Р
Е Ш Е Н И Е № 231
Гр. Сливен, 04.11.2019
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора.........................
и при секретаря Радостина Желева,
като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 349 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба от Б.Ц.Б. *** срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014
– 2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-200-6500/4949/12.07.2019 г., издадено
от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което съгласно
подаденото Заявление за подпомагане с УИН: ********* и Приложение за
кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 г. е оторизирана
субсидия в размер на 0,00 лева.
В жалбата са
изложени доводи за нищожност и материална и процесуална незаконосъобразност на
оспорения административен акт. Твърди се, че е допуснато нарушение по чл. 26
ал. 1 от АПК за откриване на производство по издаване на индивидуален
административен акт, както и че същият не отговаря като съдържание на
императивните изисквания на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, т.е. липсвали посочени
фактическо и правно основание за издаване на акта. Мотивите на органа за неспазени
базови и други изисквания били неясни и неразбираеми, както и не ставало ясно
дали са извършвани проверки на място или само по документи. Заявява, че
Методиката, на която се позовава административният орган била утвърдена след
приключване на кампания 2016, а от доказателствата било невъзможно да се
установи на кое базово изискване не съответства процесното биологично
земеделие, респ. кой от ангажиментите, свързани с предоставянето на финансова
помощ по това направление кандидатът не е спазил. Моли съда да прогласи
нищожността на акта, алтернативно – да отмени същия като незаконосъобразен и
върне преписката за ново произнасяне с указания за изпълнение на процедурата по
изплащане на субсидията.
В открито съдебно
заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. Д. О., който поддържа жалбата и
моли съда да я уважи, с претенция за разноски. Твърди неприложимост на
настоящата редакция на чл. 11 ал. 4 от Наредба № 4/27.02.2015 г. и в този
смисъл незаконосъобразност на административния акт, като се позовава на чл. 38
пар. 3 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 г. за прилагането на Регламент
(ЕО) № 834/2007 г. на Съвета относно биологичното производство и етикетирането
на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането
и контрола. Представя и подробни писмени бележки, в които заявява още, че чл.
11 ал. 4, чл. 41 ал. 2, чл. 46 ал. 5, чл. 19а ал. 2 и § 28 от Наредба № 4/2015
г. са отменени с влязъл в сила съдебен акт на Върховен административен съд и
чл. 195 от АПК не трябва да се прилага буквално, тъй като е налице хипотеза на
заварено правоотношение при висящ съдебен процес. Моли съда да отмени оспорения
административен акт и да върне преписката на административния орган за ново
произнасяне.
В открито съдебно
заседание административният орган – Заместник изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“, редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно
упълномощен ст. юрк Д. Б., която оспорва жалбата. Счита, че актът е
законосъобразен, като постановен при съобразяване с указанията на съда по
адм.д. № 365/2018 г. по описа на Административен съд Сливен. Счита, че отмяната
на определени текстове от Наредба № 4/2015 г. има действие занапред, а органът
правилно и приложил материалния закон. Твърди още, че органът е посочил в
мотивите си и нормата на чл. 23 ал. 2 от Наредба № 1/07.02.2013 г., която
разпоредба препращала към чл. 26, според която пък преходният период за
отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин бил 12 месеца. По тези
съображения актът бил мотивиран, т.е. издаден при наличие на фактическо и
правно основание. Към момента на издаване на уведомителното писмо бил спазен и
материалния закон. Моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички
събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Оспорващата Б.Ц.Б. била
регистрирана с Уникален регистрационен номер (УРН) ****** в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2016 г. подала
Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН): ********* по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. – направление
„Биологично пчеларство“, като декларирала *** броя пчелни семейства, от които:
160 броя пчелни семейства в пчелин на адрес с. О., област Ямбол, с Рег. №
8669-0353, и *** броя пчелни семейства в пчелин на адрес с. О., област Ямбол, с
Рег. № 8669-0381. Към заявлението са приложени: Таблица за описание на
пчелините в стопанството 2016 г.; Декларации; Стандартен договор за инспекция
на биологична селскостопанска продукция.
На 12.11.2018 г. било
издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 с Изх. №
02-200-6500/4949 от 12.11.2018 г. Със същото Б.Б. била уведомена за оторизирана
субсидия по мярката в размер на 0 лева. В акта е посочено, че за декларираните
в заявлението за подпомагане за 2016 г. пчелни семейства по мярка 11
„Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“, 2016 г. е втора
година от поетия от кандидата ангажимент по направлението. В таблица,
озаглавена „Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление
„Биологично пчеларство“, се съдържат следните данни: Заявени пчелни семейства в
заявлението за подпомагане за кампания 2016 г. – *** броя (колона 2);
Установени пчелни семейства, които са регистрирани в БАБХ и са установени от
контролиращото лице – *** броя (колона 3); Установени пчелни семейства след
проверка за базови изисквания – 0 броя (колона 4); Санкционирани пчелни
семейства – *** броя (колона 5); Оторизирани пчелни семейства за изчисление на
субсидия – 0 броя (колона 6); Санкция за неспазване на базови изисквания– *****
лева (колона 7); Оторизирана сума – 0 лева (колона 15). В пояснителен текст
относно колона 4 е посочено, че в тази колона се вписва установеният брой
пчелни семейства, след изключване на пчелини с неспазени базови изисквания,
съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по
управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014– 2020“, б. b. Направление
„Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на плащания по м.
11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017
г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В пояснителен текст относно колона 5 е отразено,
че в тази колона се вписват недопустими за подпомагане пчелни семейства след
извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо условията
за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В
пояснителен текст относно колона 7 е посочено, че в тази колона е отразена
санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при
неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от
ПРСР 2014 – 2020“, б. „b“ Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката за
намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014– 2020, утвърдена
със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието
и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Неразделна част
от оспорения акт са и: Таблица – Оторизирани суми (в лева) и Таблица– Извършени
плащания (в лева)/, видно от които по Направление Биологично пчеларство
исканата сума е ***** лева, оторизираната сума е 0 лева, изплатената сума е 0
лева. Този акт бил обжалван пред Административен съд Сливен, като образуваното
по жалбата адм.д. № 365/2018 г. по описа на съда приключило с Решение № 74/08.05.2019
г., с което съдът отменил уведомителното писмо и изпратил преписката на
административния орган за ново произнасяне. Решението влязло в законна сила
като необжалвано.
На 12.07.2019 г.
Заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал на основание горепосоченото
съдебно решение Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.
за кампания 2016 г. изх. № 02-200-6500/4949, с което уведомил кандидата Б.Ц.Б.,
че по Заявление за подпомагане с УИН: ********* за цитираната кампания ѝ
е оторизирана сума в размер на 0,00 (нула) лева. В Таблица – Пчелини с
неспазени базови и други изисквания е посочено, че не е спазено изискването да
не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11 ал. 4 от
Наредба № 4/24.02.2015 г. Цитираната таблица е последвана от възпроизвеждане на
различни разпоредби от Наредба № 4/25.02.2015 г., Методика за намаляване и
отказване на плащания по мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020 г. (Методиката),
Наредба № 1/07.02.2013 г. и Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за
определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 г. на
Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти
по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. С
позоваване на т. IV „Изчисляване и налагане на намаленията“, втори абзац от
Методиката, след изтичане на минималните периоди на преход към биологично
производство, съгласно чл. 36, 37 и 38 от Регламент 889/2007, не се предоставя
финансово подпомагане за площите, животните и пчелните семейства, заявени за
подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (период на
преход), като установения размер се изключва от избираемия за подпомагане.
Останалите реквизити в акта са напълно идентични с тези в предходното, отменено
от съда с влязъл в сила съдебен акт уведомително писмо. Напълно идентично е и
съдържанието на Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление
„Биологично пчеларство“, както следва: Заявени пчелни семейства в заявлението
за подпомагане за кампания 2016 г. – *** броя (колона 2); Установени пчелни
семейства, които са регистрирани в БАБХ и са установени от контролиращото лице
– *** броя (колона 3); Установени пчелни семейства след проверка за базови
изисквания – 0 броя (колона 4); Санкционирани пчелни семейства – *** броя
(колона 5); Оторизирани пчелни семейства за изчисление на субсидия – 0 броя
(колона 6); Санкция за неспазване на базови изисквания– ***** лева (колона 7);
Оторизирана сума – 0 лева (колона 15).
Процесният акт -
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. №
02-200-6500/4949/12.07.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ бил връчен на адресата Б.Ц.Б. на 29.07.2019 г. Жалбата срещу същия,
по която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена на 12.08.2019
г.
С Решение по т.
6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г. на Управителния съвет (УС) на ДФЗ -
София, П.Д. С. е избрана за заместник изпълнителен директор на ДФЗ.
Със Заповед №
03-РД/715 от 27.06.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на
основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП), чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение
на УС на ДФЗ по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г., на П. Д.С. – з. И. Д.на
ДФЗ, са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по
схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане,
съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване
на заявления по схеми и мерки за директни плащания (т. 1 от Заповедта).
По делото е
представена Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., утвърдена със Заповед
№ РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните. Заповедта е
издадена на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. В
заповедта е разпоредено Методиката да се прилага за заявления, подадени през
кампания 2016 г.
В Методиката –
раздел V, б. b. Направление „Биологично пчеларство“– А) Базови изисквания, е
посочено, че: при неспазване на базови изисквания, намалението се прилага към
установения брой пчелни семейства; когато е установено неспазване на поне едно
базово изискване за пчелин, установеният брой пчелни семейства в него се считат
за неизбираеми за подпомагане, за които земеделският стопанин (ЗС) не е спазил ангажимент,
свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат
декларирания брой пчелни семейства; когато информацията от съответното
контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от ЗС за този пчелин
(кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице
предостави информация, че е биологичен или в обратния случай), ДФЗ намалява
размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни
семейства в пчелина.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, същата се преценява като
основателна и следва да бъде уважена. Съображенията на съда в тази насока са
следните:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган – Заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, действащ при наличие на материална и
персонална компетентност. Съгласно чл. 20а ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция (РА) и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я
представлява. Съгласно чл. 20а ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да
делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в
съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. е делегирал на своя
заместник изпълнителен директор правомощието за издаване и подписване на всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за
финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган,
действащ в рамките на предоставените му с надлежен акт правомощия.
Оспореният акт е
издаден в писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата
незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Съобразно разпоредбата
на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания
за неговото издаване, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност
и тяхната липса възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно
основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна
практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг
документ, към който актът препраща и който се намира в административната
преписка.
В разглеждания
случай административният орган не е посочил фактически и правни основания за
издаването на акта. В уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно
материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане. Не е изложено
въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице неспазени базови
изисквания. Не са посочени и конкретните базови изисквания, които не са спазени
от кандидата. Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от
цитираната в акта Методика. Измежду посочените от административния орган
множество правни норми в акта, единствено относими към постановения отказ са
тези на Методиката и Регламента. Извършеното позоваване на раздел IV,
втори абзац от Методиката, не може да преодолее липсата на фактически
основания. Съгласно същия, в съответствие с чл. 11 ал. 4 от Наредба №
4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 г., след изтичане на минималните периоди на преход към биологично
производство, съгласно чл. 36, параграф 1 чл. 37 параграф 1 и чл. 38 от
Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 г. за определяне на подробни правила за
прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г. на Съвета относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на
биологичното производство, етикетирането и контрола, не се предоставя финансово
подпомагане за площите, животните и пчелните семейства, заявени за подпомагане
по дейност за преминаване към биологично земеделие (периода на преход), като
установения размер се изключва от избираемия за подпомагане. Едновременно с
това в Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично
пчеларство“ в колона 7 от „Санкции и редукции на субсидията“ е посочена санкция
в размер на ***** лв. за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V
Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление на
направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г.“ б. b
направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на
плащанията по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020“, утвърдена със Заповед № РД 09-144
от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните на основание чл. 13 от
Наредба № 4/24.02.2015 г. В тази част от Методиката се съдържа посочване на
правилото, че пчелните семейства се считат за неизбираеми за подпомагане при
установено неспазване на базово изискване, както и указание за начина на
прилагане на намаляване на плащане при различие между информацията от
съответното контролиращо лице за пчелин и заявената от ЗС за този пчелин. Дори
и при внимателен прочит на цитираната част от Методиката, не може да се направи
извод за конкретните базови изисквания, които кандидатът не е спазил и заради
които му е отказано финансово подпомагане. Не представлява изложение на
фактически мотиви по смисъла на закона и извършеното в акта бланкетно
посочване, че не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди
на преход, съгласно чл. 11 ал. 4 от Наредба № 4/24.02.2015 г. Съгласно тази
норма, плащанията по ал. 1 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който
не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно
чл. 36 ал. 1, чл. 37 ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008
г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) №
834/2007 г. на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и
контрола. При внимателен прочит на трите цитирани норми на Регламента се
установява, че първите две от тях – чл. 36 и чл. 37 са абсолютно неотносими към
процесния случай. Първата от тях – чл. 36 вменява изисквания към производството
на растения и растителни продукти, за да се считат те за биологични, а втората
– чл. 37 визира в конкретика разпоредби за преход на земеделска земя във връзка
с биологично животновъдство. Упоменаване на пчелини и пчелни продукти има
единствено в чл. 38, но липсва каквато и да било конкретика относно период на
преход като задължителен и посочен в конкретика период от време. Видно от чл.
38 пар. 1 на Регламента, същият съдържа изисквания към еднО.итни и едър рогат
добитък, дребни преживни животни, свине и животни за мляко, както и птици за
производство на месо за производство на
яйца. Във връзка с мотивирането на акта процесуалният представител на
административния орган заявява, че в случая не е спазено условието по чл. 38
пар. 3 от Регламента преходен период за биологично пчеларство, който период е
12 месеца. Тази норма обаче има съвсем
друго съдържание. Съгласно същата, пчелните продукти могат да бъдат продавани с
означения за биологичния начин на производство само когато разпоредбите,
посочени в настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко на една година.
Следователно, разпоредбата регламентира задължение към продажбата на пчелни
продукти с означения за биологичен начин на производство, но не съдържа
изискване, още по – малко императивно такова за период на преход за пчелини. В
тези три норми, към които препраща чл. 11 ал. 4 от Наредбата, както и в
Методиката не се съдържа в конкретика посочен период от време, който следва да
се счита като нормиран и съответно – задължителен период на преход към
биологично пчеларство. Още повече, че в нормата на чл. 38 пар. 3 е указано, че
пчелните продукти могат да се продават със съответното обозначение само ако
разпоредбите на Регламента са спазвани в течение най – малко на една година. Т.е., в разпоредбите, посочени като
правно основание за издаване на административния акт, липсват конкретни изисквания за 12 месеца като минимален преход
към биологично пчеларство. На следващо място, не се споделя от съда и
изразеното в о.с.з. становище на пълномощника на административния орган, актът
бил мотивиран, тъй като че посоченият в акта чл. 23 ал. 2 от Наредба №
1/07.02.2013 г. препращал към чл. 26 от същата наредба, който пък от своя
страна указвал периода на преход. Съдържанието на чл. 23 ал. 2 от цитирания
подзаконов нормативен акт е следното: „Преходният период към биологично производство
започва да тече от датата на уведомлението по ал. 1 т. 2.“. Следователно
разпоредбата препраща не към чл. 26, а към ал. 1 т. 2, визираща датата на
уведомяване за сключения договор за контрол и сертификация. Видно от
съдържанието на оспорения акт, ако се приеме, че цитирането на разпоредби на л.
2 от същия съставлява неговите мотиви, то цитатът на чл. 23 ал. 2 от Наредба №
1/07.02.2013 г. не може да се приеме като такива, още повече, че не
кореспондира пряко с другите посочени норми, коментирани по - горе. Още повече
- недопустимо е мотивите да се допълват впоследствие със съображения, които не
се съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които той
препраща.
Във връзка с
гореизложеното, за да постанови своя отказ за подпомагане, административният
орган е следвало да конкретизира кои условия за допустимост за участие по
мярката не са спазени от кандидата, с посочване и на съответната конкретна
нормативна обосновка. В случая не може да се приеме, че мотивите към акта се
съдържат в представената по делото административна преписка, тъй като в
преписката липсват документи с такова съдържание. Посочването на фактическите
обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно
условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено
задължение води до немотивираност на оспореното уведомително писмо. Ето защо
съдът намира, че оспореният акт е немотивиран, а немотивираността препятства
упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание
за отмяна на
оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл. 146 т. 2 от АПК.
За пълнота съдът
намира за необходимо да посочи, че волята на административния орган следва да
бъде ясно изразена в административния акт или в други документи, съдържащи се в
преписката, към които актът препраща. Волята на административния орган не
следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на
административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания –
такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. В
тази връзка не се споделя тезата на административния орган, заявена чрез
процесуалния му представител в съдебно заседание, че оспореният акт е
законосъобразен, тъй като са надвишени минимални периоди на преход за заявените
за подпомагане пчелни семейства. В оспореното уведомително писмо и в
документите по административната преписка липсва такава констатация.
Разпоредбата на чл. 170 ал. 1 от АПК ограничава съдебното установяване само
относно онези факти, които са обективирани във фактическото основание на
оспорения акт. Административният орган следва да посочи всички фактически и
правни основания за издаването на акта си в съдържанието на самия акт или в
друг документ, към който актът препраща и който се намира се в административната
преписка. Недопустимо е мотивите да се допълват впоследствие със съображения,
които не се съдържат в акта или в документи от административната преписка, към
които актът препраща.
По изложените
съображения, оспореният акт е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При горните доводи
и на основание чл. 173 ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените в
мотивите на съдебното решение указания по прилагането на закона.
С оглед изхода на
спора, претенцията на административния орган за присъждане на разноски във вид
на юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователна. Основателна е и
следва да се уважи на основание чл. 143 ал. 1 от АПК претенцията на оспорващата
страна за присъждане на направените по делото разноски, възлизащи общо на 1 075,00
лева, от които 10,00 лева заплатена държавна такса, и 1 065,00 лева договорено
и изплатено в брой адвокатско възнаграждение. Същите следва да се възложат в
тежест на административния орган.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 пр. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК,
Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г. изх. №
02-200-6500/4949/12.07.2019 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“, с което съгласно подаденото Заявление за подпомагане с УИН: *********
и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016
г. на Б.Ц.Б. е оторизирана субсидия в размер на 0,00 лева.
ИЗПРАЩА преписката
на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, за
ново произнасяне по подаденото от Б.Ц.Б. Заявление за подпомагане с УИН: *********
и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания
2016 г., в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на
указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен
фонд “Земеделие” да заплати на Б.Ц.Б. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 075,00
(хиляда седемдесет и пет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: