Решение по дело №1152/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1895
Дата: 9 март 2020 г.
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20161100101152
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, .................2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                         

и секретар Ст.Александрова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело 1152 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

           

  Предявен е от публичен изпълнител при ТД на НАП срещу „Л.к.“ ЕООД, Ж.С.В. и Г.М.В. иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК.                                                                                                                                       Ищецът твърди, че на 19.06.2014г. на ответника „Л.к.“ ЕООД била връчена заповед за започване на ревизия и след приключване на ревизията били установени публични задължения в особено големи размери. В хода на висящото ревизионно производство на 23.10.2014г. ответникът „Л.к.“ ЕООД сключил с ответницата Ж.С.В. договор за продажба на недвижим имот,  обективиран в нотариален акт140, том първи, рег № 21263, нот. дело № 116/2014г. на нотариус Д.А.с район на действие – районът на СРС, с който й прехвърлил недвижим имот, находящ се в гр.София, община Столична, район „Възраждане“, на бул.“Т.*******, а именно: УПИ ХIII - 24, 25 от кв.172 по одобрения със заповед № РД-09-11/17.01.2008г. и заповед № РД-09-50603/21.05.2009г. план на гр.София, ул.“*******, бул. “Тодор *******, местност “Западно направление“ с площ от 487 кв.м., при граници по скица: ул.“Перник“, бул.“Тодор Александров“, УПИ I-1, 2, 26, 27 и УПИ ХII - 22, 23 срещу заплащане на сумата от 73 000 лв. По време на сключване на сделката ответниците Ж.С.В. и Г.М.В. имали сключен граждански брак. Ищецът твърди, че били налице предпоставките за обявяване на сделката за недействителна, тъй като след връчването на заповедта за ревизия длъжникът „Л.к.“ ЕООД отчуждил имущество, което могло да послужи за обезпечение на задълженията по ревизионния акт и държавата да се удовлетвори от него чрез принудително изпълнение, като по този начин увредил публичния взискател. Поради изложените доводи, моли съда да обяви за недействителен спрямо Държавата договора за продажба на недвижим имот от 23.10.2014г., обективиран в нот.акт № 140, том първи, рег № 21263, нот. дело № 116/2014г. на нотариус Д.А.с район на действие – районът на СРС. Претендира разноски.

 Ответникът „Л.к.“ ЕООД оспорва иска, като прави следните възражения: оспорва твърденията на ищеца, че заповедта за ревизия от 09.06.2014г. е  била връчена; поддържа становището, че ревизионният акт не е влязъл в сила; оспорва твърденията на ищеца, че процесната сделка е довела до намаляване имуществото на дружеството – твърди, че договорът от 23.10.2014г. бил възмезден и по него „Л.к.“ ЕООД получило продажна цена от 73 000 лв., която значително надхвърляла данъчната оценка на имота; преди процесната сделка от 23.10.2014г. била сключена друга сделка на 21.08.2014г., по която „Л.к.“ ЕООД закупило процесния имот за сумата от 73 000 лв., а след два месеца го продало на същата цена, като за такъв кратък период от време не била настъпила промяна в пазарната цена; оспорва твърденията на ищеца, че сделката била сключена с намерение да се увреди публичния взискател. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.                                                                                                                           Ответникът Г.М.В. оспорва иска, като прави следните възражения: оспорва твърденията на ищеца, че заповедта за възлагане на ревизия от 09.06.2014г. е била връчена; поддържа становището, че ревизионният акт не е влязъл в сила; оспорва твърденията на ищеца, че процесната сделка е довела до намаляване имуществото на длъжника – твърди, че сделката била възмездна, по нея „Л.к.“ ЕООД получило продажна цена от 73 000 лв., която значително надхвърляла данъчната оценка на имота; преди процесната сделка от 23.10.2014г. била сключена друга сделка на 21.08.2014г., по която „Л.к.“ ЕООД закупило процесния имот за сумата от 73 000 лв., а после го продало за същата сума, като в рамките на два месеца не била настъпила промяна в пазарната цена; оспорва твърденията на ищеца, че сделката била сключена с намерение да се увреди публичния взискател. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.                                                                                                                                                                Ответницата Ж.С.В. оспорва иска, като прави следните възражения: поддържа становището, че „Л.к.“ ЕООД не било собственик на процесния имот, поради което договорът от 23.10.2014г. нямал вещно-прехвърлителен ефект; при сключване на сделката от 23.10.2014г. „Л.к.“ ЕООД се легитимирало пред нотариуса като собственик с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 157/21.08.2014г., том първи, рег. № 8578, нот.дело № 140/2014г. на нотариус Ш. с район на действие – районът на СРС, но договорът за продажба от 21.08.2014г. бил нищожен, тъй като прикривал постигната между страните уговорка за прехвърляне на недвижимия имот като обезпечение за предоставен заем, с което се заобикаляла забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона; оспорва твърденията, че заповедта за ревизия е била връчена; поддържа становището, че ревизионният акт не е влязъл в сила; оспорва твърденията, че процесната сделка довела до намаляване имуществото на „Л.к.“ ЕООД; оспорва твърденията, че сделката била сключена с намерение да се увреди публичния взискател. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната   взаимна връзка, приема за установено от фактическа  страна следното:

На 09.06.2014г. е издадена заповед за възлагане на ревизия №1404523/09.06.2014г.  от Началник сектор “Ревизии“ в дирекция “Контрол“ при ТД на НАП – София, с която е разпоредено да се извърши ревизия по отношение на “Л.к.“ ЕООД за негови задължения за ДДС за периода 24.04.2014г.-30.04.2014г. Тази заповед е изпратена и получена на 19.06.2014г. на електронен адрес: office@******com.

След издаването на първоначалната заповед за ревизия от 09.06.2014г. Началник сектор “Ревизии“ в дирекция “Контрол“ при ТД на НАП – София е издал още три заповеди за извършване на ревизия на „Л.к.“ ЕООД, с които е изменил предходната заповед. Това са заповеди от 15.08.2014г., от 28.08.2014г. и от 19.09.2014г. Новите три заповеди за ревизия са изпратени на същия електронен адрес – office@*******t*******-149/.

На 21.08.2014г. „Л.к.“ ЕООД е сключило договор за заем с  Ж.С.В. и Г.М.В., с който е поело задължение да им  предостави заем в размер на 73 000 лв. за срок до 30.10.2014г. За обезпечаване на договора за заем заемополучателите са поели задължение да прехвърлят правото на собственост върху процесния недвижим имот на заемодателя.В договора е посочено, че ако заемополучателите върнат заема и лихвите в уговорения срок, заемодателят е длъжен да им прехвърли обратно правото на собственост върху недвижимия имот.                                                    Видно от нот.акт № 157/21.08.2014г., том първи, рег. № 8578, нот.дело № 140/2014г. на нотариус Ш. с район на действие - районът на СРС  Ж.С.В. и Г.М.В. са прехвърлили на „Л.к.“ ЕООД  процесния недвижим имот срещу заплащане на сумата от 73 000 лв.                                                                             На 21.08.2014г. всички ответници са подписали обратно писмо, в което са посочили, че сключеният на 21.08.2014г. договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 157/21.08.2014г., том първи, рег. № 8578, нот.дело № 140/2014г. на нотариус Ш. с район на действие – районът на СРС, обезпечава връщането на заемна сума в размер на 73 000лв. по договора за заем от 21.08.2014г.

На 27.08.2014г. „Л.к.“ ЕООД е превело по сметка на ответницата Ж.С.В. сумата от 73 000 лв./банково бордеро от 27.08.2014г./.

На 23.10.2014г. между „Л.к.“ ЕООД и Ж.С.В. е сключен  договор, с който „Л.к.“ ЕООД е прехвърлило правото на собственост върху процесния недвижим имот на Ж.С.В. срещу заплащане на сумата от 73 000 лв.

С платежно нареждане от 23.10.2014г. сумата от 73 000 лв. е преведена от Ж.С.В. по сметка на „Л.к.“ ЕООД.

На 23.02.2015г. е издаден Ревизионен акт № Р-.2210-1404523-091-001/23.02.2015г. Установени са задължения за периода 24.04.2014г. -30.04.2014г. в размер на 82 686.29лв., за периода 01.05.2014г.-31.05.2014г. в размер на 50 615.43лв. и за периода 01.06.2014г.-30.06.2014г. в размер на 117 123.33 лв. Ревизионният акт е изпратен на електронен адре******* и е изтеглен от него на 27.02.2015г.

С влязло в сила решение от 10.09.2018г. по гр.д. № 2613/2017г. на СГС, I ГО, 10 състав, договорът от 21.08.2014г., на основание чл.26, ал.2, пр.5, вр чл.17, ал.1, вр. чл.152 от ЗЗД, е обявен за нищожен като симулативен и поради противоречие със закона на прикритата сделка за обезпечаване на договора за заем от 21.08.2014г.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК:                   

За да бъде уважен предявеният иск трябва да е осъществен следният фактически състав: 1/на ответника “Л.к.“ ЕООД да е връчена заповед за ревизия, в резултат на която да е установено, че дружеството има публични задължения към държавата; 2/след връчване на заповедта за ревизия ответникът “Л.к.“ ЕООД да е сключил сделка или да е извършил действия с намерение да увреди публичния взискател.

Видно от заповед за възлагане на ревизия №1404523/09.06.2014г. Началник сектор “Ревизии“ в дирекция “Контрол“ при ТД на НАП – София е разпоредил да се извърши ревизия по отношение на “Л.к.“ ЕООД за негови задължения за ДДС за периода 24.04.2014г.-30.04.2014г. Тази заповед е изпратена и получена на 19.06.2014г. на електронен адрес: office@******.com.

След издаването на първоначалната заповед за ревизия от 09.06.2014г. Началник сектор “Ревизии“ в дирекция “Контрол“ при ТД на НАП – София е издал още три заповеди за извършване на ревизия на „Л.к.“ЕООД, с които е изменил предходната заповед. Това са заповеди от 15.08.2014г., от 28.08.2014г. и от 19.09.2014г. Със заповедта от 15.08.2014г. е уточнен крайният срок за извършване на ревизията – 19.09.2014г., а със заповедите от 28.08.2014г. и от 19.09.2014г. е разширен периодът на извършване на ревизията и е променена крайната дата на приключване на ревизията – 14.11.2014г. Към първоначалния период на ревизия 24.04.2014г. – 30.04.2014г. е прибавен и периода 01.05.2014г.-31.07.2014. Новите три заповеди за ревизия са изпратени на същия електронен адрес – office@******.com и съответно получени на 18.08.2014г., на 03.09.2014г. и на 24.09.2014г./л.144-149/.

Спорен въпрос по делото е дали заповедта за ревизия е връчена „Л.к.“ ЕООД.

От заявление от 03.07.2014г. за подаване на документи по електронен път и използване на електронни услуги, предлагани от НАП с квалифициран електронен подпис/КЕП/ се установява, че Е.Г.К., която е посочила, че подава заявлението от името на „Вилма К.“ и от името на „Л.к.“ЕООД/л.103-гръб/ е указала електронен адрес office******.com, на който да се получават съобщения. Към заявлението е приложила и нотариално заверено пълномощно от 25.03.2014г. от „Л.к.“ ЕООД да го представлява пред данъчните органи. Пълномощното е подписано от управителя на „Л.к.“ ЕООД – П.И.П./л.103 - л.105/.

Именно на посочения от пълномощника К. адрес са изпратени заповедите за ревизия, издадени през периода 15.08.2014г.-19.09.2014г.

Първоначалната заповед за ревизия от 09.06.2014г. също е изпратена на този адрес и получена на него на 19.06.2014г.

По делото не е представено друго заявление, предхождащо датата 03.07.2014г., с  което „Л.к.“ ЕООД да е посочило същия електронен адрес за получаване на книжа, но в електроненната система на  НАП този адрес фигуира за периода 16.04.2014г.-30.04.2014г./справка за електронни адреси – л.143 - гръб/, като не е ясно въз основа на какъв документ НАП е приело този електронен адрес и за периода преди заявлението от 03.07.2014г.

Тъй като адресът бе оспорен от ответниците, при липсата на други доказателаства, съдът приема, че до 03.07.2014г. дружеството не е изявявало воля пред НАП да получава книжа  на електронен адрес office********com, респ. заповедта за ревизия от 09.06.2014г. не е връчена надлежно.

Последващите заповеди обаче от 15.08.2014г./получена на 18.08.2014г./, от 28.08.2014/получена на 03.09.2014г./ и от 19.09.2014г./получена на 24.09.2014г./ са изпратени и връчени именно на електронния адрес, посочен от пълномощника на „Л. К.“ със заявлението от 03.07.2014г., поради което съдът приема, че ответното дружество е било уведомено за започналата спрямо него ревизия на 18.08.2014г. за периода 24.04.2014г.-30.04.2014г. и на 03.09.2014г. за добавения период 01.05.2014г.-31.07.2014 г.

                        Въз основа на издадената заповед за ревизия е съставен РА № Р-.2210-1404523-091-001/23.02.2015г., който е изпратен на електронен адре******** и получен на 27.02.2015.

                        Спорен въпрос е дали ревизионният акт е бил връчен на „Л.к.“ ЕООД  и дали е влязъл в сила.

                        Видно от заявление от 14.10.2014г., подадено от „Л.к.“ЕООД, чрез неговия управител П.И.П., ответното дружество е посочило електронен адрес за получаване на книжа от НАП – *********.com чрез К.З.Б..                                                                                                                                                                      Ревизионният акт е изпратен именно на електронния адрес, посочен от ответното дружество - *********.com, и е изтеглен от него на 27.02.2015г. /л.13/. Не се твърди, нито са ангажирани доказателства, ревизионният акт да е бил обжалван, поради което съдът приема, че е влязъл в сила. Установени са задължения за периода 24.04.2014г. -30.04.2014г. в размер на 82 686.29лв., за периода 01.05.2014г.-31.05.2014г. в размер на 50 615.43лв. и за периода 01.06.2014г.-30.06.2014г. в размер на 117 123.33 лв.

                        Тъй като ревизионният акт е връчен на електронния адрес, посочен от самия длъжник, съдът приема, че ревизионният акт е бил надлежно връчен и е влязъл в сила.

                        Спорен въпрос е дали ответникът “Л.к.“ ЕООД е извършил сделка на разпореждане с намерение да увреди публичния взискател.     

                        От представените по делото доказателства се установява, че след връчване на заповедите за ревизия от 15.08.2014г., от 28.08.2014г. и от 19.09.2014г., на 23.10.2014г. „Л.к.“ ЕООД се е разпоредило с недвижим имот УПИ ХIII - 24, 25 от кв.172 по плана на София, ул.“*******, бул.“*********, местност “Западно направление“ с площ от 487 кв., който е продало на Ж.С.В. и Г.М.В. за сумата от 73 000 лв. Сделката е обективирана в нот.акт № 140, том първи, рег № 21263, нот. дело № 116/2014г. на нотариус Д.А.с район на действие – районът на СРС. Сумата от 73 000 лв. е заплатена на „Л.К.“ ЕООД, което се установява от платежно нареждане от 23.10.2014г.  

                        Данъчната оценка на имота към датата на сделката е 30 778.40 лв.   

                        По отношение на сделката от 23.10.2014г. ответниците направиха възражение, че е симулативна, тъй като прикрива обезпечение на договор за заем от 21.08.2014г. с недвижим имот, който след връщане на заема е върнат на заемополучателите, като по този начин е заобиколена забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона.

                        В подкрепа на твърденията си ответниците ангажираха договор за заем от 21.08.2014г., обратно писмо от 21.08.2014г., нот.акт за покупко- продажба на недвижим имот №157/21.08.2014г., том първи, рег. № 8578, нот.дело № 140/2014г. на нотариус Ш. с район на действие – районът на СРС, банково бордеро от 27.08.2014г., платежно нареждане от 23.10.2014г. и съдебно решение от 10.09.2018г. по гр.д. № 2613/2017г. на СГС, I ГО, 10 състав.

                        Видно от договора за заем от 21.08.2014г. „Л.к.“ ЕООД е поело задължение спрямо ответниците Ж.С.В. и Г.М.В. да им предостави заем в размер на 73 000 лв. за срок до 30.10.2014г. За обезпечаване на договора за заем заемополучателите са поели задължение да прехвърлят правото на собственост върху процесния недвижим имот на заемодателя. В договора е посочено, че ако заемополучателите върнат заема и лихвите в уговорения срок, заемодателят е длъжен да им прехвърли обратно правото на собственост върху недвижимия имот. Страните са договорили месечна лихва в размер на 3% върху размера на заемната сума от датата на нейното предаване до датата на връщането й.  Според договора, заемодателят има право да задържи процесния недвижим имот, ако заемът не бъде върнат в уговорения срок.

                        Видно от нот.акт № 157/21.08.2014г., том първи, рег. № 8578, нот.дело № 140/2014г. на нотариус Ш. с район на действие - районът на СРС  Ж.С.В. и Г.М.В. са заявили пред нотариус, че прехвърлят на „Л.к.“ ЕООД  процесния недвижим имот срещу заплащане на сумата от 73 000 лв.                                На 21.08.2014г. всички ответници са подписали обратно писмо, в което са посочили, че сключеният на 21.08.2014г. договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 157/21.08.2014г., том първи, рег. № 8578, нот.дело № 140/2014г. на нотариус Ш. с район на действие – районът на СРС обезпечава връщането на заемна сума в размер на 73 000лв. по договор за заем от 21.08.2014г.

                        Седем дни по-късно, на 27.08.2014г. „Л.к.“ ЕООД е превело по сметка на ответницата Ж.С.В. сумата от 73 000 лв./банково бордеро от 27.08.2014г./.

                        Два месеца по-късно на 23.10.2014г. между „Л.к.“ ЕООД и Ж.С.В. е сключен нов договор, с който „Л.к.“ ЕООД е прехвърлило правото на собственост върху процесния недвижим имот на Ж.С.В. срещу заплащане на сумата от 73 000 лв. Сумата от 73 000 лв. е преведена от Ж.С.В. по сметка на „Л.к.“ ЕООД на 23.10.2014г./платежно нареждане от 23.10.2014г./. Ответниците Г.М.В. и Ж. С.В. са съпрузи към датата на сключване на договорите с „Л.к.“ ЕООД, което се установява от удостоверение за сключен граждански брак от 21.08.2014г.                                       Ответникът оспори достоверността на датите на договора за заем и обратното писмо от 21.08.2014г., което оспорване съдът намира за неоснователно. Последователността от извършени от ответниците сделки на 21.08.2014г. и на 23.10.2014г. по продажба на един и същ недвижим имот при една и съща цена, установяват, макар и по косвен път, достоверност на датата на договора за заем от 21.08.2014г. и обратното писмо от 21.08.2014г.       

                        С влязло в сила решение от 10.09.2018г. по гр.д. № 2613/2017г. на СГС, I ГО, 10 състав, първата сделка между ответниците от 21.08.2014г., на основание чл.26, ал.2, пр.5, вр чл.17, ал.1, вр. чл.152 от ЗЗД, е обявена за нищожна като симулативна и поради противоречие със закона на привидната сделка.  

.                       При така ангажираните доказателства се установява, че сделката от 21.08.2014г. е прогласена за нищожна като симулативна с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 2613/2017г. на СГС. Тъй като сделката от 21.08.2014г. е нищожна, „Л.к.“ ЕООД не е станал собственик на процесния имот, поради което не би могъл да го прехвърли с последващия договор от 23.10.2014г. Последващата сделка от 23.10.2014г. също е нищожна като симулативна. Прикритата сделка за обезпечаване на договора за заем от 21.08.2014г. също е нищожна, тъй като е сключена в нарушение на забраната по чл.152 от ЗЗД. Поредицата от сключени от „Л.к.“ ЕООД сделки – договора за заем от 21.08.2014г. и симулативните договори за продажба на недвижим имот от 21.08.2014г. и от 23.10.2014г. не са довели до намаляване на имуществото на дружеството. На 27.08.2014г. от патримониума на „Л.к.“ ЕООД са излезли 73 000 лв., които на  23.10.2014г. са върнати обратно. Дружеството не е станало собственик на процесния недвижим имот, поради което неговото имущество не е намаляло, нито е доказано намерение за увреждане на публичния взискател.                                                                                                                                      Тъй като липсва основен елемент от ФС на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците Ж.С.В.  и Г.М.В., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 6 500 лв.

Не са ангажирани доказателства „Л.к.“ ЕООД да е направило разноски по делото, поради което съдът не присъжда такива.   

Мотивиран така, съдът

 

                                                            Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Национална агенция за приходите, чрез главен публичен изпълнител при ТД на НАП - София, съдебен адрес:*** – за главен публичен изпълнител Тодорова, против „Л.к.“ ЕООД, ЕИК********, адрес за призоваване: гр.София, бул.“********, Ж.С.В., ЕГН **********, адрес ***, Бизнес център “С.К.“ – за адв.Д., и Г.М.В., **********, адрес ***, Бизнес център “С.К.“ – за адв.Д., иск с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на Държавата на договор за продажба на недвижим имот от 23.10.2014г., сключен между „Л.к.“ ЕООД  и Ж.С.В. по време на брака й с Г.М.В., обективиран в нот.акт № 140/23.10.2014г., том първи, рег № 21263, нот. дело № 116/2014г. на нотариус Д.А.с район на действие – районът на СРС.

  

                        ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Ж.С.В. и Г.М.В., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 6 500 лв.

 

                        Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: