РЕШЕНИЕ
№ 1130
гр. Перник, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720101608 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Енерго-Про Енергийни Услуги” ЕАД срещу Г. Й.
Д. /след заличаване на ЕТ „Г. Д.” като търговец на 02.08.2023 г./, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, вр. с чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 350,00 лева, представляваща неустойка, начислена на основание чл. 19, ал. 5 от Договор
за комбинирани услуги от 19.06.2020 г. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги, ведно със законната лихва,
считано от депозиране на заявлението – 14.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 1,36 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 18.10.2022 г. до 31.10.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 3333/16.11.2022 г. по ч.гр. дело №
5773/2022 г. на РС-Перник.
Ищецът твърди, че ответникът е бил клиент на ищцовото дружество за обект за
потребление, находящ се в ************, по силата на Договор за комбинирани услуги от
19.06.2020 г. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и
заплащане на мрежови услуги. Договорът бил сключен за срок от 12 месеца /чл. 4, ал. 2 от
Договора/, като бил продължен за неопределен срок по силата на клаузата на чл. 4, ал. 3 от
същия. Твърди се че ищецът получил уведомление от мрежовия оператор за извършена
смяна на доставчик/координатор на процесния обект от 01.09.2022 г., която промяна довела
до прекратяване на договора. Поддържа се, че потвърждението от мрежовия оператор за
смяна на координатор представлява основание за прекратяване на договора, а когато същото
е получено след изтичане на първоначалния 12-месечен срок на договора по чл. 4, ал. 2, се
дължи фиксирана неустойка в размер на 350,00 лева на основание чл. 19, ал. 5. На ответника
била изпратена покана за заплащане на неустойката, но последният не сторил това, поради
което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение за неустойката и лихва върху нея, срещу
1
която постъпило срочно възражение от длъжника. Претендира разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, изразява становище за неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен. Не
се оспорват твърденията, че е сключен Договор за комбинирани услуги от 19.06.2020 г. за
покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на
мрежови услуги за обект за потребление, находящ се в ************, аб. №
32Z10300111180R, КЛ. № **********. Изложени са съображения, че процесният търговски
обект е прекратил дейността си на 04.11.2020 г. и всички ел. уреди са били изключени и/или
върнати на доставчиците като от този дата в обекта не се осъществявало никакво
потребление, а от 12.04.2021 г. обектът бил и с изключено ел. захранване от централното
външно табло на улицата. Въпреки че в обекта не се консумирала ел. енергия, ищецът
продължил да начислява потребление на такива, за което ответникът провел множество
разговори със служители на ищеца. Представител на „Енерго Про – Варна (откъдето данните
били подавани) отговаряли, че щом има начислено натрупване, задължението трябва да бъде
платено и нищо не може да бъде направено, а представители на „Енерго Про – Перник”
твърдели, че по партидата на обекта всъщност няма натрупване. При тези фактически
съображения, се твърди, че ищецът като продавач на ел. енергия е бил неизправна страна по
договора, начислявайки ел. енергия при липса на консумация на такава, което мотивирало
ответника да прекрати договора през м. май 2022 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415, вр. с чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Доколкото исковата претенция е предявена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, за ищеца е налице интерес от търсената защита,
а предявеният установителен иск е процесуално допустим, като очертаните предели на
исковото производство съвпадат с предмета на издадената заповед по чл. 410 ГПК.
С доклада по делото са обявени за безспорни обстоятелствата относно съществувало
между страните правоотношение по силата на Договор за комбинирани услуги № МПМТ-
********** от 19.06.2020 г. за покупко-продажба на ел.енергия, участие в стандартна
балансираща група и заплащане на мрежови услуги за обект за потребление, находящ се в
**************, аб. № *********, КЛ. № **********, с координатор ищцовото дружество,
а ответникът има качеството на участник, в тази група, като същото се установява и от
представения Договор за комбинирани услуги (Договора). Договорът за комбинирани услуги
е сключен на основание чл. 11, т. 10 от Правилата за търговия с електрическа енергия, в
сила от 26.07.2013 г., издадени от ДКЕВР (ПТЕЕ). Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора,
продавачът продава и доставя, а купувачът получава и заплаща количества нетна активна
ел.енергия. Продавачът, в качеството си на координатор на стандартна балансираща група,
регистрира купувача като участник в нея – непряк член, съгласно ПТЕЕ, като отклоненията
от заявените количества ел.енергия за всеки период на сетълмент в дневните графици за
доставка и тяхното плащане се уреждат от координатора, като всички разходи/приходи по
балансирането са за негова сметка. По силата на чл. 2, ал. 3 от Договора купувачът в
качеството си на участник в стандартна балансираща група прехвърля върху координатора
отговорността за балансиране на обекта на договора.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора, същият е сключен за срок от 12 месеца, а в
съответствие с клаузата на чл. 4, ал. 3 от същия, след изтичане на първоначалния срок (т.е.
на 19.06.2021 г.) действието на договора е било автоматично продължено за неопределен
срок. Съгласно чл. 18, ал. 1, б. „б“ договорът за комбинирани услуги се прекратява при
получаване на потвърждение от мрежовия оператор за осъществена смяна на координатор в
следствие на инициирана от купувача процедура за смяна на координатора на
балансиращата група – считано от датата, на която се осъществява промяната и обектът вече
не е част от балансиращата група на продавача и координатор.
От писмените доказателства – представени от ответника разписки чрез „ИзиПей“,
както и фактури и справка за потребление /л. 62 и сл./, се установява, че в периода на
2
действие на договора е било налице потребление на енергийни услуги в процесния обект, а
ответникът е погасявал начислените му парични задължения.
Видно от данните в уведомителното писмо от „ЕРМ-Запад“ ЕАД /л. 144/ точката на
доставка ********* за периода от 01.04.2018 г. до 31.08.2022 г. е била при търговец „Енерго-
про енергийни услуги“ ЕАД, като във връзка със заявление, вх. № 157097 точката за
доставка ********* преминава, считано от 01.09.2022 г. при търговец „Електрохолд
Продажби“ ЕАД. Не се спори, че ищецът е получил уведомление от мрежовия оператор за
извършена смяна на доставчик/координатор от 01.09.2022 г., като тази смяна е станала
основание и е довела до прекратяване на договора за този обект.
В този смисъл, пълно и главно се установява, че считано от 01.09.2022 г. договорните
правоотношения между страните са прекратени в хипотезата на чл. 18, ал. 1, б. „б“ от
Договора, след изтичане на първоначално уговорения 12-месечен срок на договора (изтекъл
на 19.06.2021 г.) и след като същият автоматично е бил продължен за неопределен срок на
осн. чл. 4, ал. 3 от Договора. При прекратяване на договора конкретно в тази хипотеза в чл.
19, ал. 5 от същия е предвидено задължение на купувача за заплащане на неустойка на
продавача и координатор във фиксиран размер от 350 лв., която е била начислена от
ищцовото дружество, а ответникът е бил поканен да заплати същата, видно от
уведомителното писмо, имейл-кореспонденция и фактура /л. 14-17/.
Чрез клаузата за неустойка страните отнапред могат да обезпечат евентуални вреди от
неизпълнението на конкретно задължение от гаранционен характер, без да е необходимо
ищецът да доказва конкретния размер на вредите. Страните са свободни да уговарят
различни последици от поведението си при сключването на всеки договор, както и от
неизпълнението на всяко отделно поето задължение по него, единственото ограничение при
неустойката е да съобразяват повелителните норми на закона и добрите нрави. При иск за
заплащане на неустойка е необходимо да се изясни и естеството на вредата като
последица от конкретното неизпълнение, като това е различно от доказването, от което
ищецът по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е освободен (в този смисъл Решение №
224/25.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1894/2013 г., Решение № 137/20.04.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1161/2010 г., Решение № 110/29.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2016 г.).
Основен принцип на пазара на електрическа енергия, който е въведен със ЗЕ и ПТЕЕ
е осигуряване на баланс на производството и потреблението на електрическа енергия. В чл.
99, ал. 1 ЗЕ е регламентирано, че за целите на балансиране на производството и
потреблението на електрическа енергия операторът на електропреносната мрежа организира
пазар на балансираща енергия. Съгласно ПТЕЕ отговорността за балансиране се
осъществява като се въвежда принципа на формиране на балансиращи групи, което има
посочените в чл. 56, ал. 1 ПТЕЕ цели, една от които е да бъдат агрегирани небалансите на
търговските участници и да бъдат смекчени икономическите последици от цените на
балансиращата енергия. В ПТЕЕ са определени по императивен и изчерпателен начин
видовете балансиращи групи, които се формират, както и това кои правни субекти могат да
бъдат координатори на всеки различен вид балансираща група, както и кои субекти могат да
бъдат участници в тях.
Съгласно чл. 56в от ПТЕЕ, стандартна балансираща група е група от търговски
участници с координатор, регистриран от независимия преносен оператор, отговарящи на
изискванията на ЗЕ и към които се прилагат общи принципи на балансиране.
Производителите на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство
на топлинна и електрическа енергия прехвърлят отговорността си за балансиране на
координатор на стандартна балансираща група. Съгласно чл. 6, ал. 7 и 8 от ПТЕЕ,
финансовата отговорност към независимия преносен оператор за реализираните небаланси
в балансиращата група се поема от координаторите на балансиращи групи, а търговските
участници поемат своя дял от финансовата отговорност към координаторите на
балансиращи групи в съответствие с договорите за участие в балансиращата група.
Както беше посочено, основната цел на образуването на балансиращите групи е да
бъдат агрегирани небалансите на търговските участници и отговорността за небаланси да
бъде разпределена между всички участници в една група, с което да се намали тежестта на
тази отговорност в сравнение с размера й, ако съответният търговски участник сам отговаря
за небалансите на своите обекти. Това разпределение на отговорността за балансиране става
3
по следния начин: 1) първо независимият преносен оператор определя небалансите за всеки
период на сетълмент за цялата балансираща група с определен координатор и финансовата
отговорност за реализираните небаланси на цялата балансираща група се поема от
координатора, който заплаща разходите за това на независимия преносен оператор; 2)
втората стъпка е координаторът на балансиращата група да разпредели общите разходи за
образуваните небаланси на цялата балансираща група между отделните нейни членове
съобразно принципите за разпределяне на общия небаланс, предвидени в договорите по чл.
11, т. 9 ПТЕЕ (чл. 6, ал. 7 и ал. 8 ПТЕЕ и чл. 155 ПТЕЕ).
Небаланс е налице тогава, когато има разликата между количествата потребена/
произведена енергия от търговските участници и количествата, посочени в изготвените
графиците за доставка/ производство на електрическа енергия, като той може да бъде
отрицателен, който се нарича недостиг, или положителен, който се нарича излишък.
Небалансът е отрицателен тогава, когато количеството електрическа енергия по прогнозния
график за доставка/ производство е по-голямо от количеството електрическа енергия по
измерения график за доставка/ производство на съответния участник. Небалансът е
положителен, когато количеството електрическа енергия по прогнозния график за доставка/
производство, изпратен към координатора, е по-малко от количеството електрическа
енергия по измерения график за доставка/ производство на съответния участник.
В процесния случай ищецът е координатор, т.е. посредник между производителите и
крайните клиенти на ел. енергия. Въз основа на заявените количества за покупко-продажба,
координаторът прави своите прогнози за това какво количество ел. енергия следва да
осигури чрез закупуването й от пазара на балансираща енергия. След като при сключването
на договора ответникът е задължил ищеца да му доставя средномесечно количество ел.
енергия, то при смяна на координатора, респективно излизане от координиращата група,
доставчикът е отговорен за настъпилия небаланс тази група. За него възниква
възможността или за закупи и в последствие да продаде осигурената ел. енергия, но по цени
за излишък (т.е. на загуба), или да откаже закупуването й, но да отговаря пред съответния
производител за вреди.
И в двата случая неизпълнението на поетите от участника в балансиращата група
задължения е предпоставка за понасяне на вреди от координатора в лицето на „Енерго-Про
Енергийни Услуги” ЕАД.
Ето защо и при изложените съображения съдът намира, че клаузата на чл. 19, ал. 5 от
договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка във фиксиран размер при
предпоставките на чл. 19, ал. 5, вр. чл. 18, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 4, ал. 3 от договора е
действителна, съответно съставлява източник на права и задължения за страните, в
частност – задължение за ответника да заплати неустойка на ищеца в размер на 350 лв.
Същата има и обезпечителен характер и в този смисъл ищецът няма задължение да
доказва конкретния размер на вредите, които е понесъл в резултат смяната на
координатора и прекратяването на договора след изтичане на срока по чл. 4, ал. 2, а
единствено основанията за нейното реализиране, които в процесния случай са установени
пълно и главно.
Следователно, с оглед успешно проведеното от ищеца пълно и главно доказване на
обстоятелствата, за което носи доказателствена тежест, искът се явява основателен и следва
да бъде уважен в цялост.
По акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 19, ал. 7 от Договора е уговорено, че вземането за неустойка е изискуемо в срок
от 10 дни, считано от датата на писменото им предявяване по стандартна поща или имейл.
От уведомително писмо и имейл-кореспонденция /л. 14-16/ се установява, че на 30.09.2022 г.
до купувача на посочения от него в чл. 23 от договора имейл за кореспонденция е била
изпратена покана за заплащане на начислената неустойка в 10-дневен срок.
С оглед основателността на горната претенция и при установената фактология, че
ответникът е бил поставен надлежно в забава, същият дължи и обезщетение за забавеното
изпълнение в размер на законната лихва за процесния период.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските,
4
сторени в исковото и заповедното производство /съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВАЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни
услуги” ЕАД, ЕИК ********* срещу Г. Й. Д., ЕГН ********** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 415, вр. с чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД, че в полза на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД съществува изискуемо вземане
спрямо Г. Й. Д. за сумата в размер на 350,00 лева, представляваща неустойка, начислена на
основание чл. 19, ал. 5 от Договор за комбинирани услуги от 19.06.2020 г. за покупко-
продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови
услуги, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението – 14.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1,36 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 18.10.2022 г. до 31.10.2022 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3333/16.11.2022 г.
по ч.гр. дело № 5773/2022 г. на РС-Перник.
ОСЪЖДА Г. Й. Д., ЕГН: ********** да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни
услуги” ЕАД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 175,00 лева –
разноски пред Районен съд Перник в исковото производство и 75,00 лева – разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5