МОТИВИ по н.о.х.д. №987/2018 г. по описа
на ВрРС, НК, І-ви състав
Врачанска районна прокуратура (ВрРП) e повдигнала обвинение срещу С.Е.П., роден на *** ***, българин,
български гражданин с основно образование, неженен, безработен, с адрес: гр.
Враца******, понастоящем в Затвора Враца, осъждан, ЕГН:**********, за това, че
на 18.05.2016 г., в двора на Затвора Враца, като е изрекъл думите „ще те
наръчкам“, „ще те изкормя“, „ще те изтумбя“, „като дойдеш в затвора, ще те
убия“, се заканил с убийство на Г.Й.П., което заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 НК.
В хода на съдебното производство, по молба на
пострадалия Г.П., същият
е конституиран като частен обвинител
в процеса.
В хода на съдебните прении представителят
на ВрРП поддържа внесеното обвинение. Лансира тезата, че от събраната по делото
доказателствена маса по безспорен и категоричен начин се установява виновната
деятелност на подсъдимото лице. При това прави искане съдът да признае П. за
виновен и да му определени наказание Лишаване от свобода около средния
предвиден от законодателя размер, което да се изтърпи ефективно.
Частният обвинител се придържа
към тезата на прокуратурата, без да я приповтаря и доразвива.
Защитникът на подсъдимия – адв.
Вл. Х. - ВрАК, пледира за недоказаност на
обвинението и излагайки собствен анализ на доказателствената маса, моли
подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият П. се придържа към изложеното от защитника си
и в последната си дума заявява, че не е извършил престъплението, в което е
обвинен.
Като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение,
СЪДЪТ НАМИРА за установено следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.Е.П. е роден на *** ***, българин,
български гражданин с основно образование, неженен, безработен, с адрес: гр.
Враца******, осъждан, ЕГН:***********.
През 2016 г. подсъдимият П. изтърпвал
присъда Лишаване от свобода в Затвора гр. Враца. На
18.05.2016 г. частния
обвинител Г.П. и св. К.В., Г.И. и М.Н. ***, където търпели мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Същият ден, за
времето от 09:30 часа до 10:30 часа, всички били изведени за да се възползват
от правото си за престой на открито, като били
под надзора на св. Р.Б. *** с място на работа
Арест към Затвора Враца. По
същото време в двора осъществявали престоя си на открито и лишените от свобода,
сред които
бил и подсъдимият П.. Частния обвинител Г.П. и св. К.В.,
Г.И. и М.Н. разговаряли помежду си. В един момент подсъдимият и частният обвинител и лицата с него си
разменили реплики, при което подсъдимият се ядосал и казал на частния обвинител
и лицата с него, че като отидат в затвора ще ги „избие“, „изтумби“, „изкорми“ и
„наръчка“. Така отправените думи частният обвинител и лицата с него не приели
на сериозно и частният обвинител отправил обидни думи към П.. След случилото се
вербалната агресия на
подсъдимия се насочила към частния обвинител и когато към 10:30
часа св. Р.Б. подканил частния обвинител
и лицата с него да се прибират в арестантските помещения, минавайки
край подсъдимия П., последният замахнал с лявата си ръка и ударил П. в областта на
лицето, като му казал, че като отиде в затвора ще го „убие“, „изтумби“, „изкорми“ и „наръчка“.
Вследствие на удара, ч.о. П. залитнал назад, но не успял да
падне, тъй като се опрял в намиращата се зад него оградна мрежа. Св. Р. Б. видял
случващото се и веднага се спуснал към подсъдимия и го избутал на страни, за
да предотврати последваща физическа агресия от негова страна. След това св. Р. Б.
прибрал задържаните под стража лица в арестантските
помещения.
След случилото се, частният обвинител останал още няколко
дни в Следствените арести гр. Враца, като всеки ден излизал на открито и споделил
със св. Г. И., че се притеснява от ново нападение от подсъдимия, тъй като има
здравословни проблем с едната ръка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се
установи от събраните по делото доказателства, а именно: показанията на
свидетелите Г. П., К. В., М.
Н., Г. И. и Р. Б.; от заключението на съдебно психолого-психиатричната
експертиза, от справка съдимост и другите събрани по реда на НПК доказателства.
От показанията на св. Г. П., К.
В., М. Н. и прочетените по реда на чл.281, ал.1 НПК показания на св. Г. И. се
установява, че на процесната дата четиримата са били в Следствените арести в
гр. Враца и за времето до 10,30 били изведени за да се възползват
от правото си за престой на открито. Разказват,
че по това време на открито е бил и подсъдимият П., като си разменили реплики,
при което подсъдимият се ядосал и казал на всички им, че като отидат в затвора
ще ги избие, ще ги „изтумби“, „наръчка“ и „изкорми“. Свидетелите и най-вече частният
обвинител заявяват, че след като П. отправил тези си думи, П. му отправил
обидни думи и продължил престоя си на открито. Малко по-късно, към 10:30 часа,
когато престоят на открито на св. Г. П.,
К. В., М. Н. и Г. И. приключил и те се
отправили към арестантските помещения, подсъдимият П. се приближил към частния
обвинител, отново отправил същите думи към него и му нанесъл удар в областта на
лицето. Съдът кредитира показанията на свидетелите в коментираните части. При
тези си изводи съдът отчете, че разпитаните в с.з. св. В. и Н. заявяват, че не
поддържат показанията си, дадени на ДП в частта относно отправените от
подсъдимия към частния обвинител думи, както и съобрази, че показанията на св.
Г. И. са приобщени по реда на чл.281, ал.1 НПК, без д е проведен разпит на
лицето в с.з. Съобрази също, че при прочита на показанията на тримата свидетели
на различни основания по реда на чл.281 НПК, впечатление прави, че записаното
като разказано от тях на ДП се отличава с еднакво словестно изложение и с
еднакво граматическо офомление, което поставя под съмнение начина, по които
тези показания са снети. Въпреки това съдът прие, че показанията на тримата
свидетели от ДП следва да се кредитират и на базата на тях да се приеме, че подсъдимият
П. е отравил инкриминираните изрази, в която светлина, обаче, съобрази и
твърдението на св. В., че подсъдимият е използвал изразите не в насока на това,
че ще убие частния обвинител, а в насока на тов, че ще има проблеми като отиде
в затвора.
Съдът кредитира показанията на св. Р. Б., който разказва,
че е чул, че подсъдимият е казал на частния обвинител и лицата с него, че като
отидат в затвора ще ги избие, както и че при прибирането им към арестантските
помещения, подсъдимият е нанесъл удар на частния обвинител в областа на лицето.
Съдът не се довери на показанията на св. Г. М.. За
изводите си съдът отчете, че свидетелят твърди, че частния обвинител е опитал
да нанесе удар на подсъдимия и му е отправил заплахи, каквито твърдения не се
съдържат в останалата кредитирана доказателствена маса и остават изолирани. Ето
защо съдът прие, че показанията на свидетеля са ненадеждни и депозирани
единствено с цел да разколебат обвинителната теза, без да кореспондират с
реалността. Ето защо съдът ги дискредитира като недостоверни.
Съдът обсъди заключението на психолого-психиатричната
експертиза, от която се установява, че частният обвинител П. е преживял
стресова реакция от нанесения му от П. удар, а не от отправените към него думи,
че страха на частния обвинител от подсъдимия се дължи на лошите им отношения, а
не от отправените към него думи, като категорично се заявява, че „В П. не е
настъпил основателен страх, който да има причинно следствена връзка с
отправените му заплахи от П.“ Съдът кредитира заключението на
психолого-психиатричната експертиза, намирайки я за компетентно изготвена и
отговаряща на поставените й задачи.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, като
намира, че същите са непротиворечиви по отношение на подлежащите на доказване
факти.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С оглед изложеното и при така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият П. не е осъществил състава
на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК по следните съображения:
Доказателствено обезпечената фактология сочи, че на 18.05.2016
г. подсъдимият П. е каза на частния
обвинител Г.П. и св. К.В., Г.И. и М.Н., че
като отидат в затвора, ще ги
избие, а след като частният обвинител го обидил, П. *** лицето и му казал, че
като отиде в зтвора „ще го убие“, „ще го изтумби“, „ще го наръчка“ и „ще го
изкорми“. С това, обаче съдът прие, че не е осъществен състава на чл.144, ал.3,
ал.1 НК, тъй като от доказателствата по делото се установява, че тези думи
подсъдимият е отправил в момент, в който е бил ядосан и са му били отправени
обидни думи, както и се установи, че частният обвинител не е приел отправените
към него думи на сериозно, а дори напротив – след като подсъдимият веднъж е
отправил инкриминираните думи, П. му е нанесъл обида. В насока това, че думите
на П. не са приети на сериозно от частния обвинител са и показнията на св. В.,
както и посоченото в психолого-психиатричната експертиза, която категорично
сочи, че П. е преживял стресова реакция единствено от нанесения му от П. удар
/който не е включен в повдигнато обвинение/, а не от отправените към него думи,
че страха на частния обвинител от подсъдимия се дължи на лошите им отношения, а
не от отпрвените към него думи, като и че „В П. не е настъпил основателен
страх, който да има причинно следствена връзка с отправените му заплахи от П.“.
Действително, в нормата на чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК е разписано, че
отправеното заканване трябва да е такова, че да „би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му“. Дали обаче едно заканване може да въздуби основателен
страх от осъществяването му следва да се преценяваа не единствено на база
съдържанието на отправените думи, а при отчитане на отношенията между лицата,
тяхната ценностна система и правосъзнание и съответно социална среда – ключови фактори,
предопределящи до каква степен едни такива заплашителни думи са отправени от
едно лице насериозно и със субективното намерение да предизвикат страх и
съответно дали тези заплахи са приети насериозно от лицето, към което са
отправени и са могли да причинят у него притеснение, дискомфорт и страх. В случая
става въпрос за лица, пребиваващи в Затвора и Следствените Арести в гр. Враца,
което само по себе си предполага по-висок праг на търпимост към такъв тип
отношения и изрази с оглед завишената
честота на използването им. Именно предвид честотата на използване на такъв тип
изрази в пенитициарните заведения, св. В. твърди, че думите на П. са възприети несериозно.
Това е и причината след като П. е отправил инкриминираните думи, частният
обвинител да му отвърне с обидни думи. Именно с оглед на това експертното
заключение достига до извод за липсата на страх у П. с оглед отправените му от П.
думи. Ето защо, доколкото в създалата се обстановка
отправените
от подсъдимия П. към ч.о. П. думи не са възприети като реална
заплаха за осъществяването им, съдът
приема, че е налице липса на обективно и субективно съставомерно по чл.144,
ал.3, ал.1 НК деяние /в подобен смисъл Решение №41/20.03.2018 по дело №11/2018 на
ВКС, НК, II н.о./.
Отделно от
изложеното, въз основа на което съдът достигна до извод за липсата на обективна
и субективна съставомерност на деятелността по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК, съдът
счита, че дори да можеше да се приеме, че деянието по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК
е съставомерно, то същото се явява с незначителна обществена опасност по
смисъла на чл.9, ал.2 НК. Действително,
подсъдимият е с обременено съдебно минало и има достатъчно днни за това да проявява агресивно поведение.
Инкриминираното деяние, обаче, разгледано самостоятелно с
оглед неговата специфика и в светлината на взаимоотношенията на подсъдимия и св. П.,
не разкрива типичната за този вид прояви обществена опасност и не обосновава
използване и приемливост на наказателната репресия. Безспорно се установи, че взаимоотношенията между
подсъдимия и ч.о. П. са били влошени и в
деня на инцидента ч.о. П. е провокирал подсъдимия с обидни реплики (чието съдържание не се установява по делото, но се потвърждава от самия
частен обвинител). Това
е провокирало агресивната реакция на подсъдимия, изразила се в нанасянето на
удар в лицето на частния обвинител, но въпреки същата, независимо от
възможността да се срещне с подсъдимия отново, частният обвинител е продължил
да излиза на открито всеки ден в определените за това часове и случилото се
няма данни да се е отразило на ежедневието му. Съответно,
всички тези данни, обсъдени самостоятелно и в съвкупност сочат, че дори деянието формално да
покрива признаците на престъплението по
чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК, то обществената му опасност
не надхвърля онази по-ниска, която е типична за обичаен конфликт без съществени
негативни последици и не оправдава ангажирането на наказателна отговорност за
престъпление /в който смисъл Решение №46/30.06.2015 по дело №1870/2014 на ВКС, НК, II н.о./.
По изложените съображния съдът прие, че подсъдимият е невинен по повдигнатото му
обвинение и на основание чл.304 НПК го оправда по обвинението за извършено престъпление
по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НПК.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, съдът постанови направените по
делото раноски, на основание ч.189, ал.4 НПК да останат в тежест на държавата.
По отношение на приобщения като веществено доказателство
1 бр. СД, съдът постанови същият да остане на съхранение по делото.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: