Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 28.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 18.01.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 2614 по описа за 2020 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във връзка с чл.79 от ЗС.
Ищецът М.В.Т., чрез пълномощника си адв.Ц.М., твърди, че на 05.09.2008 г., с писмен договор, закупил място в ***** ***** местност „****“ в землището на гр.Ш., който имот, към деня на завеждане на исковата молба е идентичен с имот с идентификатор *****.30.10. от 271 г. гр.Ш. в местността „****“ и представлява земеделска територия девета категория. Нямал нотариален акт за имота, тъй като и предишният собственик, от който го е закупил, не разполагал с такъв, но го познавал повече от 15 години и смятал в последствие да са снабди с документ за собственост за имота. Твърди още, че от момента на закупуването на имота през 2008 г. до момента на подаване на исковата молба в съда, той е ползвал и стопанисвал необезпокоявано имота, облагородил го е и през целия период никой не му го е оспорвал. През 2020 г. направил постъпки да се снабди с документ за собственост, но установил, че имотът е записан на името на ответника – О.К. на основание заповед №***/11.11.2008 г. на ОС-С..
Твърди, че имотът бил неправилно записан на името на община Кзанлък, тъй като същият не представлявал частна общинска собственост по реда на чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ, тъй като не бил внасян в ТКЗС, нито в ДПФ и не представлявал обобществена в ТКЗС земя, че такъв вид имоти били изключени от забраната за придобиване по давност.
Ищецът заявява още, че ответникът не му пречи за осъществява владението си, но обстоятелството, че имотът е записан на името на Община К. е основание за пораждането на правния му интерес да установи, че имотът е негов.
Поради това моли съда да установи, че ищецът е собственик на имота описан в исковата молба, като го е придобил по давност с непрекъснато владение продължило повече от 10 години.
Преендира и направените по делото разноски.
Ответникът в отговора си по чл. 131 ГПК счита предявеният иск за допустим, но неоснователен.
Твърди, че процесният имот е общинска собственост на основание пар.26 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, тъй като текстът се прилагал за заварени земеделски земи. Имотът представлявал част от остатъчния фонд по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ и като такъв не можел да се придобива по давност.
Оспорва владението на ищеца, като твърди, че към исковата молба не са представени достатъчно доказателства за това, както и обстоятелството, че праводателят на ищеца е бил собственик на имота.
Твърди, че община К. е придобила по силата на закона правото на собственост върху имота и че стопанисва и управлява имота като останала незаявена земя. Счита, че общината е станала собственик на имота от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобряване на картата на съществуващи и възстановими имоти в стари реални граници и решение на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.С..
Не оспорва и обстоятелството, че имотът не е бил заявен за реституиране в предвидения срок по ЗСПЗЗ.
Оспорва писмения договор, с който ищецът е закупил имота, относно неговата форма, като счита, че договорът няма предписаната от закона форма за този вид сделки, като заявява, че същият представлява частен документ, която няма достоверна дата.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да му присъди разноските в производството.
В становище от с.з. по делото от 18.01.2021 г. оспорва и собствената си активна легитимация, счита, че обшина К. не следва да бъде ответник в процеса, тъй като същата, макар и да е записана като титуляр на имота, в действителност не е негов собственик, а само го стопинисва, няма право да се разпорежда с него съгласно закнови ограничения. Позовава се на разпоредбата на пар.12 от Закона за подомагане на земеделските производители. Смята иска за недопустим и моли съда да прекрати производството по него поради липса на активна процесуална легитимация на ответника.
Претендира и направените по делото разноски.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чиито заключения съдът кредитира като правилни, компетентни и обосновани.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установено следното и прави следните изводи:
По процесуалната легитимация на ответника:
Съдът намира, че процесуално легитимиран като ответник в настоящото производство правилно е посочена Община К..
Видно от всички представени по делото писмени доказателства: заповед №***/11.11.2008 г. на ОС-Земеделие гр.С., към която е приложено протоколно решение и регистър на остатъчния фонд, в който фигурира процесния имот, изявленията в писмения отговор на ищеца, като титуляр на правото на собственост се сочи Община К.. В молба-декларация изх.№******/28.09.2020 г. дори изрично е отбелязано, че имотът е общинска собственост по чл.19 ЗСПЗЗ.
Сочената от процесуалния представител на ответника разпоредба на пар.12 от ПЗР на Закона за подпомагане на земеделските производители не е относима към настоящия случай, тъй като тя касае хипотези, при които се предоставят земи от фонда по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ на земеделски производители и разпореждането точно с такива земи, а не с всички по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ.
Независимо от това дали община К. е собственик на процесния имот или само го стопанисва на основание чл.19 ЗСПЗЗ, то ищецът има правен интерес да предяви иска си именно срещу нея, тъй като същата е записана като титуляр на права върху имота, за който той претендира, че е придобил по давност.
На първо място, по делото следва да бъде изяснен въпросът какъв е бил и какъв е характерът на процесния имот, за да може да се прецени дали същият би могъл да се придобива по давност.
От събраните по делото писмени доказателства – скица на имота, протоколно решение от 10.11.2008 г. на ОСЗГ, заключението на вещото лице по делото, съдът намира за безспорно, че процесният имот има статут на земеделска земя и се намира извън строителните граници на гр.Ш..
Тази земеделска земя, видно от заключението на вещото лице, не е била внасяна в ТКЗС или одържавявана в ДПФ, за нея не е имало реституционни претенции, т.е. не е имало подадени молби за възстановяване в ОД „Земеделие“ гр.К., не е съставен и АДС. Същата никога не е била във владение на ответника.
При така събраните доказателства съдът намира, че имотът, предмет на делото, не представлява частна общинска собственост, нито би могъл да се трансформира в такава по реда на чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ, тъй като не е обобществявана в ТКЗС земя останала след възстановяване на правата на собствениците, не попада в приложното поле на ЗРПВННИ, съответно чл.29 ал.1 ЗСГ ограниченията за придобивна давност по ЗСГ в процесния случай са неприложими.
В заключение, статутът на процесния имот е частна собственост, която неправилно е записана като общинска по чл.19 ЗСПЗЗ и за която няма ограничение за придобиване правото на собственост на основание чл.79 ЗС. По отношение на недвижими имоти, които са били извън приложното поле на ЗСГ, не са били включени в селскостопански организации и владението върху тях не е било отнето, няма пречка да бъдат предмет на придобиване на право на собственост чрез придобивна давност.
В текста на чл.79 ЗС е предвидена възможност правото на собственост върху един недвижим имот да може да бъде придобит по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Ищецът е установил фактическо владение върху процесния имот от 05.09.2008 г. при сключване на писмен договор за закупуването му от Н. Д.Д., Сделката не е произвела вещнопрехвърлителен ефект поради липса на предписаната от закона форма, но представлява годно доказателство за началната дата на владението на ищеца.
От събраните по делото гласни доказателства съдът прави извод, че ищецът е владял процесния имот от момента на закупуването му през 2008 г. до настоящия момент, т.е. повече от 10 години.
Съдът приема показанията на разпитаните по делото двама свидетели, водени от ищеца за достоверни, тъй като показанията им бяха изчерпателни и точни относно всички необходими обстоятелства, които са относими към доказване на основанията за придобиване на недвижим имот по давност.
Свидетелите установиха, кога ищецът е закупил имота, от кого, от кога го владее, добре познават имота, познават границите му, местонахождението му, показанията им не противоречат по между си, както и не противоречат на останалите събрани по делото писмени доказателства. Свидетелите заявяват също, че през целия период на владението, продължили повече от 10 години, същото е било необезпокоявано, трайно и непрекъснато.
От заключението на вещото лице по делото се установява и още, че имотът, който ищецът е „закупил“ е идентичен с процесния, както и че ищецът е „закупил имота“ и е започнал да го владее преди същият да бъде записан като собственост на общината по чл.10 ЗСПЗЗ.
В заключение, тъй като ищецът е владял процесния имот необезпокоявано в продължение на повече от 10 години, то съдът намира, че ищецът е придобил процесния недвижим имот по давност.
В производството ищецът е направил съдебни разноски в общ размер от 650,00 лв., от които 400,00 лв. за адв.възнаграждение, 200,00 лв. за експертиза и 50,00 лв. за внесена д.т. по делото.
Съдът оставя без уважение искането на процесуалния представител на ответника да бъде намалено адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по съразмерност, тъй като видно от Н-ба №1/2004 г. на минималните размери на адвокатските възнаграждения в нейната чл. 7 т.1 ал.2 минималният размер на адв.възнаграждение за защита по граждански дела с интерес до 1000,00 лв. е 300,00 лв. В настоящия процес следва да се има предвид, че делото изисква познаване на много нормативни актове и представлява спор за собственост, поради което така заявеният от ищеца хонарар за адвокат в размер на 400,00 лв. е напълно оправдан.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА К. ЕИК ******** гр.К., бул. “********“ №6, представлявана от кмета Г.С., че М.В.Т., ЕГН ********** *** е собственик на поземлен имот с идентификатор *****.30.10 от 271 кв.м. находящ се в землището на гр. Ш. община К. местност „****“ и представляващ земеделска територия девета категория, при граници: имоти №*****.30.9; №*****.30.8; №*****.30.11; №*****.30.295 на основание придобивна давност.
ОСЪЖДА ОБЩИНА К., ЕИК ********, представлявана от кмета Г.С. да заплати на М.В.Т., ЕГН ********** *** сумата от 650,00 /шестстотин и петдесет/ лв., представляващи съдебни и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: