№ 337
гр. Асеновград, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:М. Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от М. Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310101623 по описа за 2021 година
Предявените искове са с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС.
Ищецът А. Х. М., чрез адв.Т. К. твърди, че с ответниците: Ф. И. Г., Ф. И. Г., Ф. И. Г.,
Ф. И. Ю. и Н. Я. М. са съсобственици на: Поземлен имот с кадастрален идентификатор №
99088.503.521, находящ се в кв.“Долни Воден“, община Асеновград, област Пловдив, по КК
и КР одобрени със Заповед 300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК.
последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот е от 24.03.2021 г., адрес на ПИ:
град Асеновград, кв. „Долни Воден“, ул. „Язовирска“ № 24-26, с площ 1068 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план : 577,
квартал 68, парцел: VII-577, при граници и съседи: 99088.503.561, 99088.503.560,
99088.503.520, 99088.503.38, 99088.503.292, 99088.503.293, 99088.503.296. Ищецът твърди,
че е собственик на ½ ид.ч. от описания имот, а ответниците са собственици на другата ½
ид.ч. от имота, като ответницата Н. М. била запазила право на ползване – пожизнено и
безвъзмездно на ½ ид.ч. от имота. В ПИ № 99088.503.521 били построени следните сгради:
Сграда 99088.503.521.1, застроена площ 58 кв.м, брой етажи 2, предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, собствеността принадлежи на А. Х. М., като Н. Я. М. си е запазила
правото на безвъзмездно и пожизнено ползване; Сграда 99088.503.521.2, застроена площ 62
кв.м. брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, собствеността
принадлежи на Ф. И. Г., Ф. И. Г., Ф. И.ов Г.ев, Ф. И.ова Ю.; Сграда 99088.503.521.3,
застроена площ 8 кв.м, брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна,
собствеността принадлежи на А. Х. М.. като Н. Я. М. си е запазила правото на безвъзмездно
и пожизнено ползване; Сграда 99088.503.521.4 застроена площ 21 кв.м, брой етажи 1,
1
предназначение: Жилищна сграда еднофамилна, собствеността принадлежи на Ф. И. Г., Ф.
И. Г., Ф. И.ов Г.ев. Ф. И.ова Ю.; Сграда 99088.503.521.6, застроена площ 43 кв.м, брой
етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда, собствеността принадлежи на Ф. И. Г..
Ф. И. Г.. Ф. И.ов Г.ев. Ф. И.ова Ю.; Сграда 99088.503.521.7 застроена площ 34 кв.м, брой
етажи 1, предназначение: Жилищна сграда еднофамилна. собствеността принадлежи на А.
Х. М., като Н. Я. М. си е запазила правото на безвъзмездно и пожизнено ползване. Ищецът
твърди, че от началото на 2021 г. с ответниците не могат да постигнат съгласие, относно
разпределението на реалното ползване на имота, независимо многократните опити, поради
което е предявил настоящия иск. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което на
основание чл.32 т ЗС да бъде разпределено реалното ползване на свободната площ от ПИ с
ИД № 99088.503.521., съобразно правата на страните. Ангажира доказателства, претендира
за разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ф. И.ова Ю., чрез
назначения й особен представител – адв.Х. П.. Твърди, че искът е допустим, но
неоснователен. От наведените в исковата молба твърдения не ставало ясно в какво се
изразява разногласието, относно разпределяне на реалното ползване на имота. Било видно
от представения протокол от 1963 г., че от възлагането на имота в дял на праводателите на
страните до депозиране на исковата молба, процесния имот се е ползвал по начин, по който
не е създал пречки на собствениците да упражняват в пълен обем правото си на собственост.
Страните, преди това техните праводатели ползвали целия двор по предназначението му,
без да си пречат взаимно. Ето защо моли да се постанови решение, с което искът да бъде
отхвърлен. Не ангажира доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ф. И. Г., чрез
назначения му особен представител – адв. М. А.. Твърди, че искът е допустим, но оспорва
основателността на същия, така както е предявен. Ищецът нямал правомощие да ползва ½
ид.ч. от процесния имот, тъй като видно от приложените доказателства праводателят му Н.
М. си е запазила правото на ползване за себе си на 5/8 ид.ч. върху ½ ид. от имота. Освен
това твърди, че ищеца не е представил доказателства за правата на собственост на
останалите ответниците, липсвали доказателства, че Ф. Г. е собственик и ползвател на
сочените идеални части от имота. Липсвали доказателства за идентичност на процесния
имот и парцелите описани в приложенията към исковата молба. Не било представено
удостоверение за наследници и не е ясно чие наследство е. Оспорва като неверни
твърденията и обстоятелствата на които се основават претенциите на ищеца. Прави
възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от
ищеца. Не ангажира доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ф. И.ов Г.ев, чрез
адв.М. П.. Оспорва, че с ищеца са съсобственици на посочения недвижим имот, както и че в
имота са построени сградите, описани в допълнителната молба - уточнение. Начинът на
ползване на сградите и дворното място не бил променян от построяването им до момента и
страните не са имали спор за ползването им. Твърди, че в имота са изградени две жилищни
2
сгради на калкан, като едната е собственост на ищеца, а другата е собственост на основание
давностно владение и наследство на ответниците. В двора имало изградена ограда, която
отделя двете дворни места, ползвани от ищеца и Ф. И. Г. - сестра на ответника, която
живеела в имота с баща му. Счита искът за допустим. Твърди, че фактическото положение
относно ползването на имота и сградите в него не е променяно от 30 години и оспорва
твърдението, че от началото на 2021 г. е имало спор за ползването на имота и сградите в
него. Оспорва твърденията, че ищецът е правил многократни опити да решат
несъществуващ спор за ползването на имота. Твърди, че живее в Р.Турция, не пребивава на
адреса посочен в исковата молба и не е наясно какви претенции има ищеца за ползването на
имота, тъй като към него той не е предявявал такива. Счита, че въпросът с ползването на
поземления имот и построените в него сгради е уреден още с построяването им. Твърди,че
доколкото му е известно ищецът не е предявявал претенции нито към брат му Ф. И. Г.,
който от дълги години живее в САЩ, нито към сестра му Ф. И.ова Ю., която живее в
Р.Турция, нито към баща му - И. Р. Г. и другата му сестра, които живеят на адреса в
исковата молба. Освен това твърди, че достъпът до ПИ се осъществявал единствено през
входна врата, от към имот № 99088.503.292. Този вход се използвал и за достъп до сградата,
в която живее баща му и сестра му. Друг достъп до него нямало, тъй като ул. „Язовирска” не
представлявала улица, а черен път, след който се намира дере и водоем. Не възразява
ползването на имота да бъде разпределено по съдебен ред. Ангажира доказателства,
претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответницата Ф. И. Г., чрез
адв.М. П.. Оспорва, че с ищеца са съсобственици на посочения недвижим имот, както и че в
имота са построени сградите, описани в допълнителната молба - уточнение. Твърди, че
имотът е придобит в съсобственост при равни права от баща й И. Р. Г. наследодател на
ищеца – Х.А.М.. След придобиването на имота, в него са изградени две жилищни сгради на
калкан - № 99088.503.521.2 собственост на ответницата и Ф. Г., Ф. Г. и Ф. Ю. и сграда №
99088.503.521.1. – собственост на ищеца по делото. Освен това твърди, че в имота били
построени и второстепенни сгради със следните ИД: №99088.503.521.3, №99088.503.521.4,
№99088.503.521.6, №99088.503.521.7, като ищеца ползва сградите с ИД №99088.503.521.3 и
№99088.503.521.7, а останалите се ползвали от нея. Твърди, че е нямало спор за ползването
на сградите и дворното място и е придобила от баща си И. Р. Г. чрез договор за покупко-
продажба недвижим имот: 6/20 ид.ч. от ПИ с ИД №99088.503.521, ведно с 6/10 ид.ч. от
жилищна сграда с ИД № №99088.503.521.2, ведно с всички подобрения и приращения в
имота. Съсобственици по наследство на ПИ и жилищните сгради били и нейните двама
братя и една сестра – именно ответниците Ф. Г., Ф. Г. и Ф. Ю.. Твърди, че в имота са
изградени две жилищни сгради на калкан, като едната е собственост на ищеца, а другата е
собственост на основание давностно владение и наследство на ответниците. В двора имало
изградена ограда, която отделя двете дворни места, ползвани от ищеца и нея с нейния баща
И. Г.. Оградата била построена с общо съгласие на съсобствениците при строежа на
жилищните сгради. Освен това фактическото положение относно ползването на имота и
сградите в него не е променяно от 30 години и оспорва твърдението, че от началото на 2021
3
г. е имало спор за ползването на имота и сградите в него. Съпругата на ищеца от няколко
месеца спорила с нея за преминаването през имота, като искала да й ограничи достъпа от
към входа, но тя не била съсобственик и нямала права върху имота и построените в него
сгради. Реалното ползване на имота било разпределено между страните с поставянето на
оградата на калкана на двете жилищни сгради, разделяла имота на две части и всеки ползвал
своята част, като ответницата преминавала през частта от имота, която се ползвала от
ищеца, за да достигне до входа на своята жилищна сграда. Оспорва твърденията, че ищецът
правил опити да решат спора за ползването на имота. Твърди, че останалите ответниците
трайно са се установили да живеят в чужбина. Ищецът не можел да осъществи връзка с тях,
за да предяви претенции или спор за ползване на имота. Счита, че въпроса с ползването на
имота и построените в него сгради е уреден с придобиването и построяването им. Достъпът
до ПИ се осъществявал единствено през входната врата откъм имот № 99088.503.292, като
този вход се използва и за достъп до сградата, в която живее ответницата с баща си. Друг
достъп до него нямало, тъй като ул.“Язовирска“, която е била отредена за улица е черен път,
след който има дере и водоем. Не възразява ползването да бъде разпределено по съдебен
ред.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата Н. Я. М., същата не се
явява и не ангажира доказателства.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
От НА № 124, том І, рег. № 1224, дело № 115/2011 г. на Нотариус Е.Л. при РС
Асеновград е видно, че: Н. Я. М., Р. Х. М., А. Х. М. и Б. Х.а С. са признати за собственици
на идеални части от недвижими имоти, придобити по документи, давност и наследство, а
именно: ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 99088.503.521; Двуетажна сграда с
идентификатор № 99088.503.521.1; Сграда с идентификатор № 99088.503.521.3 и Сграда с
идентификатор № 99088.503.521.7.
От НА № 125, том І, рег. № 1225, дело № 116/2011 г. на Нотариус Е.Л. при РС
Асеновград е видно, че: Н. Я. М., Р. Х. М. и Б. Х.а С. са дарили на: А. Х. М. собствените си
идеални части (Н. 5/8 ид.ч., Р. и Б. по 1/8 ид.ч.) от следните недвижими имоти, придобити от
дарителите по давност и наследство, а именно: ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор №
99088.503.521; Двуетажна сграда с идентификатор № 99088.503.521.1; Сграда с
идентификатор № 99088.503.521.3 и Сграда с идентификатор № 99088.503.521.7.
От НА № 42, том 5, рег. № 3819, дело № 793/2020 г. на Нотариус С.К. при РС
Асеновград е видно, че: И. Р. Г. и Ф. И. Г. са признати за собственици на идеални части от
недвижими имоти, придобити по документи, давност и наследство от З.В. Г. (И. на 6/20
ид.ч., а Ф. на 1/20 ид.ч.), а именно: ПИ с идентификатор № 99088.503.521; Сграда с
идентификатор № 99088.503.521.2.
От НА № 43, том 5, рег. № 3823, дело № 794/2020 г. на Нотариус С.К. при РС
Асеновград е видно, че: И. Р. Г. е продал на Ф. И. Г.: 6/20 ид.ч. от ПИ с идентификатор №
99088.503.521, ведно с 6/10 ид.ч. от Сграда с идентификатор № 99088.503.521.2.
4
От у-ние за наследници на З.В. Г. е видно, че същия е починал на 27.12.2010 г., а след
смъртта си е оставил следните наследници по закон: И. Р. Г. – съпруг, Ф. И.ов Г.ев – син, Ф.
И. Г. – син, Ф. И. Газа – дъщеря и Ф. И.ова Ю. - дъщеря.
От показанията на свидeтеля Хасан Мехмедов Бейтулов – съсед на страните, които
съдът кредитира се установява, че в имота на страните има построени две къщи, на калкан,
всички влизат в двора през един вход (въпреки, че входовете са два). Входът за къщите е от
лицето им, а вход от към улица „Язовирска“ няма, тъй като тази улица е затворено в долната
си част. В момента в едната къща живее А. със семейството си, а в другата И. с дъщеря му.
През двора на страните – през обособена пътечка минават хора, когато отиват на язовира за
риба. Дворът се ползва от А. и И., между двете къщи на калкан няма ограда, които да
разделя двора.
От показанията на свидeтеля Е.Р.К. – братовчед на Ф. Г., които съдът кредитира се
установява, че в двора на страните има две къщи, на какан, но всички влизат през един вход
в двора (двора на А.), тъй като от към ул.“Язовирска“ няма реално вход към къщата на Ф..
Двора е разделян с ограда, в дворовете има построени и други сгради, а през двора им
минават хората – които отиват за риба на язовира.
От представените доказателства по делото се установява, че страните са
съсобственици на: на ПИ с идентификатор № 99088.503.521, с адрес на имота град
Асеновград, кв. Долно Воден, ул.“Язовирска“ № 24-26.
След като е налице съсобствена вещ, то съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗС тя се използува и
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от
общата вещ. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че ако не може да се образува
мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по
искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и
ако е нужно, назначава управител на общата вещ. С Тълкувателно решение № 13 от
10.04.2013 г. по тълк. д. № 13 / 2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК е прието, че
невъзможност да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗС е налице както,
когато изобщо няма решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС за използването на общата
вещ, така и когато решението на мнозинството накърнява правата на някой от
съсобствениците да си служи с вещта и така излиза извън правомощията на мнозинството,
поради което такова решение няма правно действие. Очевидно е, че в случая няма решение
на мнозинството, като няма пречка, и в този смисъл е трайната съдебна практика,
съсобственикът който притежава повече от половината от правото на собственост да
предяви иск за реално разпределение на ползването на вещта. Ето защо предявеният иск е
основателен.
Разпределението следва да бъде извършено съгласно заключението на вещото лице
инж. В. Г. от 09.08.2022 г. (прието в с.з. на 15.09.2022 г.), с което са предложени варианти
отчитащ правата на страните, отразен на скица за вариант 2 към него, като последната
следва да се счита неразделна част от заключението на вещото лице. Съдът счита, че
5
разпределението следва да се извърши именно по този вариант, предложен от вещото лице –
тъй като същия е най целесъобразен, с него се разпределя съответна площ на идеалните
части на страните за ползване, предвидена е обща площ за ползване от всички
съсобственици. Въз основа на този вариант страните ще могат да ползват в пълен обем
двора,– имайки достъп до същия.
По отношение на въпроса за разпределяне на разноските в производството по чл. 32,
ал.2 от ЗС е постановено Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на
Върховен касационен съд, което е задължително за настоящия съдебен състав, според което
страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на
дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени. Това разрешение
следва от характера на производството по чл.32, ал.2 ЗС, представляващо спорна съдебна
администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по
управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение
ползва всички страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят
разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и
експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. Ето защо и
поради това, че ищеца е заплатили държавна такса в размер на 50 лева, 1200 лв. хонорар за
назначени ОП на ответниците: Ф. Ю. и Ф. Г., както хонорар за експертиза общо в размер на
380 лева, поради което следва да бъдат осъдени Ф. Ю. и Ф. Г. да заплатят на ищеца А. М.
по 740 лв. разноски (останалите ответници са заплатили хонорари за приетата СТЕ в същия
размер в процеса на производството).
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ РЕАЛНОТО ПОЛЗВАНЕ между: А. Х. М., ЕГН ********** от
Асеновград, обл. П-вска, ул.“Язовирска“ № 24; Ф. И. Г., ЕГН **********; Ф. И. Г., ЕГН
**********; Ф. И.ов Г.ев, ЕГН **********; Ф. И.ова Ю., ЕГН **********; Н. Я. М., ЕГН
********** – всички от ***, върху следния недвижим имот: ПИ с идентификатор №
99088.503.521 по КК и КР на Асеновград, район Долно Воден, одобрен със заповед № 300-5-
52/08.07.2004 г. на Изп.Директор на АК, с адрес на имота Асеновград, ул.“Язовирска“ № 24-
26, с площ 1068 кв.м., както следва:
В ДЯЛ на А. Х. М., ЕГН ********** и Н. Я. М., ЕГН ********** и двамата от
Асеновград, обл. П-вска, ул.“Язовирска“ № 24, се разпределя за реално ползване от Вариант
Първи от Схема/предложение № 5 – ДЯЛ А, част от дворно място, съставляващо ПИ с
идентификатор № 99088.503.521 по КК на кв. Долно Воден, гр. Асеновград, означена в
6
приложение № 5 с червени цифри: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 12, 9, 11, 19, 16, 1, с площ 403 кв.м. и
повдигната със жълт контур (от заключението на вещото лице инж. В. Г., прието в съдебно
заседание на 15.09.2022 г.).
В ДЯЛ на Ф. И. Г., ЕГН **********; Ф. И. Г., ЕГН **********; Ф. И.ов Г.ев, ЕГН
********** и Ф. И. Ю., ЕГН ********** – всички от ***, се разпределя за реално ползване
от Вариант Първи от Схема/предложение № 5 – ДЯЛ Б, част от дворно място, съставляващо
ПИ с идентификатор № 99088.503.521 по КК на кв. Долно Воден, гр. Асеновград, означена в
приложение № 5 с червени цифри: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 13, 14, 18, 17, 1, с площ 554 кв.м. и
повдигната с син контур (от заключението на вещото лице инж. В. Г., прието в съдебно
заседание на 15.09.2022 г.).
ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ между: А. Х. М., ЕГН ********** от Асеновград, обл. П-
вска, ул.“Язовирска“ № 24; Ф. И. Г., ЕГН **********; Ф. И. Г., ЕГН **********; Ф. И.ов
Г.ев, ЕГН **********; Ф. И. Ю., ЕГН **********; Н. Я. М., ЕГН ********** – всички от
***, разпределя за реално ползване от Вариант Първи от Схема/предложение № 5 – ДЯЛ В,
част от дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор № 99088.503.521 по КК на кв.
Долно Воден, гр. Асеновград, означена в приложение № 5 с червени цифри: 11, 10, 7, 15, 14,
13, 6, 12, 9, 11, с площ 111 кв.м. неоцветен (от заключението на вещото лице инж. В. Г.,
прието в съдебно заседание на 15.09.2022 г.).
Приложение № 5 към вариант № 1 към заключението на вещото лице инж. В. Г., прието
в съдебно заседание на 15.09.2022 г., да се счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Ф. И. Г., ЕГН ********** и Ф. И.ова Ю., ЕГН ********** и двамата от ***,
да заплатят на А. Х. М., ЕГН ********** от Асеновград, обл. П-вска, ул.“Язовирска“ № 24,
по 740 лева (седсемстотин и четиридесет) направени по производството разноски – за
внесена ДТ, хонорар за назначен ОП и вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7