Мотиви към Присъда № 2 от 24.02.2020 г. по НОХД № 367/2019 година на СвРС
Районна прокуратура гр. Свищов е обвинила С.В.Д. с ЕГН ********** в това, че на 21.04.2019 г. в
гр. Свищов, действайки при условията на продължавано престъпление,
противозаконно унищожил и повредил чужди движими вещи – части от моторни
превозни средства, всички вещи на обща стойност 622,70 лева, собственост на
различни лица, както следва:
на 21.04.2019 г. в гр. Свищов, противозаконно унищожил
чужда движима вещ – преден десен фар на стойност 52,50 лева, на лек автомобил
„Мазда Премаци“ с peг. № *****, собственост на Л.П.Л. ***.04.2019 г. в
гр.Свищов, противозаконно унищожил чужда движима вещ – заден ляв комплект „габарит
– мигач – задна светлина“ на стойност 131,20 лева, на лек автомобил „Дачия
Лоджи“ с peг. № ******, собственост на Й.И.Б. ***, ползван от И.Й.Б. от гр.
Свищов;
на 21.04.2019 г. в гр. Свищов, противозаконно унищожил чужда
движима вещ – десен фар (халоген с бленда) на стойност 75,00 лева и
противозаконно повредил чужда движима вещ – деформация на капак на двигател на
стойност 140,00 лева, всички вещи на обща стойност на 215,00 на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с peг. № ******, собственост на Н. И. ***, ползван от Д.П.Д.
***;
на 21.04.2019 г. в гр. Свищов, противозаконно унищожил
чужда движима вещ – заден десен комплект „стоп – габарит – мигач“ на стойност
84,00 лева, на лек автомобил „Пежо 407“ с peг. № ******, собственост на Д.П.Д. ***,
противозаконно унищожил чужди движими вещи – преден десен фар на стойност 60,00
лева и дясно странично огледало (ел. задвижване, ел. отопление) на стойност
80,00 лева, всички вещи на общо стойност 140,00 лева, на лек автомобил
„Киа Спортидж“ с peг. № ******, собственост на П.Р.Й. и Е.И.Й. ***-
престъпление по чл. 216, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството по делото е по
реда на глава ХХVІІ от НПК - „Съкратено
съдебно следствие”.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението, така както е било повдигнато с обвинителния акт. Заявява,
че от доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се е установило,
че на 21.04.2019 г. подсъдимият Д. действайки при условията на продължавано
престъпление противозаконно е унищожил и повредил множество чужди движими вещи,
а именно части от МПС. Общата стойност на унищоженото имущество е 622,70 лева,
като фактическата обстановка, при която е действал подсъдимият Д. е такава,
каквато е възприета в обвинителния акт, поради не следва да се възпроизвежда
отново. От доказателствата по делото се установява, че подсъдимият Д. е
действал виновно, при пряк умисъл, от което се налагало извода, че от обективна
и субективна страна той е осъществил
престъпния състав на чл. 216, ал. 1 във връзка с чл. 26 от НК, за който му е
повдигнато обвинение и моля да бъде признат за виновен по него. Обвинението се
доказвало, както от обясненията на обвиняемия, така от показанията на
свидетелите, от заключението на съдебно-оценъчната експертиза и от приложените
по делото протокол за оглед на местопроизшествие, справки за собственост на
МПС, документи за извършени разходи и справка за съдимост. При определяне
размера на наказанието съдът следва да вземе предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия Д., но в същото време характеристичните му данни не са добри. С оглед
на това, счита, че за да бъдат изпълнени изискванията на личната и генералната
превенция на подсъдимия следва да се наложи наказание Лишаване от свобода за
срок от 9 месеца, за което след това се приложи редукцията на чл. 58а, ал. 1 от НК, като счита, че това наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно и
следва да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години. По
отношение на направените по делото разноски, същите следва да се присъдят на
подсъдимия и са в размер на 88,00 лева за възнаграждение на вещо лице. По
отношение на предявените граждански искове същите са основателни и следва да
бъдат уважени. В този смисъл моля да постанови присъда.
Гражданските ищци молят съда да
уважи предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове.
Подсъдимият С.В.Д. признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае
събирането на доказателства за тези факти. В тази връзка признава кратки
обяснения на извършените от него действия по унищожаване и повреждане на
автомобилите на пострадалите лица. Признава се за виновен и изразява съжаление
за извършеното. Моли за минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия адв. К.
счита, че предложеното от прокуратурата наказание може да изпълни целите визирани в НК и моли да
бъдат уважени гражданските искове.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.В.Д. е роден на ***
г. в гр. Плевен, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно
образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.
На 21.04.2019 г. през деня обв.Д.
имал конфликт с няколко лица в гр. Свищов и поради това бил изнервен. Кьсно
вечерта излязъл от дома си в гр. Свищов и решил пеш да отиде в района на
питейно заведение „ВИП“, за да си купи закуски. Когато минал по улица „Цанко
Церковски“, на която се намира питейно заведение „Пиар“, видял, че в междублоковото
пространство срещу същото заведение има паркирани автомобили. Тогава взел от
земята неустановен по делото твърд предмет и с него започнал да удря по тези
автомобили.
Така обвиняемият нанесъл удари с
този предмет по преден десен фар на лек автомобил „Мазда Премаци“ с peг. № *****,
собственост на св. Л.П.Л. *** и по този начин го унищожил. Стойността на
причинената щета е 52,50 лева.
След това със същия твърд
предмет, той нанесъл удар по заден ляв комплект „габарит-мигач-задна светлина“
на лек автомобил „Дачия Лоджи“ с peг. № ******, собственост на св. Й.И.Б. ***
като го счупил и по този начин го унищожил. По това време автомобилът бил
ползван от св. И.Й.Б. от гр. Свищов. Причинената щета е на стойност 131,20
лева.
После пак с този твърд предмет
ударил по десен фар (халоген с бленда) и по предния капак на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с peг. № ****** собственост на св. Н. И. *** ползван от св. Д.П.Д.
***. По този начин той унищожил фара /на стойност 75,00 лв./ и повредил десния
капак. Общата стойност на причинената щета е 215,00 лв.
След това обв. Д. ударил с
твърдия предмет по заден десен комплект „стоп-габарит-мигач“ на лек автомобил
„Пежо 407“ с peг. №******, собственост на св. Д.П.Д. *** и по този начин го
унищожил. Стойността на причинената щета е на стойност 84 00 лева.
Със същия твърд предмет,
обвиняемият ударил и по преден десен фар и по дясно странично огледало (ел.
задвижване, ел. отопление) на лек автомобил „Киа Спортидж“ с peг. № ******,
собственост на св. П.Р.Й. и Е.И.Й. ***. По този начин той унищожил тези детайли
на автомобила. Стойността на фара е 60,00 лева, а на страничното огледало е
80,00 лева. Общата стойност на причинените щети е 140,00 лева.
Според заключението на оценъчната
експертиза, общата стойност на причинените от тези деяния щети е 622,70 лева.
Докато извършвал описаните
деяния, обв. Д. се разминал със св. Я.Б.И., който го видял, че удря по една от
колите.
На следващата сутрин пострадалите
лица съобщили в РУ-МВР Свищов за нанесените щети по автомобилите им. С
изясняването на случая се заели св. В.Х., св. А.Г.и М.Т., и тримата служители
от РУ- МВР Свищов. От намираща се в близост видеокамера и от проведените
беседи, с лица, които по това време са били на смяна в заведение „ПИАР“, те установили,
че извършител на деянието е обв. Д.. При проведената оперативна беседа с него
той разказал на св.В. и св. Г.за извършеното деяние.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия самопризнание, както и от събраните по
досъдебното производство гласни и писмени доказателства и веществени
доказателствени средства: обяснения на обвиняемия, дадени в хода на досъдебното
производство и направеното признание по реда на чл.371, т.2 от НПК, показанията
на свидетелите, протоколи за оглед на веществени доказателства, характеристична
справка, справки за собственост на МПС, документи за извършени разходи и
справка за съдимост, данни за личността на обв. Д., декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, както и от заключението на
оценъчно-икономическата експертиза на вещото лице инж. Н.Й.Г., назначена в хода
на досъдебното производство.
Съдът кредитира изцяло всички
събрани и приложени по делото доказателства в хода на досъдебното производство,
прочетени и предявени на
страните по реда на чл.283 и чл.284 от НПК. Съдът кредитира направеното от подсъдимия в съдебно
заседание самопризнание, одобрено от съда по реда на чл.372,
ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, тъй като то се припокрива изцяло с доказателствата по делото
и установената фактическа обстановка. Съдът
кредитира изцяло показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като
същите са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви и кореспондират помежду
си. Независимо че към инкриминирания момент, не е бил извършен оглед на
местопрестъплението, от показанията на пострадалите е било установено както мястото,
на което са се намирали техните автомобили, така и какви са вредите от
престъплението. Съдът приема заключението на вещото лице, определило стойността
на вредите като обосновано и компетентно. От протокола за оглед на веществени
доказателства на приетото по делото като веществено доказателство СД, се
установява, че същото съдържа запис на камера за видеонаблюдение, монтирана на
фасадата на ул.**********. Записът е за времето от 23,28ч. на 21.04.2019г. до
24, 00ч. на същата дата. При огледа е констатирано, че на записа в 23,32ч. се
вижда мъж, който се движи в посока от близката страна на екрана към далечната.
Мъжът е сам и държи в ръката си телефон. След като мъжът излиза от обхвата на
камерата, се появява лице, което се движи в обратна посока на първото лице.
Второто лице е облечено с шуба, разкопчана отпред, под която се вижда, че е
облечен в светла дреха, надолу обут в сиво долнище, обут с тъмни обувки. Мъжът
преминава по улицата и в 23,35ч. излиза от обхвата на камерата.
В
показанията си свидетелите В.Х. и А.Г.– полицейски служители в РУ на МВР
съобщават какви точно оперативно издирвателни мероприятия са извършили заедно с
колегата си М.Т. по установяване на извършителя на унищожените и повредени части
на МПС на пострадалите лица. В хода на същите извършили събеседване с лица,
които дали описание на подсъдимия, а впоследствие едното лице – сервитьорката Г.,
работеща в заведение „Пиар“, разпознала на снимка подсъдимия. Показанията на двамата
свидетели кореспондират с тези на св. Я.И., който е едно от лицата, с които
полицейските служители събеседвали. Свидетелят Я.И. излага, че прибирайки се от
работа (заведение „Пиар“) към квартирата си на ул.„********“, е срещнал непознат
мъж. Той мърморел нещо, поради което свидетелят се спрял и го попитал дали
говори на него, но мъжът разгневено отговорил дали иска бой. Свидетелят дал
описание на дрехите, с които било облечено лицето- дълга шуба, като пред полицаите
посочил, че не е успял да види лицето му. След този случай го срещнал след
седмица, а след това на още няколко пъти го срещал по същата улица. Тези
свидетелски показания кореспондират с установеното от видеозаписа с протокола
за оглед на веществено доказателство. Същият свидетел излага, че впоследствие
разбрал, че това лице живее в близост до заведението и научил неговите имена,
които посочил. Даденото от свидетеля описание на лицето, намиращо се в района
на местопрестъплението съвпада с описанието, което направила и неговата колежка
пред свидетелите Х.и Г.. Със същата била проведена беседа от двамата полицейски
служители. Пред тях посочила, че на инкриминираната дата и час е възприела лице,
облечено с дълга шуба, което привлякло вниманието ѝ след като чула звук,
оприличен от нея като чупене на вещи. В късния час само това лице се движело от
посоката, от която идвал шума. При събеседването с полицаите подсъдимият признал,
че същият е повредил и унищожил частите на няколко леки автомобила, които били
паркирани в междублоковото пространство на ул. „Цанко Церковски“. Посочил
причината, поради която направил това и изразил съжаление за стореното. Показанията
на свидетелите кореспондират напълно с обясненията на подсъдимия Д. в
досъдебната фаза на процеса, който последователно описва извършените от него
действия. Така направените от него самопризнания кореспондират със
свидетелските показания на Я.И. относно обстоятелството, че двамата са се
срещнали на улицата в близост до местопроизшествието и са си разменили реплики,
поради което съдът им дава вяра. Кореспондират и със съобщеното от
сервитьорката на свидетелите, че след като извършил деянието, подсъдимия
продължил движението си в посока към павилиона за закуски, т.е. продължил да се
движи в посоката, в която същата го е видяла. Следователно на инкриминираната
дата подсъдимият, видимо разстроен се намирал в района на местопроизшествието.
Независимо, че няма преки свидетели на случилото се, съдът прие, че авторството
на подсъдимия е безспорно доказано. Подсъдимият признава, че взел от земята
твърд предмет и с него последователно нанасял удари по отделни части на
процесните леки автомобили, пет на брой. Така от обясненията на обвиняемия се
установява механизма на извършеното деяние. Обясненията му относно механизма на
деянието кореспондират с фактите установени от показанията на пострадалите
относно щетите, които същите установили след разкриване на деянието по
автомобилите си.
Събраните
доказателства безпротиворечиво доказват авторството на деянието от подсъдимия,
място,
времето и начина на извършването му. Ето защо и с оглед на установената в хода
на съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка и съобразно разпоредбата
на чл.373, ал.3 от НПК, съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин,
че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по по чл.
216, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
От
обективна страна по делото безспорно се установява, че подсъдимият осъществил
изпълнителното деяние унищожаване и повреждане. Същият с неустановен по делото
твърд предмет е осъществил такова въздействие върху субстанцията и
структурата на части на пет леки автомобила, че те са станали изцяло негодни
или временно не са могли да служат съобразно предназначението си. С действията си върху тях
подсъдимия противозаконно унищожил и
повредил чужди движими вещи, а именно унищожил преден десен фар на лек
автомобил „Мазда Премаци“ с peг. № *****, унищожил заден ляв комплект „габарит
– мигач – задна светлина“ на лек автомобил „Дачия Лоджи“ с peг. № ******, унищожил
десен фар (халоген с бленда) и повредил като деформирал капак на двигател на
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № ******, унищожил заден десен комплект
„стоп – габарит – мигач“ на лек автомобил „Пежо 407“ с peг. № ****** и унищожил
преден десен фар и дясно странично огледало (с ел. задвижване и ел. отопление)
на лек автомобил „Киа Спортидж“ с peг. № ******. Безспорно е, че предмет на
престъплението са чужди движими вещи – посочените леки автомобили с посочените
данни, собственост на свидетелите Л.П.Л., Й.И.Б., Н. И. Николов, Д.П.Д. и П.Р.Й.
и Е.И.Й.. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, като направил унищожените
и повредени части изцяло и временно негодни за употреба съобразно нормалното им
предназначение.
Деянието е осъществено при
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият е извършил пет отделни деяния, всяко от които осъществява състав на
едно и също престъпление - това по чл. 216, ал. 1 от НК през един непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината - пряк умисъл,
като всяко последващо деяние на подсъдимия от обективна и субективна страна
представлява продължение на предшествуващите го такива.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл,
обективиран в конкретните му действия. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е
искал настъпването на тези последици. Той
е съзнавал, че се касае за чужди вещи – автомобили и че, нанасяйки удари по тях,
действа в разрез с установения обществен ред, защитаващ правото на собственост,
като е желаел настъпването на резултата.
За
престъплението по чл. 216, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода
до 5 години. Доколкото производството по делото е по реда на гл.27 от НПК-
"съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК”, то в
случая при определяне вида и размера на наказанието и съгласно чл. 373, ал. 2 НПК, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 58а НК.
При
индивидуализиране на наказанието, съдът не отчете отегчаващи отговорността
обстоятелства. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия и съдействие за разкриване на обективната
истина в хода на досъдебното производство, изразеното пред съда съжаление за
извършеното. Ето защо на подсъдимия Д. следва да се определи наказание при
превес на смекчаващите вината обстоятелства в съответствие с разпоредбите на
чл. 54 и чл. 36 от НК. Съдът счита, че не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55,
ал.1, т.1 от НК. Налице е упоритост в умисъл, която изключва приложението на
тази разпоредба. При така определения превес на смекчаващите обстоятелства,
съдът определи на подс. Д. наказание в размер на девет месеца лишаване от
свобода. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с
една трета, като определи наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода.
Съдът
намери, че са налице предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй
като наложеното наказание е лишаване от свобода е под три години и лицето е
неосъждано към момента на извършване на деянието. Според съда за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително
той да изтърпи наложеното му наказание ефективно. Самият факт на осъждането,
под страх, че при ново престъпление в изпитателния срок отложеното наказание
лишаване от свобода ще бъде изтърпяно, е достатъчен, за да се въздейства
предупредително и възпитателно върху подс. Д. и да се мотивират очаквания за
постигане на целените промени в съзнанието му към спазване на законите и
добрите нрави. Като взе предвид всички обстоятелства, свързани с личността на
дееца, съдът намери, че напълно достатъчен за подс. Д. е изпитателен срок от три
години, който е в съответствие с изискването на чл. 66, ал. 2 от НК да не
надвишава с повече от три години срока на наложеното наказание лишаване от
свобода.
По предявените и приети за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове, съдът
намира следното:
Исковете, предявен от пострадалите
и допуснати за съвместно разглеждане в наказателното производство са основателни.
С действията си, за които подс. Д. бе признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл.26, ал.1 от НК, той е осъществил и деликт
по чл. 45 от ЗЗД и е причинил имуществени вреди на пострадалите от деянието
лица. Резултатът от непозволеното увреждане е в пряка причинна връзка с
неговото противоправно и виновно поведение. Гражданската претенция на
пострадалите се явява изцяло доказана не
само по основание, но и по размер. Ето защо съдът осъди на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимия Д. както следва:
- да заплати на Л.П.Л.
с ЕГН ********** сумата от 52,50 лева (петдесет и два лева и 50 ст.),
представляваща претърпени от престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на деянието – 21.04.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
-да
заплати на Й.И.Б. с ЕГН ********** сумата от 131,20 лева (сто тридесет и един
лева и 20 ст.), представляваща претърпени от престъплението имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 21.04.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
-да
заплати на Д.П.Д. с ЕГН ********** сумата от 215,00 лева (двеста и петнадесет
лева), обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на деянието – 21.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
-да
заплати на Д.П.Д. с ЕГН ********** сумата от 84,00 лева (осемдесет и четири
лева), представляваща претърпени от престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 21.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
-да
заплати на П.Р.Й. с ЕГН ********** и Е.И.Й. с ЕГН ********** сумата от 140,00
лева (сто и четиридесет лева), представляваща претърпени от престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.04.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът осъди подсъдимия да заплати
по сметка на Районен съд Свищов ДТ в размер на 250,00 лева върху уважените
граждански искове, както и 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати на Д.П.Д. с ЕГН
********** сумата от 300,00 лева (триста лева), представляваща разноски за
адвокат.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати на П.Р.Й. с ЕГН
********** и Е.И.Й. с ЕГН ********** сумата от 300,00 лева (триста лева),
представляваща разноски за адвокат.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК
подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на ОД МВР – Велико
Търново направените по ДП разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на
88,00 лева (осемдесет и осем лева и 00 ст.), както и 5,00 (пет лева) такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: