Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 24.04.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в открито
заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря Борянка
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4909 по описа
за 2018 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с
процесуалноправно основание чл. 415, ал. 1 във връзка
с чл. 422,
ал. 1 от ГПК
и материално-правно такова чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от ПРОФИ КРЕДИТ България
ЕООД против И.В.П..
Ищецът твърди, че на
02.05.2017 год. сключил
Договор за потребителски кредит № ********** с ответника
И.В.П.
в качеството й на длъжник.
Отпусната била сума в размер на 700 лева със срок на погасяване 24 месеца и
размер на вноската 43,27 лева при падежна дата всяко 10- то число на месеца.
Уговорен бил ГПР 49.87% и годишен лихвен процент- 41.17 %, лихвен процент на
ден 0.11%. Общото задължение по кредита било в размер на 1038,48 лева.
Ищецът заявява, че по избран и закупен пакет
допълнителни услуги било уговорено възнаграждение 840.48 лева и размер на
вноската 35.02 лева. Така общото задължение по кредита и по пакета допълнителни
услуги станало 1878.96 лева, а вноската 78.29 лева.
В молба вх.
№ 33019 от 06.08.2018 г. ищецът уточнява, че претендираната по делото главница
в размер на 1800.67 лева всъщност е съставена от следните компоненти:
- неизплатена главница, представляваща отпусната
сумата по заема в размер на 680.75 лева,
- неизплатено договорно възнаграждение в размер на
314.46 лева и
- неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 805.46 лева.
Ищецът твърди, че ответникът е направила само една
пълна погасителна вноска по кредита, като погасената от нея сума е в размер на
78.29 лева.
В
условията на евентуалност ищецът претендира да бъде осъден ответника да заплати
договорното възнаграждение и възнаграждението за закупен пакет от допълнителни
услуги в случай, че съдът прецени, че претендираните такива с исковата молба не са предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В указания срок ответникът е подал отговор чрез
назначения й особен представител, оспорва иска, прави възражение за нищожност
на договора, както и възражение за прихващане от дължимата главница на
неправомерно прихванати суми за недължими неустойки и договорни лихви.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното:
Особеният представител на ответника
оспорва представителната власт на лицето, посочено като представляващ ищцовото
дружество Б* Н* Ч*. Същият никога не е бил управител на ищцовото дружество,
видно от извършената справка в Търговския регистър. Не е представено и
доказателство по делото, учредяващо му представителна власт да сключва
договори. Според чл. 42, ал. 2 от ЗЗД лицето, от името на което е сключен
договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се
изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на
договора. Когато за потвърждаването не е
необходима писмена или по- тежка форма,
съгласно чл. 42, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 37 ЗЗД, то може да се направи и чрез конклудентни
действия, извършени от мнимо представлявания (например – изпълнение на негово задължение
по договора-
подобна хипотеза е изрично уредена в чл. 75, ал. 1, изр. 2, пр. 2 ЗЗД).
Позоваването на
недействителността
може
да
бъде
направено
извънсъдебно
или
пред
съда –
чрез иск
или
възражение. В
хипотезата
на
чл. 301 ТЗ
ефектът
на
потвърждаване
на
действията,
извършени без
представителна
власт
от
иметона
търговец,
на стъпва
при
непротивопоставяне
от
негова
страна
веднага
след
узнаването
им.
Противопоставянето на
търговеца,
но само
ако
е
направено
веднага
след
узнаването,
представлява отказ
за
потвърждаване
и
позоваване
на
недействителността.
Съгласно
т. 2 от ТР № 5/2014 год. от 12.12.2016 год.на ОСГТК единствено мнимо
представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от
негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността
по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Другата страна по договора, която не разполага с право да
го потвърди, няма и право, респ. – правен интерес да се позове на
недействителността. Поради това възражението на ответника е неоснователно, още
повече че ищецът сам се позовава на договора и заявява правата си въз основа на
него.
Константна е практиката на Съда на ЕС, според
която съдилищата на държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието
на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за
потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи
служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби
на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може
да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на договора
за потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които, според посоченото в
споразумението, се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали посочените
„допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на
кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна
такса извън сумата по общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по
т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с
усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително
условие за получаване на кредита. При извършването на тази преценка трябва да
се изследва съдържанието на дължимото поведение от страна на кредитора, без
съдът да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски
кредит, което гласи: “Профи Кредит България“
ЕООД не събира никакви такси за разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на пакет от
допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски
кредит или за получаването му при предлаганите условия“.
Анализът на съдържанието на описаните в
споразумението и т.15 от общите условия „услуги“ налага категоричния извод, че
те касаят именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и
изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на
допълнителни парични средства) и управлението (по отношение на възможността за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на
падежната дата) на кредита. Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно
споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски кредит писмен
акт, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да претендира
отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона –
чл.10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на
споразумението – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
На следващо място потребителят заплаща
възнаграждение не за конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е
обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му
„възможности“, които така или иначе той има по силата на самия закон. На
„възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в
споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на
кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП. По изложените съображения съдът намира, че претендираната сума от
805.46 лева, представляваща възнаграждение по
закупен пакет от допълнителни услуги, не се дължи от ответника и искът за нея
се явява неоснователен.
Останалите искове – за главницата по
договора за потребителски кредит в размер на 680.75
лева и за уговорената възнаградителна лихва в размер на 314.46 лева, са основателни /вторият частично/, но на
различно основание. Предявеният установителен иск за главницата, а предявеният
осъдителен иск- за възнаградителната лихва /частично/, тъй като заповедното
производство касае само главница. За пръв път в исковото производство
задължението се трансформира на съставни части, за които в заповедното няма
данни. С исковата молба ищецът е представил преводно нареждане за кредитен
превод от 02.05.2017 г., с което по банковата сметка на
длъжника И.П. в БАНКА ДСК ЕАД е преведена главницата по договора за
кредит от 700.00 лева. Ищецът твърди, че ответникът е заплатил само една вноска
в размер на 78.29 лева, която видно от погасителния план включва главница-
19.25 лева, договорна лихва- 24.02 лева и сума по закупен пакет от допълнителни
услуги 35.02 лева.
Според т. 2 от ТР № 3/2017 от
27.03.2019 год. по тълк.д. № 3/2017 год. на ОСГТК, размерът на вземането при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата)
и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му. Ищецът в настоящия случай
твърди, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 19.07.2017 год. /л.
40 от делото/. Следователно има право да получи възнаградителна лихва до този
момент, която съобразно представения погасител план е в размер на 68.00 лева.
Тъй като ответникът недължимо е платил сумата по закупен пакет от допълнителни
услуги 35.02 лева и предвид изричното възражение за прихващане на особения
представител, дължимата възнаградителна лихва остава в размер на 32.98 лева и в
него е основателна осъдителната претенция.
Ищецът е направил деловодни разноски в
заповедното производство в размер на 86.72 лева – заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство ищецът е направил
разноски в размер на 305.28 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение на
особения представител на ответника, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът му определя и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. Така общият размер на
деловодните разноски, направени от ищеца в исковото производство, възлиза на 405.28
лева. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК от така направения общ размер на
разноските, съразмерно с уважената част от иска, ищецът има право на сумата 34.37
лева в заповедното производство и 160.64 лева в исковото производство или общо
195.01 лева за заповедното и исковото производство.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.В.П., ЕГН ********** *** в качеството й на длъжник по Договор за потребителски кредит № **********/02.05.2017
год., че дължи на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр.С*, район С*, бул. Б* № *, бл. *, вх. *, ет. *,
представлявано по пълномощие от юрисконсулт Р* И* И*, сумата 680.75 лева-
неплатена главница по договора, ведно със законната лихва от 07.03.2018 год. до
окончателното й изплащане, за което вземане по ч.гр.д. № 1984 по описа за 2018
год. на Русенския районен съд е издадена заповед № 1205/02.04.2018 год. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА И.В.П.,
ЕГН ********** *** в качеството й на длъжник по Договор за потребителски кредит № **********/02.05.2017 год. да заплати
на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.С*, район С*, бул. Б* № *, бл. *, вх. *, ет. *, представлявано по пълномощие
от юрисконсулт Р* И* И*сумата 32.98 лева- възнаградителна лихва, като ОТХВЪРЛЯ
иска над този размер до предявения 281.48 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр.С*, район С*, бул. Б* №*, бл. *, вх. *, ет. *,
представлявано по пълномощие от юрисконсулт Р* И* И*иск да бъде осъдена И.В.П.,
ЕГН ********** *** да заплати сумата 805.46 лева – възнаграждение по
споразумение от 02.05.2017 към Договор за потребителски кредит № **********/02.05.2017
год. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА И.В.П., ЕГН ********** *** да заплати на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.С*, район С*, бул. Б* № *, бл. *,
вх.*, ет. *, представлявано по пълномощие от юрисконсулт Р*И*И*сумата от общо 195.01 лева – деловодни разноски в исковото и заповедното
производства.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………………