Решение по ВНОХД №419/2025 на Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Алексей Б. Трифонов
Членове:Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251000600419 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 41 от 14.10.2024 г., постановена по НОХД № 551/ 2022г. по описа
на Окръжен съд - Б.град, 3-ти наказателен състав съдът е признал за виновен
подсъдимия А. Б. Г. за виновен в това, че в периода от 10.02.2015 г. до 17.03.2017 г., в
гр. Б.град, пред ТД на НАП гр.София, офис Б.град, при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на управител и представител на „ТАМИВИ“ ЕООД, с.
Ново Лески, общ. Хаджидимово, с ЕИК - *********, потвърдил неистина в годишна
данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО и в СД по чл.125 от ЗДДС, в които отразил
фактури по несъществуващи сделки с контрагенти – доставчици – „ПЕРЕЛИК-СТОР“
ЕООД с ЕИК ********* и „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД с ЕИК *********, като е
използвал неистински документи при водене на счетоводството – данъчни фактури от
горепосочените дружества, и използвал документ с невярно съдържание при
предоставяне на информация пред органа по приходите - дневник за покупки за м.
01.2015г., м. 02.2015г., м. 03.2015г., м.04.2015г., м.05.2015г., м. 06.2015г., м. 07.2015г., м.
08.2015г., м. 09.2015г., м. 10.2015г., м. 11.2015г., м. 01.2016г., м. 02.2016г., м. 03.2016г.,
м. 04.2016г., м. 05.2016г., м. 06.2016г., м. 07.2016г., м. 08.2016г., м. 09.2016г., м.
10.2016г., приспаднал неследващ се данъчен кредит, като по този начин избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 116
969,83 лв. ( 40 359,95лв. дължим данък по ЗКПО и 76 609,88 лв. по ЗДДС), както
1

следва:
1.На 10.02.2015 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 3 250 лв., като в справка декларация с вх. №
01001668643/10.02.2015г., подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за данъчен
период 01.01.2015г.- 31.01.2015г., е потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за
внасяне в размер на 340,91 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 3 590,91 лв. и чрез
използване на неистински документи при водене на счетоводството - фактури с номера
№ **********/05.01.2015г. с данъчна основа 4 100 лв. и ДДС 820 лв. и №
**********/07.01.2015г., с данъчна основа 12 150 лв. и ДДС 2 430 лв., всички издадени
от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, без реално извършени сделки по тях, и използвал
документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по
приходите - дневник за покупки за месец януари 2015 г., в който са отразени
посочените фактури, като по този начин е приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 3 250 лв.;
2. На 14.03.2015 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 4 324,75 лв., като в справка декларация с вх.
№ 01001686824/14.03.2015г., подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за
данъчен период 01.02.2015г. до 28.02.2015г., е потвърдил неистина, а именно -
декларирал ДДС за възстановяване в размер на 624,25 лв., вместо ДДС за внасяне в
размер на 4 324,75 лв. и чрез използване на неистински документи при водене на
счетоводството - фактури с номера № **********/02.02.2015г. с данъчна основа 12 460
лв. и ДДС 2 492 лв. и № **********/04.02.2015г., с данъчна основа 12 285 лв. и ДДС 2
457лв., всички издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, без реално извършени сделки по
тях, и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация
пред органа по приходите - дневник за покупки за месец февруари 2015 г., в който са
отразени посочените фактури, като по този начин е приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 4 949 лв.
3.На 14.04.2015 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 698,81 лв., като в справка декларация с вх. №
01001700438/14.04.2015г, подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за данъчен
период 01.03.2015г. до 31.03.2015г., е потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС
за възстановяване в размер на 61,19 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 698,81 лв.
и чрез използване на неистински документи при водене на счетоводството - фактура с
№ **********/05.03.2015г., с данъчна основа 3 800 лв. и ДДС 760 лв., издадена от
„ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, без реално извършени сделка по нея, и използвал документ
с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите -
дневник за покупки за месец март 2015 г., в който е отразена посочената фактура, като
по този начин е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 760 лв.;
2

4.На 14.05.2015 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 2 254,50 лв., като в справка декларация с вх.
№ 01001713934/14.05.2015г., подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за
данъчен период 01.04.2015г.- 30.04.2015г., е потвърдил неистина, а именно -
декларирал ДДС за внасяне в размер на 690,67 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на
2 945,17 лв. и чрез използване на неистински документ при водене на счетоводството -
фактура с № **********/02.04.2015г., с данъчна основа 11 272,50 лв. и ДДС 2 254,50
издадена от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, без реално извършена сделка по нея, и
използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред
органа по приходите - дневник за покупки за месец април 2015 г., в който е отразена
посочената фактура, като по този начин е приспаднал неследващ се данъченкредит в
размер на 2 254,50 лв. ;
5.На 15.06.2015 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 4 059,04 лв., като в справка декларация с вх.
№ 01001727303/15.06.2015г., подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за
данъчен период 01.05.2015г. до 31.05.2015г., е потвърдил неистина, а именно -
декларирал ДДС за възстановяване в размер на 290,96 лв., вместо ДДС за внасяне в
размер на 4 059,04 лв. и чрез използване на неистински документи при водене на
счетоводството - фактури с номера № **********/04.05.2015г. с данъчна основа 10 500
лв. и ДДС 2 100 лв. и № **********/06.05.2015г. с данъчна основа 11 250 лв. и ДДС 2
250 лв., всички издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, без реално извършени сделки
по тях, и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация
пред органа по приходите - дневник за покупки за месец май 2015 г., в който са
отразени посочените фактури, като по този начин е приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 4 350 лв. ;
6.На 13.07.2015 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 2 209 лв., като в справка декларация с вх. №
01001738401/13.07.2015г., подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за данъчен
период 01.06.2015г. до 30.06.2015г., е потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС
за възстановяване в размер на 221 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 2 209 лв. и
чрез използване на неистински документ при водене на счетоводството - фактура с №
**********/01.06.2015г., издадена от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД с данъчна основа 12
150 лв. и ДДС 2 430 лв., без реално извършена сделка по нея, и използвал документ с
невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите -
дневник за покупки за месец юни 2015 г., в който е отразена посочената фактура, като
по този начин е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2 430 лв.
7.На 14.08.2015 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 2 883,60 лв., като в справка декларация с вх.
3

№ 01001753959/14.08.2015г., подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за
данъчен период 01.07.2015г.- 31.07.2015г., е потвърдил неистина, а именно -
декларирал ДДС за внасяне в размер на 516,20 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на
3 399,80 лв. и чрез използване на неистински документи при водене на счетоводството
- фактури с номера № **********/01.07.2015г., с данъчна основа 12 150 лв. и ДДС 2
430 лв. и № **********/02.07.2015г. с данъчна основа 2 268 лв. и ДДС 453,60 лв.,
всички издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, без реално извършени сделки по тях, и
използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред
органа по приходите - дневник за покупки за месец юли 2015 г., в който са отразени
посочените фактури, като по този начин е приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 2 883,60 лв.;
8.На 14.09.2015 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 2 706,28 лв., като в справка декларация с вх.
№ 01001767435/14.09.2015г., подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за
данъчен период 01.08.2015г. до 31.08.2015г., е потвърдил неистина, а именно -
декларирал ДДС за възстановяване в размер на 413,72 лв., вместо ДДС за внасяне в
размер на 2 706,28 лв. и чрез използване на неистински документи при водене на
счетоводството - фактури с номера № **********/03.08.2015г., с данъчна основа 9 100
лв. и ДДС 1 820 лв. и № **********/05.08.2015г. с данъчна основа 6 500 лв. и ДДС 1
300 лв., всички издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, без реално извършени сделки
по тях, и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация
пред органа по приходите - дневник за покупки за месец август 2015 г., в който са
отразени посочените фактури, като по този начин е приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 3 120 лв. ;
9.На 13.10.2015 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 1 950,70 лв., като в справка декларация с вх.
№ 01001776905/13.10.2015г., подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за
данъчен период 01.09.2015г. до 30.09.2015г., е потвърдил неистина, а именно -
декларирал ДДС за възстановяване в размер на 479,30 лв., вместо ДДС за внасяне в
размер на 1 950,70 лв. и чрез използване на неистински документ при водене на
счетоводството - фактура с № **********/03.09.2015г., издадена от „ПЕРЕЛИК-СТОР“
ЕООД с данъчна основа 12 150 лв. и ДДС 2 430 лв., без реално извършена сделка по
нея, и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация
пред органа по приходите - дневник за покупки за месец септември 2015 г., в който е
отразена посочената фактура, като по този начин е приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 2 430 лв.;
10.На 12.11.2015 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 1 560 лв., като в справка декларация с вх. №
4

01001789472/12.11.2015г., подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за данъчен
период 01.10.2015г.- 31.10.2015г., е потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за
внасяне в размер на 913,68 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 2 473,68 лв. и чрез
използване на неистински документ при водене на счетоводството - фактура с №
**********/02.10.2015г., издадена от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, с данъчна основа 7
800 лв. и ДДС 1 560 лв., без реално извършена сделка по нея, и използвал документ с
невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите -
дневник за покупки за месец октомври 2015 г., в който е отразена посочената фактура,
като по този начин е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1 560 лв.;
11. На 14.12.2015 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 3 364,26 лв., като в справка декларация вх.
№ 01001808263/14.12.2015г., подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за
данъчен период 01.11.2015г. до 30.11.2015г., е потвърдил неистина, а именно -
декларирал ДДС за възстановяване в размер на 365,74 лв., вместо ДДС за внасяне в
размер на 3 364,26 лв. и чрез използване на неистински документи при водене на
счетоводството - фактури с номера № **********/02.11.2015г., с данъчна основа 6 500
лв. и ДДС 1 300 лв. и № **********/04.11.2015г., с данъчна основа 12 150 лв. и ДДС 2
430 лв., всички издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, без реално извършени сделки
по тях, и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация
пред органа по приходите - дневник за покупки за месец ноември 2015 г., в който са
отразени посочените фактури, като по този начин е приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 3 730 лв. ;
12.На 13.02.2016 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 1 530 лв., като в справка декларация с вх. №
01001834955/13.02.2016г., подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за данъчен
период 01.01.2016г.- 31.01.2016г., е потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за
внасяне в размер на 798,41 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 2 328,41 лв. и чрез
използване на неистински документ при водене на счетоводството - фактура с №
**********/06.01.2016г., издадена от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, с данъчна основа 7
650 лв. и ДДС 1 530 лв., без реално извършена сделка по нея, и използвал документ с
невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите -
дневник за покупки за месец януари 2016 г., в който е отразена посочената фактура,
като по този начин е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1 530 лв. ;
13.На 14.03.2016 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 6 241,85 лв., като в справка декларация вх.
№ 01001849945/14.03.2016г., подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за
данъчен период 01.02.2016г. до 29.02.2016г., е потвърдил неистина, а именно -
декларирал ДДС за възстановяване в размер на 260,15 лв., вместо ДДС за внасяне в
5

размер на 6 241,85 лв. и чрез използване на неистински документи при водене на
счетоводството - фактури с номера № **********/01.02.2016г., с данъчна основа 8 250
лв. и ДДС 1 650 лв., № **********/03.02.2016г., с данъчна основа 8 280 лв. и ДДС 1
656 лв., № **********/04.02.2016г., с данъчна основа 7 650 лв. и ДДС 1 530 лв. и №
**********/05.02.2016г., с данъчна основа 8 330 лв. и ДДС 1 666 лв., всички издадени
от „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД, без реално извършени сделки по тях, и използвал
документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по
приходите - дневник за покупки за месец февруари 2016 г., в който са отразени
посочените фактури, като по този начин е приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 6 502 лв.;
14.На 14.04.2016 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 4 884,63 лв., като в справка декларация вх.
№ 01001864865/14.04.2016г., подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за
данъчен период 01.03.2016г. до 31.03.2016г., е потвърдил неистина, а именно -
декларирал ДДС за възстановяване в размер на 444,97 лв., вместо ДДС за внасяне в
размер на 4 884,63 лв. и чрез използване на неистински документи при водене на
счетоводството - фактури с номера № **********/04.03.2016г., с данъчна основа 8 330
лв. и ДДС 1 666 лв., № **********/05.03.2016г., с данъчна основа 8 250 лв. и ДДС 1
650 лв., издадени от „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД и № **********/02.03.2016г., с
данъчна основа 7 800 лв. и ДДС 1 560 лв. и № **********/03.03.2016г., с данъчна
основа 2 268 лв. и ДДС 453,60 лв. издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, без реално
извършени сделки по тях, и използвал документ с невярно съдържание при
предоставяне на информация пред органа по приходите - дневник за покупки за месец
март 2016 г., в който са отразени посочените фактури, като по този начин е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 5 329,60 лв. ;
15.На 14.05.2016 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 3 946,60 лв., като в справка декларация с вх.
№ 01001880230/14.05.2016г., подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за
данъчен период 01.04.2016г.- 30.04.2016г., е потвърдил неистина, а именно -
декларирал ДДС за внасяне в размер на 707,17 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на
4 653,77 лв. и чрез използване на неистински документи при водене на счетоводството
- фактури с номера № **********/01.04.2016г., с данъчна основа 7 650 лв. и ДДС 1 530
лв., № **********/04.04.2016г., с данъчна основа 8 330 лв. и ДДС 1 666 лв., издадени
от „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД и № **********/01.04.2016г., с данъчна основа 3 753
лв. и ДДС 750,60 лв. издадена от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, без реално извършени
сделки по тях, и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на
информация пред органа по приходите - дневник за покупки за месец април 2016 г., в
който са отразени посочените фактури, като по този начин е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 3 946,60 лв.;
6

16.На 12.06.2016 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 5 149,38 лв., като в справка декларация вх.
№ 01001890604/12.06.2016г., подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за
данъчен период 01.05.2016г. до 31.05.2016г., е потвърдил неистина, а именно -
декларирал ДДС за възстановяване в размер на 60,22 лв., вместо ДДС за внасяне в
размер на 5 149,38 лв. и чрез използване на неистински документи при водене на
счетоводството - фактури с номера № **********/04.05.2016г., данъчна основа 8 330
лв. и ДДС 1 666 лв. и № **********/05.05.2016г., данъчна основа 7 650 лв. и ДДС 1
530 лв., издадени от „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД и № **********/04.05.2016г.,
данъчна основа 7 800 лв. и ДДС 1 560 лв. и № **********/05.05.2016г., данъчна основа
2 268 лв. и ДДС 453,60 лв., издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, без реално
извършени сделки по тях, и използвал документ с невярно съдържание при
предоставяне на информация пред органа по приходите - дневник за покупки за месец
май 2016 г., в който са отразени посочените фактури, като по този начин е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 5 209,60 лв.;
17. На 13.07.2016 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 5 704,77 лв., като в справка декларация вх.
№ 01001908375/13.07.2016г., подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за
данъчен период 01.06.2016г. до 30.05.2016г., е потвърдил неистина, а именно -
декларирал ДДС за възстановяване в размер на 261,23 лв., вместо ДДС за внасяне в
размер на 5 704,77 лв. и чрез използване на неистински документи при водене на
счетоводството - фактури с № **********/01.06.2016г., с данъчна основа 8 330 лв. и
ДДС 1 666 лв., издадена от „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД и № **********/01.06.2016г.,
с данъчна основа 8 000 лв. и ДДС 1 600 лв., №**********/02.06.2016г., с данъчна
основа 8 000 лв. и ДДС 1 600 лв. и № **********/03.06.2016г., с данъчна основа 5 500
лв. и ДДС 1 100 лв., издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, без реално извършени
сделки по тях, и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на
информация пред органа по приходите - дневник за покупки за месец юни 2016 г., в
който са отразени посочените фактури, като по този начин е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 5 966 лв.;
18. На 12.08.2016 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 5 920 лв., като в справка декларация с вх. №
01001923986/12.08.2016г., подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за данъчен
период 01.07.2016г.- 31.07.2016г., е потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за
внасяне в размер на 330,81 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 6 250,81 лв. и чрез
използване на неистински документи при водене на счетоводството - фактури с №
**********/01.07.2016г. с данъчна основа 8 280 лв. и ДДС 1 656 лв. и №
**********/02.07.2016г. с данъчна основа 8 330 лв. и ДДС 1 666 лв., издадени от
„ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД и № **********/01.07.2016г. с данъчна основа 7 800 лв. и
7

ДДС 1 560 лв., № **********/02.07.2016г. с данъчна основа 5 190 лв. и ДДС 1 038 лв.,
издадени от „ПЕРЕЛИК[1]СТОР“ ЕООД, без реално извършени сделки по тях, и
използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред
органа по приходите - дневник за покупки за месец април 2016 г., в който са отразени
посочените фактури, като по този начин е приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 5 920 лв.;
19. На 14.09.2016 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 5 368,60 лв., като в справка декларация вх.
№ 01001941149/14.09.2016г., подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за
данъчен период 01.08.2016г. до 31.08.2016г., е потвърдил неистина, а именно -
декларирал ДДС за възстановяване в размер на 487,40 лв., вместо ДДС за внасяне в
размер на 5 368,60 лв. и чрез използване на неистински документи при водене на
счетоводството - фактури с № **********/01.08.2016г. с данъчна основа 7 650 лв. и
ДДС 1 530 лв. и№ **********/03.08.2016г. с данъчна основа 8 330 лв. и ДДС 1 666 лв.,
издадени от „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД и № **********/01.08.2016г. с данъчна
основа 7 800 лв. и ДДС 1 560 лв. и № **********/03.08.2016г. с данъчна основа 5 500
лв. и ДДС 1 100 лв., издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, без реално извършени
сделки по тях, и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на
информация пред органа по приходите - дневник за покупки за месец юни 2016 г., в
който са отразени посочените фактури, като по този начин е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 5 856 лв.;
20. На 13.10.2016 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 4 663,11 лв., като в справка декларация вх. №
01001954876/13.10.2016г., подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за данъчен
период 01.09.2016г. до 30.09.2016г., е потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС
за възстановяване в размер на 139,89 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 4 663,11
лв. и чрез използване на неистински документи при водене на счетоводството -
фактури с № **********/01.09.2016г. с данъчна основа 8 280 лв. и ДДС 1 656 лв.,
издадена от „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД и № **********/01.09.2016г. с данъчна
основа 8 236 лв. и ДДС 1 647 лв. и № **********/02.09.2016г. с данъчна основа 7 500
лв. и ДДС 1 500 лв., издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, без реално извършени
сделки по тях, и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на
информация пред органа по приходите - дневник за покупки за месец юни 2016 г., в
който са отразени посочените фактури, като по този начин е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 4 803 лв.;
21.На 14.11.2016 г., в гр. Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - ДДС за внасяне в размер на 3 940 лв., като в справка декларация с вх. №
01001973278/14.11.2016г., подадена пред ТД на НАП – София, офис Б.град, за данъчен
8

период 01.10.2016г.- 31.10.2016г., е потвърдил неистина, а именно - декларирал ДДС за
внасяне в размер на 634,67 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 4 574,64 лв. и чрез
използване на неистински документи при водене на счетоводството - фактури с №
**********/03.10.2016г. с данъчна основа 8 330 лв. и ДДС 1 666 лв., издадена от
„ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД и № **********/03.10.2016г. с данъчна основа 7 800 лв. и
ДДС 1 560 лв. и № **********/05.10.2016г. с данъчна основа 3 570 лв. и ДДС 714 лв.,
издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, без реално извършени сделки по тях, и
използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред
органа по приходите - дневник за покупки за месец април 2016 г., в който са отразени
посочените фактури, като по този начин е приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 3 940 лв.;
22. На 31.03.2016г., в гр.Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения по ЗКПО в особено големи размери, а именно в размер на 15 858,55 лв.,
като в подадена пред ТД на НАП гр.София офис Б.град ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх. №
0100И0146709/31.03.2016г. за финансовата 2015г., е потвърдил неистина, като в част
VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък“ е
декларирал печалба за 2015г. в размер на 680,19лв. и годишен корпоративен данък при
ставка 10 % в размер на 68,02 лв., вместо печалба в размер на 159 265,69лв. и
дължимия корпоративен данък при ставка 10 % в размер на 15 926,57лв.;
23. На 17.03.2017г., в гр.Б.град, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения по ЗКПО в особено големи размери, а именно в размер на 24 501,40 лв.,
като в подадена пред ТД на НАП гр.София офис Б.град ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх. №
0100И0184848/17.03.2017г. за финансовата 2016г., е потвърдил неистина, като в част
VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък“ е
декларирал печалба за 2016г. в размер на 17 167,79лв. и годишен корпоративен данък
при ставка 10 % в размер на 1 716,78 лв., вместо печалба в размер на 262 181,79лв. и
дължимия корпоративен данък при ставка 10 % в размер на 26 218,18лв. ,
явяващо се престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от
НК и при условията на чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за
срок от 3 (три) години, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението
на наложеното наказание „лишаване от свобода” за изпитателен срок от 5 (пет)
години, считано от влизане в сила на присъдата.
С присъдата е уважен изцяло предявения от Министъра на финансите срещу
подс. А. Г. граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 116 969.83
лева, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането, в това число
дължим ДДС в размер на 76 609.88 лева, ведно със законната лихва, считано от
момента на настъпване на увреждането по периоди: - за месец 01.2015г. в размер на 3
250.00 лева; - за месец 02.2015г. в размер на 4 324.75 лева; - за месец 03.2015г. в размер
9

на 698.81 лева; - за месец 04.2015г. в размер на 2 254.50 лева; - за месец 05.2015г. в
размер на 4 059.04 лева; - за месец 06.2015г. в размер на 2 209.00 лева; - за месец
07.2015г. в размер на 2 883.60 лева; - за месец 08.2015г. в размер на 2 706.28 лева; - за
месец 09.2015г. в размер на 1 950.70 лева; - за месец 10.2015г. в размер на 1 560.00
лева; - за месец 11.2015г. в размер на 3 364.26 лева; - за месец 01.2016г.в размер на 1
530.00 лева; - за месец 02.2016г. в размер на 6 241.85 лева; - за месец 03.2016г. в размер
на 4 884.63 лева; - за месец 04.2016г. в размер на 3 946.60 лева; - за месец 05.2016г. в
размер на 5 149.38 лева; - за месец 06.2016г. в размер на 5 704.66 лева; - за месец
07.2016г. в размер на 5 920.00 лева ; - за месец 08.2016г. в размер на 5 368.60 лева; - за
месец 09.2016г. в размер на 4 663.11 лева и за месец 10.2016г. в размер на 3 940 .00
лева, в това число дължим корпоративен данък по ЗКПО в размер на 40 359.95лева,
ведно със законната лихва, считано от момента на настъпване на увреждането по
периоди: за финансовата 2015г. корпоративен данък в размер на 15 858.55 лева и за
финансовата 2016г. - корпоративен данък в размер на 24 501.40 лева. , представляващи
обезвреда за причинените с престъплението имуществени вреди.
На последно място с присъдата ОС Б.град е възложил в тежест на подс. Г. на
осн. чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски - по сметка на ОД на МВР –
Б.град сторените разноски в досъдебното производство в размер на 546 /петстотин
четиридесет и шест/ лева и по сметка на ОС Б.град - разноските в съдебната фаза на
процеса, възлизащи на 393 /триста деветдесет и три/ лева, както и на осн. чл. 190, ал.2
от НПК - и по 5 /пет/ лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителни
листове.
От така постановената присъда е останал недоволен подс. А. Г., който лично и
чрез служебно назначения му защитник адв. П. С. от АК – Б.град, я обжалва изцяло.
Във въззивната жалба и допълнението към нея, изходящи от защитника на подс. Г. се
излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и постановяване на
първоинстанционната присъда при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Адв. С. оспорва приетото от първостепенния съд фактическо
положение за фиктивност на сделките с дружествата „Перелик – Стор“ ЕООД и „Дени
транс 2006“ ЕООД, като счита, че това обстоятелство е останало недоказано по делото,
тъй като липсва реално извършена проверка дали фактурираните стоки са налични. В
тази насока защитникът не намира противоречия между събраните по делото гласни
доказателствени средства, тъй като свидетелските показания на управителите на двете
дружества не опровергават обясненията на подзащитния му за реалност на сделките.
Поради тези съображения защитникът счита, че подс. Г. не е извършил състав на
престъпление по чл. 255 от НК. На второ място адв. С. счита, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила с повдигането на обвинение спрямо
подс. Г. за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1 от НК,
като счита че различните хипотези (по т.т. 2, 6 и 7 на чл. 255 от НК) се прилагат в
10

условията на алтернативност и не би следвало да се разглеждат кумулативно, както е
сторено в процесния обвинителен акт. Оспорва се присъдата и в гражданско
осъдителната част. Прави се искане за отмяна на присъдата на Б.градския ОС.
Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, изходящо лично от подс. Г.. В
него се изразява недоволство от мотивите на първостепенната присъда и приетите от
първостепенния съд фактически положения, при използване на специфична техника
„цитат от мотиви“, следвано от „обяснение“ на подсъдимия, като обобщени твърденията
на Г. се състоят в реалността на извършените от него сделки и неговото незнание ( и
невъзможност за проверка) за действителната „самоличност“ на продавача. Прави се
искане за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаването му по повдигнатото
му обвинение.

В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция прокурорът от САП
счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна и прави искане за нейното
потвърждаване. Намира, че фактическите констатации на първостепенния съд почиват
на обстоен анализ на доказателствата, след което е направен обоснован извод за
виновността на подсъдимия в извършването на продължавано данъчно престъпление.
Смята, че от разпита пред въззивния съд на свидетеля З. не следват нови фактически
положения, тъй като показанията му са изключително повърхностни и житейски
нелогични, тъй като той не посочва как са били доставени стоките, с какви камиони,
номера на камиони, сочи, че са били извършени продажби на място, като са издавани
само фактури, приемани са пари в брой, без да са издавани фискални бонове, както и
без свидетелят да може да посочи купувачите.
Процесуалният представител на гажданския ищец – юрк. Г. също пледира за
потвърждаване на присъдата в гражданско осъдителната й част.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд защитникът адв. С. поддържа
въззивната жалба и допълнението към нея по изложените там съображения, като
акцентира върху недоказаността на обвинението за извършено данъчно престъпление.
Защитникът намира, че обвинителната теза се крепи на показанията на св. А. (
собственик на фирма „Перелик – Стор“ ЕООД) и на показанията на свидетеля К. (
собственик на фирма „Дени транс 2006“ ЕООД), които заявяват, че не са извършвали
сделки с дружеството на доверителя му „Тамиви“ ЕООД, но по делото са събрани
доказателства в обратна насока - че вещите, предмет на сделките, са били
съхранявани от подсъдимия и и има реално извършени продажби на тях. Защитникът
счита, че липсата на извършена от служителите на НАП фактическа проверка води до
извод, че показанията на св. А. и св. К. не са достатъчни да обосноват фиктивност на
сделките, въз основа на която съдът е приел наличие на осъществен състав на чл. 255
от НК.
11

В лична защита, в хода на съдебните прения, подс. Г. отправя упреци към
държавното обвинение за липата на активност при разпита на св. З.; упреква и
служителите на НАП – св. К. и св. Х., които не са посетили адреса на фирмата и
съответно извършили проверка, в хода на която би им се предоставило абсолютно
„всичко, от което имат нужда“ и той нямало да е подсъдим по делото.Отново повтаря
довода си, че не е могъл да провери доставчиците на „Тамиви“ ЕООД и дали това е
действително фирмата, с която е работил, като за него е било важно да се плати и
получи стоката с необходимите документи, което е било сторено и поради което
намира сделките за реални. В това отношение се позовава и на проведения разпит на
св. З.. Прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и да бъде признат за
невинен, като при условията на евентуалност иска намаляване на наказанието или
връщане на делото на първа инстанция.
В предоставената му последна дума подсъдимият Г. отправя искане към
въззивния съд за оправдаването му, в условията на евентуалност – за намаляване на
наказанието до неговия минимум.
В настоящата инстанция се проведе съдебно следствие чрез разпита на св.
Н. Р. З. в о.с.з. на 19.05.2025г., депозирани от подс. Г. допълнителни обяснения в
о.с.з. на 29.09.2025г. и приобщени писмени доказателства.
В дадените пред въззивния съд обяснения подс. Г. сочи, че не му е била
извършена проверка нито от НАП, нито от прокуратурата, която да установи
наличието или не на инкриминираните стоки. Твърди, че реално е извършил всички
сделки, като е имал и складова база, и човек, който отговаря за нея. Заявява, че на
мястото, където са съхранявали вещите и се е намирал работникът, не е имало
фискален апарат. За извършените сделки са били издавани документи и стокови
разписки в офиса на дружеството, но понастоящем не са налични, тъй като при
продажбата на дялове от фирмата го е предал на новия собственик на дружеството, за
което бил съставен приемо – предавателен протокол.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:
Подсъдимият А. Б. Г. е роден на *** г. в гр. Гоце Делчев, българин, български
гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан към
датата на деянието, живущ в **********ска.
С влязла в сила на 25.09.2019г. на РС Б.град присъда, подс. Г. е осъден за
извършено престъпление по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 от НК на наказание „глоба“ в размер
12

на 1 000 лв.
През 2014г. подсъдимият Г. закупил от св. Н. Р. З. регистрираното от него
търговско дружество „ТАМИВИ“ ЕООД. Промяната в собствеността била вписана в
Търговския регистър (ТР) към Агенцията по вписвания (АВ) на 03.06.2014 г. като след
тази дата подс. Г. станал едноличен собственик, управляващ и представляващ на
посоченото дружество, което било регистрирано по ЗДДС на 20.05.2014 г. Св. З. в
периода от 22.05.2014г. до 20.03.2017г. работел в дружеството „Транс Галоп“ с. Ново
Лески и бил осигуряван от това дружество. На 13.08.2014 г. подс. Г. подал до ТД на
НАП - офис Б.град заявление за подаване на документи по електронен път чрез
квалифициран електронен подпис (КЕП).
За инкриминирания период от началото на 2015 г. до месец март на 2017 г. подс.
Г. лично изготвял и депозирал пред НАП месечните СД по ДДС и ГДД по чл.92 от
ЗКПО от името на „ТАМИВИ“ ЕООД. За кратък период преди това, от месец 05.2014 г.
до месец 09.2014 г., подсъдимият наел външен счетоводител в лицето на св. К. К., който
се занимавал със счетоводната отчетност, включително и подаване пред органите на
НАП на месечните СД по ЗДДС по електронен път. В инкриминирания период
„ТАМИВИ“ ЕООД било действащо търговско дружество, развиващо реална стопанска
дейност, като фактически и пред НАП процесното дружество декларирало като
основна дейност „шиене на саи за обувки“ и „производство на хляб“.
По силата на чл.125, ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице
е задължено да подава справка-декларация /СД/, съставена въз основа на отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС. Съгласно чл.125 от ЗДДС, СД се подават по образец,
определен с правилника за прилагане на закона, като за всеки данъчен период
регистрираното лице е длъжно да подаде СД в съответната ТД на НАП до 14-то число
на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Регистрацията по ЗДДС
изисква и воденето на аналитични, отчетни регистри – дневник за покупките и дневник
за продажбите. В дневника за покупки се отразявали данъчните документи по доставки,
по които търговецът е получател, а в дневника за продажби – данъчните документи, по
които търговецът е доставчик. Собственикът и представляващ дружеството /или нает от
него счетоводител/ били лицето, което определяло резултата за всеки данъчен период.
Той вземал решението и съответно можел да включи в представената справка фактури,
по които няма реално получени доставки, т.нар. фиктивни сделки, които отразявал в
дневника за покупка, съзнавайки, че по този начин ще постигне резултат – неследващ
се данъчен кредит, респективно – по-нисък размер ДДС за внасяне в републиканския
бюджет.
Търговско дружество „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД, представлявано от св. Д. К.,
било регистрирано в района на Бургас и основният му предмет на дейност бил
транспортна дейност. Дружеството към инкриминирания период притежавало три
13

товарни камиона /платформи/, превозващи основно желязо за строителна дейност. Св.
К. не познавал подсъдимия Г. и никога не е осъществявал сделки с „ТАМИВИ“ ЕООД,
включително не е продавал части за автомобили.
Свидетелят Н. А. като собственик и представляващ на „ПЕРЕЛИК СТОР“ ЕООД,
регистрирано в района на Пловдив, също не познавал подсъдимия и никога не е имал
търговски отношения „ТАМИВИ“ ЕООД. „ПЕРЕЛИК СТОР“ ЕООД се занимавало от
самото си създаване само с продажба на канцеларски стоки, художествена и учебна
литература. Никога не е доставяло на „ТАМИВИ“ ЕООД части за товарни автомобили.
Въпреки липсата на реални сделки, съответно доставки по тях, облагаеми по
ЗДДС, подс. Г. в качеството му на представляващ „ТАМИВИ“ ЕООД осчетоводил
множество фактури от посочените дружества („ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД и
„ПЕРЕЛИК СТОР“ ЕООД) както следва:
За данъчен период от 01.01.2015 г. до 31.01.2015 г., подсъдимият осчетоводил 2
/две/ данъчни фактури: № **********/05.01.2015г. с данъчна основа 4 100 лв. и ДДС
820 лв. и № **********/07.01.2015г., с данъчна основа 12 150 лв. и ДДС 2 430 лв.,
всички издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР" ЕООД, като ги включил и в дневника за
покупки за м.01.2015 г. и обобщил информацията в СД. В действителност подобни
доставки не били извършени, тъй като „ТАМИВИ“ ЕООД нямало реални търговски
отношения с „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, поради което и това дружество не е издавало
процесните фактури. Използвайки тези неистински фактури, той неправомерно
упражнил право на данъчен кредит по тях в размер на 3 250 лв. По този начин
променил данъчния резултат от ДДС за внасяне в размер на 3 590,91 лв., в ДДС за
внасяне в размер на 340,91 лв., което е довело до ощетяване на фиска, чрез укриването
на данъчни задължения – на ДДС за внасяне в размер на 3 250 лв.
На 10.02.2015 г. за данъчен период от месец 01.2015 г. в ТД на НАП гр.София,
офис Б.град, подс. Г. подал СД по ЗДДС с вх. № 01001668643/10.02.2015г., ведно с
дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинските фактури. За данъчен период от 01.02.2015 г. до 28.02.2015 г.,
подсъдимият осчетоводил 2 /две/ данъчни фактури: № **********/02.02.2015г. с
данъчна основа 12 460 лв. и ДДС 2 492 лв. и № **********/04.02.2015г., с данъчна
основа 12 285 лв. и ДДС 2 457 лв., издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, като ги
включил и в дневника за покупки за м.02.2015 г. и обобщил информацията в СД. Общо
начисления ДДС по тези фактури бил в размер на 4 949 лв. В действителност подобни
доставки не били извършени, тъй като „ТАМИВИ“ ЕООД нямало реални търговски
отношения с „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, поради което и това дружество не е издавало
процесните фактури. Използвайки тези неистински фактури той неправомерно
14

упражнил право на данъчен кредит по тях в общ размер на 4 949 лв. По този начин
променил данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 4 324,75 лв. в ДДС за
възстановяване в размер на 624,25 лв., което е довело до ощетяване на фиска, чрез
укриването на данъчни задължения – на ДДС за внасяне в размер на 4 324,75 лв.
На 14.03.2015 г., за данъчен период месец 02.2015 г., в ТД на НАП гр.София,
офис Б.град, подс. Г. подал СД по ЗДДС с вх. № 01001686824/14.03.2015г., ведно с
дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинските фактури. За данъчен период от 01.03.2015 г. до 31.03.2015 г.,
подсъдимият осчетоводил 1 /една/ данъчна фактура с № **********/05.03.2015г., с
данъчна основа 3 800 лв. и ДДС 760 лв., издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, като я
включил и в дневника за покупки за м.03.2015 г. В действителност такава доставка не
била извършена, тъй като „ТАМИВИ“ ЕООД нямало реални търговски отношения с
„ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, поради което и това дружество не е издавало тази фактура.
Използвайки тази неистинска фактура, подсъдимият неправомерно упражнил право на
данъчен кредит по нея в размер на 760.00 лв.. По този начин данъчният резултат от
ДДС за внасяне в размер на 698,81 лв., се променил в ДДС за възстановяване в размер
на 61,19 лв., което е довело до ощетяване на фиска, чрез укриването на данъчни
задължения – на ДДС за внасяне в размер на 698,81 лв.
На 14.04.2015 г. за данъчен период месец 03.2015 г. в ТД на НАП гр.София,
офис Б.град подс. Г. подал СД по ЗДДС с вх. № 01001700438/14.04.2015г., ведно с
дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинската фактура. За данъчен период 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г.,
подсъдимият осчетоводил 1 /една/ данъчна фактура с № **********/02.04.2015г., с
данъчна основа 11 272,50 лв. и ДДС 2 254,50 лв. издадена от „ПЕРЕЛИК-СТОР“
ЕООД, като я включил и в дневника за покупки за м.04.2015 г. и обобщил
информацията в СД. В действителност такава доставка не била извършена, тъй като
„ТАМИВИ“ ЕООД нямало реални търговски отношения с „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД,
поради което и това дружество не е издавало тази фактура. Използвайки тази
неистинска фактура, той неправомерно упражнил право на данъчен кредит в размер на
2 254,50 лв. По този начин променил данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер
на 2 945,17 лв., в ДДС за внасяне в размер на 690,67 лв., което е довело до ощетяване
на фиска, чрез укриването на данъчни задължения – ДДС в размер на 2 254,50 лв.
На 14.05.2015 г. за данъчен период месец 04.2015 г. в ТД на НАП гр.София,
офис Б.град, подс. Г. подал СД по ЗДДС вх. № 01001713934/14.05.2015г., ведно с
15

дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинската фактура. За данъчен период 01.05.2015 г. до 31.05.2015 г.,
подсъдимият осчетоводил 2 /две/ данъчни фактури: № **********/04.05.2015г. с
данъчна основа 10 500 лв. и ДДС 2 100 лв. и № **********/06.05.2015г. с данъчна
основа 11 250 лв. и ДДС 2 250 лв., издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, като ги
включил и в дневника за покупки за м.05.2015 г. и обобщил информацията в СД. В
действителност подобни доставки не били извършени, тъй като „ТАМИВИ“ ЕООД
нямало реални търговски отношения с „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, поради което и това
дружество не е издавало процесните фактури. Използвайки тези неистински фактури,
той неправомерно упражнил право на данъчен кредит по тях в размер на 4 350 лв. По
този начин той променил данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 4 059,04
лв. в ДДС за възстановяване в размер на 290,96 лв., което е довело до ощетяване на
фиска, чрез укриването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 4 059,04
лв.
На 15.06.2015 г., за данъчен период месец 05.2015 г., в ТД на НАП гр.София,
офис Б.град, подс. Г. подал СД по ЗДДС с вх. № 01001727303/15.06.2015г., ведно с
дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинските фактури. За данъчен период 01.06.2015 г. до 30.06.2015 г.
подсъдимият осчетоводил 1 /една/ данъчна фактура с № **********/01.06.2015 г., с
данъчна основа 12 150 лв. и ДДС 2 430 лв., издадена от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД,
като я включил и в дневника за покупки за м.06.2015 г. и обобщил информацията в
СД. В действителност такава доставка не била извършена, тъй като „ТАМИВИ“ ЕООД
нямал реални търговски отношения с „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, поради което и това
дружество не е издавало тази фактура. Използвайки тази неистинска фактура той
неправомерно упражнил право на данъчен кредит по нея в размер на 2 430 лв. По този
начин променил данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 2 209 лв., в ДДС за
възстановяване в размер на 221 лв., което е довело до ощетяване на фиска, чрез
укриването на данъчни задължения – на ДДС за внасяне в размер на 2 209 лв.
На 13.07.2015 г., за данъчен период месец 06.2015 г., в ТД на НАП гр. София,
офис Б.град, подс. Г. подал СД по ЗДДС с вх. № 01001738401/13.07.2015г., ведно с
дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинската фактура. За данъчен период 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г.,
подсъдимият осчетоводил 2 /две/ данъчни фактури: № **********/ 01.07.2015г., с
16

данъчна основа 12 150 лв. и ДДС 2 430 лв. и № **********/ 02.07.2015г. с данъчна
основа 2 268 лв. и ДДС 453,60 лв., издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, като ги
включил и в дневника за покупки за м.07.2015 г. и обобщил информацията в СД. В
действителност подобни доставки не били извършени, тъй като „ТАМИВИ“ ЕООД
нямало реални търговски отношения с „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, поради което и това
дружество не е издавало процесните фактури. Използвайки тези неистински фактури,
подс. Г. неправомерно упражнил право на данъчен кредит по тях в общ размер на 2
883,60лв. По този начин променил данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на
3 399,80 лв., в ДДС за внасяне в размер на 516,20 лв., което е довело до ощетяване на
фиска, чрез укриването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 2 883,60
лв.
На 14.08.2015 г., за данъчен период месец 07.2015 г., в ТД на НАП гр.София,
офис Б.град, подс. Г. подал СД по ЗДДС с вх. № 01001753959/14.08.2015г., ведно с
дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинските фактури. За данъчен период 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г.
подсъдимият осчетоводил 2 /две/ данъчни фактури: № **********/03.08.2015г., с
данъчна основа 9 100 лв. и ДДС 1 820 лв. и № **********/05.08.2015г. с данъчна
основа 6 500 лв. и ДДС 1 300 лв., издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, като ги
включил и в дневника за покупки за м.08.2015 г. и обобщил информацията в СД. В
действителност подобни доставки не били извършени, тъй като „ТАМИВИ“ ЕООД
нямало реални търговски отношения с „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, поради което и това
дружество не е издавало процесните фактури. Използвайки тези неистински фактури,
той неправомерно упражнил право на данъчен кредит по тях в общ размер на 3 120лв.
По този начин променил данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 2 706,28
лв., в ДДС за възстановяване в размер на 413,72 лв., което е довело до ощетяване на
фиска, чрез укриването на данъчни задължения –ДДС за внасяне в размер на 2 706,28
лв.
На 14.09.2015 г., за данъчен период месец 08.2015 г., в ТД на НАП гр.София,
офис Б.град, подс. Г. подал СД по ЗДДС с вх. № 01001767435/14.09.2015г., ведно с
дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинските фактури. За данъчен период 01.09.2015 г. до 30.09.2015 г.
подсъдимият осчетоводил 1 /една/ данъчна фактура с № **********/03.09.2015 г., с
данъчна основа 12 150 лв. и ДДС 2 430 лв., издадена от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД,
като я включил и в дневника за покупки за м.09.2015 г. и обобщил информацията в
СД. В действителност такава доставка не била извършена, тъй като „ТАМИВИ“ ЕООД
17

нямало реални търговски отношения с „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, поради което и това
дружество не е издавало тази фактура. Използвайки тази неистинска фактура,
неправомерно упражнил право на данъчен кредит по нея в размер на 2 430 лв. По този
начин променил данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 1 950,70 лв. в ДДС
за възстановяване в размер на 479,30 лв., което е довело до ощетяване на фиска, чрез
укриването на данъчни задължения – на ДДС за внасяне в размер на 1 950,70 лв.
На 13.10.2015 г., за данъчен период месец 09.2015 г., в ТД на НАП гр.София,
офис Б.град, подс. Г. подал СД по ЗДДС с вх. № 01001776905/13.10.2015г., ведно с
дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинската фактура. За данъчен период 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г.,
подсъдимият осчетоводил 1 /една/ данъчна фактура с № **********/02.10.2015г., с
данъчна основа 7 800 лв. и ДДС 1 560 лв., издадена от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, като
я включил и в дневника за покупки за м.10.2015 г. и обобщил информацията в СД. В
действителност такава доставка не била извършена, тъй като „ТАМИВИ“ ЕООД
нямало реални търговски отношения с „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, поради което и това
дружество не е издавало тази фактура. Използвайки тази неистинска фактура,
неправомерно упражнил право на данъчен кредит по нея в размер на 1 560лв. По този
начин променил данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 2 473,68 лв., в ДДС
за внасяне в размер на 913,68 лв., което е довело до ощетяване на фиска, чрез
укриването на данъчни задължения – на ДДС за внасяне в размер на 1 560 лв.
На 12.11.2015 г., за данъчен период месец 10.2015 г., в ТД на НАП гр.София,
офис Б.град, подс. Г. подал СД по ЗДДС с вх. № 01001789472/12.11.2015г., ведно с
дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинската фактура. За данъчен период 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г.,
подсъдимият осчетоводил 2 /две/ данъчни фактури: № **********/02.11.2015г., с
данъчна основа 6 500 лв. и ДДС 1 300 лв. и № **********/04.11.2015г., с данъчна
основа 12 150 лв. и ДДС 2 430 лв., издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, като ги
включил и в дневника за покупки за м.11.2015 г. и обобщил информацията в СД. В
действителност подобни доставки не били извършени, тъй като „ТАМИВИ“ ЕООД
нямало реални търговски отношения с „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, поради което и това
дружество не е издавало процесните фактури. Използвайки тези неистински фактури,
той неправомерно упражнил право на данъчен кредит по тях в размер на 3 730 лв. По
този начин променил данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 3 364,26 лв., в
ДДС за възстановяване в размер на 365,74 лв., което е довело до ощетяване на фиска,
чрез укриването на данъчни задължения –ДДС за внасяне в размер на 3 364,26 лв.
18

На 14.12.2015 г., за данъчен период месец 11.2015 г., в ТД на НАП гр.София,
офис Б.град, подс. Г. подал СД по ЗДДС с вх. № 01001808263/14.12.2015г., ведно с
дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинските фактури. За данъчен период 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г.
подсъдимият осчетоводил 1 /една/ данъчна фактура с № **********/06.01.2016г.
издадена от „ПЕРЕЛИК[1]СТОР“ ЕООД, с данъчна основа 7 650 лв. и ДДС 1 530 лв.,
като я включил и в дневника за покупки за м.01.2016 г. и обобщил информацията в
СД. В действителност такава доставка не била извършена, тъй като „ТАМИВИ“ ЕООД
нямало реални търговски отношения с „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, поради което и
това дружество не е издавало тази фактура. Използвайки тази неистинска фактура, той
неправомерно упражнил право на данъчен кредит по нея в размер на 1 530 лв. По този
начин променил данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 2 328,41 лв., в ДДС
за внасяне в размер на 798,41 лв., което е довело до ощетяване на фиска, чрез
укриването на данъчни задължения – на ДДС за внасяне в размер на 1 530 лв.
На 13.02.2016 г., за данъчен период месец 01.2016 г., в ТД на НАП гр.София,
офис Б.град, подс. Г. подал СД по ЗДДС с вх. № 01001834955/13.02.2016г., ведно с
дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинската фактура. За данъчен период 01.02.2016 г. до 29.02.2016 г.
подсъдимият осчетоводил 4 /четири/ данъчни фактури: № **********/01.02.2016г., с
данъчна основа 8 250 лв. и ДДС 1 650 лв., № **********/03.02.2016г., с данъчна
основа 8 280 лв. и ДДС 1 656 лв., № **********/04.02.2016г., с данъчна основа 7 650
лв. и ДДС 1 530 лв. и № **********/05.02.2016г., с данъчна основа 8 330 лв. и ДДС 1
666 лв., всички издадени от „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД, като ги включил и в
дневника за покупки за м.02.2016 г. и обобщил информацията в СД. В действителност
подобни доставки не били извършени, тъй като „ТАМИВИ“ ЕООД нямало реални
търговски отношения с „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД, поради което и това дружество
не е издавало процесните фактури. Използвайки тези неистински фактури, подс. Г.
неправомерно упражнил право на данъчен кредит по тях в размер на 6 502 лв. По този
начин данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 6 241,85 лв., се променил в
ДДС за възстановяване в размер на 260,15 лв., което е довело до ощетяване на фиска,
чрез укриването на данъчни задължения –ДДС за внасяне в размер на 6 241,85 лв.
На 14.03.2016 г., за данъчен период месец 02.2016 г., в ТД на НАП гр.София,
офис Б.град, подс. Г. подал СД по ЗДДС с вх. № 01001849945/14.03.2016г., ведно с
дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
19

били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинските фактури. За данъчен период 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г.
подсъдимият осчетоводил 4 /четири/ данъчни фактури: № **********/04.03.2016г., с
данъчна основа 8 330 лв. и ДДС 1 666 лв., № **********/05.03.2016г., с данъчна
основа 8 250 лв. и ДДС 1 650 лв., издадени от „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД и фактури с
№ **********/02.03.2016г., с данъчна основа 7 800 лв. и ДДС 1 560 лв. и №
**********/03.03.2016г., с данъчна основа 2 268 лв. и ДДС 453,60 лв., издадени от
„ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, като ги включил и в дневника за покупки за м.03.2016 г. и
обобщил информацията в СД. В действителност подобни доставки не били извършени,
тъй като „ТАМИВИ“ ЕООД нямало реални търговски отношения нито с „ПЕРЕЛИК-
СТОР“ ЕООД, нито с „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД, поради което и тези дружества не
са издавали процесните фактури. Използвайки тези неистински фактури, подс. Г.
неправомерно упражнил право на данъчен кредит по тях в размер на 5 329,60 лв. По
този начин променил данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 4 884,63 лв., в
ДДС за възстановяване в размер на 444,97 лв., което е довело до ощетяване на фиска,
чрез укриването на данъчни задължения –ДДС за внасяне в размер на 4 884,63 лв.
На 14.04.2016 г., за данъчен период месец 03.2016 г., в ТД на НАП гр.София,
офис Б.град, подс. Г. подал СД по ЗДДС вх. № 01001864865/14.04.2016г., ведно с
дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинските фактури. За данъчен период 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г.
подсъдимият осчетоводил 3 /три/ данъчни фактури: № **********/ 01.04.2016г., с
данъчна основа 7 650 лв. и ДДС 1 530 лв., № **********/ 04.04.2016г., с данъчна
основа 8 330 лв. и ДДС 1 666 лв., издадени от „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД и №
**********/01.04.2016г., с данъчна основа 3 753 лв. и ДДС 750,60 лв. издадена от
„ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, като ги включил и в дневника за покупки за м.04.2016 г. и
обобщил информацията в СД. В действителност подобни доставки не били извършени,
тъй като „ТАМИВИ“ ЕООД нямало реални търговски отношения както с „ПЕРЕЛИК-
СТОР“ ЕООД, така и с „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД, поради което и тези дружества не
са издавали процесните фактури. Използвайки тези неистински фактури, подс. Г.
неправомерно упражнил право на данъчен кредит по тях в размер на 3 946,60 лв. По
този начин той променил данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 4 653,77
лв., в ДДС за внасяне в размер на 707,17 лв., което е довело до ощетяване на фиска,
чрез укриването на данъчни задължения –ДДС за внасяне в размер на 3 946,60 лв.
На 14.05.2016 г., за данъчен период месец 04.2016 г., в ТД на НАП гр.София,
офис Б.град, подс. Г. подал СД по ЗДДС с вх. № 01001880230/14.05.2016г., ведно с
дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
20

били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинските фактури. За данъчен период 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г.
подсъдимият осчетоводил 4 /четири/ данъчни фактури: № **********/ 04.05.2016г.,
данъчна основа 8 330 лв. и ДДС 1 666 лв. и № **********/ 05.05.2016г. с данъчна
основа 7 650 лв. и ДДС 1 530 лв. издадени от „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД и фактури с
№ **********/04.05.2016г., данъчна основа 7 800 лв. и ДДС 1 560 лв. и №
**********/05.05.2016г., данъчна основа 2 268 лв. и ДДС 453,60 лв. издадени от
„ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, като ги включил и в дневника за покупки за м.05.2016 г. и
обобщил информацията в СД. В действителност подобни доставки не били извършени,
тъй като „ТАМИВИ“ ЕООД нямало реални търговски отношения както с „ПЕРЕЛИК-
СТОР“ ЕООД, така и с „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД, поради което и тези дружества не
са издавали процесните фактури. Използвайки тези неистински фактури, подс. Г.
неправомерно упражнил право на данъчен кредит по тях в размер на 5 209,60 лв. По
този начин променил данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 5 149,38 лв., в
ДДС за възстановяване в размер на 60,22 лв. , което е довело до ощетяване на фиска,
чрез укриването на данъчни задължения –ДДС за внасяне в размер на 5 149,38 лв.
На 12.06.2016 г., за данъчен период месец 05.2016 г., в ТД на НАП гр.София,
офис Б.град, подс. Г. подал СД по ЗДДС вх. № 01001890604/12.06.2016г., ведно с
дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинските фактури. За данъчен период 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г.
подсъдимият осчетоводил 4 /четири/ данъчни фактури: фактура с № **********/
01.06.2016г., с данъчна основа 8 330 лв. и ДДС 1 666 лв. издадена от „ДЕНИ ТРАНС
2006“ ЕООД и фактури с № **********/ 01.06.2016г., с данъчна основа 8 000 лв. и
ДДС 1 600 лв., № **********/ 02.06.2016г., с данъчна основа 8 000 лв. и ДДС 1 600 лв.
и № **********/ 03.06.2016г., с данъчна основа 5 500 лв. и ДДС 1 100 лв. издадени от
„ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, като ги включил и в дневника за покупки за м.06.2016 г. и
обобщил информацията в СД. В действителност подобни доставки не били извършени,
тъй като „ТАМИВИ“ ЕООД нямало реални търговски отношения както с „ПЕРЕЛИК-
СТОР“ ЕООД, така и с „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД, поради което и тези дружества не
са издавали процесните фактури. Използвайки тези неистински фактури, подсъдимият
неправомерно упражнил право на данъчен кредит по тях в размер 5 966 лв. По този
начин променил данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 5 704,77 лв., в ДДС
за възстановяване в размер на 261,23 лв., което е довело до ощетяване на фиска, чрез
укриването на данъчни задължения – на ДДС за внасяне в размер на 5 704,77 лв.
На 13.07.2016 г., за данъчен период месец 06.2016 г., в ТД на НАП гр.София,
офис Б.град, подс. Г. подал СД по ЗДДС с вх. № 01001908375/13.07.2016г., ведно с
дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
21

ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинските фактури. За данъчен период 01.07.2016 г. до 31.07.2016 г.
подсъдимият осчетоводил 4 /четири/ данъчни фактури: фактури с №
**********/01.07.2016г. с данъчна основа 8 280 лв. и ДДС 1 656 лв. и №
**********/02.07.2016г., с данъчна основа 8 330 лв. и ДДС 1 666 лв. издадени от
„ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД и № **********/01.07.2016г., с данъчна основа 7 800 лв.
и ДДС 1 560 лв., № **********/02.07.2016г., с данъчна основа 5 190 лв. и ДДС 1 038
лв. издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, като ги включил и в дневника за покупки за
м.07.2016 г. и обобщил информацията в СД. В действителност подобни доставки не
били извършени, тъй като „ТАМИВИ“ ЕООД нямало реални търговски отношения
както с „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, така и с „ДЕНИ ТРАНС 2006" ЕООД, поради което
и тези дружества не са издавали процесните фактури. Използвайки тези неистински
фактури, той неправомерно упражнил право на данъчен кредит по тях 5 920 лв. По
този начин променил данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 6 250,81 лв., в
ДДС за внасяне в размер на 330,81лв. , което е довело до ощетяване на фиска, чрез
укриването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 5 920 лв.
На 12.08.2016 г., за данъчен период месец 07.2016 г., в ТД на НАП гр.София,
офис Б.град, подс. Г. подал СД по ЗДДС с вх. № 01001923986/12.08.2016г., ведно с
дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинските фактури. За данъчен период 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г.
подсъдимият осчетоводил 4 /четири/ данъчни фактури: фактури с №
**********/01.08.2016г., с данъчна основа 7 650 лв. и ДДС 1 530 лв. и №
**********/03.08.2016г., с данъчна основа 8 330 лв. и ДДС 1 666 лв. издадени от
„ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД и № **********/01.08.2016г., с данъчна основа 7 800 лв.
и ДДС 1 560 лв. и № **********/03.08.2016г., с данъчна основа 5 500 лв. и ДДС 1 100
лв. издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, като ги включил и в дневника за покупки за
м.08.2016 г. и обобщил информацията в СД. В действителност подобни доставки не
били извършени, тъй като „ТАМИВИ“ ЕООД нямало реални търговски отношения
както с „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, така и с „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД, поради което
и тези дружества не са издавали процесните фактури. Използвайки тези неистински
фактури, той неправомерно упражнил право на данъчен кредит в размер на 5 856 лв.
По този начин променил данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 5 368,60
лв., в ДДС за възстановяване в размер на 487,40 лв., което е довело до ощетяване на
фиска, чрез укриването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в размер на 5 368,60
лв.
На 14.09.2016 г., за данъчен период месец 08.2016 г., в ТД на НАП гр.София,
22

офис Б.град, подс. Г. подал СД по ЗДДС с вх. № 01001941149/14.09.2016г., ведно с
дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинските фактури. За данъчен период 01.09.2016 г. до 30.09.2016 г.
подсъдимият осчетоводил 3 /три/ данъчни фактури: фактура с №
**********/01.09.2016г., с данъчна основа 8 280 лв. и ДДС 1 656 лв. издадена от
„ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД и № **********/01.09.2016г., данъчна основа 8 236 лв. и
ДДС 1 647 лв. и № **********/02.09.2016г., данъчна основа 7 500 лв. и ДДС 1 500 лв.,
издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, като ги включил и в дневника за покупки за
м.09.2016 г. и обобщил информацията в СД. В действителност подобни доставки не
били извършени, тъй като „ТАМИВИ“ ЕООД нямало реални търговски отношения
както с „ПЕРЕЛИК-СТОР" ЕООД, така и с „ДЕНИ ТРАНС 2006" ЕООД, поради което
и тези дружества не са издавали процесните фактури. Използвайки тези неистински
фактури, той неправомерно упражнил право на данъчен кредит по тях в размер на 4
803 лв. По този начин данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 4 663,11 лв.,
се променил в ДДС за възстановяване в размер на 139,89 лв., което е довело до
ощетяване на фиска, чрез укриването на данъчни задължения – ДДС за внасяне в
размер на 4 663,11 лв.
На 13.10.2016 г., за данъчен период месец 09.2016 г., в ТД на НАП гр.София,
офис Б.град, подс. Г. подал СД по ЗДДС с вх. № 01001954876/13.10.2016г., ведно с
дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинските фактури. За данъчен период 01.10.2016 г. до 31.10.2016 г.,
подсъдимият осчетоводил 3 /три/ данъчни фактури: фактура с №
**********/03.10.2016г. с данъчна основа 8 330 лв. и ДДС 1 666 лв. издадена от
„ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД и № **********/03.10.2016г., с данъчна основа 7 800 лв.
и ДДС 1 560 лв. и № **********/05.10.2016г., с данъчна основа 3 570 лв. и ДДС 714
лв. издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, като ги включил и в дневника за покупки за
м.10.2016 г. и обобщил информацията в СД. В действителност подобни доставки не
били извършени, тъй като „ТАМИВИ“ ЕООД нямало реални търговски отношения
както с „ПЕРЕЛИК-СТОР" ЕООД, така и с „ДЕНИ ТРАНС 2006" ЕООД, поради което
и тези дружества не са издавали процесните фактури. Използвайки тези неистински
фактури, подс. Г. неправомерно упражнил право на данъчен кредит в размер на 3 940
лв. По този начин променил данъчният резултат от ДДС за внасяне в размер на 4
574,64 лв., в ДДС за внасяне в размер на 634,67 лв., което е довело до ощетяване на
фиска, чрез укриването на данъчни задължения на ДДС за внасяне в размер на 3 940
лв.
23

На 14.11.2016 г., за данъчен период месец 10.2016 г., в ТД на НАП гр.София,
офис Б.град, подс. Г. подал СД по ЗДДС с вх. № 01001973278/14.11.2016г., ведно с
дневника за покупки, в които потвърдил неистина относно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит. Тези документи /СД и дневникът за покупки/
били с невярно съдържание, тъй като в тях са внесени неверни обстоятелства, а
именно неистинските фактури. Подсъдимият Г. депозирал лично и дължимите
годишни данъчни декларации за две поредни години за облагане на печалбата на
представляваното от него търговско дружество. Съобразно чл. 2, ал.1, т.1 от Закона за
корпоративното подоходно облагане посоченото по-горе дружество „ТАМИВИ“ ЕООД
било местно данъчно задължено лице. Според разпоредбата на чл. 92 от ЗКПО
данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна
данъчна декларация, в която посочват данъчния финансов резултат и дължимия
годишен корпоративен данък. Декларацията се подава до 31 март на следващата
календарна година в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице. За
инкриминирания период през отчетните 2015 г. и 2016 г. „ТАМИВИ“ ЕООД се
представлявало и управлявало еднолично от подс. Г., който съответно депозирал пред
органите на НАП дължимите декларации. В тях, съгласно чл. 19 от ЗКПО, данъчната
основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба, която съгласно чл.
18 от с.з. е положителния финансов резултат, получен след отчитане на приходите и
разходите на дружеството през съответната финансова година. В разпоредбата на чл.
20 от ЗКПО е указано, че корпоративният данък е в размер на 10 % от облагаемата
печалба. Така на 31.03.2016 г., подсъдимият в ТД на НАП, офис Б.град, депозирал ГДД
по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2015 г., с вх. № 0100И0146709, в която декларирал
приходи на „ТАМИВИ“ ЕООД в размер на 283 376,18 лв. и разходи в размер на 282
695,99 лв. Съгласно декларираното печалбата възлизала на 680,19 лв. При тези данни и
при ставка на корпоративния данък от 10 %, представляваното от подс. Г. дружество е
декларирало годишен данък в размер на 68,02 лв. Въпреки липсата на извършени
реални сделки, а от там и забрана да бъдат надлежно осчетоводени като разход,
дружеството отчело неправомерно през финансовата 2015 г. неистинските фактури, на
които е придаден вид, че са издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД, а именно, фактури
с номера: № **********/05.01.2015г., с данъчна основа 4 100 лв., №
**********/07.01.2015г., с данъчна основа 12 150 лв., № **********/ 02.02.2015г., с
данъчна основа 12 460 лв., № **********/ 04.02.2015г., с данъчна основа 12 285 лв., №
**********/ 05.03.2015г., с данъчна основа 3 800 лв., № **********/ 02.04.2015г., с
данъчна основа 11 272,50 лв., № **********/ 04.05.2015г., с данъчна основа 10 500 лв.,
№ **********/ 06.05.2015г., с данъчна основа 11 250 лв., № **********/ 01.06.2015г., с
данъчна основа 12 150 лв., № **********/ 01.07.2015г., с данъчна основа 12 150 лв., №
**********/ 02.07.2015г., с данъчна основа 2 268 лв., № **********/ 03.08.2015г., с
данъчна основа 9 100 лв., № **********/ 05.08.2015г. с данъчна основа 6 500 лв., №
24

**********/ 03.09.2015г. с данъчна основа 12 150 лв., № **********/ 02.10.2015г., с
данъчна основа 7 800 лв., № **********/ 02.11.2015г., с данъчна основа 6 500 лв. и №
**********/ 04.11.2015г., с данъчна основа 12 150 лв. или всички с обща данъчна
основа в размер на 158 585,50 лв. Отчитането на несъществуващи разходи било с цел
да бъде избегнато установяването и плащането на данъчни задължения, тъй като
неправомерното увеличаване на реалните разходи рефлектира директно върху размера
на облагаемата печалба като я намалява, а от там се намалява и дължащия се
корпоративен данък. След изключване на изброените фактури, разходите на
дружеството се променили на 124 110,49 лв. (282 695,99 лв. – 158 585,50 лв.). След
корекция на крайния финансов резултат, счетоводната печалба в размер на 680,19 лв.
се изразявала в счетоводна печалба в размер на 159 265,69 лв. А според ЗКПО реално
дължимият корпоративен данък бил в размер на 15 926,57 лв. (159 265,69 х 10 % ).
Неправилното отчитане на разходите довело до укриване на корпоративен данък в
размер на 15 858,55 лв. (15 926,57 – 68,02). По същият начин подс. Г. процедирал и
през следващата отчетна година. На 17.03.2017 г. като единствен собственик и
представляващ „ТАМИВИ“ ЕООД подал в ТД на НАП, офис Б.град ГДД по чл. 92 от
ЗКПО за финансова 2016 г., с вх. 0100И0184848, в която декларирал приходи в размер
на 374 392,77 лв. и разходи в размер на 357 224,98 лв., и съответно печалба в размер на
17 167,79 лв. На тази база и при ставка на корпоративния данък от 10 %,
представляваното от него дружество е декларирало годишен данък в размер на 1
716,78 лв. Въпреки липсата на извършени реални сделки, а от там и забрана да бъдат
надлежно осчетоводени като разход, „ТАМИВИ“ ЕООД отчело през финансова 2016 г.,
неистинските фактури, на които е придаден вид, че са издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“
ЕООД и „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД, на обща стойност от 245 014 лв., а именно,
фактури издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД с номера: № **********/06.01.2016г., с
данъчна основа 7 650 лв., № **********/02.03.2016г., с данъчна основа 7 800 лв., №
**********/ 03.03.2016г., с данъчна основа 2 268 лв., № **********/ 01.04.2016г., с
данъчна основа 3 753 лв., № **********/04.05.2016г., с данъчна основа 7 800 лв., №
**********/05.05.2016г., с данъчна основа 2 268 лв., № **********/01.06.2016г., с
данъчна основа 8 000 лв., № **********/ 02.06.2016г., с данъчна основа 8 000 лв., №
**********/ 03.06.2016г., с данъчна основа 5 500 лв., № **********/ 01.07.2016г., с
данъчна основа 7 800 лв., № **********/ 02.07.2016г., с данъчна основа 5 190 лв., №
**********/ 01.08.2016г., с данъчна основа 7 800 лв., № **********/ 03.08.2016г., с
данъчна основа 5 500 лв., № **********/01.09.2016г., с данъчна основа 8 236 лв., №
**********/02.09.2016г., с данъчна основа 7 500 лв., № **********/ 03.10.2016г., с
данъчна основа 7 800 лв., № **********/ 05.10.2016г., с данъчна основа 3 570 лв., или
всички с обща данъчна основа в размер на 106 434 лв. и фактури издадени от „ДЕНИ
ТРАНС 2006“ ЕООД, с номера: № **********/01.02.2016г., с данъчна основа 8 250 лв.,
№ **********/ 03.02.2016г., с данъчна основа 8 280 лв., № **********/ 04.02.2016г., с
25

данъчна основа 7 650 лв., № **********/05.02.2016г., с данъчна основа 8 330 лв., №
**********/ 04.03.2016г., с данъчна основа 8 330 лв., № **********/ 05.03.2016г., с
данъчна основа 8 250 лв., № **********/01.04.2016г., с данъчна основа 7 650 лв., №
**********/ 04.04.2016г., с данъчна основа 8 330 лв., № **********/ 04.05.2016г., с
данъчна основа 8 330 лв., № **********/ 05.05.2016г., с данъчна основа 7 650 лв., №
**********/ 01.06.2016г., с данъчна основа 8 330 лв., № **********/ 01.07.2016г. с
данъчна основа 8 280 лв., № **********/ 02.07.2016г., с данъчна основа 8 330 лв., №
**********/01.08.2016г., с данъчна основа 7 650 лв., № **********/ 03.08.2016г., с
данъчна основа 8 330 лв., № **********/ 01.09.2016г., с данъчна основа 8 280 лв., №
**********/ 03.10.2016г. с данъчна основа 8 330 лв., или всички с обща данъчна
основа в размер на 138 580 лв. Отчитането на несъществуващи разходи било с цел да
бъде избегнато установяването и плащането на данъчни задължения, тъй като
неправомерно увеличаване на реалните разходи рефлектира пряко върху размера на
облагаемата печалба като я намалява, а от там и намалява размера на дължимия
корпоративен данък. След изключване на изброените фактури, по които дружеството
не е имало реални доставки, разходите му се променят на 112 210,98 лв. (357 224,98 лв.
– 245 014 лв.). След корекция на разходите крайният финансов резултат бил променен
от счетоводна печалба в размер на 17 167,79 лв. в счетоводна печалба в размер на 262
181,79 лв. При тази основа дължимият от търговеца корпоративен данък бил в размер
на 26 218,18 лв. (262 181,79 х 10 % ). Извършеното от подс. Г. на разходите на
„ТАМИВИ“ ЕООД е довело до укриване на корпоративен данък в размер на 24 501,40
лв. (26 218,18 – 1 716,78).
След извършена проверка от ТД НАП – София, приключила с протокол от
31.03.2017г., по инициатива на данъчните служители „ТАМИВИ“ ЕООД било
дерегистрирано по ДДС на 10.05.2017 г. При извършени данъчни проверки, било
установено, че дружеството не е притежавало собствените МПС, нито е наемало
такива, в представените от „ТАМИВИ“ ЕООД баланси през периода 31.12.2015г. –
31.12.2017г. липсвали дълготрайни материални активи, в това число земи и сгради.
Въпреки това в счетоводството на дружеството, вкл. и в СД по ДДС, били посочени
множество фактури, издадени от „ПЕРЕЛИК - СТОР“ ЕООД гр. Пловдив, с ЕИК
********* и „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД с.Ливада, общ. Камено, обл. Бургас, с ЕИК
*********, за закупени части за МПС - скоростни кутии, задни мостове, блокове за
двигатели, кабини за товарен автомобил ДАФ и др. При извършена насрещна проверка
от данъчните органи се установило, че двете дружества доставчици по фактурите не са
ги включили в дневниците за продажби и съответно в подадените от тях СД по ЗДДС.
Резултатите от проверка, приключила с протокол за констатации от 02.04.2020 г., били
изпратили на прокуратурата за преценка има ли извършено данъчно престъпление.
Тази проверка е била възложена от св. Р. Д. на подчинените й служители св. Д. К. и св.
Х. Х.. Те положили усилия да се свържат с подсъдимия в качеството му на
26

управляващ и представляващ „ТАМИВИ“ ЕООД, но без успех, включително и при
двукратно посещения на адреса на дружеството в с. Ново Лески. При извършените
проверки данъчните служители не открили на място стоки, съхранявани от
дружеството и описани в изброените по-горе фактури с издател „ПЕРЕЛИК - СТОР“
ЕООД и „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД. Междувременно подс. Г. прехвърлил по-гоямата
част от дяловете на дружеството си ( 80 % от капитала) на св. М. П., което
обстоятелство било отразено в ТР на АВ на 28.05.2020 г., като св. П. бил вписан и като
управител на „ТАМИВИ“ ЕООД с промяна на седалището и адреса на управление в гр.
Самоков, но без да се променят адреса за кореспонденция с НАП и основния предмет
на дейност. Самият св. М. П. бил бездомник, занимаващ се в просия, като с
посредничеството на неустановено по делото лице от ромски произход и срещу
получаването на сума от 200 лева в брой се съгласил да отиде пред нотариус и да
придобие дружествените дялове в „ТАМИВИ“ ЕООД.

Така приетите от настоящия въззивен състав фактически констатации напълно се
припокриват с установените от първоинстанционния съд относно релевантните за
предмета на делото обстоятелства, без въззивният съд да констатира наличието на
основанието на чл. 316 от НПК да възприема нови фактически положения. Включените
в предмета на доказване факти се установяват категорично от обясненията на подс. Г.,
дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния и въззивния съд, от
показанията на свидетелите, депозирани в хода на първоинстанционното съдебно
следствие Д. К., Р. К., Р. Д., Д. К., Х. Х., М. П. и К. К., както и разпитаният в хода на
въззивното съдебно следствие свидетел Н. Р. З., заключенията на основна и
допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, назначени в хода на д.п.. и приети в
хода на проведеното съдебно следствие пред Бл ОС, както и писмените доказателства,
събрани в хода на д.п., пред Бл ОС и пред САС.
Следва да бъде посочено, че Бл ОС е направил изводите си от фактическа
страна въз основа на критичен и задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства. Не се констатират пороци при формиране на вътрешното убеждение на
решаващия съдебен състав, като фактическите изводи са изведени при изискуемото от
закона и подчинено на правната и формална логика обсъждане на относимите
доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност. Първоинстанционният
съд е изложил подробни съображения по отношение кредитирането на гласните
доказателствени източници, посочвайки кои точно факти и обстоятелства се
установяват въз основа на тях. Въззивната инстанция споделя констатацията на Бл ОС
за липса на съществени противоречия в депозираните в хода на първоинстанционното
съдебно следствие свидетелски показания на управителите на фирма „ДЕНИ ТРАНС
2006“ ЕООД - св. Д. К. и св. Р. К., на управителя на фирма „ПЕРЕЛИК - СТОР“ ЕООД
27

– св. Н. А., на данъчните служители св. Р. Д., св. Д. К. и св. Х. Х., на последващия
приобретател на 80% от дружествените дялове на „ТАМИВИ“ ЕООД – св. М. П., както
и на св. К. К., който за кратък преди инкриминирания по делото период е
осъществявал счетоводното обслужване на „ТАМИВИ“ ЕООД. За тези свидетели
липсват данни за предубеденост или заинтересуваност от изхода на делото,
показанията им са информативни за включените в предмета на доказване
обстоятелства, логични и последователни са и не се оборват от други събрани по
делото доказателства, поради което и правилно първостепенния съд ги е кредитирал в
тяхната цялост. Данните в показанията на посочените свидетели не се оспорват от
страните във въззивното производство, поради което и повторният им анализ от страна
на настоящия съдебен състав не се явява необходим.
Събраните пред САС гласни доказателствени средства – обясненията на подс. Г.
и показанията на св. З. – не внасят промяна в правилно възприетата от първостепенния
съд фактическа обстановка, след извършената от САС преценка за тяхната правдивост.
Така в показанията си св. З. изначално твърди, че в периода 2015г. – 2017г. е работел в
село Ново Лески във фирма „ТАМИВИ“ ЕООД. Това негово твърдение е оборено от
служебно изисканите от САС справки от НОИ – Регистър на трудовите договори и
справка - данни за осигурените лица ( л.л. 42-43 от съд.дело), от които се установява,
че в действителност в периода от 22.05.2014г. до 20.03.2017г. свидетелят е имал трудов
договор с дружеството „Транс Галоп“ с. Ново Лески и е бил осигуряван от това
дружество. Оттук насетне данните в неговите показания следва да бъдат ценени в
плоскостта на така изнесената от свидетеля невярна информация, макар и при
служебно извършена от САС общодостъпна проверка в ТР към АВ се установи, че
„Транс Галоп“ ЕООД също е дружество, на което подс. Г. е едноличен собственик на
капитала и управител. На следващо място в показанията си св. З. твърди ( същото
твърдение се съдържа и в обясненията на подс. Г.), че в с. Ново Лески фирмата
„ТАМИВИ“ ЕООД е стопанисвала склад, което обстоятелство също се оборва от
намиращите в д.п. ( л.л. 54, 59 и 65 от т. ІV на д.п.) баланси на „ТАМИВИ“ ЕООД
съответно към 31.12.2017 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2015 г., в които липсват като
отразяване в качеството на дълготрайни материални активи на дружеството земя и/или
сгради. На трето място св. З. заявява наличието на авточастти в този склад, които са
били обект на покупко – продажби, за което са съставяни документи (стокови
разписки, фактури) и давани пари на ръка, като поради естеството им (кабини,
двигатели, заден, преден мост на камиони) е ползвана техника – трактор, камиони – за
преноса им, а парите и документите свидетелят е отчитал на подс. Г.. И в тази им част
показанията на свидетеля не съответстват на писмените доказателства – посочените
по-горе баланси на „ТАМИВИ“ ЕООД към 31.12.2017 г., към 31.12.2016 г. и към
31.12.2015 г., където не са отразени собствени машини производствено оборудване и
апаратура на дружеството, нито са предоставени по делото договори за наемане на
28

такава. Предвид оборването на показанията на свидетеля З. от писмените
доказателства по делото и като прецени трудовата ангажираност на свидетеля в
дружество на подс. Г. като основание за предубеденост на свидетеля, настоящият
съдебен състав не се отнесе с доверие към изнесената от св. З. информация, намирайки
показанията му за предубедени, недостоверни и обслужващи защитната позиция на
подс. Г. по делото. Обясненията на подс. Г., както депозираните пред Бл ОС, така и
дадените пред състава на САС, също не водят до възприемане на благоприятстващи го
факти по делото ( заявената от него реалност на доставките), като напротив –
обясненията му в хода на въззивното съдебно следствие засилиха съмненията в
тяхната достоверност, тъй като Г. заяви пред САС, че документите от извършените от
страна на „ТАМИВИ“ ЕООД доставки на стоки – авточасти, са били предадени от него
на новия управител на дружеството - св. М. П. с изготвянето на приемо –
предавателен протокол. Именно обстоятелствата, при които св. М. П. е придобил
преобладаващата част от дружествените дялове на ТАМИВИ“ ЕООД ( срещу
предадена му на ръка сума от 200 лв., при посредничеството на трето неустановено по
делото лице и без да познава и да е срещал подс. Г.), безпризорният начин на живот на
свидетеля, издържащ се чрез просия, водят до извод, че твърденията на подс. Г. за
предаването на документооборота на „ТАМИВИ“ ЕООД на св. П. са неправдоподобни
и израз единствено на правото му на защита. Тук е мястото да се посочи, че с оглед
естеството на конкретното инкриминирано деяние ( включващо наличието на данъчно
задължено лице, осъществени доставки по смисъла на ЗДДС, тяхното деклариране
пред органите на НАП и начисляване на следващия се данък добавена стойност, респ.
определяне на дължимия корпоративен данък), обуславящи и предмета на доказване
по делото, приоритетно значение за изясняване на обстоятелствата, попадащи в обсега
на доказване имат писмените доказателства по делото и способите за проверка на
истинността им ( експертните заключения), а гласните такива – допълващо и
контролно естество. От експертните заключения най – съществени се явяват тези,
занимаващи се със счетоводната отчетност на „ТАМИВИ“ ЕООД, осъществените
доставки от дружеството, приспаднатият, начислен и следващ се ДДС и разликите
помежду им. При писмените доказателства на свой ред с най – важно значение са
документите с диспозитивен характер – представляващи изявления от техния
автор/автори – в настоящия случай това са фактурите, дневниците за покупки и
справките – декларации по ЗДДС, инкриминирани по делото. Посочените
диспозитивни документи са конкретни, категорични и въз основа на тях съдът прие за
установени датите на декларираните доставки и техните параметри ( стойност,
съконтрахенти), предприетите от данъчните органи действия и резултатите от тях.
Именно поради специфичния предмет на доказване по делото, голословното ( без да е
подкрепено с диспозитивни или удостоверителни документи) твърдение на подс. Г.,
заявено и пред първостепенния съд, за реалност на инкриминираните по делото
29

доставки с получател „ТАМИВИ“ ЕООД и доставчици „ПЕРЕЛИК - СТОР“ ЕООД и
„ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД не е в състояние да доведе до тяхната доказаност. Това
естествено не означава, че по делото е налице прехвърляне на установената в закона (
чл. 103, ал.1 и ал.2 от НПК) доказателствена тежест върху подсъдимия, а е следствие
от заявената от самия него добросъвестност при осъществяване на стопанската
дейност чрез съставянето на разходнооправдателни документи, липсата на последните
и житейски недостоверното основание за отсъствието им по делото; липсата на
счетоводно оформяне на твърдените последващи доставки от „ТАМИВИ“ ЕООД на
тези вещи и непосочването на дори едно трето лице – съконтрахент на процесното
дружество, което да е придобило авточасти; по подобен род дела се изследва
материалната и техническа обезпеченост за извършване на конкретните доставки от
дружеството, като в случая не се установи „ТАМИВИ“ ЕООД да е разполагало с
помещения и техника, позволяващи съхраняването и последващото разпореждане с
авточасти от тежкотоварни автомобили, а конкретният предмет на доставките е бил
извън обхвата на обичайно осъществяваната от дружеството дейност по шиене на саи
за обувки и производство на хляб. Именно като опит от избягване от отговорност и
създаване на пречки пред данъчните органи за установяване на действителните
задължения на „ТАМИВИ“ ЕООД към фиска следва да се разглежда и действието на
подс. Г. по прехвърляне на преобладаващия брой дялове на „ТАМИВИ“ ЕООД на св.
М. П., водещ скитнически начин на живот, тъй като ( както правилно е отбелязал и
първостепенния съд ) за подобна сделка липсва икономическа логика и изгода,
характерни за търговския оборот. Не съотвества на установените по делото
обстоятелства твърдението на подс. Г., че прехвърлянето на дяловете на „ТАМИВИ“
ЕООД е осъществено от него без връзка с предприетите от данъчните органи действия
срещу дружеството, тъй като подсъдимият не е знаел за тях. Видно е, че след
извършената служебно от органите на НАП дерегистрирация по ДДС на „ТАМИВИ“
ЕООД ( на 10.05.2017г.), която несъмнено се явява сигурен индикатор за извършвана
проверка на дружеството, на 28.05.2020г. подс. Г. е прехвърлил дружествените дялове
на св. П. и последният формално е станал управител на „ТАМИВИ“ ЕООД, като това
прехвърляне следва в много кратък времеви период изготвения от НАП протокол за
констатации от 02.04.2020 г., поставил началото и на наказателното производство.
Ето защо и съвкупният анализ на установените по делото обстоятелства води до
доказателствен извод за недостоверност на обясненията на подс. Г. в частта им, в която
същият излага твърдения, че осъществените между „ТАМИВИ“ ЕООД ( като
получател) и „ПЕРЕЛИК - СТОР“ ЕООД и „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД ( като
доставчици) сделки са били реални. До същия доказателствен извод е достигнал и
съставът на Бл ОС, като допълнително изтъкнатите съображения за пълно отсъствие на
конкретност в обясненията му (липса на спомен за насрещна страна по сделка, на
начина на получаване на стоките, на контрахент по последваща продажба), се споделят
30

от въззивния съдебен състав. Не могат да бъдат възприети и възраженията на подс. Г. и
неговия защитник, че липсата на извършена фактическа проверка от данъчните
служители, води до извод за недоказаност на обвинението. Действително проверка на
„ТАМИВИ“ ЕООД от органите на НАП не е осъществена, но (видно от приетото по-
горе), св. К. и св. Х. са положили усилия да се свържат с подс. Г. и са посетили
двукратно адреса на дружеството в с. Ново Лески – също без успех за комуникация с
управителя му, което сочи на липса на съдействие на проверявания за установяване на
действителното положение от данъчните служители. Т.е. съдът приема, че липсата на
данъчна проверка е обективно установен по делото факт, който нито ескулпира, нито
уличава подс. Г. в инкриминираното престъпление.
Назначените на досъдебното производство и приети от Бл ОС съдебно –
счетоводни експертизи установяват по делото счетоводната отчетност на „ТАМИВИ“
ЕООД, осъществените доставки от дружеството, приспаднатият, начислен и следващ се
ДДС за инкриминирания период от време. Настоящият състав на въззивния съд приема
като обосновани и компетентни тези заключения. Същите са обосновани въз основа на
всички доказателства по делото, като е направен критичен анализ и съпоставка с
изготвените от данъчната администрация актове от извършените насрещни проверки на
контрахентите на дружеството. Вещото лице е дало изчерпателни отговори на
поставените му задачи, без да излиза извън пределите на своята компетентност. Въз
основа на това заключение правилно първостепенният съд е приел за установени по
делото обстоятелствата, свързани със задълженията на „ТАМИВИ“ ЕООД като данъчен
субект към фиска по ЗДДС и ЗКПО. Посредством тези експертизи по делото са
установени размерът на прихода на дружеството за инкриминирания период от
10.02.2015 г. до 17.03.2017 г. и общия размер на неправомерно ползвания данъчен
кредит. Дружеството се е разчело с Републиканския бюджет с по – малка данъчна
тежест от реално дължимата. На тази база е била изчислена и по – малка по размер
годишна печалба, респ. по – нисък по размер корпоративен данък печалба. Избягването
на реалните данъчни задължения за два данъчни годишни периода (от 01.01.2015г. до
31.12.2016г.) е ставало чрез завишаване разходите на дружеството чрез генериране на
неистински обороти от посочените по-горе трети дружества -мними „доставчици“.
В заключение, след самостоятелен анализ на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства, както и след преценка за
достоверност на събраните пред САС гласни такива, въззивният съд намери, че
фактическите констатации на първоинстанционния съд относно обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по делото, са направени в съответствие със
събраните по делото доказателства и въз основа на правилна интерпретация на
установените - чрез способите, предвидени в НПК - факти, относими към
интересуващите делото обстоятелства, поради което и не упражни правомощията си
по чл. 316 от НПК да установява нови фактически положения.
31

На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства Бл ОС
законосъобразно е извел правния извод, че подс. А. Б. Г. е извършил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Пред скоби следва да бъде посочено, че подс. Г. е годен субект на наказателна
отговорност. Същият е бил пълнолетен към момента на извършване на
престъплението, не е страдал от продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието и както тогава така и понастоящем е в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Същият в периода от 10.02.2015 г. до 17.03.2017 г., в гр. Б.град, пред ТД на НАП
гр.София, офис Б.град, при условията на продължавано престъпление с двадесет и три
отделни деяния в качеството си на управител на данъчно задълженото лице
„ТАМИВИ“ ЕООД е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в
особено големи размери – в общ размер на 116 969,83 лв. от които 76 609,88 лв. по
ЗДДС, като потвърдил неистина в подадени дневници за покупки и справки -
декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС и изпозвал неистински документи (фактури) и 40
359,95лева, като потвърдил неистина в подадените годишни данъчни декларации за
2015г. и за 2016г. съгласно чл.92, ал.1 от ЗКПО.
Общо за всички двадесет и три отделни деяния следва да бъде посочено, че
подс. Г. е бил собственик и управител на данъчно задълженото лице „ТАМИВИ“
ЕООД, което към инкриминирания период е било регистрирано по ЗДДС, съответно е
било местно юридическо лице, чиято печалба е подлежала на облагане по см. на чл.2,
ал.1, т.1 от ЗКПО.
І. относно данъчното престъпление, свързано с ДДС:
Подс. Г. на 10.02.2015 г., 14.03.2015 г., 14.04.2015 г., 14.05.2015 г., 15.06.2015 г.,
13.07.2015 г.,14.08.2015 г., 14.09.2015 г., 13.10.2015 г., 14.12.2015 г., 13.02.2016 г.,
14.03.2016 г., 14.04.2016 г., 14.05.2016 г., 12.06.2016 г., 13.07.2016 г., 12.08.2016 г.,
14.09.2016 г., 13.10.2016 г. и 14.11.2016 г. в в гр. Б.град, ТД на НАП – София, офис
Б.град, като собственик и управител на „ТАМИВИ“ ЕООД, е потвърдил неистина в
подадени пред НАП справки-декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС съответно за данъчни
периоди 01.01.2015г.- 31.01.2015г., 01.02.2015г. - 28.02.2015г., 01.03.2015г. -31.03.2015г.,
01.04.2015г. - 30.04.2015г., 01.05.2015г. -31.05.2015г., 01.06.2015г. -30.06.2015г.
01.07.2015г.- 31.07.2015г., 01.08.2015г. - 31.08.2015г., 01.09.2015г. - 30.09.2015г.,
01.10.2015г. - 31.10.2015г., 01.11.2015г. - 30.11.2015г., 01.01.2016г.- 31.01.2016г.,
01.02.2016г. - 29.02.2016г., 01.03.2016г. - 31.03.2016г., 01.04.2016г.- 30.04.2016г.,
01.05.2016г. - 31.05.2016г., 01.06.2016г. - 30.05.2016г., 01.07.2016г.- 31.07.2016г.,
01.08.2016г. - 31.08.2016г., 01.09.2016г. - 30.09.2016г., 01.10.2016г.- 31.10.2016г. относно
32

стойността на покупките с право на пълен данъчен кредит, като използвал документи с
невярно съдържание - дневник за покупки за месеците 01.2015г., 02.2015г., 03.2015г.,
04.2015г., 05.2015г., 06.2015г., 07.2015г., 08.2015г., 09.2015г., 10.2015г., 11.2015г.,
01.2016г., 02.2016г., 03.2016г., 04.2016г., 05.2016г., 06.2016г., 07.2016г., 08.2016г.,
09.2016г., 10.2016г., както и неистински фактури ( подробно посочени по – горе в
изложението с издатели фирмите „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД и „ДЕНИ ТРАНС 2006“
ЕООД), в резултат на което бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в общ
размер 76 609,88 лева (седемдесет и шест хиляди шестотин и девет лева и осемдесет
и осем стотинки).
Съгласно чл. 87, ал.2 от ЗДДС данъчният период ( периодът от време, след
изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с
резултата за този данъчен период) е едномесечен, от което според задължителното
тълкуване на ВКС – ОСНК, дадено в ТР № 1 от 07.05.2009г. по ТД № 1/2009г. следва,
че се касае до 21 отделни деяния.
Понеже установеният по делото механизъм на извършването на всички 21
деяния е идентичен, то следва да бъде разгледан общо:
Всички посочени фактури са били неистински документи по смисъла на чл. 93,
т.6 от НК, тъй като привидно посочените като техни автори управители на
„ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД и „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД не са ги съставили и не са
отразявали реално осъществени сделки между търговците, обозначени като издатели
на тези фактури и „ТАМИВИ“ ЕООД - собственост и управлявано от подс. Г..
Вписвайки тези фактури, съдържащи стойности по сделки, които не са осъществени в
дневниците за покупки за посочените по- горе периоди на „ТАМИВИ“ ЕООД и в
изготвените въз основа на тези дневници справки-декларации по ЗДДС, подс. Г.
обективно е променил в своя полза резултата в баланса между данъка добавена
стойност за внасяне и данъчния кредит, като по този начин се е стигнало до промяна
на данъчния резултат и дължимия данък за внасяне, като е осъществен състава на
престъплението по чл.255, ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК.
Тук следва да бъде посочено, че правото на данъчен кредит възниква и се
упражнява по общите правила на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, при ограниченията на чл. 70
и при условията на чл. 71 от ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал.1,т.1 от ЗДДС данъчен кредит
е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си
задължения по този закон за получените от него стоки или услуги по облагаеми
доставки по смисъла на чл.6 и чл. 9 от ЗДДС. В случая следва да се отбележи, че
правото на данъчен кредит съгласно чл.68 от ЗДДС възниква в момента, в който
данъкът стане изискуем, тоест в момента на настъпване на данъчно събитие. Съгласно
чл.25 от ЗДДС доставката, извършена от задълженото лице се окачествява като
данъчно събитие. На датата на възникването на събитието се поражда задължение за
33

доставчика да начисли ДДС и корелативно свързаното с него право на получателя да
ползва данъчен кредит за начисления му данък. При условие, че са издадени фактури
и е начислен данък, без да е налице фактически извършена стопанска операция, няма
основание за ползване на данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 68, ал.1,т.1, вр.
чл. 6, ал.1 от ЗДДС. За упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит не
е достатъчно единствено притежаването на данъчен документ, съставен в съответствие
с изискванията на чл.114 и чл. 115 от ЗДДС, а трябва да е изпълнено изискването да са
налице реално осъществени облагаеми доставки. Следователно, основната и водеща
предпоставка за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е
наличието на действително получени от задълженото лице стоки и/или услуги по
облагаеми доставки. В този смисъл са и решенията на СЕС по дело С-152/02 и по дело
С-324/11, в които Съдът е приел, че материалноправните условия за възникване на
правото на приспадане на ДДС включват следното: 1) доставчикът, както и
получателят, да са данъчнозадължени лица (действащи в това си качество); 2)
получените стоки или услуги (по облагаема доставка) да са използвани от получателя
за нуждите на собствените му облагаеми сделки; 3) получателят да притежава
фактура, удостоверяваща действителното извършване на доставката, която съдържа
данните, уредени в чл.226 от Директива 2006/112/ЕО. Правото на приспадане на
данъчен кредит възниква за получателя по доставката на стоки или услуги, само когато
по категоричен начин е доказана нейната реалност.
В настоящия случай категорично се установи, че единствено са изготвени и
представени инкриминираните фактури и е начислен данък, без да са налице
фактически извършени стопански операции. Обстоятелството на фиктивно ( без
настъпването на всички правопораждащи претендираното право на данъчен кредит
положителни факти и най-вече реални доставки на стока или услуга) се доказа
еднозначно от 1. липсата на съпътстващи фактурите документи, удостоверяващи
реалното осъществяване на доставката на стоки ( респ. извършени по банков път
плащания от „ТАМИВИ“ ЕООД), а за всички фактури описанието на основанието е
крайно неконкретно и в този смисъл непроследимо; от 2. установената по делото
обективна невъзможност на посочените фирми („ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД и „ДЕНИ
ТРАНС 2006“ ЕООД) да изпълнят процесните доставки предвид коренно различния им
предмет на дейност ( съответно продажба на канцеларски стоки, художествена и
учебна литература /превози на желязо за строителна дейност); от 3. липсата на
материални ( технически и складови ) активи на „ТАМИВИ“ ЕООД в качеството на
получател на доставките на едрогабаритни авточасти да ги осъществи; от 4. липсата на
каквато и да било конкретна информация за последващи процесните доставки покупко
– продажба на авточастите, респ. отново липсата на материални активи на „ТАМИВИ“
ЕООД в качеството на доставчик да осъществи сделките; от 5. естеството на
инкриминираните доставки, несвързани с предмета на дейност на „ТАМИВИ“ ЕООД
34

(шиене на саи за обувки и производство на хляб).
Настоящият съдебен състав е запознат с практиката на СЕС, който е
последователен в решенията си ( решение по съединени дела C-80/11 и C-142/11/,
C‑285/11), че правото на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по
принцип не може да бъде ограничавано, поради това че издателят на фактурата за тези
услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да се доказва
въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е
трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от
данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански
субект нагоре по веригата на доставки. В конкретния случай обективните данни за
наличие на недобросъвестност от страна на подсъдимия са изводими от
периодичността на фактуриране на доставки от посочените фирми в последователни
данъчни периоди, броят издадени от всяко от дружествата фактури, индикиращ
знанието на подсъдимия за липсата на предходно осъществени реални доставки от
тях, от вписаните във инкриминираните фактури реквизити – имената на дружествата
– доставчици и юридически вписаните им управители ( за които по делото е
несъмнено установено, че не извършват подобна търговска дейност ), както и липсата
на доказателства за включването на описаните във фактурите доставки в последващи
облагаеми такива на „ТАМИВИ“ ЕООД. В този смисъл и наведеното от защитата ( и
самия подсъдим) възражение на липса у подсъдимия на интелектуалния момент от
изискуемия от закона пряк умисъл се явява несъответно на установените по делото
факти, еднозначно доказващи наличието на знание, че подава информация на
данъчните органи за доставки, които не са били реални. Настоящият съдебен състав е
запознат с практиката на СЕС ( р. С-438/09, D), според която данъчно - задълженото
лице има право на признаване на данъчен кредит за доставки от други данъчно -
задължени лица, които не са регистрирани за целите на този данък, когато фактурите
за тези доставки съдържат цялата информация и в частност тази за идентифициране на
издателя на фактурите и естеството на предоставените услуги, поради което и не
обсъжда добросъвестността на подсъдимия с оглед обстоятелството дали вписаните му
„съконтрахенти“ са били регистрирани или не по ЗДДС, а изследва въпроса за
реалното осъществяване на доставките, послужили като основание за приспадане на
данъчен кредит. Ето защо е релевантно разрешението, посочено в решение на СЕС по
дело С-285/11, Боник, където е прието, че борбата срещу данъчни измами,
избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е с цел, призната и насърчавана от
Директива 2006/112 и правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба
да се позовават но нормите на Съюза; поради това националните административни и
съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на
обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или
с цел злоупотреба; това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва
35

измама.
В обобщение, установените по-горе факти, преценени в своята съвкупност и
кумулативна даденост водят до единствения възможен извод – налице е данъчна
измама, с която подс. Г. е целял благоприятстваща го промяна на данъчния резултат и
дължимия данък за внасяне без да са налице материално – правните предпоставки за
това ( без да е действително престирано изпълнение на доставка).
Така с действията си подсъдимия Г. е потвърдил неистина в подадените
дневници за покупки и справки-декларации за месеците 01.2015г., 02.2015г., 03.2015г.,
04.2015г., 05.2015г., 06.2015г., 07.2015г., 08.2015г., 09.2015г., 10.2015г., 11.2015г.,
01.2016г., 02.2016г., 03.2016г., 04.2016г., 05.2016г., 06.2016г., 07.2016г., 08.2016г.,
09.2016г. и 10.2016г. - че на „ТАМИВИ“ ЕООД е начислен данък добавена стойност по
фактурите, привидно издадени от „ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД и „ДЕНИ ТРАНС 2006“
ЕООД. Както вече се посочи, подсъдимият е знаел, че тези фактури са неистински, а
така също и че липсват реални сделки ( доставки), стоящи зад описаните във
фактурите суми. Подсъдимият е включил данните от тези фактури в дневниците за
покупки и справките-декларации, подадени от него след изтичането на съответните
данъчни периоди (едномесечни), като по този начин е променил резултата за
данъчните периоди 01.01.2015г.- 31.01.2015г., 01.02.2015г. - 28.02.2015г., 01.03.2015г. -
31.03.2015г., 01.04.2015г. - 30.04.2015г., 01.05.2015г. -31.05.2015г., 01.06.2015г. -
30.06.2015г. 01.07.2015г.- 31.07.2015г., 01.08.2015г. - 31.08.2015г., 01.09.2015г. -
30.09.2015г., 01.10.2015г. - 31.10.2015г., 01.11.2015г. - 30.11.2015г., 01.01.2016г.-
31.01.2016г., 01.02.2016г. - 29.02.2016г., 01.03.2016г. - 31.03.2016г., 01.04.2016г.-
30.04.2016г., 01.05.2016г. - 31.05.2016г., 01.06.2016г. - 30.05.2016г., 01.07.2016г.-
31.07.2016г., 01.08.2016г. - 31.08.2016г., 01.09.2016г. - 30.09.2016г. и 01.10.2016г.-
31.10.2016г. и е увеличил сумата на данъчния кредит на „ТАМИВИ“ ЕООД, без да
има право на такъв и е избегнал плащането на данък добавена стойност в общ размер
на 76 609,88 лева (стойността на ДДС по неистинските фактури). Подавайки
горецитираните документи, в които се съдържат неистини, подсъдимият е избегнал
заплащане на дължим ДДС в посочения размер, като задължението му е променено с
оглед на данъчния кредит, за който той е претендирал въз основа на неистинските
обстоятелства.
Деянията подсъдимият Г. е осъществил с пряк умисъл. Съдържанието на
тази форма на вината се доказва посредством изясняване на характера и
последователността на изпълнителната му дейност. За съда няма съмнение, че подс. Г.
е притежавал интелектуалния и волеви капацитет за коректно възприемане на всички
елементи от действителността, свързани с предмета на настоящето наказателно дело,
както и на собственото си поведение, и ясно е осъзнавал значението на последното за
накърняване на обществените отношения, гарантиращи правилното установяване и
36

плащане на данъчните задължения от управляваното и представлявано от него
юридическо лице. Съзнавал е и неправомерността на поведението си с насоченост към
ощетяване на фиска посредством неправомерно ползване на данъчен кредит съответно
намаляване на печалбата на „ТАМИВИ“ ЕООД през инкриминирания период именно
посредством представянето на неистински документи и документи с невярно
съдържание, т.е. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, но в същото
време пряко е целял неправомерното обогатяване на „ТАМИВИ“ ЕООД, а посредством
това и своето. Така подс. Г. е съзнавал, че в подписаните от него документи, подадени
пред данъчните органи - справки-декларации и дневник за покупките, са включени
посочените счетоводни документи - (фактури), които са неистински и същевременно
те отразяват несъществуващи сделки ( неосъществени доставки) на много висока
стойност. Подсъдимият е знаел, че подавайки декларациите, изготвени с използването
на неистинските счетоводни документи, променя в своя полза данъчния резултат и по
този начин осуетява установяването на реално съществуващи за „ТАМИВИ“ ЕООД
данъчни задължения, като е целял именно това осуетяване. Подсъдимият е желаел
настъпването на общественоопасните последици от неговото престъпление -
посоченото осуетяване на заплащане на дължим от „ТАМИВИ“ ЕООД данък добавена
стойност (а впоследствие - и корпоративен данък).
ІІ. относно данъчното престъпление, свързано с дължим корпоративен
данък:
Корпоративният данък е свързан с печалбата на местните юридически лица (
чл. 5, ал.1 от ЗКПО), поради което подс. Г. на 31.03.2016г. и на 17.03.2017г., когато е
подавал годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО на „ТАМИВИ“ ЕООД за
финансовите 2015г. и 2016г., в които е декларирал финансов резултат – по - ниска
печелба - е потвърдил неистина, тъй като финансовите резултати на дружеството са
били занижени с данъчните основи и неоснователно ползвания данъчен кредит на
фактурите, посочени в пункт І на изложението и с което е избегнал плащането на
дължим корпоративен данък за 2015г. в размер на 15 858, 38 лева и за 2016г. в размер
на 24 501, 57, т.е. в общ размер 40 359,95лева.
От субективна страна - подсъдимият Г. е извършил деянието при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че в подадените пред данъчните органи годишни данъчни
декларации по чл.92 от ЗКПО за финансовите 2015г. и 2016г. е потвърдил неистина,
като е занижил печалбата на управляваното от него дружество с финансовите
резултати, свързани с неистинските фактури с доставчици („ПЕРЕЛИК-СТОР“ ЕООД
и „ДЕНИ ТРАНС 2006“ ЕООД, като в резултат на това е променил в своя полза
данъчния резултат и по този начин е осуетил установяването на реално съществуващо
за „ТАМИВИ“ ЕООД данъчно задължение, като е целял именно това осуетяване.
Подсъдимият е желаел настъпването на общественоопасните последици от неговото
37

престъпление - посоченото осуетяване на заплащане на дължим от „ТАМИВИ“ ЕООД
корпоративен данък.
По дефиницията на чл.93, т.14 НК данъчните задължения са в „особено големи
размери”, доколкото както общия размер на данъчните задължения от 116 969,83 лв.
,от които 76 609,88 лв. по ЗДДС и 40 359,95лева по ЗКПО, заедно и поотделно
надхвърлят границата от 12 000 лева ( дванадесет хиляди лева), установена като
критерий в чл.93, т.14 НК, от което следва че е налице квалифицирания състав на чл.
255, ал.3 от НК.
Деянията по пункт І и пункт ІІ на подс. Г. следва да бъдат квалифицирани като
едно, продължавано по конструкция престъпление съгласно задължителните указания
на ВКС – ОСНК, дадени в ТР № 1 от 07.05.2009г. по ТД № 1/2009г. С всяко едно от
деянията подс. Г. е осъществил самостоятелно от обективна и субективна страна
състава на престъпление чл. 255, ал.1 от НК. Последното мотивира съда да приеме, че
престъпната дейност на подсъдимия следва да се квалифицира като продължавана
такава с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от НК, съгласно която, в конкретния
случай, деянията на подсъдимия, осъществяващи поотделно състав на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка, при еднородна форма на вината - пряк умисъл, като всяко от деянията, от
обективна и субективна страна са във връзка помежду си, позволяваща което и да е от
тях да се определи като продължение на другото, тоест деянията на подсъдимия Г. се
определят като едно продължавано престъпление. Ето защо е правилна констатацията
на Бл ОС, че подс. Г. следва да бъде признат за виновен в извършването на едно
престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Не се явява основателно възражението на адв. С. за допуснато от
прокурора съществено нарушение на процесуалните правила с повдигането на
обвинение спрямо подс. Г. за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.
чл. 26, ал.1 от НК, тъй като напълно константна и безпротиворечива е съдебната
практика, че различните форми на изпълнително деяние (по т.т. 1 - 7 на ал.1 на чл. 255
от НК) е възможно да бъдат осъществени самостоятелно или кумулативно – така
задължителното за съдилищата ТР № 1 от 07.05.2009 г. по т.д. № 1/2009 г., ОСНК на
ВКС: „ … Основният състав начл. 255, ал.1 от НК (редакция ДВ, бр. 75/2006 година)
предвижда няколко форми на изпълнителното деяние, изчерпателно посочени в т. 1 до
т. 7 на нормата. ….Отделните действия/бездействия могат да бъдат осъществени
самостоятелно или в различни комбинации помежду си…“.
Законосъобразна се явява и дейността на първоинстанционния съд по
индивидуализацията на наказанието, следващо се на подс. Г. за извършеното
престъпление по чл. 255, ал.3 от НК. За него първостепенният съд е наложил
наказание „лишаване от свобода“ в законоустановения минимум от 3 години,
38

отчитайки значителния превес на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства
. Правилно като такива Бл ОС е отчел чистото съдебно минало на подсъдимия,
добрите му характеристични данни, характеризиращи го като личност с невисока
степен на обществена опасност, както и немалката продължителност на воденото
спрямо него наказателно производство. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства законосъобразно са отчетени както размера на неплатените към фиска
данъчни задължения (близо десет пъти надхвърлящи квалификацията „особено големи
размери”), така и продължителният период на престъпната дейност от над 2 години, с
включени в продължаваната престъпна деятелност 23 отделни прояви, несъмено
определящи по-високата степен на обществена опасност на конкретното деяние в
сравнение с други такива от съответния вид.
Ето защо и въззивният съд споделя становището на Бл ОС, че съответно на
престъплението по смисъла на чл. 35, ал.3 от НК е отмерването на наказанието при
условията на чл. 54 от НК, без да са налични основания за приложението на
разпоредбата на чл. 55 от НК – многобройни или изключително смекчаващи
отговорността на подс. Г. обстоятелства, които да определят и най-лекото предвидено
наказание като несъразмерно тежко. В този смисъл се явява справедливо налагането на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години за престъплението, за което
подс. Г. е признат за виновен. В съответствие с формалните предпоставки на чл.66,
ал.1 от НК е приложен институтът на отлагане изпълнението на наказанието „
лишаване от свобода“, като определянето на изпитателен срок от 5 (пет) години е
съответно на естеството на престъплението и би способствало за постигане на целите
на специалната превенция спрямо дееца Г. за преустановяване на общественоопасната
му деятелност под страх от активизиране на наказанието „ лишаване от свобода“. В
този смисъл липсват основания за по-нататъшно смекчаване на наказателната му
отговорност.
Гражданската отговорност на подс. Г. е реализирана на плоскостта на
непозволеното увреждане, визирана в чл. 45 от ЗЗД. С оглед изложените до тук
фактически и правни доводи законосъобразна се явява преценката на първостепенния
съд, че предявеният от Министъра на финансите граждански иск за обезреда на
причинените на фиска с деянието имуществени вреди следва да бъде изцяло уважен.
Налице са всички елементи на гражданскоправният деликт съгласно чл.45 от ЗЗД,
даващи основание да се ангажира гражданската отговорност на подсъдимия на
посоченото основание. В случая гражданският ищец е легитимиран / като
представител на Държавата, явяваща се пострадал от инкриминираното деяние/ да
предяви срещу подсъдимия иск, тъй като е претърпял съставомерните вреди; налице е
деяние (съзнателен волеви акт от страна на подс. Г.), вина, противоправност и
причинна връзка между действията на подс. Г. и претърпените от фиска имуществени
вреди. По отношение размера на гражданскоправната претенция, същият бе доказан в
39

рамките на проведеното наказателно производство, като на обезвреда в наказателния
процес подлежат дейстително претърпените загуби, които бяха установени несъмено.
Ето защо правилно първият съд е уважил гражданския иск за пълнния му предявен
размер от 116 969.83 лева. Предвид изричното искане в тази насока на гражданския
ищец в съответствие със закона е присъдена и законната лихва върху иска от датата
на конкретното увреждане по периоди ( тъй като тогава делинквентът е изпаднал в
забава – чл.84,ал.3 вр. ал.1 от ЗЗД) до окончателното заплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК
законосъобразно в тежест на подс. Г. са възложени направените по делото разноски,
вкл. и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Бл ОС е пропуснал
да присъди в тежест на подсъдимия и следващата се държавна такса върху уважения
граждански иск, но този пропуск е възможно да бъде отстранен по реда на чл. 306,
ал.1, т.4, пр.2 от НПК.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата.
Воден от горното и основание 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
апелативен съд, НО, ІІ състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 41 от 14.10.2024 г., постановена по НОХД
№ 551/ 2022г. по описа на Окръжен съд - Б.град, 3-ти наказателен състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния
касационен съд в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
40

Номер на акта:	321
Дата:	9 октомври 2025 г.
Съдия:	Андрей Ангелов

Дело:	20251000600419
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 март 2025 г.

Решение по ВНОХД №419/2025 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта