Решение по дело №144/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Д. М. Г. против Решение №464/16.12.2024г, постановено по АНД №2733/24г. по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1228-002538/02.08.2024г. , издадено от Началник група в сектор ПП към ОД на МВР Стара Загора, с наложена на касатора глоба в размер на 150лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123 ал.1 т. 2 б. А от ЗДвП извършено на 06.06.2024г. около 10.30ч в гр. Стара Загора по ул. С. К. Б. в посока запад-изток при управление на собствения лек автомобил АУДИ 80 с рег. №[рег. номер] на кръстовището с ул. М. Т. К. не пропуска стъпилият и пресичащ в посока юг-север пешеходец по пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М 8.1, вследствие на което лекият автомобил Ауди с предната си дясна част блъска в лявата част пресичащия пешеходец. Реализира ПТП с пострадало лице. Не уведомява компетентните органи. АУАН е съставен по преписка УРИ 122800-23243/24.06.2024г. като с него са отправени две обвинения - за причиняване на ПТП, чрез нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП, за което в тази му част е анулиран с резолюция и е образувано досъдебно производство, и за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 буква "а" от ЗДвП, по което е издадено потвърденото НП. Нарушителят е установен на 25.06.2024г, когато е попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП. При предявяване на АУАН е вписано възражение против обвинението за причиняване на ПТП - жената политна и падна пред колата. Нямам вина.

Наказателното постановление е издадено след изтичане на законоустановения 7-дневен срок, в който не е подадено писмено възражение по второто повдигнато с АУАН обвинение, съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. На осн. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН за нарушението по чл. 119 ал. 1 от ЗДвП АНП се прекратява с установени данни за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. Б от НК и се изпраща на РП Стара Загора. Образувано е ДП №1228 ЗМ-179/2024 г. по описа на сектор Пътна полиция Стара Загора. Издадена МР №24-1228-М000250.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 вр с ал.2 предл първо от НПК вр. с чл.63в от ЗАНН.

Ответникът ОД на МВР Стара Загора в представения по делото писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска от съда да постанови решение, с което да потвърди въззивното съдебно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага на съда да бъде отмени въззивното съдебно решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Административното обвинение е за не спазване на предписаното задължително поведение с нормата на чл.123 ал.1 т.2 буква „а“ от ЗДвП – водачът на ППС, който е участник в ПТП / не задължително виновния причинител на произшествието/ е длъжен да уведоми компетентната служба на МВР, когато при произшествието са пострадали хора. Основното оплакване за материална незаконосъобразност на решението за потвърждаване на НП е за това, че няма настъпило пътно транспортно произшествие и в тази връзка се твърди, че съдът е допуснал и съществено нарушение на правилата за формиране на вътрешното си убеждение за обективната истина относно съставомерните факти, защото е невярно посоченото в АУАН поведение на касатора по не пропускане на стъпилият и пресичащ пешеходец по пешеходната пътека, в следствие на което лекият автомобил с предната си част блъска в лявата част пресичащият пешеходец. Въпреки, че е имало ситуация на пътя тя е била изяснена от страна на жалбоподателя и на лицето, което твърди, че е пострадало, като след на момента се е установило, че няма претенции от страна на пострадалата и тя видимо е в била в добро състояние, както и разбирателство за това, че не е имало съприкосновение между управлявания от жалбоподателя автомобил и свидетелката, то не е имало нужда да се ангажира Пътна полиция при ОД МВР Стара Загора.

На основание чл. 123 ал.1 т.3 от ЗДвП, когато са причинени само имуществени вреди, тогава между участниците се попълва двустранен протокол, но това изключение не се отнася за хипотезата на чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП, когато има пострадали хора. В този случай няма никакво правно значение за възникване на задължението за уведомяването дали има, или няма съгласие между участниците и пострадалите. Съдът е основал вътрешното си убеждение за обективната истина въз основа на веществено доказателствено средство – запис от камерите на мястото на произшествието, който е проверен, чрез техническа експертиза, възложена в хода на административно наказателното производство. Освен това, образуваното досъдебно производство с Постановление на РП Стара Загора от 11.07.2024г №1228зм-179/15.07.2024г по описа на сектор Пътна полиция към ОД на МВР Стара Загора, пр.пр. №6532/2024г има различен предмет – установяване на резултатното престъпление по чл.343 ал.1 буква „Б“ предл второ във връзка с чл.342 ал.1 предл трето от НК за причиняване на средна телесна повреда на едно лице по непредпазливост в резултат на нарушаване на правилата за движение по ЗДвП. Настоящото НП обаче има друг предмет и това не изпълнението на задължението за уведомяване, което тежи на всеки участник в ПТП, независимо от това дали е виновен или не за неговото причиняване. Главното е да има това качество и да има пострадали лица. Деянията са различни – престъплението по чл.343 ал.1 вр. с чл.342 ал.1 от НК се извършва, чрез активно поведение управление на МПС в нарушение на правилата за движение, докато формалното деяние по чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП се състои в бездействие за уведомяване на компетентната служба на МВР, когато има пострадало лице от настъпилото ПТП. Субекта на нарушението е само това лице, което е участник в ПТП, поради което е необходимо да бъде описан събитието, отговарящо на определението за ПТП и участието на конкретното лице в него, за да се определи дали бездействието му да уведоми службите е съставомерно. В настоящия случай водачът е съзнавал, че е настъпило съприкосновение между неговия автомобил и пресичащо лице, което е пострадало от това съприкосновение, а тези обстоятелства са формирали и отношението му към последвалото бездействие да бъде уведомена компетентната служба на МВР. Той е съзнавал задължението си, но не го е изпълнил. Причината да вземе решение за не уведомяване няма значение на извиняващо обстоятелство – не е грешка с правно значение, защото не знанието не закона не извинява. Фактите по АУАН не са опровергани, а се установени от приложеното веществено доказателствено средство, като не вярно е твърдението, че сигнала е постъпил в компетентната служба 19 дни след 06.06.2024г .Напротив още на 06.06.2024г в 10.25ч от ОДЧ са изпратили екип на местопроизшествието, който е установил пострадалото лице на мястото. В този момент тя е заявила, че на пешеходната пътека на ул. С. К. Б., на кръстовището с улица М. К., и движейки се в посока запад –изток по втората улица лек автомобил Ауди не е спрял и я блъснал. На място е имало и екип на ЦСПМ, който установил натъртване в областта на лявото бедро. Полицейските служители извършили обход и установили охранителна камера на ъгъла на бл. №37, провели разговор със собственика и той им предоставил наличните записи на следващия ден. Пострадалата е подала на 21.06.2024г заявление в сектор Пътна полиция по повод на влошеното й състояние и установено вбито многофрагментарно счупване на външният тибиален кондил на левия крак. Следователно въззивният съд като е взел предвид, че записите от камерите на мястото на нарушението са изследвани за автентичност и въз основа на тях, и на показанията на полицейските служители приели сведенията на пострадалата сочат еднозначно на фактите по АУАН и по НП, не е допуснал нарушение на правилата за формиране на вътрешното убеждение. Не съгласието с тези фактически установявания не е касационно основание по НПК. Спрямо тях материалния закон е приложен правилно с потвърждаване на НП, с което е ангажирана административно наказателна отговорност за формално деяние, нарушаващо установения ред за държавно управление – не уведомяване на компетентната служба на МВР за ПТП с пострадали лица, което се дължи от всеки участник в такова събитие. При този изход от спора на ответника се следва възнаграждение за юрисконсулт за настоящата съдебна инстанция в размер на 100лв, предявено своевременно с писмения отговор – стр.13 по делото, преди приключване на устните състезания.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №464/16.12.2024г, постановено по АНД №2733/24г. по описа на РС Стара Загора.

ОСЪЖДА Д. М. Г. [ЕГН] да заплати на ОД МВР Стара Загора сумата от 100лв/сто/, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.