Присъда по дело №1377/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 8
Дата: 10 февруари 2022 г.
Съдия: Мая Веселинова Нанкинска
Дело: 20213100601377
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. Варна, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
и прокурора Ст. Т. З.
като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213100601377 по описа за 2021 година
На основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК ОТМЕНЯ присъда №107 на Районен съд – гр.
Варна, постановена на 25.11.2021 г. по НОХД № 1331/2021 год., като вместо това
ПРИСЪДИ:
1. ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Д. П., роден на 08.07.1996 г. в гр.Провадия, обл.Варна,
българин, български гражданин, със средно образование, работи, неосъждан, ЕГН
**********,
ЗА НЕВИНЕН в това, на 11.05.2020г., в гр. Варна е нарушил мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората, обективирани в Заповед №РД-01-
183/06.04.2020год. на Министъра на здравеопазването, изм. със Заповед №РД-01-
229/22.04.2020г. на Министъра на Здравеопазването, издадена на основание чл.61, ал.2,
чл.63, ал.1,3,5,6 и ал.7 от Закона за здравето, чл.73 от Административно-процесуалния
кодекс, чл.29 от Наредба №21/2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната, като лице по Раздел II т.1 от
Заповедта, поставено под карантина с предписание за поставяне под карантина изх.
№200501/057461 на Регионална здравна инспекция – гр. Русе от 01.05.2020г., е напуснал
мястото, на което е посочил, че ще пребивава, а именно гр. Варна, жк. „Вл. Варненчик",
бл.211, вх.2, ап.55 за посоченият в предписанието срок, като деянието е извършено по време
1
на извънредно положение, свързано със смъртни случаи във връзка с разпространяващата се
пандемия от COVID-19, обявено на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република
България с Решение на 44-то Народното събрание от 13.03.2020 г. за цялата територия на
Република България, обнародвано в ДВ. бр.22 от 13.03.2020 г. (извънреден), във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., като
срокът е удължен до 13.05.2020 г. с Решение на 44-то Народното събрание, обнародвано в
ДВ. бр.33 от 07.04.2020 г., като на основание чл.9, ал.2 от НК, вр. чл. 304, предл. последно
от НПК ГО ОПРАВДАВА по възведеното обвинение по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК.
2. ПРИЗНАВА подсъдимата АН. Р. Д., родена на 02.09.1991 г. в гр.Варна, българка,
български гражданин, със средно образование, не работи, неосъждана, ЕГН
**********
ЗА НЕВИННА в това, че на 11.05.2020г. в гр. Варна е нарушила мерки, издадени
против разпространението на заразна болест по хората обективирани в Заповед №РД-01-
183/06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, изм. със Заповед №РД-01-
229/22.04.2020г. на Министъра на Здравеопазването, издадена на основание чл.61, ал.2,
чл.63, ал.1,3,5,6 и ал.7 от Закона за здравето, чл.73 от Административно-процесуалния
кодекс, чл.29 от Наредба №21/2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната, като лице по Раздел II т.1 от
Заповедта, поставено под карантина с предписание за поставяне под карантина изх.
№200501/057460 на Регионална здравна инспекция – гр. Русе от 01.05.2020г., е напуснала
мястото, на което е посочила, че ще пребивава, а именно гр. Варна, жк. „Вл. Варненчик",
бл.211, вх.2, ап.55 за посоченият в предписанието срок, като деянието е извършено по време
на извънредно положение, свързано със смъртни случаи във връзка с разпространяващата се
пандемия от COVID-19, обявено на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република
България с Решение на 44-то Народното събрание от 13.03.2020 г. за цялата територия на
Република България, обнародвано в ДВ. бр.22 от 13.03.2020 г. (извънреден), във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., като
срокът е удължен до 13.05.2020 г. с Решение на 44-то Народното събрание, обнародвано в
ДВ. бр. 33 от 07.04.2020 г, като на основание чл.9, ал.2 от НК, вр. чл. 304, предл. последно
от НПК Я ОПРАВДАВА по възведеното обвинение по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Присъдата подлежи на касационна проверка пред ВКС в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО ВНОХД № 1377 ПО ОПИСА НА
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД ПО ОПИСА ЗА 2021 ГОДИНА

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 1331/2019 год. на
ВРС, ХХІХ състав, постановена на 25.11.2021 год., с която подс.Д. Д. П. е признат за
виновен в извършването на престъпление, наказуемо по чл.355, ал.2, вр.ал.1 НК за това, че
на 11.05.2020г. в гр. Варна е нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна
болест по хората обективирани в Заповед №РД-01- 183/06.04.2020год. на Министъра на
здравеопазването, изм. със Заповед №РД-01-229/22.04.2020г. на Министъра на
Здравеопазването, издадена на основание чл. 61, ал.2, чл. 63,ал. 63,ал. 1,3,5,6 и7 от Закона за
здравето, чл. 73 от Административно-процесуалния кодекс, чл. 29 от Наредба №21/2005г.за
реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата
се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на
страната, като лице по Раздел II т.1 от Заповедта, поставено под карантина с предписание за
поставяне под карантина изх. №200501/057461 на Регионална здравна инспекция- Русе от
01.05.2020г., е напуснал мястото, на което е посочил, че ще пребивава, а именно гр. Варна,
жк. „Вл. Варненчик" бл. 211, вх.2, ап.55 за посоченият в предписанието срок, като деянието
е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи във връзка с
разпространяващата се пандемия от COVID- 19, обявено на основание чл. 84, т. 12 от
Конституцията на Република България с Решение на 44-то Народното събрание от
13.03.2020 г. за цялата територия на Република България, обнародвано в ДВ. бр. 22 от
13.03.2020 г. (извънреден), във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, считано от
13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., като срокът е удължен до 13.05.2020 г. с Решение на 44-то
Народното събрание, обнародвано в ДВ. бр. 33 от 07.04.2020 г и му е наложено наказание
„пробация“ с пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител
и двете за срок от 6 месеца.
Със същата присъда е призната за виновна и АН. Р. Д. за извършвано престъпление,
наказуемо по чл.355, ал.2, вр.ал.1 НК за това, че на 11.05.2020г. в гр. Варна е нарушила
мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората обективирани в
Заповед №РД-01- 183/06.04.2020год. на Министъра на здравеопазването, изм. със Заповед
№РД-01-229/22.04.2020г. на Министъра на Здравеопазването, издадена на основание чл. 61,
ал.2, чл. 63,ал. 63,ал. 1,3,5,6 и7 от Закона за здравето, чл. 73 от Административно-
процесуалния кодекс, чл. 29 от Наредба №21/2005г.за реда за регистрация, съобщаване и
отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната, като лице по Раздел
II т.1 от Заповедта, поставено под карантина с предписание за поставяне под карантина изх.
№200501/057461 на Регионална здравна инспекция- Русе от 01.05.2020г., е напуснал
мястото, на което е посочил, че ще пребивава, а именно гр. Варна, жк. „Вл. Варненчик" бл.
211, вх.2, ап.55 за посоченият в предписанието срок, като деянието е извършено по време на
извънредно положение, свързано със смъртни случаи във връзка с разпространяващата се
пандемия от COVID- 19, обявено на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република
България с Решение на 44-то Народното събрание от 13.03.2020 г. за цялата територия на
Република България, обнародвано в ДВ. бр. 22 от 13.03.2020 г. (извънреден), във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., като
срокът е удължен до 13.05.2020 г. с Решение на 44-то Народното събрание, обнародвано в
ДВ. бр. 33 от 07.04.2020 г и й е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки-
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител и двете за срок от 6 месеца.
Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на двамата
1
подсъдими, в която се излагат доводи за допуснати нарушения на материалния закон.
Навеждат се твърдения, че подсъдимите не са осъществили състава на вменените им
престъпления и в условията на евентуалност се излагат твърдения за наличието на
хипотезата на чл.9, ал.2 НК, поради което се прави искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат оправдани.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за
основателна и излага становище за законосъобразност на постановения съдебен акт.
Защитникът на подсъдимите моли да бъде отменена първоинстанционната присъда,
като подсъдимите бъдат оправдани по възведените им обвинения.

От фактическа страна, съдът като прецени доводите на страните, събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:
Пред 2020 г. на територията на РБ, а и целия свят се разраствала пандемия от
COVID-19, неизвестно заболяване до този момент като начин на протичане и като лечение.
На територията на Република България се установили случаи на заболели лица, поради
което по предложение на Министерския съвет и на основание чл.84, т.12 от Конституцията
на Република България Народното събрание обявило извънредно положение върху цялата
територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. Срокът на
извънредното положение на 03.04.2020 г. бил удължен до 13 май 2020 година. Решението
бил прието от 44-то Народно събрание на 13 март 2020 г., и обнародвано в Държавен
вестник бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020 г. С решението било възложено на Министерския
съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във
връзка с пандемията от COVID - 19 и в съответствие с чл.57, ал.З от Конституцията на
Република България. С цел опазване живота и здравето на българските граждани и
съобразена с вътрешното законодателство била създадена организация за предприемане на
редица мерки, в това число и за карантиниране на лица, влизащи на територията на страната
от зони с разпространение на COVID - 19. Тези мерки били предприети в синхрон с нормите
на чл.63 от Закона за здравето и чл.29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести („При възникване на нови заразни болести с
потенциален риск от епидемично разпространение, както и при случаи на биотероризъм,
министърът на здравеопазването със заповед може да разпореди: 1. задължителна
регистрация, съобщаване и отчет на заболявания извън посочените в 2 приложение № 1; 2.
конкретни мерки, ред и начин на надзор в съответствие с епидемичната ситуация).
На основание горепосочените разпоредби и във връзка с усложненията от
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID - 19 на територията на
страната, Министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. В тази
заповед било указано, че всички лица, поставени под карантина са длъжни да не напускат
домовете си или мястото/адреса/ на настаняване, което са посочили, че ще пребивават за
посочения в предписанието срок.
Тази заповед била отменена с приемането на Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, като мерките за спазване на карантина били идентични с
тези в отменената заповед. Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването била изм. със Заповед №РД 01-229/22.04.2020г. на Министъра на
Здравеопазването.
На 01.05.2020г. подсъдимите Д.П. и А.Д. влезли на територията на Р България през
ГКПП Русе, „Дунав мост". При влизане на територията на Р. България били посрещнати от
екип здравни служители, като здравните служители им издали 2 бр. индивидуални
предписания/утвърден образец/ за всяко едно от лицата/двамата подсъдими/ от Регионална
здравна инспекция-Русе за поставянето им под карантина с изх. №200501/057461 по
2
отношение на П. и изх. №200501/057460 по отношение на Д., за срок от 14 дни /с начало
01.05.2020г. до 14.05.2020г. вкл.и за двамата/, която мярка да бъде изпълнявана на адрес гр.
Варна, жк. „Вл. Варненчик" бл. 211, вх.2, ап.55 и за двамата подсъдими на основание
Заповед №РД-01- 183/06.04.2020год. изм. със Заповед №РД-01-229/22.04.2020г.,двете на
Министъра на Здравеопазването. Тези предписания били връчени на двамата подсъдими
срещу подпис, като в тях изрично им било посочено, че при неизпълнение носят наказателна
отговорност по чл.355 НК.
Подсъдимите се прибрали на адреса си в гр. Варна, жк. „Вл. Варненчик" бл. 211,
вх.2, ап.55, който следвало да не напускат до 14.05.2020г.
На 11.05.2020г. въпреки издадените им предписания, самоволно решили да напуснат
адреса, на който е следвало да бъдат карантинирани нарушавайки задължителния характер
на предписанията.
На същата дата 11.05.2020 г., свидетелите Л.М. и А.Б. - полицейски служители на 03-
то РУ при ОД на МВР Варна извършвали проверка по списък на лица поставени под
карантина, между които били и подсъдимите. При посещение на адреса, на които следвало
да изтърпят карантинния период, св.Б. не открил никой. Позвънил на съседен апартамент, от
който излязла майката на подс. Д., която обяснила, че двамата подсъдими живеят на
посочения адрес, но в момента са излезли да се поразходят. Отключила апартамента им и
полоцейския служител лично се уверил, че не са там. Той се обадил на своя колега св.Л. М.
за съдействие, който също пристигнал на място и след като се уверил, че подсъдимите ги
няма, съставили съответните документи за констатираното нарушение, като в тях вписали
като свидетел на нарушението и Сейбадин Хасанов, съсед на подсъдимите.
Обстоятелството, че подсъдимите са напуснали адреса, който са посочили в
заповедите им за карантиниране не са оспорва по делото, но се твърди, че това не води
автоматично до извод за извършване на престъпление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като обсъди поотделно
и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства, като всички
доказателства са взаимно допълващи се.

След като прецени всички доказателства, релевантни за делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, съда постанови присъдата си като взе предвид следните правни
съображения:
Настоящият състав на съда намира, че в случая приложение намира разпоредбата на
чл.9, ал.2 НК, поради което и двамата подсъдими следва да бъда оправдани по възведените
им обвинения.
Съставът на престъплението по чл.355, ал.2 НК изисква от обективна страна активно
поведение на дееца, с което нарушава наредба, правила или мерки, издадени против
разпространението или появяването на заразна болест по хората. Съгласно практиката на
ВКС, приложимите правила или мерки, запълващи диспозицията на бланкетните правни
норми, каквато е чл.355, ал.2 НК, могат да бъдат ненормативни не само защото актът, в
който те са включени няма нормативен характер, но защото е достатъчно, нормативен да
бъде само актът, който предвижда задължение за тяхното спазване. По настоящото дело, на
подсъдимата са били инкриминирани като запълващи бланкета на чл.355, ал.1 НК
нарушения на мерките по Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, изм. с Заповед № РД-01-229 от 22.04.2020г. Тази заповед от своя страна е
била издадена въз основа на разпоредби от нормативни актове-чл.29 от Наредба №21/2005 г.
за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразни болести и чл.63 от ЗЗ. Правилата за
поведение /мерките/, отразени в заповедта на министъра не са правни норми, но от
съществено значение е обстоятелството, че именно нормативни актове са послужилите /те са
3
основанието/ за издаване на заповедта - Закон за здравето и Наредба № 21/2005г. При това
положение не съществува пречка бланкетния състав на разпоредбата на чл.355, ал.2 НК да
бъде запълнен с мерките, посочени в Заровед № РД-01.183 от 06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването и в този смисъл възражението, направено в касационната жалба, е лишено
от основание.
По-нататък, законността на предписанието за карантиниране, в това число и дали е
издадено от компетентен орган, дали е спазена формата - образец и пр., не е предмет на
разглеждане в настоящото производство. Съгласно чл.61, ал.5 от ЗЗ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28
от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), "Заповедта за задължителна изолация и лечение на лица,
от категорията на тези, посочени в ал. 1 и ал. 2, подлежи на обжалване пред съответния
административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс". Доколкото
предписанието за карантиниране представлява индивидуален административен акт, липса на
компетентност за неговото издаване, за неспазване на установената форма и за противоречие
с материално правните разпоредби, представляват основания за неговото оспорване по
смисъла на чл.146 АПК и се разглеждат по реда на този процесуален кодекс. За разлика от
ГПК /чл.17, ал.2/, който предвижда възможност съдът, разглеждащ граждански дела, да се
произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това,
дали те подлежат на съдебен контрол, то НПК изобщо не предвижда възможност за
инцидентен контрол на административни актове в рамките на наказателното производство.
Настоящата инстанция изразява съгласие с твърдението на защитника на
подсъдимите, че обществената опасност на деянията, извършени от тях, е явно
незначителна. Разпоредбата на чл.9, ал.2 НК визира две хипотези, при които деянието не е
престъпно, макар и привидно да съдържа признаците на определен състав на престъпление:
когато то не е обществено опасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно
въздействие върху защитените обществени отношения, или когато обществената опасност
на деянието е явно незначителна, без да е напълно изключена. В настоящият случай е
налице втората хипотеза. В принципен план, когато се обсъжда въпроса за приложението на
чл.9, ал.2 НК следва да се преценяват съвкупно всички елементи от състава на
престъплението, в т. ч. характера и обекта на посегателство, степента, в която той може да
бъде засегнат или застрашен, характеристиките на дееца, които намират отражение върху
обществената опасност на неговата личност, обществено опасните последици от деянието.
Обществените отношения- предмет на защита от нормата на чл.355, ал.2, вр.ал.1 НК-
са били засегнати в минимална степен. Утвърдено в съдебната практика е разбирането, че
когато се обсъжда въпроса за приложението на чл.9, ал.2 НК следва да се преценяват
съвкупно всички елементи от състава на престъплението, в т. ч. характера и обекта на
посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен,
характеристиките на дееца, които намират отражение върху обществената опасност на
неговата личност, обществено опасните последици от деянието.
На първо място, деянията по настоящето дело е извършени от подсъдимите в един не
дълъг срок след обявяване на извънредното положение на територията на България, считано
от 13.03.2020 г. във връзка с пандемията от "Ковид 19". Тази ситуация е напълно нова и
несвойствена за българските граждани, които за първи път за поставени пред подобни
реалности. Подсъдимите към инкриминираната дата, а и след това не са проявили симптоми
на Ковид 19, с което не са поставили в опасност живота и здравето на други лица. Не може
да бъде подминато и обстоятелството, че при напускането на дома си по време на
карантинирането им, подсъдимите са взели всички необходимите предпазни мерки за не
поставяне в опасност на здравето на другите граждани – те са се съобразили със състоянието
на Д., която е била бременна и състоянието й е по-особено по тази причина, и са излезли да
се поразходят на безлюдно място, като са били в автомобила си, т.е. не са имали контакт с
други хора. Подсъдимите са образовани, неосъждани, трудово и социално ангажирани, като
4
деянието по настоящето дело е инцидентно в техния живот.
С оглед изложеното, ВОС приема, че осъщественото от подсъдимите деяние, макар и
формално да осъществява признаците на престъплението по чл.355, ал.2 НК, е с толкова
явно незначителна обществена опасност, че е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 НК.

По изложените съображения настоящият състав на съда счита, че следва да отмени
първоинстанционната присъда и на основание чл.9, ал.2 НК да признае подсъдимите А.Д. и
Д.П. за невинни и ги оправдае по обвиненията им за извършени престъпления по чл.355,
ал.2, вр.ал.1 НК.
ВОС осмисли възможността да наложи административно наказание на подсъдимите,
доколкото извършеното от тях деяние съставлява административно нарушение по чл.212,
ал.1 от Закона за здравето. В конкретният случай обаче тази възможност не следва да бъде
реализирана, тъй като съдът прецени, че за подсъдимите е налице хипотезата на чл.28, ал.1
ЗАНН.
Направеният извод от настоящата инстанция, че осъществените от подсъдимите
деяния изпълват хипотезата на чл.9, ал.2 НК ги преви обективно несъставомерни, поради
което и съдът постанови оправдателна присъда.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ:
5
Съобщи за изтекли лични данни