Решение по дело №588/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 2
Дата: 6 януари 2022 г.
Съдия: Дарина Стоянова Маркова
Дело: 20213001000588
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Варна, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000588 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗК „Лев Инс“ АД
със седА.ще гр.София срещу решение № 220 от 09.07.2021г. по търг.дело №
1362/20г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати на Б. Й. Г. обезщетение за
обезвреда на неимуществени вреди, причинени вследствие на ПТП настъпило
на 22.09.2018г. в гр.Варна, на бул.“Княз Борис I“ в близост до № 55, по вина
на водача на лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№ В 3153 НА, обхванат от
действието на застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица № 22118006934167, ведно със законната лихва, за разликата над 8
000лв. до присъдените 20 000лв.
В жалбата се твърди че решението в обжалваната от застрахователя
част е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния
закон – чл.52 от ЗЗД, определеното обезщетение е несправедливо, завишено
по размер и несъобразено със съдебната практика по аналогични дела.
Оспорва извода на съда за размера на сумата, представляваща
1
справедливо обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди.
Излага че съдът не се е съобразил с обичайно присъжданите от съдилищата
обезщетения при аналогични травми и присъденото обезщетение е
несъобразено със съдебната практика и със справедливостта. Твърди че по
делото не са ангажирани доказателства, които да обосновават присъждане за
неимуществени вреди в толкова значителен размер, ведно с компенсаторна
лихва. Твърди че не е взето предвид, че претенцията е основава на телесни
травми, като няма данни за допълнително влошаване на здравето на ищцата.
Сочи че не е взето предвид, заключението на лекаря – експерт, че общият
срок за възстановяване на ищцата е бил около 2 – 4 месеца, както и че при
извършения преглед е установено че костите на предмишницата на лявата
ръка са зараснали и ръката е възстановена. Твърди че съдът е дал
необосновано висока тежест на неблагоприятното отражение на травмите,
съответно определената за обезвреда парична сума е необосновано завишена,
несъответства на справедливостта и на установеното по отношение на
естеството на травмите и последващото възстановяване.
Оспорва извода на съда, че по делото е недоказано възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди че съдът не е обсъдил
установеното по делото за поведението на ищцата, което поведение е
способствало за настъпване на заявения в настоящето производство
вредоносен резултат. Поддържа че ищцата е нарушила разпоредбите на ЗДвП,
пресичайки не по указания начин, не се е движила по тротоара или по банкета
на пътното пътно, внезапно е навлязла на платното за движение, пресичала е
пътното платно не на пешеходна пътека, което представлява съпричиняване
към настъпилите травми. Излага че поведението на ищцата е пряка и
неспосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат, без който
принос не би се стигнало до настъпили вредоносен резултат. Твърди че съдът
неправилно не е приложил нормата на чл.51 ал.2 от ЗЗД за намаляване на
размера на обезщетението поради съпричиняване.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната от него част и да постанови друго, с което искът за обезщетение
за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 8 000лв. до
присъдените 20 000лв. В депозирана за съдебно заседание молба от
процесуален представител поддържа жалбата и моли съда да я уважи,
претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
2
възнаграждение.
Въззиваемата страна Б. Й. Г. от гр.Търговище, в депозиран в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната от
застрахователя част. Претендира направените пред въззивен съд разноски. В
съдебно заседание, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на
първата инстанция в обжалваната му част.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от Б. Й. Г. срещу ЗК
„Лев Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.,
претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 22.09.2018г.,
причинено виновно от Н. Г. К. при управление на лек автомобил с рег.№ В
3153 НА, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Предмет на въззивно
обжалване е решението на първоинстанционния съд само в частта му, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 8 000лв. до 20 000лв., ведно със
законна лихва. Първоинстанционното решение в частите му, с които искът за
обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на сумата 8 000лв.,
с която същият иск е отхвърлен за разликата над 20 000лв. до 40 000лв. и с
която е уважен искът за обезщетение за имуществени вреди е влязло в сила.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и
предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че
пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 22.09.2018г., вината на водача Николай
Георгиев Коев и механизмът на пътно-транспортното произшествие. Не е
спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила,
с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от Коев вреди при
управлението на лекия автомобил.
3
Спорни пред въззивния съд са само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди и нА.чието на съпричиняване.
По размера на обезщетението:
Не са спорни установените от първата инстанция травматични
увреждания: счупване на лява лъчева кост на типично място /долна трета на
предмишницата/. От заключението на приетата от първата инстанция съдебно
– медицинска експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от
страните и кредитирано от въззивния съд изцяло, се установява че счупването
на лява лъчева кост е обусловило трайно затруднение в движението на левия
горен крайник за период от около 2- 4 месеца. Била е извършена гипсова
имобилизация на ръката за период от един месец. Според експерта
обичайният период на пълно възстановяване на функциите на ръката е в
период 2-4 месеца. При преглед към момента на изготвяне на експертизата
възстановителният период е приключил, лъчевата кост на ръката е зараснала и
функцията на ръката е възстановена. При прегледа се съобщава за по-малка
сила на захвата на ръката отпреди счупването и за периодично, без видима
причина, чувство на болка в областта на счупването, което според експерта е
възможно да се получава в резултат на травмата за продължителен период от
време.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д. Ц. К., син на
въззиваемата, и М. Н. Н., преки и непосредствени, депозирани
непротиворечиво, взаимно на допълващи се, тези на сина, кредитирани от
съда при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема за установено че
Г. след произшествието е изпитвала силна болка. Докато е била с гипс е била
в невъзможност да се грижи за себе и за домакинството, имала е нужда от
помощ както за личната и хигиена, така и за домакинската работа, която
помощ и е оказвана от свидетелите. Емоционалното и състояние след
произшествието е променено, чувствала се е непълноценна, тъжна,
ограничила е контактите и излизанията си. Имала е проблеми със съня,
изпитвала е страх от ходенето по улицата, колите и пресичането. След
свалянето на гипса не е могла да си служи с ръката нормално, като постоянно
е изпускала предмети. Въпреки проведена рехабилитация, макар и по-
откъслечни, все още изпитва затруднения и болки с ръката.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
4
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 15 000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от Г. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които е преживяла в резултат на
претърпяното на 22.09.2018г. пътно-транспортно произшествие. Към момента
на ПТП ищцата е била на 51 години. Получила е счупване на лъчева кост на
лява предмишница, лекувана е консервативно. Възстановителният период е
продължил около два – четири месеца, като към момента е нА.це
възстановяване от травмата, няма настъпили усложнения, възстановителният
период е приключил. Въззивният съд намира, че този размер обезщетява
обичайният период за възстановяване и обичайният интензитет на болките и
страданията.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се
твърди, че пострадалата Г. е допринесла за настъпване на пътното –
транспортното произшествие, поради това че е започнала пресичане
внезапно, без да се огледа и прецени разстоянието и скоростта на
преминаващите автомобили и на необозначено за това място. В тежест на
застрахователното дружество е да докаже при условията на главно и пълно
доказване, поведението на пострадалата, допринесло за настъпване на
вредоносния резултат.
В подкрепа на възражението си от застрахователното дружество няма
ангажирани доказателства.
Твърденията на ищцата, изложени в исковата молба и в допълнителната
искова молба са, че след излизане от автомобила от дясна задна врата, се е
придвижила зад автомобила, застанала е неподвижно и се е огледала, тъй като
е трябвало да предприеме пресичане на булеварда. Твърдението и е че ударът
е настъпил докато е стояла неподвижно и не е предприела пресичане. Само
въз основа на твърденията на ищцата, въззивният съд намира, че
възражението на застрахователя за съпричиняване е доказано и основателно.
5
Г. е ударена от движещия се на заден ход автомобил на платното за движение
на автомобили. След слизане от автомобила Г. е останала на платното за
движение, вместо да премине на находящия се до него тротоар, където да
изчака. Задължение на пешеходците на основание чл.113 от ЗДвП е да
пресичат платното на обозначени пешеходни пътеки, преди на навлязат на
платното за движение да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства и да не спират без необходимост на платното за движение.
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е
поддържано становището, че за да е нА.це съпричиняване по смисъла на чл.51
от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”
обезщетение, е необходимо пострадА.ят обективно да е допринесъл с
поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадА.я, без
който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента,
до увреждането като неблагоприятен резултат.
Вината на водача на автомобила е установена с влязло в сила решение
по чл.78А от НК. Водачът Коев е нарушил правилата за движение – чл.40 ал.1
от ЗДвП – преди да предприеме движение назад е длъжен да се убеди че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останА.те участници в движението. Нормата на чл.108 ал.1 от
ЗДвП задължава пешеходците да се движат по тротоара. Чл.113 ал.1 т.1 от
ЗДвП задължава пешеходците преди на навлязат на платното за движение да
се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. С оглед
безспорно установеното че пострадалата е стояла неподвижно на пътното
платно зад автомобила, изчаквайки да предприеме пресичане, съдът намира,
че пострадА.ят пешеходец е нарушил разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1 от
ЗДвП. Нарушението, извършено от пострадалата е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат защото ако пешеходката
бе изчакала на тротоара, а не пътното платно зад спрелия автомобил нямаше
да се стигне до вредоносния резултат, поради което съдът приема за доказано
направеното възражение за съпричиняване.
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка
6
тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на
поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е
длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадА.я с
останА.те обективни и субективни фактори, причинили пътното
произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
С оглед на така изложеното, въззивният съд приема за доказано
направеното възражение за съпричиняване като определя приноса на
пострадалата в размер на 10 %. При определяне на по-голяма отговорност на
водача на автомобила съдът отчита от по-голямата отговорност на водачите
на превозни средства, която ЗДвП им поставя за осигуряване на
безопасността на движението /чл.5 ал.2, чл.20, чл.116 от ЗДвП/, както и
тежестта на допуснатото от него нарушение. Пешеходецът нарушавайки
правилата на чл.108 от ЗДвП и чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП сам се е поставил в
риск.
С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната
инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от
пострадА.я неимуществени вреди дължимото в полза на въззиваемата Г. от
застрахователя обезщетение е в размер на сумата 13 500лв. Поради което и
обжалваното решение в частта му, с която застрахователното дружество е
осъдено да и заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
8 000лв. до 13 500лв., ведно със законна лихва, следва да бъде потвърдено, а
за разликата над 13 500лв. до 20 000лв., ведно със законна лихва, следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът за този размер
да бъде отхвърлен.
По претенциите за разноски:
С оглед изхода на спора пред въззивния съд следва да бъде изменен
размера на присъденото по реда на чл.38 ал.2 от ЗА възнаграждение в полза
на процесуалния представител на ищцата. Дължимото адвокатско
възнаграждение за първа инстанция е в размер на сумата 583.86лв., поради
което и решението на първата инстанция в частта му, с която е присъдено
7
адвокатско възнаграждение за разликата над тази сума до 877.40лв. следва да
бъде отменено. С оглед предмета на въззивно обжалване и изхода на спора за
въззивна инстанция следва да бъде присъдена сумата 407.92лв. за адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата Г..
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане и с оглед
предмета на въззивно обжалване и изхода на спора в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени направените за въззивно производство разноски в
размер на сумата 130лв., представляващи държавна такса и сумата 110лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено в размерите на чл.25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и намаления размер
на уважената част от иска за неимуществени вреди следва да бъдат изменени
и дължимите за първа инстанция държавна такса и разноски, заплатени от
бюджета на съда. Дължимата държавна такса по уважените искове е в размер
на сумата 590лв., а дължимите разноски са в размер на сумата 132.50лв.
Поради което и решението в частта му, с която застрахователното дружество
е осъдено да заплати общо държавна такса и разноски за разликата над
722.50лв. следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 220 от 09.07.2021г. по търг.дело №
1362/20г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която ЗК „Лев Инс“
АД е осъдено да заплати на Б. Й. Г. обезщетение за обезвреда на
неимуществени вреди, причинени вследствие на ПТП настъпило на
22.09.2018г. в гр.Варна, на бул.“Княз Борис I“ в близост до № 55, по вина на
водача на лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№ В 3153 НА, обхванат от
действието на застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица № 22118006934167, ведно със законната лихва, за разликата над 8
000лв. до 13 500лв.

ОТМЕНЯВА решение № 220 от 09.07.2021г. по търг.дело № 1362/20г.
по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която ЗК „Лев Инс“ АД е
осъдено да заплати на Б. Й. Г. обезщетение за обезвреда на неимуществени
8
вреди, причинени вследствие на ПТП настъпило на 22.09.2018г. в гр.Варна, на
бул.“Княз Борис I“ в близост до № 55, по вина на водача на лек автомобил
„Шевролет Авео“ с рег.№ В 3153 НА, обхванат от действието на застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 22118006934167,
ведно със законната лихва, за разликата над 13 500лв. до присъдените 20
000лв.; в частта му, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат
М. ИВ. П. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за
разликата над 583.86лв. до 877.40лв.; и в частта му, с която ЗК „Лев Инс“ АД
е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВОС държавни такси и разноски за разликата над 722.50лв. до 1 050лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б. Й. Г. от гр.Варна срещу ЗК „Лев Инс“ АД със
седалище гр.София за обезщетение за неимуществени вреди, причинени
вследствие на ПТП настъпило на 22.09.2018г. в гр.Варна, на бул.“Княз Борис
I“ в близост до № 55, по вина на водача на лек автомобил „Шевролет Авео“ с
рег.№ В 3153 НА, обхванат от действието на застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица № 22118006934167, за разликата над
13 500лв. до 20 000лв.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД със седА.ще гр.София, адрес на управление
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, ЕИК ********* да заплати на
адвокат М. ИВ. П. от АК – Шумен сумата 407.92лв. /четиристотин и седем
лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Б. Й. Г. от гр.Т., с настоящ адрес гр.Варна, ул.“Джеймс
Баучер“ № 1, вх.Г, ет.5, ап.80, ЕГН **********, да заплати на ЗК „Лев Инс“
АД със седалище гр.София, ЕИК *********, сумата 130лв. /сто и тридесет
лева/, представляваща направени разноски за въззивна инстанция и сумата
110лв. /сто и десет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10