Решение по дело №493/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 687
Дата: 12 юли 2022 г.
Съдия: Веселка Георгиева Узунова
Дело: 20222100500493
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 687
гр. Бургас, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500493 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Водоснабдяване и Канализация“ЕАД
гр.Бургас,представлявана от изпълнителния директор инж.Ганчо Тенев,чрез юрисконсулт
Константин Белев,подадена против съдебно решение № 261153 от 20.10.2021г., постановено
по гр.д.№ 7848/2020г.по описа на БРС ,с което съдът е ОСЪДИЛ въззивното дружество да
направи отчет на монтираните водомери в апартаментите на ищците Т. ВЛ. ЕП.,ИР. ВЛ.
М.,С. С. М.,Т. С. Т.,Т. Н. Л.,Л. ИНС. и З. ФЛ.,ЛЮДМ. ПР. С.,срещу осигуряване на достъп
до водомерите от ищците и заплащане на съответната такса,да пломбира водомерите като
индивидуални,като съобрази необходимостта от отчитане на доставените количества вода и
през общ водомер,съгласно чл.32 от Наредба №4/14.09.2004г.,както и да открие партиди за
предоставяната услуга.
Решението е поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №260031 от
22.01.2022г. ,като е отстранена допусната очевидна фактическа грешка,изразяваща се в
погрешно посочване на номера на делото. Решението по чл.247 ГПК е връчено надлежно на
страните,не е обжалвано и е влязло в сила.

С подадената въззивна жалба ответното дружество е оспорило решението на БРС
като незаконосъобразно,неправилно и необосновано. Прави се оплакване,че съдът
неправилно е тълкувал и приложил материалния закон,като не е изяснил същността на
понятието „разкриване на партиди“,изтълкувал е неправилно и чл.17 ал.1 от Наредба
№4/2004г. Изложени са подробни съображения в подкрепа на горното твърдение. Прави се
довод,че районният съд е тълкувал и приложил неправилно и чл.59 ал.7 от Общите
условия,като без да изложи аргументи е приел,че ищците са спазили изискванията.
Твърди,че по делото не са ангажирани доказателства ищците да са изпълнили задълженията
1
си по чл.59 ал.7 т.1 и т.2 от ОУ и излага аргументи в тази насока. В тази връзка въззивното
дружество заявява,че за него не е възникнало задължение за откриване на индивидуални
партиди на ищците,тъй като те не са изпълнили горепосочените си задължения.Изложени са
доводи в подкрепа на тезата,че изискването на закона и на ВиК операторът да бъдат
подадени документи от всички собственици не е самоцелно,а е с оглед защитата на техния
интерес. Отправеното до БОС искане е за отмяна на оспореното решение на БРС и
постановяване на съдебно решение от БОС,с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.Няма доказателствени искания,претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В депозирания отговор на въззивната жалба въззиваемите са оспорили нейната
основателност,като изразяват становище,че решението на БРС е правилно и
законосъобразно. Считат,че районният съд е тълкувал и приложил правилно чл.17 ал.1 от
Наредба №4/2004г.,като се е ръководил от становището,че задължението на ответника не е
административно.Считат,че не може да се изключи и тълкуването на нормата,което
въззивното дружество прави,но Т.а тълкуване няма езикова опора,която да изключи и тезата
на ищците ,като се излага подробна аргументация на тълкуването на нормата от
ищците,което е било споделено от съда.Молят решението на БРС да бъде потвърдено,нямат
доказателствени искания,претендират разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,не изпраща
представител.Няма нови доказателствени искания.
В съдебно заседание въззиваемите,редовно уведомени,не се явяват.Представляват се
от адв.Т.,която оспорва въззивната жалба и моли решението на БРС да бъде
потвърдено.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

При служебната проверка на обжалваното съдебното решение по реда на чл.269
ГПК, въззивният съд го намери за валидно и допустимо.
Правилно и в съответствие с фактическите твърдения и вида на търсената съдебна
защита БРС е приел,че правната квалификация на предявените искове е по чл.79 ал.1 ЗЗД за
изпълнение на задължения на ответното дружество по договори с ищците,сключени при
общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители. Спорът е бил изяснен от
фактическа страна всестранно и пълно,като във въззивната жалба не са наведени оплаквания
за допуснати пропуски или нарушения на съда при установяването на релевантните по
делото факти,събирането и проверката на доказателствата. Въззивният съд изцяло споделя
изложените от БРС мотиви по спора от фактическата му страна,които в по-голямата си част
не са били спорни между страните и пред първата инстанция,поради което не намира за
необходимо да преповтаря установените по делото факти. Оплакванията на въззивното
дружество в жалбата му са изцяло правни –относно неправилно тълкуване и прилагане на
чл.17 ал.1 от Наредба №4/2004г.за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационни системи/Наредбата/ и на чл.59 ал.7 от
Общите условия.
Редът и условията за присъединяване на потребители към ВиК мрежите е
регламентиран от ЗУТ, Наредба №4/2004г.за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи/Наредбата/ и
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от конкретния ВиК оператор ,одобрени
от ДКЕВР- в случая „ВиК“ЕАД гр.Бургас.Приложимите ОУ са действащите и понастоящем
публично известни ОУ,публикувани в интернет сайта на въззивното дружество, одобрени с
Решение №ОУ-09 от 11.08.2014г.на ДКЕВР,точка 7.
В чл.84 на ЗУТ законодателят е предвидил,че собственикът на общите
водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения има задължение да включи към
тях водопроводните и канализационни инсталации на всички недвижими имоти,в
териториалния обхват на мрежите и съоръженията,като присъединяването на недвижимите
2
имоти и потребителите на вода се извършва при спазване разпоредбите на ЗУТ и сключване
на писмен договор за присъединяване ,при условия,ред и технически изисквания
,определени с наредба на Министъра на РРБ.С действащата редакция на чл.84 ал.4 от
ЗУТ/ДВ бр.13/2017г./ законодателят е вменил присъединяването към изградените ВиК
мрежи в задължение и на собствениците на застроени недвижими имоти,по реда на
Наредбата и договора.
Наредба №4/2004г.е издадена на основание чл.84 ал.3 от ЗУТ и урежда посочените
в закона обществени отношения.Съгласно чл.3 от Наредба №4/2004г .потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата,на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти,от които се отвеждат отпадъчни или
дъждовни води;собствениците и лицата,на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради-етажна
собственост;собствениците и лицата,на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдявани обекти,разположени на територията на един поземлен имот
и присъединени към едно водопроводно отклонение. В чл.2 на ОУ потребителите на ВиК
услуги са конкретизирани ,като в чл.2 ал.1 т.2 на ОУ е посочено,че потребители на ВиК
услуги са юридически или физически лица –собственици или ползватели на имоти в етажна
собственост. В §1 т.2 на ДР на Наредбата е дадено легално определение на понятието „нов
потребител“- Т.а е възложител на строеж,който се предвижда да бъде присъединен към
водоснадбителната и канализационната система;възложител на
реконструкция,преустройство или смяна на предназначението на съществуващ,присъединен
към водоснадбителната и/или канализационната система обект; купувач на съществуващ и
присъединен към водоснадбителната и/или канализационната система обект.
В случаите,когато се изгражда нов обект в поземлен имот,който не е водоснабден
съгласно чл.13 от Наредбата,във всичките му редакции се предвижда присъединяването към
водоснабдителната система да се осъществява въз основа на писмено заявление от
възложителя до оператора на ВиК услуги. Становището на оператора относно
присъединяването се предоставя на възложителя още преди започване на строежа ,заедно с
визата за проектиране. Договорът за присъединяване,съгласно чл.14 от Наредбата,в
редакцията му от 2004г./относима към момента на строителството на процесната сграда/ се
предлага от оператора в едномесечен срок от издаването на разрешението за строеж и има
силата на окончателен договор за присъединяване по смисъла на чл.84 ал.2 от ЗУТ. В двете
редакции на чл.14 от Наредбата –от 2004г.и 2012г. е предвидено в договорите за
предоставяне услугите на ВиК като задължителен реквизит да се включва броят и мястото
на монтиране на водомерите в сградата,границите на собственост на съоръженията и др.
Действащата понастоящем редакция на разпоредбата /чл.14в/ предвижда договорът за
присъединяване да се изготвя и предлага от оператора след поискване от възложителя ,при
условие,че инвестиционният проект за застрояване и водопроводното отклонение е одобрен
по реда на ЗУТ. Като задължителен реквизит на договора вече липсва посочването на броя
на водомерите в сградата ,а следва да се посочат условията,редът и сроковете за откриване
на индивидуални партиди на собствениците на самостоятелни обекти в сградата.
Разпоредбата на чл.17 от Наредбата в редакцията и от 2004г.не касае откриването на
инвидиуални партиди,а е регламентирала условията и сроковете за поставяне под налягане
на сградната водопроводна инсталация и вътрешната водоснабдителна мрежа на
потребителя. Действащата понастоящем редакция на чл.17 от Наредбата от 2019г. въвежда
изискване в срок от 5 работни дни от въвеждането на сградата в експлоатация всички
собственици на самостоятелни обекти да подадат заявление по образец до оператора за
откриване на индивидуални партиди на всички самостоятелни обекти във водоснабдения
имот,като операторът има задължение да открие индивидуални партиди с потребителски
номера във всички самостоятелни обекти в 30-дневен срок от подаване на заявлението,както
и да извърши следващ отчет на индивидуалните водомери.
Анализът на горната правна уредба налага за въззивния съд извод,че правният режим
във всички редакции на Наредбата предвижда присъединяването към ВиК системата за нова
3
сграда/строеж/ да се осъществява по заявление на възложителя, като до редакцията на
Наредбата през 2019г./ДВ бр.70 от 03.09.2019г. в договора за присъединяване е следвало да
се включи броят и мястото на монтиране на водомерите в сградата.Следователно, още на
този етап в договора е следвало да бъдат посочени всички индивидуални водомери,които ще
отчитат потреблението в бъдещите самостоятелни обекти в сградата,съобразно одобрения
инвестиционен проект. Купувач на самостоятелен обект в сградата става нов потребител по
смисъла на § 1 т.2 от ДР на Наредбата по силата на договора,с който придобива правото на
собственост,като задължението му е да уведоми ВиК оператора за настъпилата промяна в
собствеността,която операторът да отрази по откритата вече на основание договора за
присъединяване индивидуална партида за самостоятелния обект с пломбиран водомер и
абонатен номер. В сега действащата редакция на Наредбата този реквизит на договора е
отпаднал, а е включен реквизит относно посочването на реда,условията и сроковете за
откриване на индивидуални партиди на самостоятелните обекти в сградата,обвързан с
новите изисквания на чл.17 от Наредбата за подаване на заявления по образец от всички
собственици на самостоятелни обекти за откриване на индивидуални партиди.
Следователно,до изменението на Наредбата през 2019г.,всички индивидуални водомери на
отделните самостоятелни обекти в сградата е следвало да бъдат включени в договора за
присъединяване и респективно-да бъдат открити индивидуални партиди за тях на името на
собствениците на обектите. В Наредбата няма уредени правила/нито до редакцията и от
2019г.,нито при сега действащата редакция/ за присъединяване на нови потребители в
случаите,когато договорът за присъединяване не е включвал задължителния реквизит-
посочване на всички водомери в сградата/до 2019г./,в случаите на нововъзникнала етажна
собственост след разпоредителни сделки със самостоятелни обекти от сграда индивидуална
собственост след въвеждането и в експлоатация и в случаите,когато не е спазен срокът за
подаване на заявления от собствениците на самостоятелни обекти за откриване на
инвидивидуални партиди или поради непълноти или грешки в договора за присъединяване
не бъдат открити индивидуални партиди за всички самостоятелни обекти в сградата. При
Т.а положение приложими за уреждане на отношенията между потребителите на ВиК
услуги и оператора се явяват Общите условия на съответния ВиК оператор,както правилно е
приел и БРС.
В глава Осма на действащите ОУ на въззивното дружество е регламентиран редът
за откриване,промяна и закриване на партида на потребителите на услугите,като в чл.59 ал.7
на ОУ е уреден редът за разкриване на партида при съществуващи сгради в режим етажна
собственост,за които няма открити индивидуални партиди на собствениците/ползвателите и
има натрупан дълг по общия водомер.В такива случаи клаузата предвижда,че процедурата
за откриване на индивидуални партиди се инциира от ВиК оператора,който изисква данни
от потребителите за собствениците на отделните обекти,брой на живущите,налични
монтирани и пломбирани водомери,данни за управителя на етажната собственост; вменява
задължение на потребителите ,в чиито имоти няма монтирани и/или пломбирани
водомери,да осигурят монтажа,подмяната и/или пломбирането/последното- в смисъл,да
осигурят достъп за осъществяване на пломбиране,защото действието се извърша от ВиК
оператора/.В срок от един месец след предоставянето на всички горепосочени
данни,операторът открива индивидуални партиди и служебно разпределя натрупания дълг
по общия водомер. Клаузата на чл.60 от ОУ предвижда право на ВиК оператора да
открие,промени или закрие служебно партида на потребител,след предоставяне на данни от
домовата книга,управителя на ЕС или друг документ,удосТ.еряващ право по чл.2/документ
за собственост/. Преценявани от гледна точка на вмененото съобразно чл.84 от ЗУТ
задължение на ВиК оператора да включи към ВиК мрежата всички имоти и потребители на
вода и да сключи с тях договори за присъединяване,с горепосочените клаузи от ОУ
въззивното дружество е регламентирало именно редът и условията,при които ще изпълнява
Т.а свое законово задължение. Възражението на въззивното дружество,че в ОУ не е
регламентирано,че операторът е длъжен да открие индивидуални партиди само на част от
етажните собственици и че задължението му възниква след изпълнение на задължението на
етажните собственици да представят данните,посочени в чл.59 ал.7 т.1 и т.2 от ОУ БОС
4
намери за неоснователно. На първо място, клаузата на чл.57 ал.1 от ОУ регламентира
задължение на ВиК оператора да инициира процедурата по откриване на индивидуални
партиди на собственици на обекти в сграда етажна собственост,като изиска потребителите
да му предоставят данните,посочени в чл.59 ал.7 т.1 и т.2 от ОУ. На следващо място,в
клаузата на чл.60 от ОУ е предвидено право на оператора да открие служебно партида на
етажен собственик по предоставени данни от домова книга,управител на ЕС или друг
документ и без негово заявление, като служебно разпредели натрупания дълг по общия
водомер-т.е.предвиден е облекчен ред за откриване на партида на етажен собственик,в
случай на отказано съдействие или бездействие за предоставяне на необходимите данни.
Освен Т.а, в клаузата на чл.59 ал.6 от ОУ е предвидено право на оператора да стартира
процедура по служебно откриване на индивидуални партиди на самостоятелни обекти при
въвеждане в експлоатация на нова сграда в режим на етажна собственост по изискани от
възложителя данни за собствениците на индивидуални обекти в сградата,което също е
възможност за оператора да събере необходимите данни,за да изпълни вмененото му
съобразно чл.84 от ЗУТ задължение.
Безспорно е установено по делото,че процесната сграда е въведена в експлоатация
през 2006г.,същата е била водоснабдена,но не са били открити индивидуални партиди на
отделните самостоятелни обекти в нея. Етажните собственици са ползвали услугите на ВиК
оператора,но в апартаментите им са били монтирани водомери,които отчитат
индивидуалното потребление,без да са пломбирани от ВиК оператора и не са били отчитани
от него като потребление на конкретен абонат-собственик на самостоятелен жилищен обект,
не са сключени и индивидуални договори с етажните собственици.Потреблението е било
отчитано по единствения пломбиран водомер- общ водомер,за който е била открита партида
на името на възложителя на строежа. При така установените факти,които не са и спорни
между страните, въззивният съд споделя извода на БРС,че независимо от липсата на
писмени договори и открити индивидуални партиди на ищците, между тях и ответното
дружество – оператор на ВиК услуги са възникнали облигационни правоотношения за
предоставяне на услуги за доставяне,отвеждане и пречистване на вода за самостоятелните
обекти,собственост на ищците,находящи се в гр.Несебър,кк“Слънчев бряг-запад“,комплекс
„Сънсет бийч“. Ищците са потребители на ВиК услуги по смисъла на чл.84 от ЗУТ,чл.3 от
Наредба №4/2004г.и чл.2 от ОУ ,тъй като са собственици на самостоятелни обекти в
жилищна сграда-етажна собственост,която е въведена в експлоатация и водоснабдена, а
ответното дружество е ВиК оператор за Бургаска област,предоставяло на жилищната сграда
услугите по доставяне,отвеждане и пречистване на вода. Страните по възникналото и
съществуващо облигационно правоотношение имат както нормативно установени
задължения,предвид спецификата на предоставяните услуги и монополното положение на
ВиК оператора, така и задължения,регламентирани в ОУ на оператора.
От приетите по делото писмени доказателства се установява безспорно,че ищците са
депозирали заявления до въззивното дружество за откриване на индивидуални партиди и
пломбиране на водомерите,монтирани в апартаментите им в сградата, които са били
отклонявани от ВиК оператора,отклонено е било и искане на управителя на Етажната
собственост. Въззивното дружество е отказвало да инициира процедурата за откриване на
инвидиуални партиди и пломбиране на водомерите на етажните собственици,мотивирайки
отказа си с факта, че подалите заявления етажни собственици не са представили данните по
чл.57 ал.7 т.1 и т.2 от ОУ на всички етажни собственици в сградата,не са заплатили
дължимите такси и др.
Въз основа на анализа на установените по делото факти,правилно и
законосъобразно е приел БРС,че приложима към настоящия казус е правната уредба относно
присъединяването на нови потребители на ВиК услуги,действала към 2006г.,когато сградата
е била въведена в експлоатация. Понастоящем действащата от 2019г. редакция на чл.17 от
Наредбата е неприложима,тъй като същата има действие занапред и е относима към
сключване на договори за присъединяване на нови потребители- възложители на строежи и
купувачи на самостоятелни обекти в новостроящи се сгради. Съгласно уредбата,действала
5
към 2006г.,в договора за присъединяване е следвало да бъдат посочени всички водомери в
сградата,за които след въвеждането и в експлоатация ВиК операторът е имал задължение да
открие индивидуални партиди – на името на възложителя на строежа,а след представяне на
нотариален акт за продажба на съответния обект е следвало да бъде открита индивидуална
партида на името на новия собственик. Очевидно,договорът за присъединяване на
процесната сграда към ВиК системата,в разрез с изискванията на Наредбата, посочени по-
горе,не е включвал задължителния реквизит –посочване на всички водомери в сградата и не
са били открити индивидуални партиди на самостоятелните обекти, а само партида на
възложителя на строежа „СХ“ООД на общ водомер,отчитащ потреблението в цялата сграда.
Отговорността за неизпълнение на нормативно установеното изискване за съдържанието на
договора за присъединяване е на въззивното дружество,което не е изискало необходимите
данни от възложителя на строежа, в резултат на което ищците,придобили правото на
собственост върху жилищни самостоятелни обекти в сградата в по-късен момент, не са
получили пломбирани и отчитани от ВиК дружеството водомери в собствените си
самостоятелни обекти и не са им били открити индивидуални партиди за доставяните им от
ВиК оператора услуги. Правилен,законосъобразен и обоснован е изводът на БРС,че в
конкретния случай откриването на индивидуални партиди и пломбирането на водомерите в
жилищата на ищците следва да се извърши по реда и при условията,регламентирани в чл.59
ал.7 на действащите ОУ на дружеството.
Неоснователно е възражението на въззивното дружество,че би дължало изпълнение
на задължението си да открие индивидуални партиди на ищците и да пломбира водомерите
в жилищата им едва след като ищците изпълнят задълженията си по чл.59 ал.7 т.1 и т.2 от
ОУ. Откриването на индивидуални партиди на собствениците в сграда-етажна собственост
съгласно чл.59 ал.7 от ОУ се инициира от ВиК оператора, което предпоставя извод,че дори
без подадени заявления от етажни собственици,операторът би следвало да открие
процедурата,ако има данни,че в съществуваща сграда-етажна собственост,няма открити
индивидуални партиди на собствениците на самостоятелни обекти. В случая въззивното
дружество не е изпълнило задължението си по чл.59 ал.7 от ОУ да инициира горепосочената
процедура,макар да е било уведомено за липсата на партиди и пломбирани индивидуални
водомери в сградата от заявленията на ищците,а е върнало заявленията им. В разрез с реда и
условията за откриване на индивидуални партиди,регламентирани в собствените му ОУ и
анализирани подробно по-горе в настоящите мотиви и с вмененото му съгласно чл.84 от
ЗУТ задължение, въззивното дружество е отказало да инициира процедура по откриване на
индивидуални партиди на ищците,които са потребители на ВиК услуги и финализира
процедурата по откриването на индивидуални партиди, като извърши и дължимите
фактически действия по отчитане и пломбиране на водомерите.
По гореизложените съображения и при пълно споделяне на изложените от БРС
мотиви,към които препраща на основание чл.272 ГПК,настоящият въззивен съдебен състав
намери въззивната жалба на „ВиК“ЕАД гр.Бургас за неоснователна,а обжалваното решение-
за правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото,поради което
същото следва да бъде потвърдено.
Страните са направили своевременни искания за присъждане на съдебно-деловодни
разноски и с оглед изхода от спора след въззивното обжалване основателно се явява
искането на въззиваемите.Те са направили разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 2 400 лева общо,същите са платени в брой,съгласно съдържанието на представения
договор за правна защита и съдействие и съдът ги възлага за плащане върху въззивното
дружество.
Водим от горните мотиви,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 261153 от 20.10.2021г., постановено по гр.д.№
6
7848/2020г.по описа на БРС,поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №260031 от
22.01.2022г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД гр.Бургас, представлявана от
изпълнителния директор инж.Ганчо Тенев С ЕИК-********* да заплати на Т. ВЛ. ЕП.-
гражданка на Р Ф,с разрешение за продължително пребиваване в Република България
№**********,валидно до ****г. и с ЕГН *******,ИР. ВЛ. М.- гражданка на Р Ф,с
разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България № ********** с ЕГН-
**********, С. С. М. –гражданин на Р Ф,с разрешение за дългосрочно пребиваване в
Република България №************ и с ЕГН-**********, Т. С. Т.- гражданка на
*********,с българско разрешение за продължително пребиваване №************ и с ЕГН-
************,Т. Н. Л.- гражданка на Р Ф,с разрешение за дългосрочно пребиваване в
Република България №***********,валидно до *********** и с ЕГН-**********, Л. ИНС.-
гражданин на *********,роден на ********* в ************* и З. ФЛ., -гражданка на
*********,родена на ********в*****************, ЛЮДМ. ПР. С. –гражданка на Р Ф,с
разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България №*********,валидно до
************. и с ЕГН- ********** сумата от 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева
разноски,направени във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата
на връчването му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7