Присъда по дело №247/2019 на Окръжен съд - Силистра

 

 

М О Т И В И                                  НОХД №247/2019г. на СсОС

 

 

Против подсъдимия А.Н. *** е предявено обвинение по чл.343, ал.3, предл.“предпоследно“, б.“б“, предл.“първо“, вр.с ал.1, б.“в“, предл.“първо“, вр.с чл.342, ал.1 НК за това, че на 11.12.2018г., около 16:42 часа, по път II-21, в посока гр.Русе-гр.Силистра, км.83+830м, при управление на моторно превозно средство марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег.№ СС 0227 РВ, без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

-по чл.8, ал.1 от ЗДвП-не е използвал дясната половина на пътя по посока на движението си;

-по чл.20, ал.1 от ЗДвП-не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС;

-по чл.20, ал.2 от ЗДвП-в случай на необходимост не е спрял, когато е възникнала опасност за движението;

-по чл.63, ал.2, т.1 от ЗДвП-пресякъл осевата единична непрекъсната линия „М1“, за която на водачите на МПС е забранено да я застъпват или пресичат;

-по чл.15, ал.1 от ЗДвП-не се е движил възможно най-вдясно по платното за движение;

-по чл.139, ал.1 от ЗДвП-управлявал е технически неизправно МПС, вследствие на което по непредпазливост причинил смърт на лицето А.Н. ***.

Съдът допусна направеното от прокурора изменение в диспозитива на обвинението, като добави, че смъртта на И. е настъпила на 19.12.2018г.

В хода на разпоредителното заседание в процедурата по чл.248 НПК, подс.И. лично и процесуалният му представител-адв.Д., изразяват желание за приключване на делото по реда на съкратено съдебно следствие, и по-специално в хипотезата на чл.371, т.2 НПК.

В съдебното производство проведено в условията на чл.252, ал.1 НПК, съдът разясни на подсъдимия, че при постановяване на присъдата ще ползва направените от него самопризнания, без да се събират доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

С оглед приетия от съда ред за разглеждане на производството, подс.И. призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 НПК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Силистра поддържа предявеното обвинение, като го счита за доказано от фактическа и правна страна, предвид и направените самопризнания на подс.И.. Предвид на това, прокурорът пледира за налагане на подсъдимия на наказание лишаване от свобода, в размер над минималния предвиден за това престъпление, след което това наказание да бъде редуцирано на осн.чл.58а от НК с една трета.

Процесуалният представител на подсъдимия-адв.Д. намира, че предвид признаването на вината и обстоятелствата по делото, наказанието, което следва да се определи на подсъдимия трябва да е при предпоставките на чл.55 НК. Адв.Д. изтъква, че подсъдимия не е управлявал автомобила след употреба на алкохол или наркотици, а освен това е шофирал и със скорост, която е максимално допустимата. Алтернативно адв.Д. сочи, че ако се определи наказанието при предпоставките на чл.54 НК, то тогава наказанието следва да е в законоустановения минимум от три години, което да се редуцира съгласно правилата на чл.58а НК.

Адв.Д. пледира и за приложение на института на условното осъждане, като изтъква в подкрепа на това младата възраст на подсъдимия и обстоятелството, че пострадалия е негов брат. С оглед на това адв.Д. счита, че на подс.И. следва да му се даде „шанс да се труди, да бъде добър гражданин и да се опита в рамките на своя живот да изкупи вината си“.

Подс.И. заявява, че няма какво да добави, а в правото му на последна дума, изразява съжаление за случилото се и обещава да се държи културно.

Съдът като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приложени към ДП №362 ЗМ-259/2018г. по описа на РУП-Тутракан и становището на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

През есента на 2018г., подс.И. в присъствието на брат си-пострадалия А.И., закупил процесния автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ СС 0227 РВ от св.Христов, за сумата от 400 лева. Собствеността на автомобила не е прехвърляна, а на 30.05.2017г. регистрацията на автомобила служебно е прекратена на осн.чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липсата на застраховка Гражданска отговорност. Автомобила не е минавал технически преглед и няма винетен стикер за движение по републиканската пътна мрежа. Подс.И. не притежава валидно свидетелство за управление на МПС.

На 11.12.2018г. подс.И. заедно с брат си-пострадалия И. и св.Капанджиев, тръгнали от с.Зафирово /между 10:00 и 11:00 часа/ за с.Искра, като повода е бил посещение на сестрата на двамата братя. Пътували с процесния автомобил „Форд Фиеста“, който бил управляван от подсъдимия. Св.Капанджиев седял до него на предната дясна седалка, а пострадалия седнал отзад. В с.Искра престояли до около 16.00ч, след което тръгнали обратно за с.Зафирово. В автомобила тримата седели отново по същия начин, като отново подсъдимия го управлявал. Движили са се по главен път II-21 в посока от гр.Силистра към гр.Русе. Пътната настилка била мокра, имало е лека мъгла, но видимостта била над 100м. Преди с.Коларово, при навлизане в лек ляв вътрешен завой, подс.И. изгубил контрол над автомобила, вследствие на което той навлязъл в насрещната пътна лента и се ударил в мантинелата. Автомобилът навлязъл в лявата канавка, където се преобърнал през таван и се установил в покой отново на четирите си колела, в близост до лозов масив.

След получен сигнал, на място пристигнал екип на ФЦСМП гр.Главиница, който откарал пътувалите в автомобила в МБАЛ-Силистра. Пострадалия И. изпаднал в кома, и въпреки оказаната му медицинска помощ, починал на 19.12.2018г. в МБАЛ-Силистра.

Подс.И. и св.Капанджиев получили наранявания без опасност за живота, представляващи лека телесна повреда.

От назначената СМЕ е видно, че непосредствената причина за смъртта на пострадалия И. се дължи на тежка ЧМТ, довела до централно-мозъчна дисфункция, поради мозъчна контузия с развитие на обширен субарахноидален кръвоизлив, оток на мозъка с кливаж.

В кръвта на подс.И. не е установено наличието на етилов алкохол.

С оглед събраната доказателствена съвкупност, включваща обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключенията на изготвените СМЕ и АТЕ, писмени доказателствени средства и писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, справка за наложени административни наказания, справка от НИМХ, справка от КАТ, протокол за установяване на техническата изправност на л.а. „Форд Фиеста“, епикризи и медицинска документация, свидетелство за съдимост, данни за личността на подсъдимия, съдът намира, че от обективна страна подс.И. е осъществил престъпния състав на чл.343, ал.3, предл.“предпоследно“, б.“б“, предл.1, вр.с ал.1, б.“в“, предл.1, вр.с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 11.12.2018г., около 16:42 часа, по път II-21, в посока гр.Русе-гр.Силистра, км.83+830м, при управление на моторно превозно средство марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег.№ СС 0227 РВ, без да има необходимата правоспособност, нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП-не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, вследствие на което по непредпазливост причинил смърт на лицето А.Н. ***, настъпила на 19.12.2018г.

Настъпилия вредоносен резултат, изразяващ се в причинената смърт на А.Н.И., е пряка и непосредствена последица от извършеното от подс.И. нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 ЗДвП, който вменява на водачите  непрекъснато да контролират управляваното от тях МПС. В случая е налице безпричинно отклоняване на автомобила от праволинейното му движение по главен път II-21, в съчетание с непредприемането от страна на подсъдимия на никакви действия за овладяване на ситуацията, и възстановяване контрола над управлявания от него л.а.. Това очевидно показва, че той не е следил всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка, и не е бил фокусиран върху управлението на МПС-во. В случая не са били налице обективни причини за това, и възникналата конфликтна ситуация се дължи изцяло на неправомерното поведение на подсъдимия. Вследствие на това, автомобилът е навлязъл в насрещната лента за движение, и след съприкосновение с мантинелата, се е преобърнал през таван в канавката. Върху поведението на подсъдимия не са оказали въздействие никакви други фактори, като скорост, неблагоприятни пътни условия или внезапно възникнало препятствие.

Установената от АТЕ скорост, с която подсъдимия е управлявал лекия автомобил е била около 77 км/ч, при допустима за конкретния пътен участък от 90км/ч. Пътните условия също не са изисквали движението с още по-ниска скорост, тъй като в този участък пътното платно е с широчина от 7,80м., местопроизшествието е в участък с лек ляв в посоката на движение завой, и видимостта е била добра, независимо от наличието на лека мъгла. Според вещите лица видимостта е била над 100м, а влажната настилка също не е била фактор, влияещ върху безопасното преминаване през този участък.

Според вещите лица от АТЕ, причините за произшествието от технически характер са единствено действията на водача, който не е управлявал устойчиво автомобила, а е позволил неговото отклоняване в ляво, и излизане от платното за движение.

В т.3.1. от експертизата вещите лица са приели: „Лекият автомобил Форд е преминал през лява /по посоката му на движение/ плавна хоризонтална крива. В делото няма данни други участници в движението или препятствия да са ограничавали видимостта пред водача на л.а. Форд. От посоката, от която е идвал л.а. Форд /неправилно е посочено Фолксваген/ геометрична видимост напред е над 100м“, т.е. в момента предхождащ настъпване на произшествието, не са съществували никакви отрицателни фактори, влияещи върху поведението на подсъдимия.

В т.3.4. от АТЕ, вещите лица приемат, че подсъдимия е имал техническа възможност да предотврати произшествието с установената скорост на движение /77км/ч/, ако е управлявал автомобила по такъв начин, че да запазва устойчивото му движение за да не излезе от пътното платно. Също в тази част на експертизата вещите лица допускат, че непосредствено преди занасянето на автомобила, водачът е извършил някакви действия по управлението на автомобила, като действия с кормилото,  със спирачната система или педала на газта. Именно поради подобни действия, автомобилът е загубил устойчивост и е нарушил праволинейното си движение.

По делото няма данни и за конкретна техническа причина, която да е допринесла за устойчивостта на лекия автомобил. Действително, състоянието на гумите на автомобила не е било добро /видно от протокола за диагностика/, но при конкретните пътни условия и скорост на движение, участъкът е бил преодолим и при това състояние на гумите. Предвид на това, вещите лица приемат, че единствено поведението на подсъдимия е допринесло за неустойчивостта на лекия автомобил, и за загубата на контрол.

Според съда, за това е допринесло и липсата на изискуемата от закона правоспособност за управление на МПС, което е лишавало подсъдимия от необходимите квалификационни умения за управление на МПС. Това е повлияло на обективните му възможности за техническото овладяване на автомобила чрез системите за управление, което е довело до загубата на контрол и невъзможността да задържи автомобила в неговата лента за движение.

Предвид на това съдът приема, че в случая ПТП-е на конкретното място, и при конкретните пътно климатични условия е нормално предотвратимо, като причината за допускането му е единствено, и в резултат на неправомерното поведение на подс.И..

Извън всякакво съмнение, с оглед доказателствената съвкупност е, че допуснатото нарушение на правилата /чл.20, ал.1 ЗДвП/ за движение от страна на подс.И., е в пряка причинна връзка със съставомерния резултат-причинената смърт на пострадалия И.. Безспорно е установено също така, че смъртта на И. настъпила на 19.12.2018г. в МБАЛ-Силистра, е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с получените от него травматични увреждания, вследствие на допуснатото ПТП.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/, тъй като подсъдимия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед конкретните обстоятелства е бил длъжен, и е могъл да ги предвиди. Деянието е извършено при сравнително благоприятни пътни и атмосферни условия, като не са били налице никакви обективни причини, които да оправдаят неправомерното му поведение, т.е. той освен, че е имал възможност да предвиди и предотврати престъпния резултат, но е бил длъжен да го стори. Създалата се непредотвратима пътна ситуация, е изцяло вследствие неправомерното поведение на подс.И. и проявеното от него нехайно отношение към основни правила от движението по пътищата, каквото е задължението му да контролира непрекъснато управляваното МПС.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е налице причинно-следствена връзка между останалите вменени като обвинение на подсъдимия нарушения от ЗДвП, и настъпилия вредоносен резултат. Всички те са осъществени вследствие на допуснатото от подс.И. нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП, а не са осъзнати от него самостоятелни неправомерни прояви.

Предвид на това, съдът счита, че не следва да се ангажира наказателна отговорност по отношение на подсъдимия за правилата по чл.8, ал.1; чл.20, ал.1, чл.63, ал.2, т.1; чл.15, ал.1 и чл.139, ал.1 от ЗДвП, поради което и го оправда в тази част на обвинението.

При определяне вида и размера на наказанието на подс.И., съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства, чистото му съдебно минало, изразеното съжаление и сравнително младата му възраст.

Според съда е несериозно да се приемат като смекчаващи вината обстоятелства, изтъкваните от защитата на подсъдимия, неупотребата на алкохол и наркотични вещества от негова страна. Подс.И. не е следвало изобщо да предприема пътуване с подобно МПС, и то като водач, предвид неговата неправоспособност, още по-малко пък, ако беше извършил това и след употребата на алкохол или наркотични вещества. Дължимото правомерно поведение, не може да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство.

Това в пълна степен се отнася и за изтъкваното от защитата обстоятелство, че пострадалия е брат на подсъдимия, понеже именно този факт е следвало да мотивира още по-категорично подсъдимия, да не предприема подобни рискови действия, несъотвестващи на неговия потенциал, като водач на МПС.

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прие, причинените увреждания на св.Капанджиев, извън съставомерните такива, липсата на трудова ангажираност, изключителното безразсъдство и пренебрежение към останалите участници в движението, проявени от подсъдимия с предприетото пътуване с подобно МПС по първокласен път, още повече, че не са съществували неотложни причини за това.

При така установените обстоятелства, съдът индивидуализира наказанието на подс.И. в размер под средния от предвидения за това престъпление /от три до петнадесет години лишаване от свобода/, а именно шест години лишаване от свобода. Предвид характера на производството /съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371, т.2 НПК/, съдът редуцира така определеното наказание при предпоставките на чл.58а, ал.1 НК с една трета, и определи същото в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.

Размера на наложеното наказание изключва възможността за приложение на института на чл.66 НК, като според съда, наказание позволяващо приложението на тази процесуална възможност, от една страна, не би постигнало максимален превъзпитателен ефект върху подсъдимия, а от друга, не би било достатъчно въздействащ сигнал върху останалите членове на обществото.

Този извод съдът гради, не само въз основа на изключителната динамика и разпространеност на този вид престъпления, но и на данните за личността на подсъдимия, имащи значение именно за преценката, доколко поправянето и превъзпитанието на подсъдимия е постижимо с приложението на института на условното осъждане.

В представените лични данни, подсъдимия е посочил, че има завършено основно образование /това е единствено негово твърдение/, като очевидно той не е проявил инициатива и стремеж за повишаване на образователния си ценз, още повече и във връзка с възможността да завърши курс за придобиване на СУМПС.

В представената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимия е декларирал, че не разполага с никакви парични средства. Същевременно, придобивайки неизвестно как сумата от 400 лева, подс.И. вместо да я използва за подобряване на жизнения си стандарт, той изключително неразумно я е използвал за покупката на нещо като МПС, предвид съществуващите сериозни съмнения, подобно МПС да изпълнява пълноценно и безопасно предназначението си, с оглед  търсената от продавача цена.

Това негово поведение влиза в противоречие с твърденията на адв.Д., че подсъдимия е бил „активен член на своето семейство“, след като не е използвал тази сума в полза на своето семейство, а е закупил изключително компрометирано МПС. Подс.И. освен, че не се е съобразил с обстоятелството, че не притежава валидно СУМПС, но се е отнесъл и изключително безкритично, както към техническото състоянието на лекия автомобил, така и с факта, че л.а. не притежава необходимите винетен стикер, гражданска отговорност и технически преглед, за да може да се движи по републиканската пътна мрежа. Липсва естествено и активност от страна на подсъдимия, за преодоляване на тези нередности. Именно във връзка с липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, на Гаранционният фонд е предоставена възможността да инициира служебното прекратяване на регистрацията на такива МПС-ва /това е извършено по отношение на процесния л.а., на осн.чл.143, ал.10 от ЗДвП/, като форма на противодействие за движението на такива МПС по републиканската пътна мрежа. Защото в такъв случай /какъвто е и настоящият, с оглед активността на множеството пострадали в тази насока/, тежестта от обезщетяване на пострадалите се поема именно от Гаранционният фонд, т.е. от всички изрядни водачи на МПС-ва.

Съдът не намира в поведението на подсъдимия до настоящият момент сигнали, които да изпълнят със съдържание позицията на адв.Д., че „подсъдимия заслужава да му бъде даден шанс да се труди, да бъде добър гражданин и да се опита в рамките на своя живот да изкупи вината си“, без да се налага неговата изолация от обществото. В досегашното поведение на подсъдимия липсва активност, която да подчертава неговата социална перспектива, а не са налице и някакви впечатляващи личностни и характерови особености, които да представляват гаранция за неговото поправяне и превъзпитание, в случай на приложение на института на условното осъждане. Както бе посочено, той не е проявил необходимото усърдие и стремеж да повиши образователния си ценз, и никога не е полагал общественополезен труд, като липсват и данни, че се стреми към промяна на това обстоятелство. А именно трудовата ангажираност е една от съществените възможности, за оказване на поправителен и превъзпитателен ефект върху осъдения.

Ето защо, съдът счита, че спрямо подс.И. целите на наказателната репресия, предвидени в чл.36 НК, могат да се постигнат успешно само чрез ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, защото само по този начин може да се очаква положителен резултат за поправянето и превъзпитанието му. По този начин, ще се въздейства предупредително-възпиращо и спрямо останалите членове на обществото, да се въздържат от подобни прояви.

С прилагането на института на условното осъждане, реално се толерира, а защо не и стимулира подсъдимия, при възникнала финансова възможност, отново да се снабди с подобно МПС-во, и по същият начин да постави в опасност живота и здравето на другите участници в движението. В тази връзка е показателно, че кратко време след като е закупил процесния автомобил /през есента на 2018г./ е допуснал ПТП /на 11.12.2018г./, което илюстрира потенциала му на водач на МПС-во. Подобно решение /прилагането на чл.66 НК/ ще е неправилен, а и опасен сигнал и към останалите членове на обществото.

Предвид на това съдът приема категорично, че единствено посредством реалното изпълнение на наказанието, и то в този му размер, ще се пресекат потенциалните желания на подсъдимия към извършването на противоправни дейния, а и достатъчно недвусмислено ще се въздейства възпиращо върху останалите членове от обществото.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, така определеното наказание следва да се изтърпи при първоначален общ режим.

При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 НПК, подс.И. следва да заплати и направените в хода на досъдебното производство разноски, възлизащи на 1546.74 лева, както и на сумата от 20 лева в полза на Силистренски окръжен съд, представляваща направени разноски в съдебното производство.

На осн.чл.112, ал.1 НПК вещественото доказателство следва да се върне на собственика.

На осн.чл.309, ал.1 НПК съдът потвърди взетата по отношение на подс.И. мярка за неотклонение „подписка“.

Съдът счита, че наложеното на подс.И. наказание в този си вид и размер, ще изиграе своята превантивна, възпитателна, поправителна и възпираща роля.

Водим от тези си съображения съдът постанови своята присъда.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: