РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Смолян, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20225400500027 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435,ал.1т.6 и т.7 ГПК .
Постъпила е жалба с вх.№00841/27.01.2022г. от ОБЩИНА
ЧЕПЕЛАРЕ, със седалище и адрес на управление: гр.Чепеларе, ул.
Беломорска № 44Б, ЕИК**, представлявана от Кмета-Боран Смилков
Хаджиев, срещу постановление от 24.01.2022 година по изп. дело № 7/2022
година по описа на ЧСИ № 917 Соня Димитрова с район на действие окръжен
съд-Смолян ,с което е отказал да прекрати изпълнително дело № 7/2022
година по описа на ЧСИ № 917 Соня Димитрова с район на действие окръжен
съд-Смолян , отказал е да да отмени поканата за доброволно изпълнение и е
отказал да приложи правилата на чл. 79 във вр. С чл. 78, ал.2 ГПК за
възлагане в тежест на взискателя на разноските в изпълнителното
производство.
Алтернативно моли съда да приеме за разглеждане и действията на
ЧСИ рег.№ 917 да се произнесе по всички възражения изложени в така
депозираното възражение по делото, а именно ЧСИ не се е произнесъл по
евентуалното намаляване на разноските в производството, а единствено е
посочил ,че се дължат от длъжника.Твърди ,че частен съдебен изпълнител с
per. № 917 Соня Димитрова не е приложила нормата на чл. 435, ал2, т. 7 от
ГПК и счела ,че Община Чепеларе обжалва поканата за доброволно
изпълнение, а не действия на ЧСИ включително засягащи размера на
разноските в изпълнителното производство.Моли съда да обърне внимание
,че в точка 2 от Тълкувателно решение № 3/2015г. по тълкувателно дело 3 от
1
2015г. на ОСГТК на ВКС е установено, че на обжалване по реда на чл. 435,
ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението и
поканата за доброволно изпълнение .Счита горепосоченото постановление на
ЧСИ Соня Димитрова за неправилно, немотивирано и незаконосъобразно,
поради което го обжалва по предвидения в закона ред, като иска същото да
бъде отменено със законните последици, тъй като в него липсват каквито и да
е било мотиви, поради което е трудно да се разбере защо се оставя без
уважение направеното искане за прекратяване на образуваното изпълнително
дело.Твърди ,че съгласно връченото на Община Чепеларе съобщение за
образувано изпълнително дело задълженията на Общината към взискателя по
делото към дата 17.01.2022 година са в размер на сумата от 2 277,28 лева,
както следва: 1560 лева присъдени разноски, 370,00 лева разноски по
изпълнителното производство; 347,28 лева с ДДС дължими такси по
изпълнителното производство от Тарифата към ЗЧСИ.Твърди ,че община
Чепеларе е заплатила с платежно нареждане № 38436 от 13.01.2021г. всички
дължими суми на взискателя С. по приключилото между страните гр. д. № 77/
2021г. по описа на Районен съд Чепеларе дело, в това число дължимата
главница, разноски за съдебните производства и дължимата лихва до деня на
изплащането на главницата.Освен това взискателят е поискал образуване на
на второ изп.д.№ 7/2022г. отделно за разноските по приключилото
гражданско производство,което намира ,че е неправомерно и преднамерено
.Твърди ,че в настоящия случай длъжника Община Чепеларе е изплатил
претендираната главница и законната лихва много преди дадения срок за
доброволно изпълнение, като последващи принудителни действия с цел
удовлетворение на взискателя счита ,че не са необходими и не са
необходими и действия на частния съдебен изпълнител .Поради това счита
,че отказа на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнително
производство по изп.дело № 7/2022 година по описа на ЧСИ № 917 Соня
Димитрова с район на действие Смолянски окръжен съд обективирано в
Постановление от 24.01.2022 година е постановен при допуснати нарушения
на съдопроизводствените правила, тъй като има изпълнение, което е станало
преди образуването на изпълнителното производство и счита ,че е налице
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.Счита ,че с оглед на погасителния
ефект на задължението на Общината, породен от направеното валидно
платено задължение и предвид безспорното наличие на основание за
прекратяване на делото по ал.1 от чл.433 ГПК тъй като длъжника не е дал
повод за образуване на изпълнителното производство и извършването на
разноски по изпълнението, поради което счита ,че не дължи начислените му
такси и разноски в изпълнителното производство за платената сума.Поради
това моли съда на основание чл. 78, ал.2 ГПК във вр. е чл. 79, ал.1, т.1 ГПК
разноските по изпълнителното дело № 2/2022година по описа на ЧСИ № 917
Соня Димитрова ,да бъдат оставени в тежест на взискателя.
Отделно от това, счита ,че доколкото към настоящия момент е
установено погасяване на задължението на длъжника преди датата на
образуване на изпълнителното дело, то е и налице основание за
2
освобождаване на длъжника от отговорност за заплащане на разноски по
изпълнителното дело и в частност на пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
Алтернативно в случай, че Смолянския окръжен съд не намери
основания да отмени постановлението на ЧСИ за прекратяване на
изпълнителното производство, то с настоящата жалба моли съда да
съобрази обстоятелството, че претендираните разноски приети за събиране в
изпълнителното производство са прекомерно завишени.Моли съда да
обърне внимание ,че от така връчената покана не става ясно какви по вид са
въпросните такси по Тарифата към ЗЧСИ. Счита ,че по никакъв начин нито в
самата покана е мотивиран посочения общ размер от 347,28 лева на
дължимите се такси, нито са налице данни относно механизма на определяне
на тези разноски, за да може Община Чепеларе да вземе отношение към
същите.
Частният съдебен изпълнител е постановил ,че Община Чепеларе
дължи за разноски по изпълнителното дело сумата от 370,00 лева. Моли съда
да обърне внимание ,че тази сума отново не е ясно как е формира и какво е
включено в нея. Отделно от горното намира, че посочената сума за разноски
по изпълнителното дело е значително завишена и прекомерна.В случая
намира ,че приетия от ЧСИ адвокатски хонорар е прекомерен предвид, че
съгласно Чл. 10. От Наредба №1/2004г.-За процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: т.
1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.Твърди ,че в настоящия
случай длъжникът е изплатил претендираната главница и законната лихва
още преди дадения срок за доброволно изпълнение, като последващи
принудителни действия с цел удовлетворение на взискателя,счита ,че не са
необходими.Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело счита ,че следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ,с оглед
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи
правната и фактическа сложност на делото - в този смисъл са указанията на
ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК.Твърди ,че в настоящия случай, в хода на изпълнителното
производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ,
упълномощеният адвокат на взискателя не е извършвал никакви процесуални
действия, поради това следва да се приеме, че образуваното изпълнително
производство не е усложнено от фактическа и правна страна.Така предвид
разпоредбите на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в случая размерът от 385 лева ,
приет от ЧСИ е прекомерен и следва да бъде намален до размера на сумата от
200 лв. - само за образуване на изпълнително дело. Сумата от 385 лв. е
отнесена от ЧСИ за образуване на изпълнителното производство, но този
размер счита ,че е относим при определяне на възнаграждението и по чл. 10,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., която норма регламентира
възнаграждение при процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело, както и извършването на действия с цел
3
удовлетворяване на парични вземания. Счита ,че в случая разпоредбата на чл.
10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е неприложима, тъй като за
приложението и е необходимо по-голяма фактическа и правна сложност на
делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния представител
на взискателя по проучване имущества на длъжника, справки, както и
предлагане на различни начини за изпълнение в течение на производството и
т. н., каквито действия не се установяват да се предприети по изп. дело №
7/2022 година по описа на ЧСИ № 917 Соня Димитрова.Поради това счита ,че
в случая процесуалният представител на взискателя е извършил само едно
действие по изпълнителното дело –по подаването на молба за образуването
му.Претендира разноски общо в размер на 64 лева за настоящото
производство по представен списък по чл.80 ГПК
Постъпило е в законният срок писмено становище с вх. №
01074/03.02.2022г. от адв. Е.С.а ,пълномощник на К.А. ,с което моли съда
частната жалба за бъде отхвърлена и да присъди на доверителя и разноските,
направени в производството пред Окръжен съд –Смолян по представен
списък на разноските.Моли внесеното по изпълнителното дело становище-
възражение да бъде приложено и да се счита като възражение против
частната жалба на длъжника Община Чепеларе, внесена по делото с вх.№
00841/27.01.2022 г.
В законният срок са постъпили мотиви от частен съдебен
изпълнител Соня Димитрова, с peг. № 917, с район на действие окръжен съд –
Смолян по изп.д.№7/2022г.Счита ,че жалбата е допустима , подадена е в
законния срок ,от лице с правен интерес срещу действие, подлежащо на
обжалване по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 ГПК.Но разгледана по
същество счита ,че същата е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано на 11.01.2022 г. по искане на
взискателя КР. АНТ. С.. На 20.01.2022 г. длъжникът е представил
доказателства за плащане на пълния размер на сумите по изпълнителните
листове /послужили за образуване на изп. дело № 20229170400006 и №
20229170400007/ на 13.01.2022 г. Установява ,че по-късно взискателят е
признал за получено плащане от 13.01.2022 г.Плащането е извършено след
образуване на изпълнителното дело.Счита ,че не е налице основание за
прекратяване на производството на осн. чл. 433. ал. 1, т. 1 от ГПК.Поради
това счита , че не е налице основание за възлагане на разноските на
взискателя на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК.Установява ,че действително
плащането е извършено преди връчване на покана за доброволно изпълнение,
следователно преди да започне да тече срокът за доброволно изпълнение.
Това обстоятелство обаче счита че е без правно значение в конкретния
случай, тъй като отправна точка е датата на образуване на изпълнителното
дело.Информация за плащането твърди ,че е подадена до съдебния
изпълнител едва на 20.01.2022 г., т.е. след връчване на поканата -
обстоятелство, което може лесно да бъде проверено в книжата по
делото.Длъжникът иска алтернативно, в случай, че съдът не отмени
постановлението за отказ за прекратяване на делото, да бъдат преразгледани
таксите и разноските по изпълнението.Съгласно Тарифата към ЗЧСИ
4
съдебните изпълнители събират както обикновени такси, конкретно посочени
по размер и вид, така и пропорционални, които се определят на база. В случая
т. 26 се определя въз основа на събраната сума по изпълнението. Счита ,че в
съдебната практика трайно е установено, че плащането по сметка на
взискател не освобождава длъжника нито от обикновените, нито от
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към Закона за ЧСИ. Поканата за
доброволно изпълнение, сама по себе си, не представлява нито акт на
съдебния изпълнител, нито действие по принудително изпълнение. В самото
тълкувателно решение номер 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се казва, че в
поканата за доброволно изпълнение само "в частта" си, в която са поместени
таксите и разноските е налице реално произнасяне от страна на съдебния
изпълнител за тях. Функцията на поканата е да бъде надлежно уведомен
длъжникът за предприетите срещу него изпълнителни действия и за размера
на дължимите суми. Счита ,че . съдебният изпълнител няма как да "отмени"
поканата, тъй като тя не служи единствено като акт на произнасяне по
разноските по изпълнението.Твърди ,че в поканата за доброволно изпълнение
са посочени таксите, в размер на 347.28 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, от
които по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 209,28 лв. с начислен ДДС. Твърди ,че
таксите са два вида - прости и пропорционални, така че счита че по вид и по
размер те са посочени, щом 209.28 лв. са пропорционалните, то останалите до
138.00 лв. ще са обикновени /т. 1 - за обр. на изп. дело — 24.00 лв., по т. 3 —
извършване на справка — 6.00 лв., по т. 4 — изпращане по пощата на книжа -
36.00 лв., по т. 5 - връчване на книжа - 24.00 лв., по т. 9 - налагане на запор /2
бр./ - 36.00 лв., по т. 31 - пощенски разходи. Счита ,че нито
пропорционалната, нито обикновената такса може да бъде завишена, тъй като
те са посочени в нормативен акт, съответно формулата за тяхното
изчисляване. Колкото до адвокатското възнаграждение, счита ,че в самото
възражение липсва искане за намаляване на адвокатския хонорар. Моли съда
да обърне внимание ,че в самото възражение по изпълнителното дело са
посочени само доводи за неговата прекомерност. Едва в жалбата си
длъжникът иска от съда произнасяне по въпроса за намаляване на
адвокатския хонорар. Намира ,че този подход е в разрез с практиката на
съдилищата и на съдебните изпълнители, тъй като искане за корекция на
адвокатския хонорар се прави чрез възражение пред съдебния изпълнител,
който от своя страна издава постановление, което вече подлежи на обжалване
в случай, че възразилата страна не е съгласна с корекцията в хонорара.Намира
,че възнаграждението се определя на основание Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, а именно: 200 лв. за образуване на
изпълнителното дело и половината от сумата 300+7% за горницата над 1000
лв. До момента адв. С.а освен молба за образуване на изпълнителното дело е
направила искане за извършване на конкретни действия и е вземала
становище по възражения на длъжника. В случай, че съда намира, че
възнаграждението следва да бъде намалено под исканата сума от 370,00 лв.,
то моли да се произнесе според вътрешните си убеждения и приложените
книжа по делото, но съдебният изпълнител намира ,че не са налице
основания за това.Поради това моли съда да потвърди действията на
5
съдебния изпълнител по изп.д. №7/20922г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова
Смолянският окръжен съд намира ,че жалбата на Община
–Чепеларе е процесуално допустима.Депозирана е от надлежна страна , в
законният срок , с внесена междувременно държавна такса ,срещу акт на
частния съдебен изпълнител , който подлежи на обжалване
Разгледана по същество е частично основателна по
следните съображения :
Изпълнително дело №7/2022г. по описа на частен съдебен
изпълнител Соня Димитрова с рег.№917, с район на действие окръжен съд –
Смолян е образувано на 11.01.2022 г. по искане на взискателя КР. АНТ. С..
Видно от платежно нареждане от Община Чепеларе
,приложено на лист 22 от изпълнителното дело на 20.01.2022 г. длъжникът
Община Чепеларе е представил доказателства ,че на 13.01.2022г. е платил
пълния размер на сумите по изпълнителните листове /послужили за
образуване на изп. дело № 6/2022г и изп.д. №7/2022г.
Смолянският окръжен съд намира ,че след като плащането е извършено
след образуване на изпълнително дело №7/2022г. , не е налице основание
за прекратяване на производството на осн. чл. 433. ал. 1, т. 1 ГПК.Поради
това и не е налице основание за възлагане на разноските на взискателя на
основание чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК.Вярно е че поканата за доброволно
изпълнение e връчена на представител на община Чепеларе на 19.01.2022г.,но
това обстоятелство е без правно значение в конкретния случай, тъй като
съгласно чл.433,ал.1т.1 ГПК ,която е императивна правна норма ,трябва
плащането да е станало преди датата на образуване на изпълнителното дело.В
този смисъл ще следва да бъде потвърдено обжалваното постановление като
законосъобразно и обосновано постановено.
Законосъобразно и обосновано частния съдебен изпълнител е
посочил ,че такова искане като отмяна на поканата за доброволно
изпълнение не е от действията на частния съдебен изпълнител , които
подлежат на обжалване.
Смолянският окръжен съд констатира ,че с възражение с вх.№11-
04-17-001/20.01.2022г. в хода на изпълнителното производство длъжникът
Община Чепеларе изрично е направил възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение на пълномощника на взискателя адв.Елена С.а като по това
възражение няма изрично произнасяне от страна на частния съдебен
изпълнител,с акт който от своя страна подлежи на съдебен контрол.В този
смисъл сега по направеното искане съдът да намали размера на
пропорционалната и обикновената такси и адв. възнаграждение в размер на
370 лева за адв.Елена С.а,Смолянският окръжен съд ще може да се произнесе
едва след като делото бъде върнато на частния съдебен изпълнител , който да
се произнесе със своя акт ,който отделно подлежи на обжалване.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 24.01.2022г. по изп.д.
№7/2022г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова с рег.№917 ,с район на действие
окръжен съд –Смолян ,с което е отказал да прекрати производството по
делото на основание чл.433,ал.1т.1 ГПК и е отказал да възложи в тежест на
взискателя КР. АНТ. С. таксите и разноските на основание чл.79 във вр. с
чл.78,ал.2 ГПК,като законосъобразно и обосновано постановено.
ИЗПРАЩА на частен съдебен изпълнител Соня Димитрова - жалба с
вх.№00841/27.01.2022г. от ОБЩИНА ЧЕПЕЛАРЕ, със седалище и адрес на
управление: гр.Чепеларе, ул. Беломорска № 44Б, ЕИК **, представлявана от
Кмета-Боран Смилков Хаджиев, ведно с в.гр.д. №27/20022г. по описа на
окръжен съд гр.Смолян , ведно с изп.д.№7/2022г. по описа на частен съдебен
изпълнител Соня Димитрова ,с рег.№917,с район на действие окръжен съд –
Смолян ,за произнасяне по възражението относно искането на жалбоподателя
Община Чепеларе за прекомерност на таксите и разноските по чл. 78 ал. 5
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията на чл.
437 ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7