РЕШЕНИЕ
№ 625
гр. Перник, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря С. ИЛ. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720106008 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 99
ЗЗД. В исковата молба се твърди, че на 24.07.2013 г. бил сключен договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение между ответника, в качеството му на
кредитополучател и „ОББ” АД, в качеството му на кредитор като му бил отпуснат кредит в
размер на 3610 лв., а длъжникът се бил задължил да възстанови получения кредит чрез 60
месечни анюитетни вноски, всяка от които била включвала задължението за главница,
договорна лихва и такса. Редовната главница по кредита се била олихвявала с годишен
лихвен процент в размер на базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити в
лева валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорната надбавка от 0,5
пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на ОББ АД за потребителски
кредити в лева бил в размер на 7 %. Лихвения процент към датата на сключване на договора
бил в размер на 7,5 % годишно. Годишният процент на разходите към датата на отпускане
на кредита бил в размер на 8,3 %. Първата погасителна вноска била дължима на 24.08.2013
г., а всяка следваща била дължима на 24-то число на месеца. Крайният срок на издължаване
на кредита бил 24.07.2018 г.
Ответникът бил извършил частично плащане, като общият остатък от непогасеното
задължение се бил равнявал на главница от 3348,92 лв. и договорна лихва от 1010,03 лв. и
сумата от 623,70 лв., съставляваща такси и разноски. Вземането било станало изискуемо с
изтичането на крайния срок.
1
На основание договор за продажба и прехвърляне на вземане между ищцовото
дружество и „Обединена Българска Банка“ АД, сключен на 31.01.2018 г. задължението на
ответника му било прехвърлено. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия с писмо
изпратено до него от пълномощник на цедента на 26.02.2021 г. по постоянния адрес на
длъжника, който съвпадал с адреса посочен в договора, но било останало непотърсено.
Позовава се на чл. 15, ал. 4 от договора за кредит относно редовността на връчването на
уведомлението в деня на неговото изпращане, тъй като длъжникът не бил уведомил
кредитора за промяна на адреса. Цитира релевантна съдебна практика в този смисъл. Счита,
че длъжникът е уведомен за цесията и с връчването на исковата молба. Ищцовото дружество
било подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 03694/2022 г. на ПРС. Ответникът бил подал
възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта, поради което било налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество главница в размер на 3348,92 лв. и мораторна лихва в размер на
623,70 лв. начислена върху неиздължената главница за периода от 25.07.2018 г. до
10.06.2022 г. съставляващи неизплатено задължение по усвоения кредит по процесния
договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 24.07.2013 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
24.06.2022 г. до окончателното плащане. Претендира сторените по делото разноски в
исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба.
С оглед характера на предявения иск, съдът с определение по чл. 140 ГПК е указал на
ищеца, че носи доказателствена тежест да установи наличие на договорни отношения между
цедента и ответника за предоставяне на паричен заем – усвоен от ответника кредит за
претендирания размер, настъпването на падежа на цялото задължение по договора за
кредит, наличие на договор за цесия – прехвърляне на вземането и уведомяването на
длъжника за извършената цесия, че сумата по кредита е усвоена, размера на начислената
мораторна лихва и изпадането на длъжника в забава за процесния период. Със същото
определение съдът е указал на ответника, че следва да установи изпълнение на
задължението си, респ. плащане на дължимите суми, както и възражението си за изтичане
на погасителна давност направено с възражението по чл. 414 ГПК.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие
следното:
На 24.07.2013 г. бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение между ответника, в качеството му на кредитополучател и „ОББ” АД, в
качеството му на кредитор като му бил отпуснат кредит в размер на 3610 лв., а длъжникът
се бил задължил да възстанови получения кредит чрез 60 месечни анюитетни вноски, всяка
от които била включвала задължението за главница, договорна лихва и такса. Редовната
главница по кредита се била олихвявала с годишен лихвен процент в размер на базовия
лихвен процент на банката за потребителски кредити в лева валиден за съответния период
2
на начисляване на лихвата и договорната надбавка от 0,5 пункта. Към момента на сключване
на настоящия договор БЛП на ОББ АД за потребителски кредити в лева бил в размер на 7
%. Лихвения процент към датата на сключване на договора бил в размер на 7,5 % годишно.
Годишният процент на разходите към датата на отпускане на кредита бил в размер на 8,3 %.
Първата погасителна вноска била дължима на 24.08.2013 г., а всяка следваща била дължима
на 24-то число на месеца. Крайният срок на издължаване на кредита бил 24.07.2018 г.
Ответникът бил извършил частично плащане, като общият остатък от непогасеното
задължение се бил равнявал на главница от 3348,92 лв. и договорна лихва от 1010,03 лв. и
сумата от 623,70 лв., съставляваща такси и разноски. Вземането било станало изискуемо с
изтичането на крайния срок на 24.07.2018 г.
На основание договор за продажба и прехвърляне на вземане между ищцовото
дружество и „Обединена Българска Банка“ АД, сключен на 31.01.2018 г. задължението на
ответника му било прехвърлено. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия с писмо
изпратено до него от пълномощник на цедента на 26.02.2021 г. по постоянния адрес на
длъжника, който съвпадал с адреса посочен в договора, но било останало непотърсено.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от договора за кредит се приема за редовно връчването на
уведомлението в деня на неговото изпращане, тъй като длъжникът не бил уведомил
кредитора за промяна на адреса. Длъжникът е уведомен за цесията и с връчването на
исковата молба на 11.03.2023 г. Ищцовото дружество било подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. №
03694/2022 г. на ПРС. Ответникът бил подал възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта,
поради което било налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска – главен
иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр.
с чл. 79 ЗЗД и и акцесорен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр.
с чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД. Същите се явяват допустими, тъй като са подадени от заявител, в
полза на който е издадена заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК, срещу
която е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника и са предявени в рамките на
едномесечния срок и се отнасят за вземания включени в издадената заповед за изпълнение.
За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240,
ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти),
а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя
на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя;
4. липса на плащане от страна на заемодателя.
В случая безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между ответника и „ОББ“ АД, по Договор за потребителски кредит без
обезпечение от 24.07.2013 г. и предаването на заетата сума, която е била усвоена от
3
ответника. Паричното задължение е станало изискуемо, с настъпването на падежа на
последната вноска съобразно Договор за потребителски кредит на 24.07.2018 г., като
ответникът е погасил част от него, като частичното плащане е признание на неизгоден за
ответника факт - че има задължение към цедента на ищеца на процесното основание.
Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от
забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение - при
срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или
от закона с цел да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при
поискване - чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като
последица от уважаването на иск за главницата. Обезщетение в размер на законната лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред
правата си, произтичащи от забавата. Мораторна лихва е уговорена между страните в чл. 7,
ал. 1 от договора и същата се претендира от ищеца в настоящия процес.
Следователно на падежа длъжникът следва да плати главницата и съответната лихва.
Съдът счита, че отпуснатия заем е станал изискуем с настъпването на падежа на последната
погасителна вноска по процесния договор на 24.07.2018 г. т.е.към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК- 24.06.2022 г. е бил вече настъпил. Това основание е посочило
ищцовото дружество за изискуемостта на претенциите си, а не предсрочната изискуемост на
кредита.
Така към настоящия момент от главницата по договора за потребителски кредит остава
дължима сумата от 3348,92 лв., неплатените наказателни лихви върху просрочената
главница са в размер на 623,70 лв., за периода от 25.07.2018 г. до 10.06.2022 г. Ответникът
не е оспорил размерите на претендираните от него вземания, а единствено е направил
възражение по чл. 414 ГПК за изтекла в негова полза петгодишна погасителна давност.
Вземанията се били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 31.01.2018 г., като
длъжникът е бил уведомен за извършената цесия с връчването на исковата молба.
По отношение на направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност с възражението си по чл. 414 ГПК по отношение на вземанията на кредитора за
главница и мораторна лихва:
Съдът констатира, че е образувано ново тълкувателно дело №3/2023 г. Гражданската и
Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) с поставен следния въпрос- „ При
уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата
и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа за всяка вноска или от
настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна
изискуемост?“ .
Съдът приема посоченото в мотивите на Тълкувателно Решение № 5/ 21.01.2022 г. по т.д. №
5 /2019 г. на ОСГТК на ВКС становище, на което се позовава ищеца, че трайно установена е
4
практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството
си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се
извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес
на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент
от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или продължително действие,
през всеки период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях
възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ
правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при
уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира само
длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е
достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това при постигнато
съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на
определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е
обявена предсрочната изискуемост. С оглед на изложеното следва, че главницата и
договорната лихва по договорът за потребителски кредит са станали изискуеми с
настъпването на падежа на последната дължима вноска на 24.07.2018 г., която датата е
крайния срок на договора и от тази дата започва да тече петгодишния давностен
погасителен срок за задължението за цялата незаплатена главница и същият не е изтекъл
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-24.06.2022 г. Поради тези
съображения съдът намира предявения главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД за основателен и доказан в пълен размер от 3348,92 лв.
Частично основателно е възражението на ответника относно погасяването по давност на
задължението за погасяване на наказателните лихви върху просрочената главница за
периода до три години преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение-24.06.2022 г., тъй като за периода от 25.07.2018 г. до 23.06.2019 г. е изтекла
кратката тригодишна погасителна давност на наказателните лихви предвидена в чл. 111, б.
„в” ЗЗД . С оглед на изложеното ответникът дължи мораторна лихва върху главницата за
периода от 24.06.2019 г. до 10.06.2022 г. в размер на 1007,47 лв., която съдът изчисли
използвайки електронен калкулатор за изчисляване на законната лихва за процесния период.
Поради посочените съображения акцесорния иск е основателен в пълния му предявен размер
от 623,70 лв., но за периода от 24.06.2019 г. до 10.06.2022 г. и следва да се отхвърли за
периода от 25.07.2018 г. до 23.06.2019 г. като погасен по давност.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора ответникът дължи направените в
настоящото производство разноски на ищеца, в размер на 79,45 лв., съставляваща държавна
такса и направения от същия разноски в заповедното производство в размер на 99, 65 лв. По
изложените мотиви съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 86 ЗЗД в отношенията между страните по делото, че ответникът С. С. Й., ЕГН:
********** от гр. П., ул. „Х. К.“ № *, дължи на ищеца "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със
седалище: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-
Казанджията” № 4-6, ЕИК *********, сумата от 3348,92 лв., съставляваща незаплатена
падежирала главница с изтичане крайния срок на договора на 24.07.2018 г. и мораторна
лихва в размер на 623,70 лв. начислена върху неиздължената главница за периода от
24.06.2019 г. до 10.06.2022 г. съставляващи неизплатено задължение по усвоения кредит по
договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 24.07.2013 г., сключен
между ответника и „ОББ“ АД и прехвърлени с договор за цесия на ищеца от 31.01.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
24.06.2022 г. до окончателното плащане на сумата, за които суми в полза на "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2231 от 24.06.2022
г. по ч.гр.д. № 3694/2022 г. по описа на РС – Перник.
ОТХВЪРЛЯ предявения акцесорен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД
за периода от 25.07.2018 г. до 23.06.2019 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА С. С. Й., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Х. К.“ № * да заплати на ищеца "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, със седалище: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул.
„Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, ЕИК *********, сума в размер на 79,45 лв.,
съставляваща държавна такса в исковото производство и сума в размер на 99,65 лв.,
съставляваща разноски в заповедното производство .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС - Перник в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6