
присъдата да бъде потвърдена.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260008/16.11.2021г. постановена по НЧХД №
183/2019г. по описа на Районен съд - Котел.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9