РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Плевен, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. И.
при участието на секретаря Д.Н.Б.
в присъствието на прокурора Д. Люб. И.
като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224400600876 по описа за
2022 година
Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от Л. Т. И. – подсъдим
по НОХД № 132/2022г. по описа на РС-Никопол, подадена чрез служебния му
защитник – адв.И. И., срещу присъда № 5/24.11.2022г., постановена по
същото дело.
С присъдата си Никополският Районен Съд е признал подсъдимия Л. Т.
И., за виновен в това, че на 12.11.2021г. в град Г., област Плевен, на
***********, протИ.законно отнел чуждо МПС – лек автомобил марка
„********“, модел „******“, с рег.№ ***********, собственост на К.Т.З., от
владението на Т.З.Т., без негово съгласие с намерение да го ползва, като
деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.346,
ал.2, т.2 във вр. ал.1 от НК и във вр. чл.58а от НК го е ОСЪДИЛ на наказание
лишаване от свобода в размер на ДВЕ ГОДИНИ, като е намалил така
1
наложеното наказание с 1/3 и е определил наказание лишаване от свобода в
размер на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да се изтърпи при
първоначален СТРОГ режим в затвор.
Във въззивната жалба на подсъдимия И. се съдържа оплакване за
несправедлИ.ст при определяне размера на наказанието, като се иска
намаляването му.
В съдебно заседание прокурорът от ОП-Плевен дава заключение, че
жалбата е неоснователна и предлага да се потвърди първоинстанционния
съдебен акт, като правилен, законосъобразен и справедлив.
Защитникът на подсъдимия излага доводи, че определеното за него
наказание не е съобразено с целите на чл.36 от НК. Заявява, че с деянието Л.
И. е извършил реално две престъпления и за второто такова вече е осъден и е
изтърпял наложеното му наказание в Затвора Ловеч. Моли въззивния съд да
намали размера на определеното наказание по настоящото дело, т.к. подс.И. е
осъзнал виновността на извършеното и е готов да понесе последиците на
закона.
Въззивният жалбоподател поддържа заявеното от своя адвокат и моли да
се намали наказанието му.
Плевенски Окръжен Съд, като съобрази събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните и
след извършване на цялостна проверка на присъдата по реда на чл.314, ал.1 от
НПК, намира за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което разглеждането й е допустимо.
По същество същата е основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по правилата
на Глава двадесет и седма "Съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция" от НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не
се събират доказателства за тези факти, с което е била инициирана
диференцираната процедура за разглеждане на наказателното дело по Глава
двадесет и седма от НПК - чл.371, т.2 от НПК. Първоинстанционният съд,
след като е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, е обявил по предвидения
2
процесуален ред по чл.372, ал.4 от НПК, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Процесуалните
действия на страните и на съда, свързани с проведеното съкратено съдебно
следствие по реда на чл.372, ал.4 във вр. чл.371, т.2 от НПК са извършени при
стриктно съблюдаване на процесуалните правила и са надлежно
документирани в съдебния протокол.
Съобразявайки разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, съгласно която, в
случаите по чл.372, ал. 4 от НПК съдът приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, правилно
първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е приел за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание.
Законосъобразна е и констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство. Не е
извършен доказателствен анализ, но е посочено, че гласните и писмени
доказателства по делото са в подкрепа на установените факти.
При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на
доказателствата в наказателното производство, районният съд е направил
верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими
за правилното му решаване. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с
фактическите констатации на първоинстанционния съд, които са
доказателствено аргументирани.
От фактическа страна по делото е установено следното:
К.З. притежавал лек автомобил - марка „********“, модел „ ******“, с
рег.№ **,***,**. Автомобилът се ползвал от баща му Т. Т., който работел
като строител в *****. Въпросната фирма изпълнявала проект в с.*****,
обл.Плевенска, където бил и свид.Т., като работник. Заедно с него бил и
подс.И., също като работник.
На 12.11.2021г. подсъдимият и свид.Т. се срещнали сутринта и отишли
до гр.Г. да купят строителни материали. Пътували с лекия автомобил
„********“, модел „ ******“, с рег.№ ** *** **, управляван от Т.. В
автомобила Т.ов установил, че И. мирише на алкохол и му се скарал, тъй като
имали доста работа през деня. Когато стигнали в гр.Г. пред магазина за
3
строителни материали, находящ се на *****, Т. паркирал и отишъл до
магазина, а И. останал в автомобила да го чака. Когато Т. влязъл в магазина,
подсъдимият се прехвърлил на шофьорското място и потеглил в неизвестна
посока, без да уведомява Т.. Когато последният излязъл от магазина,
установил, че автомобила и подс.И. липсват. В автомобила бил останал
мобилния телефон на Т. и чанта с 5100 лева. Т. отишъл до РУ на МВР Г. и
съобщил, че подс.И. е взел автомобила му, без да е получил разрешение за
това.
Органите на полицията установили, че автомобилът се движи по
първокласен път ***** по посока с.*****. На мястото бил изпратен
полицейски екип от РУ на МВР Червен бряг – свид.В. и свид.*****. Двамата
служители установили автомобила малко след с.***** и го последвали. На
133-ти км от първокласен път ***** го спрели и установили, че автомобила е
управляван от подс.И., който бил във видимо нетрезво състояние. Бил тестван
с техническо средство Дрегер 7510 с № 0263, който отчел 2.76 промила
алкохол на хиляда. Служителите на РУ на МВР гр. Червен бряг съставили
АУАН и издали талон за кръвна проба. Задържали подсъдимия и автомобила.
Пред полицейските служители И. заявил, че е откраднал автомобила, за да
отиде да види съпругата си. В автомобила били намерени мобилния телефон
и паричната сума от 5100 лева – собственост на пострадалия.
За да възприеме описаната фактическа обстановка, първостепенният
съд правилно е извършил преценката, че направеното от подс.Л. И.
признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт, се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства.
Доказателствените източници съдържат еднопосочни и
кореспондиращи помежду си фактически данни, които подкрепят
признанието на подсъдимия, направено доброволно и с ясно деклариране на
съзнаването на последиците от тази процесуална позиция.
Като е установил правилно фактическата обстановка,
първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи относно нейната
правна квалификация и е изложил изчерпателни доводи, аргументиращи
наличието на обективните и субективни признаци на престъплението и
авторството му от подсъдимия. В мотивите на атакувания съдебен акт вярно
установените фактически обстоятелства са оценени като формиращи
4
цитирания престъпен състав, за който е повдигнато и поддържано обвинение
спрямо подсъдимия Л. И. – по чл.346, ал.2, т.2 във вр. ал.1 от НК.
От обективна страна, налице е деяние, съставляващо протИ.законно
отнемане на чуждо МПС с намерение да бъде ползвано, извършено при
квалифициращи обстоятелства – деецът е бил в пияно състояние.
Правилно е възприета от районния съд и субективната страна на
деянието, че подсъдимият е действал при форма на вината - пряк умисъл и е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване. Подсъдимият е имал субективни представи относно всички
съставомерни елементи на престъплението - съзнавал е, че без съгласието на
собственика отнема чуждо превозно средство с цел – да бъде използвано за
придвижването му от едно населено място в друго.
За извършеното престъпление първоинстанционният съд е наложил на
подсъдимия И. наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Преценката на съда по отношение на наказанието „лишаване от свобода“ е
съобразена със законовия механизъм за определянето му, предвид
процедурата по чл.371, т.2 от НПК, при която е разгледано наказателното
дело. Съгласно чл.373, ал.2 от НПК, в случаите на чл.372, ал.4 от НПК, ако
съдът постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на
чл.58а от НК, т.е. при определяне на наказанието съдът се ръководи от
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една
трета. В случая, при определяне наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление районният съд е изпълнил задължението си по чл.373,
ал.2 от НПК, като го е индивидуализирал при отчитане на обстоятелствата по
чл.54 от НК в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода и го е
редуцирал, съобразно изискването на чл.58а, ал.1 от НК, като го е намалил с
една трета на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание
първоинстанционният съд е аргументирал, отчитайки всички значими за
правилното решаване на този въпрос, обстоятелства. Този извод е напълно
споделен и от въззивната инстанция. Отегчаващи обстоятелства са
значителната степен на обществена опасност на самото деяние и съдебно
минало на подсъдимия. Първоинстанционният съд, обаче, не е отчел фактите,
5
свързани с личността на подсъдимия, в аспекта на смекчаващи отговорността
му обстоятелства - изразеното разкаяние за извършеното, реалното
съдействие на разследващите органи в хода на досъдебното производство,
което е допринесло за разкриване на обективната истина и обстоятелството,
че на увреденото лице не са причинени щети, вследствие извършеното
деяние. Самият пострадал заявява, че подсъдимият е бил рожденик в деня на
престъплението и вероятно това го е мотивирало да използва автомобила му,
за да се придвижи до гр.София, за да отпразнува рождения си ден със
съпругата си.
Оценката на установените релевантни към индивидуализацията на
наказанието факти не сочи нито многобройност, нито изключителност на
смекчаващи отговорността такива, което от своя страна прави неприложима
разпоредбата на чл.55 от НК. Оценката на установените обстоятелства,
релевантни към индивидуализацията на наказанието на подсъдимия,
обосновава определяне на наказание при условията на чл.54 от НК, при
превес на смекчаващите обстоятелства. В този смисъл, въззивният съд
приема, че следва да се определи наказание „лишаване от свобода“ за
обсъжданото престъпление около минималния размер, а именно – ЕДНА
ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, което, при редуцирането му с 1/3, се определя
на ЕДНА ГОДИНА. При определяне на вида и размера на наказанието следва
да се даде приоритет на целите на генералната превенция, поради което
отмереното наказание за подсъдимия Л. И. се явява адекватно на целите по
чл.36 от НК да въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото. Най-сетне, така определеното и наложено наказание
би постигнало ефективно и целите на личната превенция- да поправи и
превъзпита дееца, доколкото е възможно, с оглед предишните му осъждания.
В тази част следва да се измени обжалваната присъда.
Въззивният съд констатира, че неправилно е определен и
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието като СТРОГ. Не е
налице нито една от хипотезите, приложими в конкретния случай,
предвидени в чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, за постановяване на строг режим на
осъдените на лишаване от свобода. Следва режимът на изтърпяване на
наказанието от Л. И. да бъде определен ОБЩ, на основание чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС.
6
Поради изложените съображения, обжалваният съдебен акт следва да
бъде потвърден в останалата част като правилен и законосъобразен.
При извършената цялостна проверка на съдебният акт по реда на чл.313
от НПК, не са констатирани съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи неговата отмяна и връщане на делото за ново
разглеждане.
Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, ПлОС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 5/24.11.2022год., постановена по НОХД №
132/2022г. по описа на РС-Никопол, като:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на Л. Т. И., с ЕГН **********,
наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, за извършено
престъпление по чл.346, ал.2, т.2 във вр. ал.1 от НК, на ЕДНА ГОДИНА и
ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, и на основание чл.58а, ал.1 от НК
намалява така определеното наказание с 1/3 /една трета/, като подсъдимият да
изтърпи наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода при
първоначален ОБЩ режим.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7