№ 1555
***, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20254430100373 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова от П. Д. А., ЕГН ********** от
***, срещу ***, *** по искове, както следва:
- за прогласяване на недействителност на ***, на основание чл. 22 от ЗПК
във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.;
- за осъждане на ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да
заплати на ищеца следните суми, които са недължимо платени по *** 40.43
лева - договорна/ възнаградителна лихва за периода от 02.06.2022г. до
02.07.2022г.; 247.57 лева - такса за бързо разглеждане за периода от
02.06.2022г. до 02.07.2022г., ведно със законна лихва върху сумите от подаване
на исковата молба.
Ищецът твърди, че сключил с ответника ***, съгласно който получил
сумата от 1200 лева, със срок на погасяване една вноска, при ГПР 49.70 % и
ГЛП 40.99 %, като сумата по лихвата била в размер на 40.43 лева. В договора
било посочено, че кредитополучателят дължи сума в размер на 274.57 лева за
такса бързо разглеждане. Твърди, че е заплатил всички дължими по договора
суми на кредитора, включително лихвата и таксата за експресно разглеждане.
Ищецът твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.11 ал.1
т.10 вр. чл.22 ЗПК, тъй като липсва ГПР. Такъв е посочен погрешно, а
1
действителния размер е в пъти по-висок от посочения в договора и е над
максимално установения, предвиден в чл.19 ал.4 ЗПК. Сочи, че това води до
недействителност на договора. В заключение моли съда да признае за
нищожен договора за потребителски кредит и да осъди ответника да му
заплати недължимо платените суми по него. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва параметрите на сключения
договор, и заплащането на пълната сума от 1488.00лв. от ищеца. Твърди, че
посочената услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за
получаване на заемната сума, не оспорва, че тази сума не е включена в ГПР.
Счита, че доводите за нищожност, изложени от ищеца са неоснователни,
излага съображения. Моли съда да отхвърли исковете. Възразява срещу
размера на адв.хонорар на ищеца.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, и намира за
установено от фактическа и правна страна следното: От представения по
делото *** е видно, че страните са се договорили, че ответникът отпуска на
ищеца кредит от 1200лв., със срок за връщане 30 дни, при ГЛП 40,99 % и ГПР
49.7 %, 247.57 лв. - такса за бързо разглеждане. Няма спор между страните, че
ищецът е получил заемната сума и че е върнал сума в общ размер на
1488.00лв., от които 1200лв. – главница, 40.43лв. – договорна лихва, и
247.57лв. – такса бързо разглеждане, определена в извлечението от договора,
издадено от ответника на ищеца като „допълнителна услуга“. По делото е
представен Стандартен Европейски формуляр с оглед изискването за
запознаване на потребителя с преддоговорна информация. Видно е, че
данните посочени в Стандартния европейски формуляр кореспондират с
приложения договор за кредит.
По иска с правно основание основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.11, ал.1,
т.10 и чл.19 от ЗПК:
Страните са обвързани от заемно правоотношение, породено от
сключения *** Не е спорно, че ищецът е усвоил сумата от 1200.00 лв. -
главница. С оглед правата и задълженията по договора, ищецът има
качеството на потребител, тъй като е действал като физическо лице за
задоволяване на собствени нужди, а ответникът е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, която има право да отпуска кредити
2
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други средства. Така сключеният договор е обвързан с нормите на ЗПК,
доколкото по него са предвидени значителни разходи в сравнение със заетата
сума – по арг. на обратното на чл. чл. 4 ал. 1, т. 6 от ЗПК. Между страните не е
спорно, че е начислена такса бързо разглеждане – видно от извлечението по
договора при ответника, както и че ГПР не включва при посочването му в
договора размерът на тази такса. Тези факти следват и от представените
писмени документи и приетото за безспорно между страните. Страните спорят
относно това дали начислената такса е следвало да бъде включен в годишния
процент на разходите по договора. Видно от договора, кредиторът е знаел за
начисляването на тази такса при сключване на договора, посочил я е в него
като основание и размер, получил е плащането по нея.
За разрешаване на спорния факт, настоящият съдебен състав намира за
приложима разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която изисква в
договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. С §
1, т. 1 от ЗПК е предвидено, че в общия разход по кредита за потребителя, се
включват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Съдът намира, че чрез включването на таксата за бързо
разглеждане, и то в такъв размер, кредиторът цели да капитализира
допълнително вземане, обозначено като „такса“, което представлява скрит
разход за потребителя. Този скрит разход, освен че е предварително известен
на кредитора, с оглед предпоставките за неговото възникване, е и пряко
свързан с отпускането на кредита. Този скрит разход, макар пряко свързан с
отпускането на кредита, не е част от посочения ГПР, а е следвало да бъде
включен съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, защото е известен на кредитора и е пряко
свързан с договора за кредит. Изводът, че дължимата такса не е включена в
ГПР по договора, безспорно следва от изявленията на ответника и излагането
3
на аргументи защо тя не следва да се включва. Поради изложеното съдът
приема, че заемодателят не е посочил в договора действителния ГПР, съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати
по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори.
Неспазването на този реквизит от договора е нарушение на императивната
норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочването в договора за кредит на ГПР,
по-нисък от действителния такъв, представлява невярна информация относно
общите разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по-специално
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
ДиректИ. 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди
средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква, или е
възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай
не би взел. Това означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която
следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4,
§ 1 от ДиректИ. 93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 ЗПК недействителност
на договора в неговата цялост. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В разглеждания
случай настоящият съдебен състав приема, че сключеният на *** не отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото посочения ГПР не
отговаря на действителния такъв, в който следва да бъде включена
начислената такса за разглеждане. Предявеният като главен иск с правно
основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т. 10, вр. чл. 19,
ал.5 от ЗПК, за прогласяване нищожността на ***, се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен като такъв.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1 пр. първо от ЗЗД:
Както бе посочено по-горе, по делото се установи, че ищецът е погасил
по договора: 1488.00лв., от които 1200лв. – главница, 40.43лв. – договорна
лихва, и 247.57лв. – такса бързо разглеждане. Съгласно чл. 55, ал.1, предл.
първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. С
оглед на установената по-горе недействителност на договора за кредит, то
исковата претенция по чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД се явява основателна и
доказана, и следва да бъде изцяло уважена. Заплатените от ищеца суми за
договорна лихва и такса, по арг. чл. 23 от ЗПК, и съгласно Решение на СЕС по
4
дело C‑714/22 се явяват заплатени без основание. Следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 40.43лв. – договорна лихва, и 247.57лв.
– такса бързо разглеждане, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба - 17.01.2025г. Както е посочил в хода на делото, при
определяне на ДТ по него, съдът намира, че се касае за един иск с правно
основание чл. 55 ал. 1 пр. първо от ЗЗД – връщане на недължимо платена сума
по един договор – един интерес, независимо, че плащането на сумите от
кредитополучателя по договора е било на по различни пера.
По разноските:
Съобразно изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, като бъде съобразно и направеното от
ответника възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
процесуалният представител на ищеца. Съдът приема, като прецени
действителната фактическа и правна сложност на делото, че претендираното
уговорено и заплатено в брой адв. възнаграждение в общ размер от 1800.00лв.
е прекомерно. Съдът приема, че е налице ниска фактическа и правна сложност
на настоящето производство, приключило в едно открито съдебно заседание,
събрани са незначителен по обем само писмени доказателства. Заедно с това,
от началото на 2025 година, в ПлРС са образувани множество искови
производства с ищец П. Д. А., с идентичен предмет /макар и за различни
договори и ответници/, по които се претендира адв. възнаграждение. С оглед
изложеното и на основание чл. 78, ал.5, вр. чл. 3 от ГПК, съдът приема, че в
полза на ищеца следва да бъде присъдено адв. възнаграждение, в минимален
размер от 400лв. - общо за предявените искове, което отговаря на
действителната фактическа и правна сложност на делото и е съответно на
принципа на добросъвестност, закрепен в нормата на чл. 3 от ГПК. Следва в
полза на ищеца да бъдат присъдени разноски от общо 509.52лв./включващи
д.т. и адв. възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК,
ПРОГЛАСЯВА недействителноста на ***, сключен между П. Д. А., ЕГН
**********, от ***, ***, и ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***,
5
представлявано от З.Р..
ОСЪЖДА, на осн. чл 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, ***, *** със седалище и
адрес на управление в ***, представлявано от З.Р., ДА ЗАПЛАТИ на П. Д.
А., ЕГН **********, от ***, ***, сумите от 40.43лв. – договорна лихва, и
247.57лв. – такса бързо разглеждане, като недължимо платени суми по
недействителен на ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба- 17.01.2025г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, *** с ***у със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от З.Р., ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. А., ЕГН
**********, от ***, ***, разноски по делото в размер на 509.52лв.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банков път по следната
сметка на ищеца, ***.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6