№ 12787
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110170945 по описа за 2024 година
К. Б. К. е предявил срещу **т“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 262,27 лв., недължимо
платена на основание нищожна клауза по чл. 9, ал. 1 от сключен между страните Договор за
кредит № ** г., ведно със законната лихва от 28.11.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 04.03.2021 сключил с ответника Договор за кредит № ** г., по
силата на който страните се договорили дружеството да отпусне на кредитополучателя заем
в размер на 800 лева, като в договора било посочено, че искането за кредит ще бъде
разгледано бързо, за което се дължи сума в размер на 280,06 лв. Заплащането на тази
допълнителна такса „бързо разглеждане“ било включено към месечните погасителни вноски
по договора за кредит. Ищецът излага, че с влязло в законна сила решение №
20964/19.11.2024 г. по гр. д. № 45533/2024 г. на СРС, 36 състав, клаузата на чл. 9, ал. 1 от
договора, с която между страните е уговорено заплащане на допълнителна такса „бързо
разглеждане“, била прогласена за нищожна поради противоречието със закона. С оглед
изложеното ищецът счита, че разполага с правен интерес от предявяване на настоящия
осъдителен иск за връщане на платената без основание по силата на прогласената за
нищожна клауза на чл. 9, ал. 1 от процесния договор за кредит сума от 262,27 лв.,
представляваща допълнителна такса „бързо разглеждане“ на искането за кредит.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Ответникът не оспорва факта, че за извършване на допълнителното действие „бързо
разглеждане“ съгласно чл. 9, ал. 1 от процесния договор за кредит е заплатена сума в размер
на 262,27 лв.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи, че е платил процесната сума, а в тежест на ответника – че е било налице
основанието за плащането .
Представен е Договор за кредит № ********* от 04.03.2021 г., в който е уговорено
заплащането на парична сума за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 280,11
лева.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ищецът е заплатил процесната сума.
С влязло в сила решение от 19.11.2024 г. по гр. д. № 45533/2024 г. на СРС, 36 състав, е
признато за установено по предявения от К. Б. К. против **т“ ООД установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от сключения между страните договор за кредит №
********* от 04.03.2021 г., предвиждаща заплащане на такса за „бързо разглеждане“, е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Поради изложеното и доколкото ответникът признава заплащането на процесната сума
от страна на ищеца съдът намира, че по същество не се оспорва е е доказан фактическият
състав на предявения иск. От представеното по делото решение от 19.11.2024 г. пък се
установява, че процесната сума е била заплатена от ищеца на ответника без основание,
поради което и подлежи на връщане.
Поради изложеното предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
При този изход на спора разноски се дължат разноски на ищеца, който претендира
следните разноски: 50 лева – държавна такса и 2200 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА **т“ ООД, ЕИК *, да заплати на К. Б. К., ЕГН **********, на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 262,27 лева, недължимо платена на основание нищожна
клауза по чл. 9, ал. 1 от сключен между страните Договор за кредит № ** г., ведно със
законната лихва от 28.11.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 2250 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2