РЕШЕНИЕ
№ 484
гр. Ямбол, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330100688 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Ж. М. Б., К. Г. Н., Ж. Й.
Ж., В. Й. Ж., Д. Й. Ж. и Г. Й. Ж. против Д. В. Б., Г. Д. Г., Н. Н. Г. и Н. Г. Д..
С исковата молба се твърди, че ищците по делото са наследници на К.Г.Ч. - починала
на *** г., б.ж. на гр. Я.
Твърди се, че всеки един от ищците е собственик по наследство на съответни идеални
части от недвижим имот, находящ се в гр. Я., ж.к. „***, общо на 11/42 ид.ч. от същия.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на първият ответник Д. В. Б., че ищците са собственици на процесните 11/42
ид.ч. от процесния недвижим имот – апартамент.
Претендира се на осн. чл.537 от ГПК съдът да отмени нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г.
на *** Д.Л., както и да признае съдът за установено по отношение на другите трима
ответници - Г. Д. Г., Н. Н. Г. и Н. Г. Д., че ищците са собственици на 11/42 ид.ч. от
процесния недвижим имот – апартамент, подробно индивидуализиран в ИМ, както и съдът
да осъди ответниците да предат на ищците владението върху тези ид.части.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Д. В. Б., с който се
поддържа, че иска е допустим, но изложените твърдения в исковата молба са неверни.
Сочи се, че първият ответник Д. Б. и ищците действително са наследници по закон на
*** на ответника – К.Г.Ч., както и, че ответникът заедно с *** си е придобил процесния
1
имот чрез покупко-продажба.
Твърди се, че за закупуване е ползван кредит до пълното му погасяване е изплащан
единствено и само от ответникът Б..
Оспорва се твърдението в исковата молба, че процесното жилище е било ползвано от
Д. Й. Ж. в периода 1993-2022 г.
Имало известно време след скандал на ищцата с нейния мъж и парично затруднение
живеела в една от стаите, но след като напуснала жилището и взела всичките си вещи от
апартамента, като между тях никога не е имало уговорка, че ще ползва стаята като нейна.
Поддържа се, че ответникът е придобил собствеността върху съответните ид.части от
жилището, собственост на неговата *** *** години след *** й през *** г.
Твърди се, издаденият нотариален акт за придобиване по давностно владение на
съответните ид.ч. е напълно законосъобразно и е правилно издаден.
В срока за отговор по чл131 от ГПК е постъпил отговор и от ответницата Н. Г. Д., с
който се оспорват изцяло предявените искове по чл.124, ал.1 и чл.108 от ЗС.
Сочи се, че ответницата, както и ответниците Г. Д. Г. и Н. Н. Г. са придобили имота
въз основа на действителна сделка, оформена в нотариален акт, вписан в Службата по
Вписванията, като сделката била изслушана от *** Д.Л. и била оформена в
законоустановена форма.
Сочи, че купувачите са добросъвестни и са придобили имота на годно правно
основание, заплащайки цената на продавача, първия ответник Д. В. Б., който от своя страна
се е легитимирал с надлежни доказателства установяващи притежаваната от него
собственост.
Поддържа се, че през целия период на владението упражнявано от първия ответник,
ищците не са възразявали или претендирали за собственост върху този имот.
Твърди се още, че за извършената обстоятелствена проверка, въз основа на която е
издаден съответният нотариален акт на осн. чл.26, ал.1 от АПК, са били уведомени
предварително лицата, които имат отношение към имота и трима от ищците -Ж. М. Б., Ж.
Й. Ж. и Д. Й. Ж., които не са възразили против процедурата, с което са потвърдили, че
първият ответник Д. Б., че има право да се снабди и за 1/3 ид.ч. от имота.
По отношение на ищците К. Н., В. Ж. и Г. Ж. се твърди, че те никога не са
упражнявали владение, нито са имали претенции относно ползването му единствено от
лицето, което се е снабдило с проценият нотариален акт.
Сочи се още, че за издаването на нотариалния акт са били разпитани като свидетели 3
лица, които с показанията си са удостоверили какво е владението, както и за какъв период.
Отделно от това се поддържа, че ищцата Н. Д. не се намира във владение на имота, за
да бъде осъдена да предаде владение на ищците по делото.
В съдебно заседание за ищците в качеството на процесуален представител по
2
пълномощие се явява адв.В. К. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество и с
допълнително депозирани по делото писмени бележки и на подробно изложените в тях
съображения се поддържат исковите претенции.
В съдебно заседание за ответника Д. В. Б. в качеството на процесуален представител
по пълномощие се явява адв. Н.Л. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с
допълнително депозирани по делото писмени бележки и на съображенията изложени в тях
се поддържа, че исковите против ответника са недоказани и неоснователни и се иска да
бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание за ответниците Г. Д. Г., Н. Н. Г. и Н. Г. Д. се явява в качеството на
процесуален представител по пълномощие адв.Г. Д. от АК Я. чрез когото в хода на делото
по същество се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са ангажирани като писмени доказателства: зав. копие на удостоверение за
наследници изх. № *** г., зав. копие на нот. акт за собственост даден като обезщетение за
мероприятия по закона за териториалното и селищно устройство от 1979 г., зав. копие на
нот. акт за собственост върху ид.ч. от недвижим имот придобита по давностно владение №
***, том ***, рег. ***, дело № *** г. на *** Д.Л., с район на действие съдебния район на РС-
Я., зав. копие на нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. №
***, дело *** г. на Д.Л. – *** № *** с район на действие – съдебния район на ***РС, зав.
копие на удостоверение за настоящ адрес на ответницата Д. Й. Ж. изх. № *** г. на Община
Я., зав. копие на удостоверение за постоянен адрес на лицето Д. Й. Ж. изх. № *** г. на
Община Я., зав. копие на приходна квитанция № *** от *** г., зав. копие на приходна
квитанция № *** г., зав. копие на приходна квитанция № *** г., разписка № *** г., с
приложение към разписката за фактура ****************, зав. копие на разписка № *** г.
приложение към нея, зав. копие на удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от
ДОПК изх. № *** г. на Община Я. Отдел „***“, зав. копие на схема № *** г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***. на СГКК – гр. Я., зав. копие на
удостоверение издадено от Дирекция „***“ при община Я. с изх. № *** г.; заверени копия
от нот. дело № *** г. и № ***
От така ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ищците и
първия ответник Д. В. Б. се наследници на лицето К.Г.Ч., починала на *** год.
Съгласно нотариален акт № ***, том ***, нот.дело № *** год. на ***РС К.Г.Ч. /по нот.
Акт – К. В. Ч./ и *** и – ответника Д. В. Б. / по нот. Акт – Д. В. Ч./ са придобили в
собственост при равни квоти следния недвижим имот: жилище, апартамент, находящ се в
гр.Я., ж.к.“*** с площ от 63 кв.м., състоящо се от кухня, спалня, дневна, сервизни
помещения, тераса на запад, входно антре, ведно с избено помещение № ***, със застроена
площ от 3,17 кв.м., както и 0,96% идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, където е построен жилищния блок. Не е спорна между страните
3
идентичността в имената на наследодателя К.Г.Ч. и ответника Д. В. Б..
След смъртта на наследодателката К.Г.Ч. собствената и 1/2 ид.ч. от процесното
жилище е била наследена от трите и деца – ответника Д. В. Б., Г. В. Б. и М.В.П.
Г. В. Б. е починал на *** год. като е оставил за сови наследници по закон ищците: Ж.
М. Б. /***/ и К. Г. Н. /***.
М.В.П.е починала на *** год. като е оставила за сови наследници по закон ищците: Ж.
Й. Ж. /***/, В. Й. Ж. /***/, Д. Й. Ж. /***/, Г. Й. Ж. /***/, както и лицата: И. Й. Ж. /***/,
последният е починал на *** год. като е оставил на свой ред като наследници по закон
лицата: В. И. Ж. /***/ и Т. И. Ж. /***/; С.М.П. /*** починала на *** год./ като след смъртта
си не е оставил наследници; П.Б. Д. /***/ и К.В.П. /***/.
С оглед горното установява се, че квотата на ответника Д. В. Б. е в размер на 2/3 ид.ч.,
а на всички останали наследници на наследодателя К.Г.Ч. - 14/42 ид.ч., от които 11/42 ид.ч. е
квотата на ищците.
На *** год. ответника Д. В. Б. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена
проверка № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** год. на *** Д.Л., с който е признат за
собственик по давностно владение на 1/3 от процесния недвижим имот жилище.
С договор за продажба обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело
№ *** на *** Д.Л., на *** год. ответника Д. В. Б. е отчуждил в полза на другите трима
ответника Г. Д. Г., Н. Н. Г. и Н. Г. Д. процесния имот-жилище.
От представените по делото писмени доказателства се установява още, че процесния
имот към 15.09.2021 год. е бил деклариран и записан в Община Я. под партиден №
************* год. фактически на името на сънаследниците на К.Г.Ч., както и че
съответните дължи данъци и такси за недвижимия имот са били заплащани от
сънаследниците съобразно и притежаваните от тях идеални части.
По искане на ищците бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на
свидетели лицата: Ц. С. Б., И. К. А. и Д. С. А..
Разпитан в съдебно заседание св.Ц. Б. заявява, че познава ищцата Д. Ж.. Запознали се
преди повече от 10 години когато тя живеела в апартамента в „***“. Същата живеела там
допреди около 6 години. Живеела с *** си. В апартамента Д. правела ремонти, боядисване,
шпакловане, наемала майстори. Сменена била входната врата. Казала на свидетеля, че
апартамента е наследствен. При напускането си оставила багаж, хладилник, пералня, дрехи
и документи. Преди пет месеца отишли да и вземат багажа и установили, че има други хора.
Разбрали че апартамента е продаден. Ключалката била нова. Д. разбрала, че апартамента е
продаден когато отишла да си плаща данъците в началото на година, месец февруари.
Разпитана в съдебно заседание св.И. А. заявява, че познава ищцата Д. Ж. от може би
2009 год. Били ***, а после станали приятелки. Знаела, че апартамента била наследствен на
майка и. Д. живеела там докато се събрала със сегашния си приятел Ц.. Апартаментът бил в
„***“ бл.*** на *** етаж. В апартамента живеел и нейния ***. Имала постоянно проблеми с
4
него. В апартамента правила ремонт, сменена била вратата. Това си било нейния
апартамент, плащала данъци. Бил наследствен имот.
Разпитан в съдебно заседание св.Д. А. заявява, че познава ищцата Д. Ж., която била
***. Живеела в „***“ бл.***, вх.***. Ходили били там. Живяла там до две хиляди и някоя си
година. След като напуснала вещите и били останали там. Свидетелят знаел, че имота е
наследствен от родителите и. Имала се за собственик. Лично ходила да плаща данъци.
Ходили да и помагат да сменя входната врата, може би 2014 година. Месец януари тази
година Д. разбрала, че апартамента не е неин. Когато отишла да си плаща данъците
разбрала, че вече не фигурира като собственик. Свидетелят бил виждал в апартамента и ***
и. Друг не бил виждал. В периода в който се запознали тя се *** със *** си. Била споделяла,
че със *** си живеела в същото жилище.
По искане на ответната страна бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в
качеството на свидетели лицата: С. Р. Б. /*** на ответника Д. Б./, Н. Д. Н. и С. Й. Р..
Разпитана в съдебно заседание св.С. Б. заявява, че знае че апартамента е на Д. Б..
Знаела, че той се е грижил за майка си. Той бил теглили кредит и го плащал. Познавала го
фактически от 1990 год. През 2015 год. живеела при него девет месеца, там била и Д.. Казал
и че я е прибрал за да не ходи по чужди квартири. Когато брат му Г. бил жив, свидетелката
му казала да отидат да направят пълномощно, че се отказва от апартамента, но той и бил
казал, че няма да му посегне на правото. Никой не бил идвал да търси апартамента. Д.
ползвала стаята и кухнята. Обади и се минала година, че ще продава апартамента и и казал,
да дойде да си вземе багажа. Тя му казала – „***“. След като продали апартамента разбрали
че има претенции. Дотогава никой не предявявал претенции. Целият данък за апартамента
плащал Д. за себе си.
Разпитан в съдебно заседание св.Н. Д. заявява, че откакто е започнал да работи при
него в *** му споделял /ответника Б./, че той плаща данъка, както и че той изплащал
апартамента. Майка му живеела при него и той си грижил за нея. Свидетелят не знаел други
наследници да са имали претенции. Докато се продал апартамента той живеел в него.
Споменавал че неговата *** живее при него, но след това се омъжила. Казвал му че няма
къде да живее. Докато бил жив батко му нямало спор.
Разпитана в съдебно заседание св.С. Б.а заявява, че знае, че Д. бил теглили кредит да си
изплати апартамента. Свидетелката никога не била ходила там. Казвал и че апартамента е
негов. Знаела от Д. Б., че е прибрал *** си. Свидетелката не знаела други да са имали
претенции за апартамента.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира предявените от ищците против ответниците обективно и субективно
съединени искове с правно осн. чл.124, ГПК, чл.537, ал.2 и чл.108 от ЗС за допустими като
предявени от и срещу процесуално легитимирани страни при липсата на отрицателни
процесуални предпоставки.
5
По иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК:
Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез
който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо
защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. Както
всеки установителен иск има за цел да разреши възникнал правен спор относно
притежанието на конкретно вещно право и установи със сила на пресъдено нещо на
действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод на
вещта, обект на оспорваното право.
Спорно по делото е дали са налице предпоставките на приетото от *** придобивно
основание давностно владение върху 1/3 идеална част от процесния недвижим имот от
страна на ответника Д. Б..
Между страните не е налице спор, че процесното жилище е бил собственост при равни
квоти между ответника Д. Б. и неговата майка. Така без съмнение се касае за наследствен
недвижим имоти и до доказване на противното следва да се прие, че наследникът, който
живее в него и/или го ползва е владелец на своята идеална част и държател на частите на
останалите наследници, т.е. владее имота както за себе си, така и за останалите
сънаследници.
От тук се налага извод, че за начало на придобивна давност, респективно за
евентуалното придобИ.е на собствеността върху спорната 1/3 от процесния имот на
оригинерно основание би могло да се говори само и единствено при положение, че
обитаващият и ползващият имота наследник – съсобственик, в един момент е изменил
основанието, на което основава фактическата си власт върху имота и е започнал да владее
имота само за себе си, отблъсквайки владението на останалите сънаследници. В същото
време един такъв съсобственик трябва да е манифестирал по открит и недвусмислен начин
своето намерение спрямо останалите, а именно: че отрича правото им на съсобственици и
тази негова воля обезателно трябва да е достигнала до тяхното съзнание.
Като индиция за своене на имота може да се третира снабдяването на ответника с
констативен нотариален акт за собственост, което в случая се едва на 02.11.2021 год. Но за
да е налице такава промяна в намерението се предполага и предприемането на
недвусмислени по своя характер действия, например – недопускане на наследниците в
имота или други подобни действия, чрез които да им бъде дадено по категоричен начин да
разберат, че владението им е отблъснато.
В случая, доказателствата по делото сочат обратното, ищцата Д. Ж. е била допускана
в имота, извършвала е ремонт в него, държала е лични вещи и е ползвала апартамента до
момента на запознаване и със св. Ц. Б.. Видно от показанията на *** на ответника Б. – св. С.
Б.а минала година ответника заявява на ищцата Д. Ж., че възнамерява да продаде
апартамента, като последната му се е противопоставила с думите „***“. За обратното сочи и
обстоятелството, че ищците сънаследници са заплащали данъци и такси 2019 и 2021 год., а
брата на ответника и през 2018 год., като имота е бил деклариран и регистриран в Община
6
Я. на всички сънаследници към 15.09.2021 год.
Ето защо не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 79 ЗС за
придобИ.ето на 1/3 от процесния имот по оригинерен път от страна на ответника. С оглед
тази норма признаването на правото на изключителна собственост върху един недвижим
имот е в зависимост от пълното и пряко доказване на упражняването в период по-дълъг от 5,
съотв. 10 години на фактическа власт по отношение на имота, без противопоставяне от
страна на останалите съсобственици, а по делото се установява че такова противопоставяне
е направено миналата година от страна на сънаследника Д. Ж..
По горните съображения съдът намира предявеният установителен иск за
основателен и доказан.
Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот
по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1
ГПК относно констатацията на *** за принадлежността на правото на собственост, тъй като
с тези актове се констатира право на собственост въз основа на факти, които в исковото
производство са оборими и при уважаване на иск за собственост с предмет установяването
на принадлежността на същото това право, издаденият констативен нотариален акт подлежи
на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Предвид изложеното по-горе и основателността на предявения установителен иск
следва да бъде отметен нотариален акт за собственост върху идеална част от недвижим имот
придобита по давностно владение № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** год. на *** Д.Л. №
***,с район на действие съдебен район на Районен съд Я.
По иска с правно основание чл.108 ЗС:
По силата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без основание за това. За успешното провеждане на ревандикационният
иск е необходимо ищците да докажат, че са собственици на спорната вещ, чието право
претендират, че не упражняват фактическа власт върху нея, и че ответника я владее без
правно основание, като тези предпоставки трябва да са налице кумулативно. Основанието
на ревандикационния иск е накърненото право на собственост, като с него невладеещият
собственик претендира от владеещия несобственик без основание своята вещ. Целта на
исковата защита е връщане на вещта във фактическата власт на собственика.
При иск по чл.108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална
част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаването
владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа
власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца.
В случая съгласно нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № ***д. на ***
Д.Л., на *** год. ответника Д. В. Б. е отчуждил в полза на ответниците Г. Д. Г., Н. Н. Г. и Н.
Г. Д. процесния имот-жилище като държанието е следвало да бъде предадено до 22.01.2022
год. Не се установява тази клауза от договора да не е спазена. С оглед гореизложеното съдът
намери и че ответниците Г. Д. Г., Н. Н. Г. и Н. Г. Д. са закупили от несобственик 11/42 ид.
7
части и сделката за тях не може да се противопостави на действителните собственици –
ищците по делото, поради което и владението им върху процесните идеални части се явява
без правно основание.
На тия съображения съдът намери искът за доказан и основателен, поради което и
следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на делото и на осн.чл.78,ал.1 ГПК ответниците дължат на ищците
направените от тях разноски по делото в размер на 890 лева.
На изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на
Д. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к. „*** че Ж. М. Б. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я. ж.к. „***, К. Г. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к. „***, Ж. Й. Ж. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., ж.к. „***, В. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.“***, Д.
Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к. „***“ *** и Г. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я., ж.к.“***“ ***, са собственици на 11/42 ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в
гр.Я., ж.к. „*** представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по
кадастралната карта на гр.Я., с площ от 63.00 кв.м., състоящ се от кухня, спалня, дневна,
сервизни помещения, тераса на запад, входно антре, при граници: на същия етаж - ***, под
обекта - ***, над обекта - ***, ведно с прилижащого избено помещение № *** с площ 3.17
кв.м. и 0.96% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на стореж
върху терена, при граници на избеното помещение – *** от вх.***, коридор, мазе № *** и
мазе № ***.
ОТМЕНЯВА, на основание чл.537, ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост върху
идеална част от недвижим имот придобита по давностно владение № ***, том ***, рег.№
***, дело № *** год. на *** Д.Л. № ***,с район на действие съдебен район на Районен съд
Я.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 ЗС, по отношение на Г. Д. Г.
с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к. „***, Н. Н. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я. ж.к.
„*** и Н. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к. „***, че Ж. М. Б. с ЕГН **********, с
адрес: гр.Я., ж.к. „***, К. Г. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к. „***, Ж. Й. Ж. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., ж.к. „***, В. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.“***, Д.
Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к. „***“ *** и Г. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я., ж.к.“***“ ***, са собственици на 11/42 ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в
гр.Я., ж.к. „*** представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по
кадастралната карта на гр.Я., с площ от 63.00 кв.м., състоящ се от кухня, спалня, дневна,
8
сервизни помещения, тераса на запад, входно антре, при граници: на същия етаж - ***, под
обекта - ***, над обекта - ***, ведно с прилижащого избено помещение № *** с площ 3.17
кв.м. и 0.96% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на стореж
върху терена, при граници на избеното помещение – *** от вх.***, коридор, мазе № *** и
мазе № ***.
ОСЪЖДА Г. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к. „***, Н. Н. Г. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., ж.к. „*** и Н. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к. „***
ДА ПРЕДАДАТ на Ж. М. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к. „***, К. Г. Н. с ЕГН
**********, с адрес: гр.С., ж.к. „***, Ж. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я. ж.к. „***, В.
Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.“***, Д. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я.,
ж.к. „***“ *** и Г. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.“***“ ***, владението върху
11/42 ид.части от следния недвижим имот, находящ се в гр.Я., ж.к. „*** представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.Я., с
площ от 63.00 кв.м., състоящ се от кухня, спалня, дневна, сервизни помещения, тераса на
запад, входно антре, при граници: на същия етаж - ***, под обекта - ***, над обекта - ***,
ведно с прилижащого избено помещение № *** с площ 3.17 кв.м. и 0.96% идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на стореж върху терена, при граници на
избеното помещение – *** от вх.***, коридор, мазе № *** и мазе № ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я.,
ж.к. „*** Г. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к. „***, Н. Н. Г. с ЕГН **********, с
адрес: гр.Я., ж.к. „*** и Н. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к. „*** ДА ЗАПЛАТЯТ
на Ж. М. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к. „***, К. Г. Н. с ЕГН **********, с адрес:
гр.С., ж.к. „***, Ж. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я, ж.к. „***, В. Й. Ж. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Р., ул.“***, Д. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я, ж.к. „***“ ***
и Г. Й. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.“***“ ***, сумата от 890,00 лева – разноски
по делото.
На основание чл.115 ЗС дава на ищците шестмесечен срок, считано от датата на
влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията,
след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9