№ 34301
гр. С., 26.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110128157 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Лено“ АД, (с предходни
наименования - „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ” АД и „Ленно“ АД), с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив,
ул.Калофер 1 спрямо Република България, чрез законния представител
Министъра на финансите, с адрес: гр. С.. ул. „Г. С. Раковски“ №102 и
Столична община, Булстат *********, ул. "Московска" № 33, С. 1000.
Ищецът твърди, че на основание договор за заем от 23.12.2014 г. с трето
по делото лице Л. И. Б., с ЕГН **********, по който Дружеството се е
задължило и е предоставило на физическото лице като заемополучателя
лихвоносен обезпечен заем с максимален размер на главницата до 3 600 евро,
която сума е следвало да бъде върната от нея при следните условия:
Заемът е следвало да бъде отпуснат срещу обезпечение чрез ипотека на
самостоятелен обект в сграда, с идент. № 68134.4361.103.8.79, представляващ
жилище, апартамент № 79. находящ се в гр. С., р-н *************, с площ
33.04 кв.м.
Излага се, че сумата по заема е била отпусната и търсена по съдебен ред,
а именно от нея са били потърсени 3600 евро за главница, договорна лихва от
535 евро за периода от 23.01.2015г. до 29.06.2015г., неустойка от 319.43 евро за
периода от 24.02.2015г. до 29.06.2015г., както и разноските от
кредитополучателя като в хода на делото се установило, че Л. е починала на
18.05.2015г. - преди образуване на заповедното производство, което и на това
основание било прекратено. Сочи се, че във връзка с неудовлетворените си
вземания към нея и търсене на наследници на починалото лице било
образувано ч./гр.дело с № 10261/ 2018г., по което е било постановено решение
с № 486587/ 12.09.2018г. за вписан отказ от наследството на Л. от страна на
трето по делото лице – Ц. Б. М.. Излага се, че по следващо ч.гр.дело с №
47054/ 2021г. по описа на СРС били призовани всички роднини до шеста
1
степен вкл. по реда на чл. 5 – 8 от ЗН да заявят дали приемат или не
наследството на починалия длъжник. Излага се, че е налице мълчалив и
изричен отказ от тяхна страна за приемане наследството на починалото лице,
вписан в особената за това книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН.
При горните твърдения се навежда, че наследството се получава от
държавата, която приема единствено по опис и отговаря пред кредиторите на
наследодателя до размер на стойността на полученото имущество. Излага се,
че кредиторът може да насочи изпълнение на вземането си направо към
приетото по опис от държавата имущество, оставено от наследодателя, която
не може да откаже заплащането на задължението на наследодателя до размера
на полученото наследство, като предаде описаното наследствено имущество
на кредиторите на наследодателя и по такъв начин се освободи от всякакво
заплащане на наследственото задължение, а кредиторът не е длъжен да
приеме описаното имущество срещу вземането си и от стойността му да се
удовлетвори.
Навежда се, че съгласно чл.11 от ЗН когато няма лица, които могат да
наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се
откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се
получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата,
ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени
предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината,
на чиято територия се намират и доколкото наследниците на починалия
ответник са направили отказ от наследство, то негов универсален
правоприемник е държавата, а общината има качеството на частен
правоприемник за имуществото, описано в чл. 11 от ЗН.
Излага се, че Общината се явява частен, а не универсален наследник на
имуществото, което придобива по реда на чл. 11 ЗН, а универсален
правоприемник остава държавата, независимо дали в наследството е имало
активи или не. Излага се, че Държавата, когато придобива наследствено
имущество на основание чл.11 ЗН, придобива наследството по силата на
закона и тя не може да се откаже от него като при липсата на такава
възможност ищецът обуславя правен интерес от предявяване на иск спрямо
нея.
Заявен в условията на евентуалност е и иск със същото основание, но
спрямо Столична Община, който да бъде разгледан в случай, че имуществото,
придобито от Република България, се окаже недостатъчно за покриването на
задълженията на починалия праводател Л. Б. И., до размера на придобития от
Столична община недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда, е
идент. № 68134.4361.103.8.79, представляващ жилище, апартамент №79.
находят се в гр. С., р-н ************, е площ 33.04 кв.м. за удовлетворяване
на дължимите вземания на кредитора по сключения и предсрочно изискуем
договор за заем.
Правят се искания за по чл.553, ал.2 от ГПК, което ищецът следва да
2
конкретизира като изложи факти за прилагане процедурата по запечатване
имуществото от праводателя и се ангажират доказателства и се претендира
решение в този смисъл, а именно за осъждане на Република България чрез
нейния представител Министър на финансите като предпочитан ответник да
заплати по Договор за заем от 23.12.2014 г. с трето по делото лице Л. И. Б., с
ЕГН **********, починало на 18.05.2015г. следните суми: изискуема
главница в общ размер на EUR 3,600.00 евро, законна лихва за забава от
16.05.2021г. до 15.05.2024 г. в размер на EUR 1,230.68 ведно със законна
лихва за забава върху главницата от предявяване на иска до окончателното му
заплащане, както и разходите, направени по съдебно търсене на
претендираните суми, а именно: 175,98 лв. платена държавна такса и 769,96
лв. за юрисконсултско възнаграждение, сторени в производството по гр.д.
№37654/2015 г. по описа на CPC, II ГО, 60 с-в и в случай, че имуществото,
придобито от Република България, се окаже недостатъчно за покриване на
задълженията на починалия праводател Л. Б. И., то исковете да се уважат
срещу втория ответник - Столична община, като се осъди Общината до
размера на придобития недвижим имот да заплати на „Лено" АД, с ЕИК
*********, за следните суми - зискуема главница в общ размер на EUR
3,600.00, законна лихва за забава от 16.05.2021г. до 15.05.2024 г. в размер на
EUR 1,230.68, законна лихва за забава от предявяване на иска до
окончателното му заплащане и законовата лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК такъв са
постъпили и от двамата ответника по иска.
Държавата оспорва исковете като се излага, че исковата молба е
нередовна/ искът недопустим като преждевременно насочен спрямо нея при
липсата на доказателства – СР, за прието от нея под опис имущество. Навежда
се, че не са налице и доказателства за това, че наследниците на починалото
лице Л. до шеста степен са били призовани към наследяване, което също е
пречка за разглеждане на иска спрямо Държавата и се сочи, че са налице
доказателства за наличие на такива от четвърта степен, които не са заявили
дали или не приемат наследството от Л..
На отделно основание се излага, че исковете са неоснователни като
погасени с давност и не се оспорват фактите по възникване на заемното
правоотношение и забавата по обслужване на кредита от страна на
починалото лице. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
Постъпил е отговор и от Столична Община, с който искът се оспорва
като недопустим – липсва правен интерес от иск спрямо нея при евентуално
уважаване на иска спрямо Държавата, която би била и ипотекарен длъжник на
вземанията, обезпечени с ипотеката върху имота. Искът се оспорва като
неоснователен като се излага, че са налице недействителни клаузи по договора
– разминаване в договорената по кредита сума и тази, която е преведена на
потребителя. Оспорват се разноските по др. дело като се навежда, че те не
3
могат да бъдат търсени самостоятелно извън конкретния процес. Навежда се
давност. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
Исковете са с правно основание по чл.79 във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 11 от ЗН.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал.1 от ГПК разпределението
на доказателствената тежест е, както следва: Ищцовото дружество следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1. наличие на валиден договор за заем и клаузите по
него и предаване на сумата на кредитополучателя, забава по връщане на
сумата и неизпълнение на дълга по договора, смърт на починалото лице и
липса на приели наследство нейни наследници, както и качеството на
ответниците като правоприемници имуществото на починалото лице.
Ответникът следва да докаже, че е налице давност.
Възраженията на ответниците, че са налице непризовани към
наследяване редове, водещо до недопустимост на исковата претенция е такова
по същество, както по същество е и възражението, че те не са приели
наследството под опис. Съгласно трайната практика на ВКС – виж
Определение № 60170 от 30.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4233/2021 г., II г.
о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев – Държавата и Общината за
конкретно имущество са правоприемници ex lege и е безпредметно даване на
срок за приемане на оставеното от длъжника имущество под опис.
Представените писмени доказателства с исковата молба и отговорите са
допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по
делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че
следва да бъдат приети.
Исканията на ищеца по чл.192 от ГПК са неотносими към конкретния
спор и следва да бъдат оставени без уважение.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
05.11.2024г. от 10:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото документите,
приложени към исковата молба и отговора.
Дава възможност на ищеца да конкретизира искането си по чл. 553, ал.2
от ГПК в срок от три седмици от датата на връчване на настоящото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл.192 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
4
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че
постигнат такава, на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена
държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа
Център по медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване
на спора извънсъдебно. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече информация можете да получите на тел. 02
/895 54 23 от 9,00 до 17 часа, пишете и на ел. адрес: spogodbi@srs,justice.bg.
По доклада страните могат да изразят становища писмено до
първото съдебно заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да
ангажират допълнителни доказателства във връзка с указанията на съда и
разпределената доказателствена тежест.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5