№ 41508
гр. София, 07.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20251110143326 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Х. Х. против Aгенция по вписванията, с която
са предявени следните обективно, кумулативно съединени искове: 1/ иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № ЧР-02-01/16.06.2025 г. и Заповед № ЧР-01-804/16.06.2025 г.
на изп. директор на Агенция по вписванията, и неговата отмяна; 2/ иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „длъжностно лице по регистрацията“ в Aгенция по
вписванията, дирекция „Длъжностни лица по регистрацията и длъжностни лица по
вписванията“, и 3/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата в размер на 35 770 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 16.06.2025 г. до
16.12.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 12.08.2025 г. до окончателното
плащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение,
като ищецът изпълнявала длъжността „длъжностно лице по регистрацията“ в
дирекция „Длъжностни лица по регистрацията и длъжностни лица по вписванията“
при ответника-работодател. На 16.06.2025 г. на ищеца били връчени Заповед № ЧР-02-
01/16.06.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № ЧР-
01-804/16.06.2025г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ. Навеждат се доводи, че наказанието не било наложено в
преклузивния срок по чл. 194 КТ. По същество ищецът оспорва да е извършил
вменените му със Заповед № ЧР-02-01/16.06.2025 г. нарушения на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 2, чл. 187, ал. 1, т. 7, чл. 187, ал. 1, т. 3, предл.
1 , чл. 187, ал. 1, т. 10, предл. 3 КТ, изразяващи се в неявяване на работа в периода от
23.06.2023 г. до 09.06.2025 г., както и нарушение на чл. 17,ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация и чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от
Етичния кодекс на служителите от Aгенция по вписванията, с последният от които не
бил запознат. Не оспорва, че в периода 23.06.2023 г. до 09.06.2025 г. не е бил на работа,
но твърди да е бил в отпуск поради временна неработоспособност в периода
12.06.2023 г. – 28.11.2023 г. и временно отстранен от работа в периода от 27.11.2023 г.
до 09.06.2025 г., съгласно Заповед № РД-01-796/22.11.2023 г., връчена му на 27.11.2023
г. Посочва, че по силата на посочената заповед бил спрян достъпът му до системата за
контрол на достъпа до сградата на Aгенция по вписванията, където се намирало
1
работното му място, като била дезактивирана чек-ин служебната му карта за достъп в
сградата. Същевременно в периода 18.12.2023 г. – 29.02.2024 г. на ищеца било
разрешено да ползва платен годишен отпуск. Твърди се, че Заповед № РД-01-
796/22.11.2023 г. била отменена с последваща заповед № РД-01-1107/11.10.2024 г.,
която не била връчена на ищеца, нито същият бил уведомен за нея по друг начин.
Навежда доводи за незаконосъобразност на Заповед № ЧР-02-01/16.06.2025 г. в частта,
с която на ищеца било вменено нарушение, изразяващо се в изпращането на 177
имейла в периода от 23.06.2023 г. - 07.08.2023 г. от личната му електронна поща
************@*****.*** и от служебната му такава *** до всички служители на
работодателя и медиите, поради допуснати от работодателя нарушения на чл. 193, ал.
1 и чл. 195, ал. 1 КТ. Последното се обосновава с твърдения, че от ищеца не били
изискани обяснения във връзка с посочените нарушения, като последните не били
индивидуализирани по обективен и субективен признак. Ищецът твърди, че след
29.02.2024 г., когато изтекъл периода на разрешения му годишен отпуск, опитал да
достигне до работното си място, но картата му за достъп все още била дезактивирана.
Не бил получавал покана за явяване на работното си място на 03.07.2024 г. по
твърдения в заповедта ред. Не оспорва, че на 04.09.2024 г. не се е явил в сградата на
Aгенция по вписванията, но това му действие било неотносимо към изпълнението на
трудовите му функции. Не оспорва още, че на 12.06.2025 г. не се е явил на работа, но
твърди, че на същата дата предприел пътуване до гр. Стара Загора в изпълнение на
обективирано в писмо с изх. № 91-00-123/10.06.2025 г. искане на работодателя да
представи актуално удостоверение от преглед при специалист-психиатър за
липса/наличие на трайно психично заболяване, за което бил уведомен по електронен
път представител на работодателя. В допълнение, неявяването му на работа на
12.06.2025 г. твърди да не съставлява основание за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, като същевременно
работодателят бил наложил наказанието без да отчита критериите по чл. 189 КТ. По
така изложените доводи, моли уволнението да бъде признато за незаконно и отменено,
да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде
присъдено обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода 16.06.2025 г. до 16.12.2025 г. в размер на 35 770 лв. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Aгенция по вписванията.
По разпределението на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, което е
прекратено.
В тежест на ответника е да докаже законосъобразността на уволнението,
включително че е било налице твърдяното основание за уволнение, съответно че
правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени конкретните
нарушения на трудовата дисциплина, от ищеца са поискани обяснения, съответно, че
при издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушенията с тази на
наложеното наказание, заповедта е издадена със съответните мотиви относно
индивидуализация на нарушението и наложеното наказание.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ в тежест на ищеца
е да докаже изгодния за него факт – че е останал без работа за сочения период, че
оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, като на доказване подлежи
и размерът на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението.
На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без
2
работа за целия период, за който претендира обезщетение, респ. че е започнал работа
на по-ниско платена работа.
По доказателствените искания:
Ищецът е представил с исковата молба относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо, като доказателствената им стойност
подлежи на изследване по същество на спора.
С оглед процесуалното поведение на ответника, по останалите доказателствени
искания на ищеца съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно
заседание.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа за целия
период, за който претендира обезщетение, респ. че е започнал работа на по-ниско
платена работа.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА проинасянето по останалите доказателствени искания на ищеца за
първото по делото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните
процесуални действия, включително представяне на доказателства, като в противен
случай губят възможността да сторят това по-късно.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
3
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
24.11.2025 г. от 10:15 часа, за когато да се призоват страните.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4