Р Е
Ш Е Н
И Е № 492
гр. Пловдив,13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на трети февруари,през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя
в.гр.д.№ 2930/19г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ЗД“Бул Инс“АД,ЕИК-****,гр.**** против решение № 3872/15.10.19г.,постановено по
гр.д.№ 2468/19г.по описа на ПдРС,14-ти гр.с.,с което е отхвърлен предявения от
ЗД“Бул Инс“АД иск за осъждането на Община ****,БУЛСТАТ
****,гр.**** да заплати сумата от 229,68лв.- регресно вземане за застрахователното обезщетение,платено от ищцовото дружество на основание
договор за застраховка "Каско” за лек автомобил „Опел Астра“,с рег.№ ****,във връзка с настъпило застрахователно събитие на 17.10.2013г. в гр.****, при което лекият автомобил преминава през необезопасена и необозначена шахта на пътното платно и сумата от 15лв.ликвидационни
разноски,ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда-05.12.2017г.до окончателното й погасяване.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно.Излагат
се оплаквания за неправилни изводи на районния съд относно
недоказаност на елементи от фактическия
състав на чл.213,ал.1 от КЗ (отм.),а именно-наличието на
валидно застрахователно правоотношение между пострадал и застраховател,както и недоказаност на причинната връзка между настъпилото ПТП и причинените щети на застрахованото
МПС.Иска се отмяна на обжалваното решение,вместо което да бъде постановено ново по
съществото на спора,с което предявеният иск да бъде уважен.Ангажира се писмено доказателство.Претендират
се направените пред настоящата инстанция разноски,прави се
възражение за прекомерност на адв.възражение на отв.страна.
В
срока по чл.263 от ГПК не е
подаден писмен отговор от ответника по въззивната жалба.
Съгласно
нормата на чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в
обжалваната част на постановеното решение.Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По
отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение съдът
намира,че същото е постановено от родово и местно компетентен съд по иск, който
му е подсъден,произнесъл се е в законен състав и в рамките на исковете,с които
е бил сезиран.
При
това положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.
Пловдивският
окръжен съд,след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 от ГПК и чл.235,ал.2 от ГПК,намира за установено
следното:
Предявен е от ЗД“Бул Инс“АД против
Община ****,иск с правно основание чл.213,ал.1 от КЗ(отм.)за
заплащане на сумата от 244,68лв.,представляваща
изплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в
размер на 15лв.,по щета № 13012525001512 за
вреди, причинени по лек автомобил „Опел Астра“,с рег.№ ****,собственост на Обл.дирекция Полиция-**** и управляван
от И. З. И.,в
резултат на ПТП,настъпило на 17.10.2013г.в
гр. ****,ведно
със законната лихва върху исковата сума от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
С
обжалваното решение районният съд е отхвърлил
иска, като е приел за недоказано
наличието на застрахователно правоотношение,както и
наличието на причинна връзка между процесното
ПТП,настъпило на 17.10.13г.и твърдените
вреди,произтекли от преминаването на автомобила през необезопасена и несигнализирана шахта на пътното
платно.С оглед на това първоинстанционният съд е счел,предвид липсата на категорични доказателства за две от
предпоставките за основателност на претенцията,че същата следва да се отхвърли.
Предявеният
иск е регресен суброгаторен с правно основание чл.213,ал.1 от КЗ (отм.).Искът е
осъдителен и има за предмет регресното притезание на застрахователя,който е
изплатил застрахователното обезщетение на правоимащото лице по сключен договор
за застраховка "Каско на МПС".
Разпоредбата
на чл.213,ал.1 от КЗ (отм.)предвижда,че
с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата- до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,направени за неговото
определяне.В случая правото на застрахования,което застрахователят упражнява
посредством предявяването на тази регресна претенция,е за обезщетение за
имуществени вреди по чл.49 от ЗЗД.Последната
отговорност е за чужди действия или бездействия,тя е безвиновна по своя
характер и от гледна точка на увредения има обезпечително-гаранционна функция.В
случая ответникът е юридическо лице съгласно чл.14 от ЗМСМА,поради което е пасивно
материално легитимиран да отговаря по предявения иск,доколкото деликтната
отговорност може да възникне и в резултат на бездействието на натоварените от
ответника лица по отношение на изпълнението на задължения, които произтичат от
закона,техническите и други правила или характера на работата.В настоящия казус задължението на
въззивника-ответник за поддържане на общинските пътища,какъвто общински път е
мястото на ПТП-то,произтича от разпоредбите на закона – чл.31 от ЗП,чл.48,т.2,б.“а“ от ППЗП и чл.167,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Ангажирането
на отговорността по чл.213,ал.1 от КЗ (отм.) във вр.с чл.49 от ЗЗД е
свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на
валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и
застрахователното дружество и настъпило събитие в срока за застрахователното
покритие, за което застрахователят носи риск; 2. заплащане на застрахователно
обезщетение от страна на застрахователя и 3. предпоставките по чл.49 от ЗЗД - наличие на
вреди,настъпили вследствие противоправното поведение на лице,на което
ответникът е възложил работа,като вредите са причинени вследствие
противоправното деяние (действие или бездействие),при или по повод на
възложената работа и причинителят е действал виновно,като вината се предполага.
По делото се установява,че на 17.10.13г. е настъпило ПТП
в гр. ****,при
което лек автомобил „Опел Астра“,с рег.№ ****,управляван
от И. З. И. попада
в необезопасена и неозначена дупка на пътното платно,за което е съставен и
представен като писмено доказателство по делото и протокол за ПТП № 1496888 от 17.10.2013г.,както и заплащането на
застрахователно обезщетение по образуваната щета пред застрахователя.В тази
насока са ангажираните писмени доказателства в първоинстанционното производство
и приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза,неоспорени от страните.
В писмения си отговор ответникът оспорва предявения
иск,като сочи,че не се установява конкретния начин на възникване на щетите и
поведението на водача на МПС,като в тази връзка прави и възражение за
съпричиняване.
Във връзка с наличието на застрахователно правоотношение
между ЗД“Бул Инс“АД и собственика на автомобила за застраховка „Каско“ пред
районният съд не е представен договор(застр.полица),въпреки изричното указание
на съда за това,поради което в мотивите на атакуваното решение е прието,че не се
установява наличието на застрахователно правоотношение,доколкото съществуването
на такова не може да се предполага,а следва да се установи с надлежен документ
поради предвидената в чл.184,ал.1,изр.първо от КЗ (отм.)форма.
Пред въззивната инстанция е представена и приета
застрахователна полица Автокаско,злополука на местата в МПС №
1200000001130096/07.12.12г.,сключена между ЗД“Бул Инс“АД и Дирекция“Управление
на собствеността и социални дейности“-МВР,гр.****.В същата е посочена
застрахователна сума от 500 294,33лв.с ДДС,като в графата данни за
застраховано МПС е отбелязано „По
приложение № 2“.Валидността на застраховката е от 01.01.до 31.12.2013г.
От така представената застрахователна полица не може да
се установи на първо място дали процесното МПС „Опел Астра“,с рег.№ **** ВС е включено в застраховката,тъй като не е представено цитираното в застр.полица Приложение №
2,което би следвало да е неразделна част от нея.На второ място страна по
застрахователната полица,представена пред въззивния съд е Дирекция“Управление на собствеността и социални
дейности“-МВР,гр.****,а в исковата молба се твърди,че процесният лек автомобил
е собственост на Областна дирекция Полиция-****.Следователно от представената
пред въззивната инстанция застрахователна полица по никакъв начин не се
установява,че процесният автомобил е бил част
от застрахованото имущество,както
твърди ищеца и съответно не променя изводите,до които е стигнала и първата
инстанция и които се споделят и от настоящата.
Не се доказа
първата изискуема от закона кумулативна предпоставка за уважаване на предявения
иск: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото
лице и застрахователното дружество към датата на ПТП-то.Доколкото
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се предпоставя от сложен
фактически състав,то и липсата на само един от кумулативно изискуемите елементи
от този състав води до неоснователност на претенцията на ищеца.При липсата на
данни за наличие на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя
и увредения застрахован, по силата на
чл.213,ал.1 от КЗ(отм.) застрахователят не може да се суброгира в
правото му да получи от деликвента заплатеното вече застрахователно обезщетение
на застрахованото лице.Поради това дори наличието на всички останали елементи
от сложния фактически състав на регресния иск да са налице, то липсата на един
кумулативно изискуем се такъв,води до отхвърляне на претенцията като
недоказана,респ. неоснователна.
В случая обаче липсва
още един елемент от ФС на регресния иск.
При установяване на механизма
на ПТП,районният съд е коментирал протокола за ПТП от 17.10.13г.,изготвената
САТЕ и показанията на разпитания свидетел-водачът на пострадалото МПС И. И.Заключението
на експерта,изготвил приетата САТЕ е,че между механизма на
ПТП,описан в съставения протокол и щетите по автомобила е възможно да има пряка
причинно-следствена връзка,ако шахтата е била с височина поне 15 см.От гласните доказателства пък се
установява,че напътното платно имало вдлъбнатина пред шахтата и самата шахта
стърчала над платното.Свидетелят първоначално заявява,че е ударил
картера, но след това се коригира, че не помни точно и този факт.Не конкретизира колко високо е
„стърчала“ шахтата,нито размера и дълбочината на вдлъбнатината пред шахтата.
Настоящата инстанция споделя извода на
първостепенния съд,че протоколът не се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно посочения в него механизъм на ПТП,тъй като
произшествието не се е осъществило пред длъжностното лице.
Протоколът
за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена
сила на официален свидетелстващ документ относно механизма на ПТП и
причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди и в тази му част не
обективира изявления на длъжностното лице-актосъставителя относно факти,
извършени пред него по смисъла на
чл.179,ал.1 от ГПК,а само доказва какви изявления за
механизма на ПТП прави пред него участникът в пътния инцидент.Като се има
предвид,че участникът изтъква пред актосъставителя изгодни за себе си
факти,завареното положение на автомобила от актосъставителя не е достатъчно за
установяване на цялостния механизъм на пътния инцидент.При оспорване,в тежест
на ищеца е установяването на тези положителни и изгодни за него факти,
съобразно чл.154,ал.1 от ГПК,в
какъвто смисъл е разпределена доказателствената тежест със съдебния доклад.В
случая освен протокола за ПТП е
разпитан и свидетел,но макар показанията му да се кредитират от съда като
подкрепени от събраните писмени доказателства,то те са твърде общи и без
конкретизация.Изложените от свидетеля факти действително не са
достатъчни,за да се направи категоричен и обоснован извод за наличието на
причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и причинените вреди,тъй като
в тях не се посочва каква е била височината на шахтата,стърчаща над пътното
платно,а както вещото лице заявява в заключението си,за да е налице такава
причинно-следствена връзка е необходимо шахтата да е била с височина над пътя поне
от 15 см.Нито от представения протокол за ПТП,нито от показанията на свидетеля
обаче може да се извлече информация за височината на шахтата,поради което
правилно ПдРС е приел,че не може да се направи категоричен извод за наличието
на твърдяната от ищеца причинно-следствена връзка.
Предвид
гореизложеното въззивният съд приема,че предявеният
иск е останал недоказан,поради което решението на
районния съд като правилно следва да се
потвърди.
При
този изход на делото разноски се дължат от
дружеството-жалбоподател на въззиваемата Община ****,но тъй като тя не
претендира такива,то не следва да ѝ се присъждат.
С
оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3872/15.10.19г.,постановено по гр.д.№
2468/19г.по описа на ПдРС,14-ти гр.с.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: