РЕШЕНИЕ
№ 5350
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110207963 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от
Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Производството е образувано по жалба на О. С. Г., ЕГН **********,
чрез адв. Д. Т. - член на АК - Благоевград, против Заповед за задържане на
лице с рег. № 3382зз-620/25.05.2023 г., издадена от старши полицай К. Л. С.
към 07 – РУ, СДВР.
В жалбата се твърди, че заповедта за задържане е незаконосъобразна
поради издаването при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при противоречие с
материалните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона и
принципа за пропорционалност. Посочва се, че копието от обжалваната
заповед е нечетливо, което препятства възприемането и разбирането на
съдържанието й и по – конкретно в тази част на заповедта, в която са
изложени фактическите и правни основания за издаването на същата. Поради
нечетливото съдържание не може да се установи и кой е компетентният
орган, издал заповедта. Развиват се доводи за липса на материалните
предпоставки за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, липса на мотиви
/фактически основания/ в оспорената заповед, доколкото в нея не е посочено
от какво произтича евентуалната опасност от укриване на жалбоподателя. В
полза на изложените твърдения, в жалбата е направено и уточнението, че
жалбоподателят доброволно е отворил вратата на органите на реда и им е
оказал пълно съдействие. На следващо място, оспорващият счита, че е
нарушена и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
1
свободи, тъй като заповедта за задържане не съдържа факти или информация
за съществуването на обосновано подозрение за извършване на нарушение. В
жалбата се посочва още, че е нарушен принципът за съразмерност по чл.6,
ал.2 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски в размер на 750 лева.
В открито съдебно заседание жалбоподателят – О. С. Г., редовно
призован, не се явява и не се представлява. Изпраща становище, от което е
видно, че поддържа жалбата, както и искането за присъждане на направените
по делото разноски.
Ответната страна – К. Л. С от 07 – РУ, СДВР, редовно призован, не се
явява и не изпраща процесуален представител.
Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпращат
представител.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите
по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.05.23 г., в 17:25 часа в гр. София, ж.к. Студентски град, ул.
„Борис Стефанов” № , на публично място, лицето О. С. Г. е извършил
непристойна проява, изразяваща се в ругатни, псувни и други неприлични
изрази пред повече хора, като освен това е проявил и оскърбително
отношение към орган на реда.
С атакуваната Заповед за задържане на лице, с рег. № 3382зз-
620/25.05.2023 г., издадена от старши полицай К. Л. С. към 07 – РУ, СДВР,
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за извършено нарушение на чл. 1, ал. 3
от УБДХ, изразяващо се в гореописаните действия, било наредено
задържането на жалбоподателя О. С. Г. за срок до 24 часа. При задържането
жалбоподателят не е подписал декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР за
запознаване с правата на задържано лице, като в същото време такава
декларация, подписана от свидетеля Мариян Яворов Янев, удостоверяващ
отказа или невъзможността на жалбоподателя да я подпише, е налична по
преписката по задържането.
Извършен е и обиск на лицето О. С. Г., за който е съставен Протокол от
25.05.2023 г. в гр. София в 17:25 часа, при който е намерен 1 бр. ланец с кръст
от бял метал, за който по делото липсват данни да е бил предмет на
престъпление. Жалбоподателят бил задържан в 17:25 часа на 25.05.2023
година и освободен в 17:20 часа на 26.05.2023 година, т.е. престоят му в
помещение за временно задържане, в 07 – РУ, СДВР, е бил 23 часа и 55
минути.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, а именно: Заповед за
задържане на лице, с рег. № 3382зз-620/25.05.2023 г., издадена от старши
полицай К. Л. С. към 07 – РУ, СДВР, Протокол за обиск от 25.05.2023,
2
Декларация за правата на задържано лице от 25.05.2023 г., както и от
останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира доказателствения материал, събран и приобщен по
предвидения в закона ред в своята съвкупност, като го намира за
непротиворечив и допълващ се поотделно и в своята съвкупност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Съдът намира жалбата срещу заповедта за задържане за допустима, тъй
като е депозирана в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, срещу
индивидуален административен акт /ИАА/, подлежащ на законов съдебен
контрол. Жалбата е изготвена в предвидената законова форма и е придружена
от необходимите приложения. А на основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
извърши служебна проверка както по отношение на изтъкнатите в жалбата
съображения, така и за наличието на всички основания за оспорване на
процесния индивидуален административен акт, посочени в нормата на чл. 146
от АПК в изпълнение на служебното си начало по отношение тези
производства.
След извършена служебна проверка съдът установи, че в съдържанието
на оспорената заповед не е налично единството от реквизитите, определени
в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съобразно т. 1 от цитираната разпоредба, заповедта
трябва да съдържа името, длъжността и местоработата на полицейският
орган, издал заповедта. В процесната заповед е налице посочване на имената,
длъжността и местоработата на полицейският орган, но е налице разминаване
между индивидуализирания като компетентен да издаде заповедта орган и
този, който я е подписал. Предвид описаното разминаване, съдът намира, че е
налице съществено нарушение на разпоредбата на чл. 146, т. 1 от АПК поради
липса на компетентност на издалия заповедта орган. Само на това основание
съдът намира, че заповедта следва да бъде отменена като нищожна. В тази
връзка следва да се посочи, че нищожността е форма на незаконосъобразност
на административните актове. В зависимост от степента на допуснатия от
административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или
като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а
в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен на някое
от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са
петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова
тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Преобладаващо становище
в правната теория и съдебна практика е, че липсата на компетентност е
особено съществен порок на административния акт, който винаги води до
нищожност, тъй като прави невъзможно и недопустимо оставането на
3
административния акт в правната действителност.
На следващо място, разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗМВР предвижда
изложението както на фактическите, така и на правните основания за
издаването, т. е. актът трябва да бъде мотивиран. В оспорената заповед е
посочено правното основание за издаване на заповедта, а именно - чл.72, ал.1,
т.7 от ЗМВР, както и чл. 1, ал. 3 УБДХ наред с което е направено и подробно
изложение на фактическата обстановка. Посоченото в заповедта правно
основание на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР предполага препращане към друг
нормативен акт поради своя бланкетен характер ("в други случаи, определени
със закон"), като в случая се касае за нарушение по Указ № 904 от
28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство, което препращане е
извършено. В УБДХ, обаче, липсва предвидена възможност за задържане на
лице за срок до 24 часа от полицейски органи във всеки един момент. В чл. 3,
ал. 1 от УБДХ е предвидено, че въз основа на съставения акт и на събраните
сведения за личността на нарушителя началникът на съответното структурно
звено на Министерството на вътрешните работи или оправомощеното от него
лице веднага, но не по-късно от 24 часа, когато се налага събиране на
допълнителни сведения, извършва следното: а) внася преписката за решаване
от районния съдия; б) изпраща преписката за разглеждане от съответната
комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните в случаите на, ал. 4 на чл. 1; в) прекратява преписката, когато
не са налице условията за налагане на административно наказание или на
мярка за обществено въздействие. Според чл. 3, ал. 2 от УБДХ, в случаите на
буква "а" лицето може да бъде задържано до 24 часа, когато не може да бъде
представено веднага на съдията. Така цитираната нормативна уредба води до
извода, че задържане за срок до 24 часа е предвидено в УБДХ, но само и
единствено за случаите, когато въз основа на съставен акт преписката следва
да бъде внесена за решаване от районния съдия, а лицето не може да бъде
представено веднага на съдията. Ето защо съдът счита, че заповедта е
издадена в противоречие с материалноправните разпоредби.
Чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗМВР продължава с изброяването на императивно
установените изисквания по отношение съдържанието на заповедта, като сочи
за задължителен реквизит и датата и часът на задържането. От прегледа на
обжалваната заповед, се установи, че липсва такова конкретизиране и няма
данни нито за датата, нито за часа на задържането на лицето.
В оспорения административен акт е посочено, че лицето О. С. Г.,
веднага след задържането си е запознато с правата по чл.72, ал.3, 4, 5, 6 и
чл.73 от ЗМВР, за което, видно от заповедта, то не е положило подпис, а
вместо това процесната заповед е подписана от лицето М Я Я в качеството му
на свидетел поради отказ или невъзможност на задържаното лице да
подпише. Видно от Декларацията за запознаване с правата по 72, 73, 74 от
ЗМВР, се установява, че същата отново е подписана от свидетеля М Я Я, а не
от жалбоподателя. С оглед на изложеното, съдът намира, че не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила във
връзка с изискванията на чл. 72, ал. 2 , т. 5 и т. 6 по отношение на
задължителните реквизити на процесния ИАА - положени са всички усилия за
4
предявяване на заповедта на задържаното лице, като предвид неговия отказ
или невъзможност да я подпише е фингирано връчването му при
удостоверяване на това обстоятелство от съответния свидетел. По отношение
на правата на задържаното лице, следва да се приеме, че същите са подробно
и пълно разяснени с попълнената и подписана декларация по чл. 74, ал. 3 от
ЗМВР, за която отново е фингирано връчването й посредством полагане на
подпис от свидетел.
Остава, обаче, непопълнена инкорпорираната в оспорваната заповед
разписка за връчване на копие от заповедта, което обуславя извода на съда за
неспазването на разпоредбата на чл. 74, ал. 6 от ЗМВР, която императивно
установява задължение за връчване на копие от заповедта на задържаното
лице.
На база гореизложеното и на направените в жалбата твърдения за
невръчване на заповедта, съдът приема, че действително липсва надлежно
връчване на копие от жалбата в законоустановения срок. Невръчването на
заповедта представлява грубо нарушение на правото на защита на
гражданина, по отношение на който е предприета съответната принудителна
административна мярка, т.к същият се поставя в невъзможност да разбере
какви са основанията за задържането му, респективно какви са правата му
при предприемане спрямо него на съответната мярка. Още повече, копието от
оспорваната заповед е в по-голямата си част нечетливо, поради което от него
не стават ясни датата, на която е издадена заповедта, органът, който е издал
акта, както и фактическите и правни основания, въз основа на които същият е
издаден. Изложеното отново е в потвърждение на извода на съда за
препятстване правото на защита посредством извършеното нарушение, което
е сред основните права на гражданите, установени в Конституцията на
Република България.
На следващо място, в посочената преписка не се съдържат данни да са
били предявявани обвинения при задържането на лицето. Няма данни същият
да е имал поведение, с което да е създал пречки или затруднения за
разследване на противоправно деяние. Нито ЗМВР, нито Конституцията на РБ
или международните правни актове, регламентиращи човешките права, дават
право и основание на органите на реда да задържат принудително всяко лице,
което им се струва съмнително и за което не са налице проверка и конкретни
факти, създаващи индиция за негова съпричастност към престъпно деяние.
Целта на принудителната административна мярка - задържане за срок
до 24 часа, налагана по реда на чл. 72, ал.1, т.7 от ЗМВР следва да произтича
от изричното предписание на друг закон. Доказването на тези данни е в
тежест на административния орган, което не бе проведено успешно в
настоящото съдебното производство. Издаването на оспорваната заповед на
основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР, с която е разпоредено задържането на
жалбоподателя очевидно не допринася за постигане на посочените цели и
съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от
свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и
предназначението на принудителните административни мерки, съгласно
легалното им определение в чл.22 от ЗАНН. Следва да се посочи и това, че в
5
процесния случай не е доказано и наличието на съмнение за това, че
задържаното лице е можело да препятства или затрудни разследването, което
съмнение да оправдава налагането на мярката. По изложените съображения
съдът намира, че е налице още едно самостоятелно основание по смисъла на
чл. 146, т.5 от АПК. Горното сочи и на предприето налагане на мярката в
нарушение на целта на закона и принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 от
АПК, предвид обстоятелството, че лицето е съдействало на органите на реда
и не е оказало съпротива по един или друг начин, с което не е дало повод за
съмнение, че ще се укрие.
Принудителните административни мерки следва да се прилагат
ограничително и при стриктното спазване на закона. Полицейското
задържане не може да е произволно, то задължително трябва е обосновано с
конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и
конкретно извършено правонарушение, както и задържането му да е
съобразено в целта на закона.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че заповедта е
постановена при съществени нарушения на административно
производствените правила и на материалния закон, което води до нейната
незаконосъобразност.
В заключение съдът намира, че процесният ИАА е незаконосъобразен,
тъй като не притежава всички необходими реквизити. С издаването на
оспорената заповед са допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в липса компетентност на органа, издал акта, на ясни мотиви и
фактически условия, въз основа на които е ограничено правото на свобода на
жалбоподателя – основно човешко право, защитено от Конституцията на РБ и
редица международноправни актове. Още повече, в хода на настоящото
съдебно производство, се установи и липса на надлежно връчване на копие от
заповедта, което по несъмнен начин представлява грубо нарушение на
процесуалния закон и пречка за реализирането на адекватна защита от страна
на жалбоподателя. Връченото в неясен момент копие от заповедта, от друга
страна, е нечетливо и неразбираемо, което още веднъж препятства
възможността за възприемане съдържанието на заповедта от страна на
жалбоподателя и нарушава основните му права.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт,
счита жалбата за основателна.
В жалбата си против обжалваната заповед процесуалния представител
на жалбоподателя - адв. Т., е поискал присъждане на направените от него във
връзка с настоящия правен спор разноски в размер на 750.00 лв. договорен и
изплатен адвокатски хонорар, в уверение на което са представени и писмени
доказателства– Договор за правна защита и съдействие, пълномощно и
списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В представения Договор за правна
защита и съдействие е договорено възнаграждение за адвокат в размер на 750
лева. Предвид изхода на делото, а именно отмяна на обжалваната заповед,
6
съдът намира искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
за основателно и мотивирано, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от
АПК сумата от 750.00 лв. следва да се присъди в полза на жалбоподателя О.
С. Г..
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 3382зз-620/25.05.2023 г.,
издадена от старши полицай К. Л. С. към 07 – РУ СДВР, за задържането на О.
С. Г., ЕГН **********.
ОСЪЖДА 07 – РУ, СДВР да заплати на О. С. Г., ЕГН **********, сумата в
размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляващи разноски по
настоящото съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София - град в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7